Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Бебето от 0 до 12 мес. 12 07 2020      
 
Оценка: / 151
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Бебето от 0 до 12 мес.
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5
Страница 6
Страница 7
Страница 8
Страница 9
Страница 10
Страница 11
Страница 12
Страница 13
Страница 14


Здраве и възпитание

Създаване на навици и умения:
Навици се създават през целия живот на човека, но най-лесно и най-бързо те се създават през детската възраст. Всяко движение или действие, което се повтаря многократно, се превръща в навик. А понеже децата обичат да повтарят нещо, което веднъж са успели да направят, естествено е те по-лесно да си създават навици.
Какво обичат да правят децата? Разбира се, те повтарят с най-голямо удоволствие и без всякакво принуждение това, което им харесва, което им доставя удоволствие.
Ето защо лесно е да се разбере, че за да създадем навик у децата към нещо, необходимо е да направим съответното действие, което те трябва да извършват, интересно, приятно. Само така детето ще повтаря лесно това действие и в резултат то ще се превърне в навик. И обратно: неприятните чувства, заплашванията, грубостта, наказанията затрудняват създаването на навици. Сигурно всяка майка знае колко трудно привиква детето да се мие преди хранене, ако се заплашва с бой или ако се завежда на чешмата с плач. И колко лесно става това, ако детето намира на чешмата малко розово сапунче, ако до умивалника се качва на красива стълба или на любимо столче, ако се избърсва с кърпа с картинка.Разбира се, радостта и приятното чувство могат да станат двигатели за създаване на навици само когато възрастните успеят да съчетаят приятната и удобна обстановка за това с ученето на детето. Създаването на всеки навик започва с придобиване на умение. Например, за да създадем у детето на 4—5-годишна възраст навик да си мие зъбите сутрин и вечер, необходимо е най-напред да го научим как най-лесно и най-добре да извършва това. Трябва да знаем, че всяко ново действие е свързано с редица затруднения за детето. Ако не го подпомогнем навреме и достатъчно, а само дадем нареждане — да си измие зъбите — създаването на навика може да се забави.
Удоволствието от извършване на дадено действие, което ще се превърне в навик, при децата идва много често по пътя на подражанието на по-голям човек.За да създавате по-лесно навици у своите деца, помнете следното: Не ги карайте да вършат съответното действие, когато са гладни, уморени или неразположени.
Не ги принуждавайте грубо!Не забравяйте да проверявате редовно дали се извършва даденото действие, което искате да се превърне в навик; липсата на проверка внася разколебаване у детето.Не разказвайте пред другите за отказите и неуспехите на детето в процеса на придобиването на навика.Не го хвалете прекомерно, но показвайте всеки път, че сте доволни, че не е забравило да извърши това, което трябва да стане навик.Не го поставяйте да се мъчи при неудобства и затруднения в извършването на действието, което трябва да стане навик; постъпвайте така, че детето да почувствува необходимостта да се мие, да се пази чисто и да изпитва удоволствие от това.

Общуване:
Стремежът на детето към другите хора е едно естествено предразположение, но както и всяко друго предразположение, то не се проявява от само себе си, нито е дадено в готов вид, а се развива при активното участие на хората, които го възпитават. В началото детето обиква тези, които са най-близко до него: майката, бащата, близките в семейството. На основата на тези силни връзки с близките кръгът на обич към хората постепенно се разширява. Тази постепенност обаче не представлява права възходяща линия. В процеса на социализиране на поведението на детето възникват често противоречия. За да се укрепи правилното свързване на детето с другите хора и за да не се отклони от пътя на укрепване обичта към тях,, необходимо е правилно възпитание.?„Детето се ражда и целият свят се усмихва! . . . Само детето не се усмихва. В началото то крещи, настойчиво съобщава за себе си. После се успокоява и плаче само когато има нужда от храна, от почивка или из питва болка. Но трябва да мине още време, за да започне да се усмихва. Това време идва в края на първия или в началото на втория месец.За първата усмивка на детето е писано твърде много и в поезията, и в науката. Всички изследователи изтъкват, че първата усмивка възниква като отговор на емоционално - социално въздействие, т. е. на въздействие на друг човек, от контакта с когото детето изпитва приятност. Поради това първата усмивка открива пътя за свързването на детето с други хора, пътя на социализиране на неговото поведение.А ако няма близки хора, които често да говорят и дълго да стоят над детското легло? Тогава и усмивката, предназначена за близките, възниква по-късно и се явява рядко. Тогава и социализирането на детето се забавя. Първата усмивка открива пътя на развитие на разнообразните емоции, които изпълват живота на детето през първата и следващите години на неговия живот: то се радва на хората, които са постоянно около него, плаче и страда, когато те му липсват. Особено голямо значение в това отношение има майката. Тя е първото звено в безконечната верига на обич към хората. Чрез силните чувства към майката детето се свързва с всички в семейството и ги обиква. През първите години от своя живот то се чувствува добре, спокойно и весело е, когато се намира сред близките си; страда, когато е далеч от тях.След 3-ата—4-ата година у детето настъпва нужда да се привързва и към други. Привързаността му към близките продължава да е много силна, но то търси активно средата на други деца, може да се привърже към определени възрастни и вън от семейството — в детската градина например. Ако в този период — предучилищна възраст — детето е лишено от детска среда и от контакт с повече хора, ако то е лишено от възможността за по-широка емоционална привързаност, в неговото поведение се създава боязливост, излишна стеснителност или емоционално безразличие, които понякога оставят трайни следи в неговия характер и в отношенията му към хората.Тази потребност и този стремеж към връзка с другите хора все повече се разширява през училищната и юношеската възраст. Това е съвсем естествено и положително за развитието. Родителите не бива да се чувствуват пренебрегнати, нито изоставени от децата си. Напротив, симпатията, която ще проявяват децата им към своите другари, ще поддържа силна и привързаността към тях самите. Също те трябва постепенно да намаляват своето опекунство над порасналите вече деца, за да им помогнат да се свързват по-лесно с другите хора.
В съвременното семейство, при продължителната заетост на майката вън от дома, твърде често бабата поема грижите около децата. Днешната баба има голям дял във възпитанието на две поколения: още недовършила грижите за собствените си синове и дъщери, тя трябва да поеме грижите за внуците. Със своята естествена и дълбока привързаност и обич към децата бабите обикновено заемат заслужено място в сърцата на своите внуци, разбира се, след обичта, която внуците имат към майка си и баща си.Със своя по-голям житейски опит, със своята зрелост и улегналост в характера бабите обикновено създават уютна атмосфера за децата в семейството. Колко е тъжно и неприветливо в къщи, ако няма кой да посрещне детето, когато то се връща от училище! На кого да се похвали за успехите си, с кого да сподели радостта си или на кого да се оплаче от обиди и несполуки? А колко е хубаво, когато баба е у дома!Обикновено бабите (понякога и дядовците) внасят естествено успокояване на децата в семейството. Те могат по-лесно да смекчават острите и невъздържани прояви на децата с милувки, с поучения, а понякога и с леко и мъдро мъмрене. Животът е направил бабите по-търпеливи и те не се стремят да изземат възпитателната дейност от родителите, не бива да имат „своя линия" на възпитание, различна от линията на родителите.Успехът на възпитанието на децата в семейства, където има баба като ценен и скъп помощник, зависи от съгласуваността, разбирателството и взаимното уважение между родителите и бабата.Грешки могат да допуснат и родителите, и бабата. Но при взаимно уважение и разбиране за доброто на децата те винаги трябва взаимно да се поправят, без да се обвиняват безцелно, и без децата да разберат това. Ако родителите уважават бабата, и децата ще я уважават и ще я слушат. Ако бабата зачита поръченията и задачите, поставени от родителите, у децата се създава все по-дълбока и по-мотивирана обич и уважение и към бабата, и към родителите. А това е много важно за правилното възпитание на децата в семейството.


Сънят:
Нервността у децата, която се проявява в капризи, хленчене, немотивирана повишена раздразнителност, избухване и пр., може да има много причини, които не винаги се откриват. Когато обаче искаме да си дадем сметка, какви нарушения в поведението на детето са настъпили, винаги се стига до нарушения в съня. Нервните деца спят неспокойно, лесно се събуждат, мъчно заспиват и изобщо спят по-малко.Потребността от сън за правилното развитие на детето през всички възрасти е толкова голяма, колкото и потребността от храна. Но докато твърде рядко е да се пропусне хранене на детето, да се пропусне време за сън се случва доста често. А по научен път е установено, че през всеки период от своето развитие детето има нужда от точно определена продължителност на съня в денонощието, като колкото по-малко е то, толкова по-голяма е нуждата от повече и по-чест сън. При това нощният сън през цялата детска възраст (от кърмаческата до училищната) е една постоянна величина — около 10 часа. Измененията в денонощния сън се отнасят главно до дневния сън. През първата година от своя живот детето лесно се уморява и има много често нужда от почивка.. Поради това бебето трябва да спи в началото четири пъти, а през второто полугодие 3 пъти през деня с продължителност на всеки сън около \г1г часа. В такъв случай то може спокойно да бодърствува 1г/а — 2 часа и след това има нужда отново от сън. През втората година издръжливостта на нервната система се увеличава, но все пак не изведнъж. Поради това през второто полугодие детето има нужда да спи два пъти през деня, за да може бодърствуването да не е по-продължително от 3—31/2 часа. Едва към края на втората година то има възможност да издържа бодърствуване около 6—7 часа и следователно от това време му е достатъчен един път дневен сън — около 2—21/2 часа. Дневният сън предпазва нервната система от изтощение. Дори и за възрастния човек е необходим отдих след работния ден. А колко повече такъв отдих (сън) е нужен за неукрепналата нервна система на детето!Животът на съвременното семейство дава често поводи за нарушаване съня на децата. Пристигнали са гости — детето трябва да си легне по-късно; телевизорът е в спалнята — детето и да иска, не може да заспи; шумните разговори, а понякога и разправии държат будно детето дори и когато му се спи, и то се изтощава. А какво да се каже за честите случаи, когато може да се видят малки деца вечер до късно да стоят в ресторанти с родителите си в опушена и наситена с превъзхождащ и убийствен шум обстановка!Да помислим повече за необходимостта от достатъчен сън за децата. Животът е твърде интензивен и поставя сериозни изисквания пред децата от всички възрасти. Тези изисквания ние не можем произволно да отменим, нито да намалим. Ние обаче сме длъжни да създадем всички условия, за да се повишава издръжливостта на нервната система на децата. На първо място за това е необходимо да им осигурим условия да спят достатъчно.

Зъбките:
Поникването на зъби е различно при отделните кърмачета. Някои дъвчат всичко, каквото им попадне, хленчат и се лигавят в продължение на 3—4 месеца преди поникването на всяко зъбче и правят живота на цялото семейство непоносим. В други случаи един прекрасен ден майката открива зъбче, без да е подозирала неговия пробив.У едно кърмаче първото зъбче пробива на 3 месеца, у друго — 1 година. И двете са здрави и нормални бебета. При нормалното и здравото възрастта, когато пробиват зъбите, се определя от наследствеността. В едно семейство у повечето деца зъбите поникват рано, в друго — късно. Нямате основание да смятате, че бебето е изключително умно затова, че рано са му поникнали зъби, пък че бебето е изостанало, ако поникнат късно.По правило първите зъби пробиват към 7-ия месец, но още от 3—4-месечна възраст бебето се лигави, хапе и плаче от време на време. През първите години на детето поникват 20 зъба.Обикновено първите две зъбчета са долните централни резци. (Резци се наричат предните 8 зъба, които имат остри режещи ръбове.) След няколко месеца се появяват четирите горни резци. Така че на 1 година бебето има 6 зъба (4 горе и 2 долу). След пауза от няколко месеца излизат още 6 зъба без голям интервал между тях — останалите 2 долни резци и първите 4 кътника.Кътниците не излизат до резците, а по-назад, оставяйки място за кучешките зъби. След първите кътници следва нова пауза. Няколко месеца преди излизането на заострените кучешки между резците и кътниците . Обикновено те излизат през втората половина на втората година. Последните 4 зъба са вторите кътници. Те поникват веднага след първите кътници, обикновено през първата половина на третата години.Нарушения на съня по време на пробива на зъби. Обикновено първите 4 кътника поникват между 1 и 1,5 години и техния пробив е особено неприятен за бебето. То може да е раздразнително и да загуби апетита си за няколко дни.Пробивът на първите зъбки към средата на първата също може да предизвика събуждане през нощта.Оставете бебето да дъвче. Понякога майката смята, че е нейно задължение е да пази бебето да не слага разни предмети в устата си и да ги дъвче. А повечето бебета между 6-ия и 15-ия месец трябва от време на време да слагат някакъв предмет в устата си. Постоянната борба измъчва и майката, и бебето. Единственото, което майката може да направи, е да даде на бебето такива предмети за дъвкане, които да не го наранят, ако падне.Как да запазим зъбите здрави. Първото нещо, което трябва да разберете, е, че короните на всички млечни зъби (тази част, която се вижда) се образуват във венците преди раждането. С други думи, те се образуват от хранителни вещества, които майката получава през време на бременността. Изследванията показват, че между необходимите хранителни елементи за образуването на здрави зъби, особено важни са следните: калций и фосфор в млякото и сиренето, витамин Д(на капки и образуван от слънцето в кожата на детето), витамин С (на капки, в портокалите и в други цитрусови плодове, в суровите домати, зелето). Други фактори са може би също така важни, включително витамин А и някои от комплекса В. Постоянните зъби, които се появяват след 6-та година, се образуват няколко месеца след раждането. На тази възраст бебето, разбира се, получава много калций и фосфор от млякото.Флуорът във водата прави зъбите по-здрави. Известно е, флуорът е ценен елемент при образуване на зъбите на детето — достатъчно е малко количество флуор в храната на майката докато е бременна, и в храната на кърмачето и малкото ден докато се образуват постоянните му зъби. В райони., където флуорът се съдържа като естествена съставка във водата, има много по-малко развалени зъби. Сега на много места флуорът се при бавя към водата в минимални безопасни количества като превантивно средство. Ако във водата няма флуор, зъболекарят може отчасти да компенсира това, като флуоризира зъбите на дете. Зъбите се развалят от чест контакт със захар и нишесте. Стоматолозите не са успели да открият всички причини за разваляне (кариес) на зъбите. Храната на бременната жена и на кърмачето има голямо значение за образуването на зъбите. Вероятно известна роля играе и наследствеността.Но някои зъби, които изглеждат здрави, впоследствие се развалят. Зъболекарите предполагат, че главната причина за зъбния кариес е млечната киселина. Тя се образува от бактерии които се хранят със захарта и нишестето, полепнали по зъбите. Колкото повече часове през деня има захар и нишесте по зъбите толкова повече млечна киселина се произвежда от бактерии! Ето защо честото смукане на бонбони, яденето на лепкави шоколадови бонбони, на сушени плодове, пиенето на лимонада, яденето на пасти и бисквити (които често полепват по зъбите) не много предизвикват развалянето им.Грижа за зъбите. Понякога се препоръчва зъбите на детето да започнат да се мият, след като поникнат първите кътници. За повечето деца това е първата половина на втората година. На тази възраст то с увлечение копира всичко, което се прави около него. Ако майка му и баща му си мият зъбите, кой ден то хваща една от техните четки и настоява само да опита. Това е подходящо време да му купите четка и да го оставите да се мие. Естествено отначало няма да го върши много добре, но вие можете тактично да му помогнете.Главната цел при измиване на зъбите е да се премахнат парчетата храна, останали по тях. Най-добре е зъбите да се мият след хранене — три пъти дневно. Най-важно е зъбите да се мият след вечеря, за да бъдат чисти през дългия нощен период, устата е спокойна и слюнката тече бавно.Зъболекарски преглед на всеки 6 месеца след 3годишна възраст. Тогава детето навлиза в период, когато зъбите да почнат да се развалят. Дупките трябва да се попълват докато са малки. Това спасява зъбите и причинява по-малко болка на детето. Даже зъболекарят и да не открие дупка на 3— годишното дете, заслужава си да правите тези редовни прегледи по две причини. Първо, вие ще бъдете сигурни, че зъбите на детето са здрави. Второ, детето свиква да ходи при зъбат: без страх. Тази увереност има голямо значение, когато да му се направи първата пломба.Понякога родителите си мислят, че не трябва да се безпокоят за развалянето на млечните зъби, защото те така или иначе се сменят. Това не е правилно. Разваленият зъб може да причини болки на детето и понякога води до възпаление на венеца. Помнете, че последните млечни зъби се сменят на 12-годишна възраст, така че млечните зъби също се нуждаят от материални грижи, както и постоянните. Постоянните зъби започват да пробиват към 6-годишна възраст. „Шестгодишните" кътници излизат по-късно от млечните кътници. Първите млечни зъби, които се сменят, са долните средни резци. Израстващите отдолу постоянни резци разрушава корените на млечните, които се разклащат и падат. Млечните зъби падат почти в същия ред, по който са израснали: резци, кътници, кучешки. Постоянните зъби, които поникват на мястото на млечните кътници, се наричат предни или двувърхи кътници. Смяната на зъбите завършва към 12—14-годишна възраст.

Наказанието:
За много родители дори не съществува този въпрос. Те не го поставят нито пред другите, нито пред себе си. Те са твърдо убедени, че без наказание не може да се възпитава. Дори често може да чуете от тях: „Опитах всичко без резултат, но като извиках на помощ боя, всичко се оправи".Дали наистина „всичко се оправя" с наказания?Наказанието е мярка за поправяне на неправилно поведение и отрицателни навици. Но защо са допуснати отклоненията в поведението? Няма да бъде силно да се каже, че всяка неправилност в поведението на детето е наша грешка при възпитанието.Ние наказваме детето, в поведението на което виждаме последиците от нашите грешки.Не е ли по-добре и по-достойно да поправим грешките си и да се почувствуваме отговорни за тях?Тук всяка майка и всеки баща може да възрази: „Не възпитаваме само ние, в семейството; детето расте и изпада под влияние на много въздействия вън от семейството. Как могат да се поправят резултатите от вредните влияния? — Разбира се, с наказание".Дали това е вярно? Вие забравяте, че основното, най-трайно и най-здраво възпитание се извършва в семейството. Ако основата, която вие давате на вашето дете, е достатъчно здрава, и детето, и вие лесно ще се справите с вредните влияния на улицата и на лошите другари. Достатъчно е да сте създали доверие у детето си към това, което вие му казвате, и достатъчно е да поговорите с него като с разумен човек независимо от това, дали е на 5 или на 10, или на 15 години.На всяка възраст вие имате какво да кажете на детето като на разумен човек, стига да го смятате за такъв човек и стига да му кажете това, което искате, така, че да ви разбере.Запитвали ли сте се за какво ви служи наказанието при вашето възпитание? Истинският отговор на този въпрос е: за да се създаде страх у де тето да не повтаря грешката. Но тогава вие признавате, че възпитанието не с радост (при малките деца), не с убеждение (при големите), а със страх и грубо принуждение.Поради страх от наказание вие можете да накарате детето да прави или да не прави нещо. Заедно с това обаче вие непременно унищожавате нещо в него: това може да е частица от собственото му достойнство, може да бъде част от уважението и обичта, които то естествено има към вас, може да унищожите частица от смелостта му и пр.Сами помислете какво става с едно дете, което често се наказва и което трепери да не бъде наказано.Може ли да се възпитава без наказание?Разбира се, че това е напълно възможно, но само при родители, които знаят във всеки момент колко и какво да искат от децата си и как да го поискат; при родители, които възпитават децата си не само когато те направят грешки, а които живеят с трудностите и победите, с радостите и разочарованията на своите деца; при родители, които знаят как да разговарят, как да съчувствуват на своите деца, но когато те грешат, — по човешки да ги поправят.Вие ще запитате: Тогава какво ще регулира поведението на детето, ако то не изпитва принуждение да се поправи, когато греши?Научете детето още от ранна възраст да регулира своето поведение в зависимост от вашето емоционално отношение към него. Различните степени на „доволен съм" (като се започне от топлия поглед и ласкавата усмивка и се стигне до шумното одобряване и похвала) и на „не съм доволен от теб" (от неодобрителния поглед до строгата бележка насаме или в присъствие на други) ви дават огромни възможности да изразите одобрението или неодобрението на поведението на вашия син и дъщеря. Научете ги да разбират всичките подробности на вашето отношение към тях и да се замислят, за да се поправят.Наказанията създават грубост в детската душа.Преди да накажете своето дете, помислете спокойно дали не можете да го поправите без наказание. Ако успеете наистина спокойно да помислите, непременно ще намерите по-добър, по-резултатен и по-човешки начин на възпитание, при което и авторитетът ви няма да се засегне, и привързаността и уважението на детето към вас ще се запазят.Не наказвайте, когато сте ядосани и се намирате в нервно състояние: отсрочете разговора върху грешката на детето, като му определите кога ще разговаряте; през това време вие ще се успокоите и ще подберете по-правилно начина на въздействие, а и детето ще има време да си помисли за своята грешка.„Искам сам” Когато видите, че малкото дете се мъчи да се обуе или прави сериозни усилия да пренесе столчето си, не бързайте да му помогнете, не бързайте вие да свършите това, с което то се е заело. Вашата помощ ще го лиши от една истинска човешка радост — радостта да преодолее трудност и само да постигне успех. Когато родителите постоянно се притичват на помощ на детето си или бързат да свършат вместо него това, което то се е заело да прави, лесно го привикват по-нататък да чака всичко друго да върши вместо него. Погледнете с какво усърдие малкото дете само поставя обувките си на определеното място, вижте колко е доволно, когато ги е подредило. Не отминавайте без внимание такава постъпка. Усмихнете му се, похвалете го, но не с глезене, а с нужната сериозност, защото за детето това е сериозна работа. У малкото дете има естествен стремеж да иска всичко да върши само. Още през втората година то иска да се храни само, а не знае да държи лъжичката; иска да си обуе чорапите, а не умее. Задължение на родителите и на възрастните е да научат детето да може, да имат търпение и умение да го изчакат и да му покажат, а не да пречат на неговата активност и на стремежа му към самостоятелност.„Не иска м!" Хармонията в отношенията между родители и деца се нарушава често. Това започва още твърде рано. От това не се намалява обичта на родителите към децата, нито на децата към родителите. Тези противоречия и в началото невинни конфликти показват обаче, че у детето постепенно и сигурно се засилва стремежът към самостоятелност — един особено важен стремеж, който не бива да се потиска безогледно, нито да се оставя безконтролно, за да не се превърне в своеволие, което е вредно за правилното развитие. Вредно е този стремеж да се потиска, за да не израсне от нашия син или дъщеря човек без своя воля и без характер. При възпитанието трябва да научим децата си, без да ги потискаме, да съгласуват своята воля, желания и стремежи с волята на другите.Още през втората година, след като детето проходи самостоятелно, у него възниква неудържим стремеж към самостоятелност. Оттогава то започва да не се съгласява с много от изискванията на възрастните. Като че ли иска да покаже, че и то може да има свои желания и да не се подчинява на желанията на другите, даже на най-обичаните от него хора —майката, бащата. Това е времето на негативизма, или на „заинатяването", което в различна степен продължава през целия период на детството и юношеството.Има периоди на засилване и на отслабване на противоречията между възрастни и деца. Те са доста силни между втората и петата година, докато детето си извоюва известно право на малка детска самостоятелност. После настъпва известно уравновесяване, относително по-лесно послушание през първите училищни години, а след това, през време на пубертетната възраст, наново изостряне и противопоставяне на волята на възрастните.Какво да правят родителите? В процеса на възпитанието конфликти между възрастни и деца са неизбежни. Но родителите не бива да ги превръщат в източник на драми. Със своята разумна воля те не бива да предизвикват или да задълбочават конфликтите. Често именно по вина на възрастните противопоставянията на децата се изграждат в безплодни продължителни разправии. Не допускайте това.Волята на родителите трябва да се проявява винаги като разумна, като воля, която предвижда последиците и държи сметка за развитието на детето.Когато детето каже „Не искам", не смятайте, че това е само израз на инат и непослушание: потърсете причината и помислете за последствията.Създавайте условия в отношенията си с децата те да се вслушват във вашето мнение, без това да ги потиска: да го приемат с убеждение, а не като заповед; тогава по-рядко ще чувате „Не искам".Когато детето каже „Не искам", не настоявайте и не се старайте непременно в момента то да се откаже и да се съгласи с вас. Бързото съгласие е или външно и изостря още повече вътрешното несъгласие, или е признак на сломена воля, което не бива да ни радва.При конфликт с детето не се старайте винаги и на всяка цена вие да имате последни думата: така най-сигурно се загубва част от родителския авторитет; отложете решаването на основния въпрос, след като детето помисли; през това време и вие ще имате възможност по-разумно да намерите решение.Когато детето каже „Не искам", майката или бащата трябва да се държат така, че то да се убеди в разумността на тяхната воля: то може да не отстъпи веднага, но непременно ще се замисли.„Не искам" на детето не бива да ни плаши, нито да ни обезоръжава. То е сигнал, че трябва по-сериозно да се замислим върху методите на възпитанието ни, да прегледаме нашите въздействия.Разумният родител може да отстъпи пред детското „Не искам", но така, че да не капитулира, а да създаде уважение у детето и да засили обичта му.

Източник: http://zajenata.ogosta.com





 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Педагогическият съветник- приятел, подкр...
Педагогическият съветник- приятел, подкрепа, обич, разбиране, приемане, посока, възможност, надежд...
Още  ]
И земята, и животните, и хората го обича...
И земята, и животните, и хората го обичат Впечатления от ежедневието, които докосват, прово...
Още  ]
Отец Стефан: Християнството е религията ...
Отец Стефан: Християнството е религията на любовта! 21 ноември- Ден на християнското семейство ...
Още  ]
Генетична консултация
Генетична консултация Натрупаните през последните години познания от изследванията в обл...
Още  ]
Дистанционното обучение- предизвикателс...
Дистанционното обучение- предизвикателство по време на извънредна ситуация и глобална криз...
Още  ]
  Моето Дете