Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Съвети за родители! 15 12 2018      
 
Оценка: / 3
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Съвети за родители!
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5
Страница 6
Страница 7
Страница 8
Страница 9
Страница 10

Съвети за родители!


Как да се справим с кризите в детската възраст?

В определен момент вашето дете става неуправляемо и неподвластно на какъвто и да било контрол, нито от страна на родителите, нито от страна на които и да са, уважавани до този момент от него хора. Какво стана? - се питате вие след поредната истерия или разправия с любимото дете.Вероятно то е достигнало до кризата на 3-годишните. Е, както казват психолозите няма нищо страшно в това, просто вашето дете започва своя самостоятелен път и изгражда своята независимост.При повечето този период се характеризира главно с думата "НЕ"=Изведнъж се появява неконтролируемо упорство и склонност към скандали и истерии на всякакви места. Това не е учудващо, детето се чувства вече "пораснало" и му се иска само да решава как да се държи и да получава това, което желае в даден момент. Рядко се случва да иска просто да се разхожда - то непременно иска да отиде на определено място.
Разбира се, в проявлението на самостоятелност и формиране на собствено отношение към заобикалящия свят няма нищо лошо, но от пороя от детски желания, биващи понякога толкова прекалени и абсурдни, често се случва родителите да се заливат от смях или вдигат ръце от безсилие. Децата на възраст 2-4 години смятат, че са център на вселената и за тях още е трудно да приемат обкръжаващите ги хора като неразделна част от този свят. Те просто воюват за свое място под слънцето. Точно в този момент родителите могат да усетят "прелестта" от възпитанието на "настоящия човек". Малка част от тях осъзнават ползата от тази криза. Смисълът на кризата на тригодишните се състои в това, че за детето е настъпило време да се осъзнае като отделна личност, със своя собствена воля и ценности. И само в този контекст може да се разбере сложността и важността на този момент в живота на детето. В този период детето започва напълно да изисква отношение като към възрастен. То иска да има свои права в това общество и в частност - в семейството, иска да се почувства ценно и необходимо в очите на другите. Точно това то се опитва да отстоява с всички възможни средства, по детски екстремални, но както показва практиката - действащи. Родителите, борещи се с капризността като с болезнена форма за самоутвърждаване, рискуват да създадат всички условия за нейното развитие в доста по-късна възраст. Едно трябва да се помни винаги: децата не капризничат просто защото искат да постигнат точно определена цел или мечтаят да видят ядосаните лица на родителите си. Те просто не могат да контролират своето упорство. Те не са способни да се справят с това. Детето упорства така, сякаш някой се намесва в осъществяването на неговите планове. То не е подготвено за такава ситуация. От тук следват и истериите и обидата от родителите, които се месят в осъществяването на въжделеното желание.
Най-сложното за родителите в този период е борбата със своите собствени навици. Трябва да престанат да командват детето безразборно, да му дават възможност за избор и да не се налагат, когато това не е абсолютно необходимо. За преодоляване на пристъпите на упорство трябва да се намери приемливо решение, но без да се прибързва, а да се изчака детето първо да се успокои, тогава да му се обясни и помогне. Едва когато детето е спокойно, то ще е способно да възприеме вашите думи, действия, искания и предложения. Да се предостави абсолютна свобода в тази възраст е невъзможно, но да се предостави привидна свобода - това е и нужно, и възможно. Това ще помогне да свикнете с мисълта, че рано или късно детето ще стане възрастен, а малкият "инат" да осъзнае че свободата и независимостта не са безгранични.
Често родителите се съмняват в способностите на своето дете да взима решения, необходими в дадени ситуации, но ако не им се предоставят такива възможности - те никога няма да се научат. Много често децата се научават да упорстват от своите родители, които зад раздразнението и постоянните изисквания към децата, крият собствените си проблеми. Помнете - при сприхави и нетърпеливи родители, децата също растат капризни и инатливи.Избягването на проявите на упорство, водещи до спорове и разправии между поколенията, навярно не се отдало на никой, но в тях има и определена полза: родителите научават нещо ново за своето дете, а детето се учи на компромиси в сложни и конфликтни ситуации. Кризата на тригодишните още не е най-страшното по трънливия път на родителите, но тя е много важна за изграждане на доверие между родители и деца за в бъдеще и нейното успешно преодоляване ще ви помогне да получите ценни уроци за превъзмогване на следващите кризи.


10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Всички родители възпитават децата си според своите умения и разбирания за живота. Рядко се замислят защо в определени ситуации постъпват така, а не иначе. Но в живота на всяка майка съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица. А може би самите възрастни, използвайки радикални методи на възпитание, правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители от време на време грешат. Но винаги е по-добре да се учим от чуждите грешки, нали?
Грешка първа:
Обещанието "Повече няма да те обичам"."Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече"
Мнение на родителите:
Защо децата така често спорят по повод на всяка наша молба? Може би ни правят напук. Какво да правим? Да призоваваме към здрав разум? Но, те просто не слушат какво им говорят възрастните. Да заплашваме? Това още повече не действа. В такива случаи много родители използват своеобразен коз: "Сега мама няма да те обича повече". Често много от нас произнасят тази фраза.
Мнение на психолозите:
Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете за дълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец.
По-добре е да кажете: "Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти".
Грешка втора:
Безразличието."Прави каквото искаш, все ми е едно".
Мнение на родителите:
Защо да се напрягам? Да споря, да търся аргументи, да доказвам нещо на детето, да нервнича? Детето е длъжно да се научи само да решава своите проблеми. И изобщо детето трябва да се готви за живота като възрастен, колкото се може по-бързо да стане самостоятелно, а нас да остави на мира.
Мнение на психолозите:
Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е "истинско". И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва.
Може да кажете, например така: "Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет".
Грешка трета: Прекалено много строгост.
"Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам".
Мнение на родителите:
Децата трябва да слушат възрастните безпрекословно - това е най-важният принцип на възпитанието. Не се допускат дискусии. Не е важно на колко е детето - 6 или 16. Не децата не трябва да се отстъпва, иначе ти се качват на главата.
Мнение на психолозите:
Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да "плюе" на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: "Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим - защо".
Грешка четвърта:
Детето трябва да се глези."Ще направя това сама. Не е по силите на моето детенце".
Мнение на родителите:
Готови сме да направим всичко за нашия малчуган, та нали децата трябва да получават най-доброто. Детството е толкова кратко, че трябва да бъде прекрасно. Нравоучения, неудачи, неудовлетвореност - в нашите ръце е да избавим малчугана от всички трудности и неприятности. Така е прието, да предугаждаме и изпълняваме всяко желание на детето.
Мнение на психолозите:
На разглезените деца е много по-трудно в живота. Не трябва да се държи единственото чедо под похлупака на родителската любов, защото в бъдеще това може да доведе до множество проблеми. Повярвайте, когато родителите махат всяко камъче от пътя на детето, то не се чувства щастливо. По-скоро обратното, то се чувства съвършено безпомощно и самотно. "Опитай да се справиш сам, а ако не се получи с удоволствие ще ти помогна" - ето един от вариантите на мъдро отношение към дъщерята или сина.
Грешка пета:
Натрапената роля. "Моето дете - моят най-добър приятел".
Мнение на родителите:
Детето е най-важното в нашия живот, то е толкова съобразително, с него може да се говори за всичко. То ни разбира така, сякаш е истински възрастен.
Мнение на психолозите:
Децата са готови да направят всичко, което се харесва на техните родители, та нали мама и татко са най-важните хора на света. Малчуганите дори са готови да се нагърбят със сложния свят от проблеми на възрастните, вместо да обсъждат своите интереси с връстниците си. Но така техните собствени проблеми остават нерешени.
Грешка шеста:
Парите. "Повече пари - по-добро възпитание"
Мнение на родителите:
Ние сме толкова притеснени с парите, че не можем да си позволим да се по забавляваме с детето. Постоянно всичко трябва да му отказваме, то доизносва стари вещи и пр. С две думи ако имахме повече пари бихме били по-добри родители.
Мнение на психолозите:
Любовта не се купува с пари - звучи доста банално, но е истина. Често в семейства с невисоки доходи възрастните правят така, че детето да не е лишено от нищо. Но не трябва да чувствате угризение на съвестта за това, че не можете да изпълнявате всичките му желания. В крайна сметка любовта, ласките, съвместните игри и времето прекарано заедно с детето са много по-важни от съдържанието на портфейла ви. И накрая, съвсем не парите правят детето щастливо, а съзнанието за това колко е значимо то за вас.
Грешка седма:
Наполеоновски планове."Моето дете ще се занимава с музика (тенис, живопис), няма да му позволя да пропусне своя шанс".
Мнение на родителите:
Много възрастни са мечтали в детството си да се занимават с балет, да свирят на пиано или да играят тенис, но не са имали тази възможност. И сега главната цел на мама и татко е да дадат на детето най-доброто образование. Не е важно на детето да му харесва много, ще дойде време и то ще оцени старанието на възрастните.
Мнение на психолозите:
За съжаление децата не винаги оценяват усилията на родителите. И често блестящото бъдеще, нарисувано от възрастния във въображението му се разбива в пълното нежелание на детето да се занимава, например, с музика. Докато детето е малко слуша възрастните, но след това... Желаейки да се откъсне от клетката на родителската любов започва да изразява протест с достъпни за него способи. Това може да бъде и прием на наркотици или просто увлечение по тежкия рок в нощните часове. Затова денят на детето трябва да се запълва с полезни занимания като не забравяте да оставяте и малко време за негови лични дела.
Грешка осма:
Твърде малко ласки."Целувките и прочее нежности не са важни за детето"
Мнение на родителите:
Да прегърнем малката сестричка? Каква глупост! Да целунем мама? Да се по гушкаме с татко? За това няма време. Много възрастни смятат, че ласките в детска възраст могат да доведат в бъдеще проблеми със сексуалната ориентация. Накратко - никакви прегръдки и целувки - има по-важни и сериозни неща.
Мнение на психолозите:
Децата на всяка възраст се стремят към ласка. Тя им помага да се почувстват обичани и им придава увереност в собствените сили. Но помнете, желанието за ласка трябва в болшинството от случаите да идва от самото дете. Не натрапвайте на детето своята любов - това може да го отблъсне.
Грешка девета:
Вашето настроение."Може или не? Това зависи от настроението"
Мнение на родителите:
Неприятности в работа, лоши отношения в семейството, колко често възрастните "изпускат парата" върху децата. Мнозина са уверени, че в това няма нищо страшно. Достатъчно е след това да купим на малчугана отдавна обещана играчка и всичко ще бъде наред.
Мнение на психолозите:
Родителите трябва да показват на детето, че ги радват неговите добри постъпки и че ги разстройват лошите. Това създава у детето съзнание за непоколебимост в жизнените ценности. Когато възрастните, в услуга на своя егоизъм и настроение днес разрешават нещо, а утре го забраняват, детето може да разбере само едно: все едно е какво правя, важно е настроението на мама. Ако чувствате, че не можете да се превъзпитате, по-добре предварително да се договорите с детето "Когато съм в добро настроение, не значи, че всичко ще ти е позволено. А ако съм в лошо - постарай се да бъдеш снизходителен към мен"
Грешка десета:
Твърде малко време за възпитание на детето."За съжаление съвсем нямам време за теб".
Мнение на родителите:
Много възрастни са доста заети в работата, но се стараят всяка свободна минута да прекарват с децата - водят ги на градина и на училище, готвят им, перат, купуват всичко, което им е нужно. Децата трябва сами да разбират, че родителите просто нямат време да поиграят с тях или да им почетат.
Мнение на психолозите:
Възрастните често забравят простата истина - ако сте родили дете, трябва и да намирате време за него. Дете, което непрекъснато слуша, че възрастните нямат време за него ще търси сродна душа сред чуждите хора. Дори ако денят ви е разпределен по минути намерете вечерта половин час (в този въпрос е важно качеството, а не количеството), по стойте до леглото на детето, поговорете си с него, разкажете му приказка или му прочетете книжка. Това е толкова необходимо.

Източник:http://amber-bg.com




 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Връзката има значение…Химия на привързан...
Връзката има значение. Химия на привързаността. Човешките бебета се раждат безпомощни, с нуж...
Още  ]
80% от онкоболните деца оздравяват
80% от онкоболните деца оздравяват, ако лечението им започне навреме Проф. Лев Дурно...
Още  ]
За зъбите и лошите навици
За зъбите и лошите навици Гризане на нокти Гризането на нокти обикновено е отражение на няк...
Още  ]
4 години Национален Форум "Моето дете"
4 години Национален Форум "Моето дете" Уважаеми потребители, колеги и приятели,...
Още  ]
Температурата
Кога наистина се налага да сваляме температурата Високата температура е опасна за децата! Пов...
Още  ]
  Моето Дете