|
|
|
Страница 1 от 3 Нравствено възпитание
 Днес повече от всякога обществената среда се нуждае от нравствените ценности на хуманизма, защото те съдържат общовалидни стандарти на поведение, без които човечеството е обречено на самоунищожаване.
Вярата в “доброто начало” на човека прави хуманизмът непреходна ценност, принцип на нравствеността, естетична категория и т. н.
Нравствените ценности са свързани със стандартите на човешкото поведение. Различните общества могат да бъдат сравнявани или противопоставяни от гледна точка на вида и разнообразието от ценности. Прието е разделянето на ценностите на общовалидни (признати от всички членове на обществото) и такива, които се споделят само отделни групи. Днес нравствените ценности са в криза – те твърде много са се отдалечили от задължителните доминанти на човещината (състраданието, отзивчивостта, уважението, зачитането на възгледите и убежденията на другите и т. Н.). причините за това са много , но една от съществените се отнася към допуснатото в нашето общество пряко подчинение на нравствеността на политическата власт. У нас чрез отричането на религията и поставянето й под забрана, лишихме младото поколение от един естествен механизъм за транслиране на общочовешки ценности. Фактически, вакуумът в нашето общество, чрез изкуственото изземване на естествени механизми за нравствено формиране, доведе както до криза в нравствените ценности, така и до поведенчески деформации.
Същност и основни функции на морала. Същност и структура на нравствената култура:
Понятието “морал” има латински произход и означава”нравствен”, а понятието “нравственост” е равнозначно на “морал”. Правени са опити за разграничаване между “морал” и “нравственост”, като под нравственост се разбира “съвкупността от обичаи, нрави, формулирани в нравствени предписания, норми, заповеди”, а под морал – различни теории, системи от възгледи, идеи, убеждения за добро и лошо, справедливо и несправедливо.
Като форма на общественото съзнание моралът регулира моралните отношения на хората в обществото. Моралът включва в себе си нравствената дейност, поведението на хората, мотивировката на техните постъпки, моралните отношения между хората. Нравствените знания са основата на моралната култура на обществото. Моралната култура очертава богатството на моралната дейност на хората в обществото. Основни детерминанти на нравствената култура са: социално-икономическите условия, ценностната система на обществото, системата на общуване в обществото. Като основни компоненти на нравствеността могат да бъдат разграничени моралните знания, моралния идеал, моралните принципи и норми, теориите за морала, моралните традиции. Нравствеността на отделната личност е отражение на нравствената култура в обществото.
Същност, цел и задачи на нравственото въ-питание:
Нравственото възпитание е сложно целенасочено многостранно взаимодействие на възпитаника с всички фактори за нравствено влияние с цел формиране на общочовешки нравствени характеристики на личността.
Чрез този вид възпитателни отношения се формира нравствения облик на личността – това е целта на нравственото възпитание. За постигане на тази цел може да се върви както по теоретичен, така и по практически път. Не е възможно съзнателно и целенасочено формиране на нравствения облик без едновременното или предхождащо формиране съзнанието на личността по отношение на нейното поведение.
Задачите на нравственото възпитание са:
-изграждане на нравствено съзнание;
-възпитаване на нравствени чувства;
-натрупване на положителен нравствен опит, съставни елементи на който са нравствените навици и привички;
-формиране у личността на активна жизнена позиция, в която единството между нравственото съзнание и нравственото поведение е задължително. .Колкото по-голямо е съответствието между нравственото съзнание и поведение,толкова по-висока е степента на формираност на нравствените качества и обратното - разминаването между съзнание и поведение е показател за ниска степен на изграденост на моралните качества.
Процесът на нравственото възпитание:
Без познаване същността на нравствената възпитаност (морален облик) на индивида не е възможно правилно да бъде разбран проблемът за нравственото му развитие. Нравствената възпитаност е съвкупност от нравствените отношения на човека (идеални – изразени чрез мислите, мислите, чувствата, понятията, възгледите, убежденията и материални – чрез постоянните им привичките, действията или бездействията им) със заобикалящите го. Показатели за нравствена възпитаност са нравствените отношения на личността като продукти на моралните отношения моралните и то основните нравствени качества също са показатели на нравствена възпитаност.
Критерият за нравствено възпитана личност в значителна степен е отражение на разбирането на нравствено и безнравствено поведение в обществото. Степента на нравствената възпитаност е резултат от сравняването на моралният облик на индивида с възприетите морални критерии. Целенасочен процес на въздействие на възпитаника с всички фактори за патриотично влияние с цел формиране патриотичен облик на личността – това е патриотичното влияние. Този процес включва формиране на патриотични представи, чувства, понятия, постъпки. Основни фактори за патриотично влияние са семейството, училището, киното, радиото, пресата. Основни форми на патриотично възпитание на учениците са уроците, екскурзиите, националните празници и др.
Интернационалното възпитание е съществен елемент на нравственото възпитание. То е целенасочен процес на взаимодействие на възпитаника с всички фактори за интернационално влияние с цел формиране интернационален облик у личността. Основни фактори за интернационалното възпитание на личността са семейството, училището киното, радиото, пресата. Основни форми са уроците, екскурзиите, походите, честванията на празници и годишнини, клубове на интернационална дружба.
Процесът на възпитаване в колективизъм е съществена функция на нравственото възпитание. Основни фактори за колективистично влияние са различните колективни дейности – учебна, игрова, трудова, културна, обществена.
Колективистичната възпитаност е съвкупност от отношенията на личността към нейните задължения в семейството, групата, обществото, към проявите на дружба, взаимопомощ между хората в колектива и обществото
Процесът на дисциплиниране означава процес на възприемане, осмисляне на личните, груповите, обществените задължения на индивида; формиране на възгледи, убеждения, практическо отношение към собствените задължения; изпълнението на задълженията като норми на обществено поведение.
Основно средство за възпитаване (и самовъзпитаване) на дисциплинираност у човека е наличието и спазването на ясен и точен режим на неговата дейност и почивка. Режимът приучава личността към организираност, точност, отговорност, ритмичност.
Показатели за дисциплинираност на личността са нейните задължения, а критерии за дисциплинираност са изискванията за спазване на задълженията. Степента на дисциплинираност на личността – това е степента, в която тя спазва общоприетите норми на поведение.
Развитието на възпитателния облик на личността е една от основните функции на възпитанието, а развитието на нравствения облик – една от основните функции на нравственото възпитание. В научната литература преобладаващо е разбирането, че нравственото развитие е резултат от нравственото възпитание на личността. Нравственото развитие намира израз в измеренията на нравствения облик на личността. Очертава се като приемливо разбирането, че нравственото развитие по същество е позитивно изменение в нравствената възпитаност на личността.
П.Люцканова
Шуменски университет
Педагогически факултет– гр. Варна
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Статии
|
Рахитът
Рахитът
Витамин D
Рахитът се предава и по наследство
Рахитът е болест, която се развива у...
[
Още
]
|
|
|
Хиперактивност
Хиперактивност
20 симптома, според които е вероятно детето да страда от хиперактивност с дефицит на...
[
Още
]
|
|
|
Екранни деца
Екранни деца
„Екранни деца“ е проект на Център за приложни невронауки ВЕЗЕНК...
[
Още
]
|
|
|
Разглезването
Разглезването
Разглезването може ли да се разглези бебето? Този въпрос възниква естеств...
[
Още
]
|
|
|
|
|
|
|
|
|
