Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Нравствено възпитание 25 01 2021      
 
Оценка: / 71
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Нравствено възпитание
Страница 2
Страница 3


Семейство и възпитание

Сравнение между становищата на Р. Кембъл (Покажете на детето, че го обичате) и Дж. Добсън (Баланс между любов и дисциплина) по отношение на целите, принципите и основните задачи на семейното възпитание:
Докато Р. Кембъл залага основно на безусловната родителска любов като основен фактор при възпитанието на децата, Дж. Добсън е по-скоро морално, нравствено ориентиран, т.е. залага по-скоро не на възпитание чрез любов и нежност, а чрез правилно УПРАВЛЕНИЕ на децата в семейството. И въпреки становището си, че любовта и най-вече проявата на родителската любов е основен проблем на семейното възпитание, поради неумението на родителите да я показват по правилен и достъпен за децата начин, Р. Кембъл възприема семейството като основен и най-значим фактор за възпитание на детето, при условие, че родителят съумее да покаже любовта си по естествен ненатрапчив и травмиращ начин. От друга страна, Дж. Добсън е на мнение, че „Добрият родител” ще се насочи не толкова към любовта и нежността като възпитателен метод, а към нравствения кодекс на християнството, библейските ценности и възпитателни традиции, което е адекватен източник за правилно ръководство и възпитание на децата.
Цели на семейното възпитание: Кембъл е привърженик на идеята за формиране на стабилна личност чрез безусловна родителска любов, докато Добсън предпочита да бъдат отгледани и възпитани здрави, внимателни и щастливи деца, което от своя страна е постигнато от богобоязливи възрастни чрез благоразумно и последователно РЪКОВОДСТВО на базата на обучение в самодисциплина и отговорно поведение. Любовта тук не е нито фактор, нито приоритет за отглеждане на същите тези здрави и ЩАСТЛИВИ деца. Трябва да се отбележи, че за Р. Кембъл любовта не е прекалена или нормална, а винаги безусловна и уместна (стимулираща емоционалното развитие на детето и неговото самочувствие).
Принципи на семейното възпитание: Имайки вече предвид, че Кембъл е насочен към възпитание с любов, важен принцип според него е родителят да се съобразява и нагажда спрямо темперамента на детето си, докато моралната и християнска насоченост на Добсън логично води до формулиране на критичния и важен принцип за изграждане у детето на уважение към родителите. В зависимост от темперамента на детето родителите според Кембъл трябва да определят начина на отглеждане и възпитание като социален параметър, според който родителите да съобразят начина си на възпитание в положителна или отрицателна посока. Добсън от друга страна гледа на детството като на едно „предизвикателство”, с което родителите се сблъскват, и тяхно задължение е да прекъснат детския стремеж за нарушаване на контрола, имайки предвид, че децата се нуждаят от ръководство, въпреки силното желание за борба и надмощие над родителите. Докато при Кембъл имаме една положителна нагласа, че чрез любов, грижи и ласки от страна на родителите темперамента на децата може да е пластично-гъвкаво и променящо се в положителна насока свойство, то Добсъм смята, че приучаването и изграждането на уважение към родителя води до изграждане у детето на самоуважение на свой ред, а също и до отговорно поведение, усвояване и солидарност с обществените ценности и семейната общност като цяло. Добсън е склонен да предложи дори и наказателно действие вследствие на непослушание или нарушаване на наложения контрол, докато Кембъл вярва, че позитивната семейна атмосфера и безусловната любов за най-важните и правилни предпоставки за добро възпитание. Бащата според него би следвало да е рационално отговорен и емоционално инициативен, а майката – емоционална, но едновременно с това и зряла и отговорна в поведението си към членовете на семейството. Любовта като гаранция за правилно възпитание е основата за опознаване и разбиране на детето и неговите потребности, за разрешаване на проблемите и синоним на обич, независимо от поведенческите прояви на детето. Затова Кембъл смята, че безусловната любов от страна на родителя влияе много повече за правилното и коректно възпитание – детето е като огледало и връща това, което е получило от отсрещната страна, т.е. безусловната любов то връща безусловно, а условната – условно, користно. В никакъв случай обаче не трябва да смятаме, че Добсън отрича тотално любовта и родителската обич като фактор, дори напротив, по-скоро в неговите размишления и разсъждения тя трябва да се проявява под формата на грижовност, дискусия и уместни наказания според случая – всичко това в името на една бъдеща изградена личност, която умее да се съобрази с околните, да прояви необходимото уважение и да уважава себе си като личност. Именно затова Добсън залага на един стриктен и умело построен БАЛАНС между любовта и дисциплината, което понякога не е най-успешната формула за семейно възпитание.
Основни задачи на семейното възпитание: Докато Р. Кембъл разглежда всеки аспект на семейното възпитание през призмата на родителската любов и грижи, т.е. важно е да се осигури емоционален комфорт, то Дж. Добсън предпочита всичко да е предварително изяснено и рамкирано в границите на дисциплината, контрола и ограниченията. Парадокса е, че всичко това трябва да бъде поднесено и прилагано не както и да е, а именно чрез искрена любов, но снизходително и не прекалено, което да доведе съответно до изграждане на стабилна, честна и искрена личност. За Кембъл обаче по-важни елементи в това отношение се явяват контактите – зрителен – като средство за изразяване на отношение и източник на емоционално възпитание, като средство за назидание или демонстрация на обич при позитивно поведение на детето. При всички случаи детето възприема зрителния контакт отново като форма на безусловна обич, като същевременно изпитва на моменти противоречиви чувства. Съзнателното лишаване от такъв вид контакт провокира у детето желание за отмъщение и гняв. Физическият контакт е най-очевидният признак за изразяване на любовта към детето – въпреки, че целувките, прегръдките, докосването, са по-скоро едностранни актове от родителя към детето, това са ежедневните изразни средства за насищане и изпълване на емоционалния живот на детето. По отношение на дисциплината Кембъл гледа по-скоро като на нещо, което се проявява само като отношение на родителя към детския гняв, т.е. главен приоритет на родителя би следвало да бъде обучение на детето в самоконтрол, на базата на любезност и твърдост (обич, ненасаждане на страх и безпокойство, ясни и последователни изисквания). В случая язвителността и неуместният неразбираем от детето хумор са крайно отрицателни и нежелателни като прояви от страна на родителя, тъй като могат да доведат до утвърдяване на модела за избухване и желание за борба у детето като несъзнателна нагласа срещу авторитета на родителите.
От позицията си на родител съм склонна да подкрепя по-скоро светогледа и маниера на Р. Кембъл, т.е. да се опитам да възпитам и изградя една психически и емоционално стабилна личност чрез безусловна обич, нежност и ласки за сметка на по-авторитарния маниер на Дж. Добсън. Но от друга страна споделям гледната точка на Добсън по отношение на формиране на уважаваща себе си и родителите си личност, зачитаща семейните и обществени ценности и морални норми, което се постига (според мен) чрез внимателно и много гъвкаво балансиране между двете разгледани теории, а именно оптимално съчетаване на безусловна обич, дисциплина, уважение и себеуважение за детето, за да бъде то здраво, щастливо и най-вече – да се чувства винаги защитено и обгърнато от доброта, ласка и грижа. С две думи – желязна ръка, но в кадифена ръкавица. Разбира се, всичко е много относително и зависи не само от доброто желание и положителна нагласа на семейството за отглеждане и възпитаване на дете, а и от това как са били възпитавани самите те – родителите, защото е неизбежо копирането на методите и прилаганите свойства от родителите на семейството, дори и да са в минимална степен.
2.Сравнение на видове модели родителско поведение по таблица NO:6 (Модели на неуместна любов към детето, Р. Кембъл) и таблица NO:7 (Модели на псевдолюбов към детето, Г. Хоментаускас):
В началото на всеки модел ще разгледаме проявите на родителя, а след това и съответните проекции на модела върху детето.
•Собственичество
Прояви на родителя: Иска детето да бъде зависимо от него; Възприема детето като обект и вещ; Внушава респект към собствения авторитет; Изисква уважение и пълноценно подчинение;
Проекция върху детето: Покорност, слабоволевост, пълно подчинение; Неподготвеност за живота, лесна манипулируемост от другите; Когато порасне, отхвърля съветите и се опълчва срещу родителя;
•Съблазнителност
Прояви на родителя: Съзнателно или несъзнателно провокира еротични и сексуални чувства у детето от противоположния пол чрез неуместно изразяване на обичта: прекалени ласки; Любвеобилност, кокетство; Нестабилни брачни отношения;
Проекция върху детето: Конфронтация с родителя от своя пол; Болезнена фантазия за заемане на мястото на родителя от своя пол; Честа мастурбация; Ориентация към по-възрастни представители от другия пол; Асоциално поведение;
•Заместителство
Прояви на родителя: Фикс-идея да заживее живота на детето, натрапчив интерес и искания за споделяне на подробности от него; Насочва детето към взаимоотношения, ситуации и поведение, желани от него; Възприема детето като възможност за реализация на собствените потребности и мечти, вживява се в образа му;
Проекция върху детето: Нереална себепредстава; Загуба на самоуважение; Дъщерите рискуват да попаднат в негативни ситуации, с които трудно могат да се справят: изнасилване, бременност; Синовете могат да възприемат жените само като сексуални обекти; Тревожност, затормозеност от високите изисквания, укорите и емоционалния терор, т.е. от условната любов на родителя;
•Размяна на ролите
Прояви на родителя: Самоналага си ролята на дете; Възприема детето като източник на сигурност и спокойствие, налага му ролята на възрастен; Изисква от детето грижи и защита, надхвърлящи възможностите му; Пренебрегва потребностите на детето, наказва го при нереализиране на ролята на възрастния;
Проекция върху детето: Не разбира поведението на родителя; Чувства се изоставено и безпомощно; Тревожност, потиснатост от невъзможността да удовлетвори желанията на родителя;
Представените модели са по-скоро ситуативни, но за съжаление се срещат все по-често в ежедневието ни, в повечето случаи добре прикрити зад маската на „любящ, загрижен и всеотдаен родител, неразбиран от детето си, което все повече се бунтува срещу реда и правилата у дома”. Не можем обаче да не се съгласим със становището на Р. Кембъл – че истината е в „Златната среда” – т.е. проява на родителската любов чрез дисциплина и на твърдостта чрез любезност, за да имаме изградена психически и физически стабилна и пълноценна личност, уважаваща себе си и околните. В Случая дисциплината изисква безусловна любов, защото само така детето ще се идентифицира със семейните ценности, ще ги разбере, оцени и спазва. Използването на телесно наказание като дисциплинарен метод е груба грешка, водеща до чувство за вина и страх, идентификация с агресора и трансфер на неговия модел на поведение върху връстниците си, а по-нататък и върху собствените деца. Насочването на детето в правилната посока чрез дисциплина се постига по-скоро чрез приемане, разбиране, любезност и внимание, а не чрез наказания. Основна причина за непослушание у децата е свързана най-вече с проявени от родителя негативи: безразличие, прикриване на чувствата и постоянният контрол, а не липсата на любов у детето към родителя. Тези прояви обикновено водят до отчаяние и стремеж за изискване на внимание по всякакъв начин.
Модели на псевдолюбов към детето:
•Прекомерна грижовност: Ориентациите (проявите) от страна на родителя се изразяват в следните моменти: Неразбиране на външния свят, възприемане на детето като кукла и глина, от които трябва да се моделира истинският човек; Предпоставяне на нормалното развитие – без проблеми, трудности и ситуации на избор; Недоверие към възможностите, потискане на автономията, творчеството, стремежът на детето към самоопределяне, желанието за избор чрез поведенчески проби и грешки; Безпокойство относно ролята на „идеален родител”, изземване на потребностите и интересите и замяна със собствената полезна актуалност;
Варианти на модела: „Подтикване” – роля „Мисионер”, изразена в програмиране на живота и развитието на детето; Презентация на тезата, че всичко е в името и за доброто на детето; Налагане на собствените потребности, интереси, желания и решения; Претоварване на детето с различни занимания: изкуство, езици, спорт, учене;
„Охрана” – роля „Бодигард”: Възприемане на детето като малко, безпомощно и наивно; Предпазване на всяка цена от неприятноси и трудности; Наставничество, перманентна помощ и „проверка” на процеса на развитие.
Прояви (проекции) на детето: Съмнения относно целесъобразността на програмата за развитие у ролите на участниците в нея; Възприемане на грижите като инвазия в личния живот, протест срещу наставничеството; Конфликт между стремежът към автономия (отхвърляне на наложените интереси) и подчинение (да не се огорчи родителят); Липса на самостоятелност и вяра в собствените сили, обезкуражаване и унизеност; Стремеж към отбягване на общуването с родителите, затвореност;
•Хронологична неадекватност: Родителят организира съвместното прекарване на времето, без да се съобразява с потребностите и желанията на детето; Не се интересува от живота на детето в детската градина/училището; Не ангажира присъствието на детето в живота си на възрастен и разговорите между родителите на битови и социални теми; не общува и не проявява искрено внимание, уважение и съобразяване с мнението на детето; Не стимулира любознателността и инициативността в опознаване на света; Смята, че играта е „несериозна” дейност, губене на време и и не отговаря на статуса на възрастен; ако играе, не се съобразява с ролите, иска винаги да е „първа цигулка”;
Варианти на модела: 1) Смята, че е оправдано да отделя малко време на детето си заради житейски и професионални ангажименти, умора, необходимост от лично време; 2) Ако отдели време, е само под формата на „количествено” присъствие в детския свят: липсва пълноценно общуване; Не обогатява светоусещането на детето чрез включване в собствените дейности, интереси и съвместни занимания и игри; Смята, че е родителски дълг да отделя „специално време” по собствено усмотрение, подценявайки значението на ежедневните контакти.
Ориентации (прояви на детето): Липса на чувство за безопасност; Безпокойство, страх от „докосване до пространството на възрастния и времето му”; Липса на инициатива в изследване на новото и неизвестното; Не възприема възрастния като подходящ и привлекателен партньор за игра.
•Криворазбрана емоционална отзивчивост;
Варианти на модела: потиска чувствата си, не смята, че детето трябва да се глези; Не проявява топло отношение подкрепа и вяра в детските възможности; Не приема детето такова, каквото е, съобразява се само със собствения хипотетичен модел на „идеалното” дете, а не с истиснкия модел на „реално” дете; Критикува и оценява личността, а не проявите и поведението на самото дете; Изразява преувеличени, неискрени и неоправдани чувства към детето; Прекалява със знаците на внимание, пренебрегва негативните прояви на детето, внушавайки му, че са правилни.
Ориентации (проекции) на детето: Липса на чувство за любимост и значимост, чувства се оскърбено и унижено; Затваря се в себе си, не смее пряко да изрази и сподели чувствата; Изпитва потребност от общуване, внимание (ласкави думи, докосване, галене, одобрителни погледи), стреми се да разбере дали е обичано; Липсва чувство за идентичност, съмнение и неувереност в собствените сили и възможности; В случаите на прекомерна загриженост и либералност от страна на родителя детето изпитва чувство за превъзходство в общуването, налага се, пренебрегва позицията на възрастния; изисква перманентно внимание и грижи, смята, че е свободно да прави каквото си иска и всички трябва да се съобразяват с него.
•Псевдоматериална ангажираност: Изразява се в неумение на родителя да изрази обичта сичрез материално стимулиране на детето; Разминаване на смисъла, влаган от детето и родителя в подаръците, избор на материални стимули от гледната точка на възрастния, без да се вземат предвид желанията на детето;
Варианти на модела: 1) Подаръкът като средство за контрол и подкуп; Поставяне на знак за равенство между „доброто поведение” и подаръците, изискване на послушание в името на „материалното стимулиране”; Неосъзнаване на разликата между подарък (без уговорки) и награда (за заслуга); награждаване за единични прояви, а не за цялостно поведение; 2) Подмяна на себе си чрез подарък – възприемане на материалните стимули като заместител на общуването с детето; Акцент върху инструментите на дейността за сметка на интерактивната страна на общуването с детето;Отказ от споделяне на удоволствието на детето от подаръка (наградата) в игра;
Проекции върху детето: Напрежение и безпокойство относно поведението на детето: дали е достатъчно добро и послушно, за да получи награда (подарък); Загуба на достойнство и вяра в собствените сили заради лошо поведение, довело до лишаване от подарък; Негативни преживявания, свързани с „наложения” подарък, чувство за отхвърленост и малоценност; Стремеж към манипулиране на родителя с цел извличане на материални облаги; Желание за общуване и игра с родителя „чрез подаръка”.
Разгледаните тук модели на родителско поведение са по-скоро с негативна проява от страна на детето, като отговор и реакция на поведението на родителите. Тези модели представляват своеобразна интерпретация на проблема за родителската любов в смислово-технологичен план – специфика на любовта и отношенията между родителя и детето, позитивни и негативни прояви (аспекти) на любовта на родителя, проекция върху детето като степен на самостоятелност и автономия, напрежение, тревожност, протест, самооценка и самоопределяне.

Петя Узунова
СУ, Факултет по начална и предучилищна педагогика




 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Проблеми на бременността
Проблеми на бременността Най-чести оплаквания при нормална бременност? Най-честите въпроси, задава...
Още  ]
Болкови синдроми при децата
Болкови синдроми при децата Болки в корема 1) Синоними на фибромиалгичен синдром Фиброми...
Още  ]
Стимулация на сензорното развитие
Стимулация на сензорното развитие Всички знаем, че очите са орган на зрението, ушите - н...
Още  ]
Домашното насилие
Домашното насилие Насилието над деца Насилието при жените Какво трябва да знаем, за да предотврат...
Още  ]
Детето и въпросът за смъртта
Детето и въпросът за смъртта Когато се появят въпросите за смъртта, защото някой близък ...
Още  ]
  Моето Дете