|
Страница 4 от 8
Детски аутизъм
Това заболяване е описано още 1943 г. от детския психиатър Leo Kanner. Аутизмът се характеризира основно с:
липса на контактност, т.е. затвореност в себе си. Това много го приближава до характеристиките на шизофренията и затова често аутизмът се разглежда като форма на шизофрения в ранна детска възраст, при липса на налудни идеи и мисли.
Липса на общуване с поглед, гукане, реч - именно засягането на мисловните способности и специално на символното мислене са причина да не се изгради речева комуникационна способност, а оттук и способността за формиране на налудни идеи и мисли (за да има мисъл, трябва да съществува език).
Недостатъчност на комуникацията, социализацията и символната игра.
Самият Каннер характеризира аутизма с два неизменни критерия:
изключителна самотност - невъзможност да се създаде контакт дори и с родителите.
стремеж към неизменност - характеризира се с поява на тревога при всяка промяна на околната среда.
Точната причина за появата на аутизма не е ясна. Разглежда се доста широк кръг от причини като: генетични, усложнения по време на бременността ( напр. рубеола) синдром на West, туберозна склероза и т.н.
Лечението на тези деца е трудно и се състои в използването на специални психологични и педагогични подходи за създаване на поведенчески навици и минимално необходима реч за общуване.
Потвърдиха генетичната природа на аутизма
За развитието на аутизма важна роля играе генът неурексин-1 и още един неизвестен ген, разположен в 11 хромозома. В проекта за изучаването на генома на болните от аутизъм са взели участие повече от 120 учени от целия свят, които са изучавали образци от ДНК, взети от членове на семейства с две и повече деца, страдащи от това заболяване. За да открият генетическото сходство в образците учените са използвали технологията на “генния чип”, съобщава статия в списание Nature Genetics. Резултатите от анализа показват, че генът неурексин-1 участва в синтеза на медиатора глутамат – веществото, осигуряващо контакта между нервните клетки на главния мозък. По-рано учените също предполагаха, че глутаматът оказва влияние на развитието на аутизъм, посочва един от ръководителите на изследването, професор Джералд Шеленберг (Gerard Schellenberg) от Вашингтонския университет. Според него, в настоящия момент усилията на учените са насочени към търсенето на още един ген на аутизма, разположен в 11 хромозома, а също на други, неизвестни досега гени. Аутизмът се проявява като нарушен контакт с обкръжаващите хора, самовглъбеност, емоционална студенина. Момчетата са с по-голяма степен застрашени от това заболяване, при това симптомите се проявяват още на възраст до 2 години и половина. Причините за развитието на заболяването остават неизвестни, ефективни методи за неговото лечение също не съществуват. Само в САЩ около 300 000 деца страдат от аутизъм.
Из електронния печат
|
