Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Трябва ли да наказваме децата 21 06 2018      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Трябва ли да наказваме децата
Страница 2

Трябва ли да наказваме децата


Когато говорим за наказанията, неизбежно правим връзка с една друга дума – дисциплина. В повечето случаи у нас, възрастните, тя поражда не особено приятни асоциации: родители, вдигнали назидателно пръст или ръка, учители, налагащи абсолютна тишина и наказващи за най-малкото провинение, или пък характерния за много поколения подход: “Дете се целува само докато спи!” А думата дисциплина има латински корен и означава “уча”. Оттук идва и въпросът:На какво искаме да научим децата си? Желанието на всеки родител е детето му да формира представа за това какво е добро и какво – лошо, за нещата, които са правилни, и за тези, които са погрешни. Чрез оказването на родителски контрол на детето да се дава възможност да започне да изгражда и своя вътрешен самоконтрол. Чрез правилата, които се спазват в семейството, детето се научава да уважава и правата на другите около себе си, да зачита техните чувства и по този начин да трупа социални умения, необходими му в бъдеще като зрял човек.
Какво трябва да отчитат родителите, когато решават проблемите, свързани с дисциплината?
Дайте си сметка, че детето ви е твърде малко, за да може обективно да прецени кое е допустимо като поведение и кое не, какво е опасно за него и какво – безопасно. От възрастните в семейството се очаква да поемат пълната отговорност за осигуряването на безопасна среда и да предпазват детето от попадане в проблемни ситуации. Когато детето извърши нещо, което е извън правилата, добре е родителите да му кажат как се чувстват от това: “Тъжно ми е, когато ти...” или “ Ядосваш ме, когато...”, като назовават конкретното поведение. По този начин те дават знак на детето, че не одобряват неговото поведение в момента, а не че то по принцип е лошо, непослушно и т.н. Лишаването от родителска любов и внимание, например когато родителят дълго наказва детето с тежкото си мълчание, също не е добър начин на реагиране. Лишеното от любов дете израства с ниска самооценка и самоуважение.
За да бъде дисциплинирането ефективно, то трябва да е индивидуализирано и съобразено със спецификите на семейната среда. За едно дете е достатъчно да му се направи забележка с по-строг тон, но за друго ще е необходимо чисто физически да го дръпнете (преместите) от опасната за него зона вкъщи или навън. Децата имат нужда от ограничения – така те се ориентират докъде се простират техните граници. Родителите са тези, които според своята ценностна система определят какви ще са тези ограничения и правилата, свързани с тях. В голямата си част те са свързани със спазването на елементарна вежливост и етикет: “Благодаря”, “Моля”, “Ако обичаш”, да си мият ръцете, да не пипат нещата на другите и т.н. Най-важното е в семейството да се установят правила, които важат стопроцентово за всички негови членове. Те се налагат от възрастните не само с думи, но преди всичко чрез конкретните им действия и постъпки. И още: не правете компромиси само защото в момента на детето му растат зъбки или преди малко ви е гушкало и ви е казвало, че ви обича. Ако вашето дете не се научи още отсега да спазва поне няколко ограничения, ще му бъде много трудно да се справи с множеството правила в бъдеще.
Паметта на малките деца е ограничена и затова не очаквайте те да научат правилата от първия път. Въоръжете се с търпение, понякога за седмици и месеци, и повтаряйте “Измий си ръцете!” или “Не рови в шкафа на мама!”, докато това послание стигне до съзнанието на детето. Но също имайте предвид, че дори веднъж то да е отдръпнало само ръката си от включения котлон, вие трябва да продължите да внимавате за неговата безопасност.
Какви ефективни възпитателни практики може да ползват родителите
Изборът на поведенчески стратегии отново зависи от конкретните личностни характеристики (както на детето, така и на родителя) и от конкретните обстоятелства. И все пак съществуват няколко общовалидни правила. Едно от тях е да забелязваме и обръщаме внимание на послушното дете. Не скъпете похвалите и проявите на нежност, когато детето се държи добре и не създава проблеми. Ако наказвате детето, то нека наказанието съответства на постъпката му. Например за това, че е извадило всичко от шкафа, вие не му давате да си играе с любимата играчка. За него тази връзка е твърде сложна. По-добре е, ако то нарочно е обърнало купичката с крем, да ви помогне в почистването; ако е разхвърляло всички елементи на конструктора из къщата – да ги приберете на недостъпно място за известно време.
До какви наказания най-често прибягват родителите:
За неефективността на родителското мълчание като средство за наказание вече стана дума. Друг начин е изгонването на детето, макар че не съм убедена в неговата ефикасност – отново зависи от правилното му прилагане от родителите и от темперамента на детето. Смисълът на изгонването е да се даде на станалото неуправляемо дете да се успокои и да възвърне самоконтрола си, а също и родителят. По този начин давате време на детето да изстрада собствената си постъпка и последствията от нея. Трийсет секунди до минута понякога са подходящи за най-малките, но по-големите може да имат нужда от пет минути или докато сами осъзнаят поведението си и се извинят. Но това, което в случая е важно, е да използвате този метод само и единствено в кризисна ситуация или при постъпки, за чиято недопустимост вече сте предупреждавали многократно детето. Преди да пристъпите към наказанието, дайте предупреждение на детето като: “Ако не престанеш, докато преброя до пет, аз ще...”
Нещо и за физическото наказание:
Рядко родителят вдига ръка, за да нарани умишлено детето си. Някои го правят, убедени в правотата на максимата “Бия те, за да станеш човек”. Други прибягват до бой в състояние на силен гняв или чувство за безпомощност. Пошляпването прераства в бой в състояние на силен гняв или чувство за безпомощност. Пошляпването се е предавало като модел за възпитание през много поколения. Но то е неефикасно, защото кара децата да се въздържат от лоши действия или думи само от страх. Децата свикват да правят единствено разлика между нещата, за които ги бият, и тези, за които не ги бият. Чрез шамаросването те не се научават да правят разлика между правилно и погрешно, добро или лошо. Физическото наказание е неправилен подход и заради поуката, която си извлича детето. А тя е: щом си нервен и ядосан – бий. Чрез боя родителят дава на детето си пример и модел на насилие. Битите вкъщи деца по-често прибягват до физическа разправа със своите връстници, а по-късно – и при възпитанието на собствените си деца. Боят е линията на най-малкото съпротивление и към него родителят прибягва, когато е безпомощен в търсенето и намирането на алтернативни начини за справяне. А това не учи децата как да се справят с гнева си и как да търсят разумен отдушник на силните си чувства. Разбира се, има случаи, в които дадена постъпка (особено ако тя е опасна за самото дете или околните) просто не може да не се накаже. Но едно е пошляпване по дупето, а съвсем друго е наказание с някакъв предмет или удряне по главата или други части от тялото. Опасно е и за съжаление често прилаганото разтърсване – то представлява заплаха за здравето на детето и е добре да не се случва. Ако се прекали с напляскването, детето вече знае, че като направи нещо, ще го набият, и като че ли свиква с болката, очаква я и тя не е значима за него. Това го превръща или в потенциална жертва за цял живот, или в агресор. Ако пък самото дете е агресивно спрямо приятелчетата или родителите, последното, което може да се направи, е да се отвърне на тази агресия с друга, по-силна – тази на родителя. Когато детето проявява агресия, то иска да каже нещо на родителите си и е добре да се разбере какво точно е то.

Megy
Източник: www.djpacolya.com




 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Няколко полезни правила за бременните же...
Няколко полезни правила за бременните жени Свързаното с бременността увеличаването н...
Още  ]
Аномалии на детското развитие
Аномалии на детското развитие Възможни са следните аномалии на развитието: I. Деца с и...
Още  ]
Как да активизираме речта у детето?
Как да активизираме речта у детето? Съвместно разглеждане на предмети Възраст...
Още  ]
Тикове при децата
Тикове при децата * Ако детето ви има тик, не му се карайте * Тиковете при децата...
Още  ]
Международна конференция „Нови медии, но...
Международна конференция „Нови медии, нови наркотици, нови зависимости” по проек...
Още  ]
  Моето Дете