Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Трябва ли да наказваме децата 20 10 2019      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Трябва ли да наказваме децата
Страница 2

Как да реагираме на детския протест

5 често срещани прояви на детско недоволство:
Резките изказвания и възмущението провокират детето да се противопоставя на волята ви. Това е нормална част от поведенческото развитие, но родителите не винаги могат адекватно да отговорят на детския протест. Проблемът всъщност не се състои в това да подтиснете изявата на недоволство, а да научите детето да изразява в учтива форма несъгласието си.
Предлагаме ви няколко често срещани ситуации на детски протест, характерни за определена възраст от развитието на детето и правилният начин за реакция от страна на родителите:
Ситуация: “Това си е мое”
Детето между година и половина и две години може да започне да изразява нежелание да дава играчките си – било то на друго дете от семейството или не, като понякога е възможно протеста му да е свързан с плач и викове “то си е мое, мое, мое”. Подобна реакция показва, че у детето започва да се формира чувство за собственост. В тази ранна възраст трудно бихте му обяснили, че не е право и че не е редно да издърпва играчките от ръцете на братчето си, например, защото то просто няма да ви разбере. Това, което може да направите, е да запазите пълно спокойствие и да игнорирате поведението му. Може да използвате някаква фраза, която дори да няма смисъл, но да покаже недвусмислено, че няма да се поддадете на провокацията.
Ситуация: “Това не е честно”
Вашето 4-годишно дете не иска да си легне и отвръща на молбата ви да го направи с възмутено възклицание: “Това не е честно”. Нервна реакция от сорта на “ако не си легнеш веднага няма да гледаш цяла седмица телевизия”, няма да помогне. Бой – още по-малко. Най-доброто поведение от ваша страна е да се опитате да успокоите детето и да обсъдите с него проблема по подходящ за възрастта му начин. Можете с прост пример да му обясните, че и на вас понякога ви се иска да правите нещо друго, но даже вие като възрастна не можете да си позволите винаги да правите това, което искате. Обикновено детето се съгласява. Ако ситуацията се повтори, просто му припомнете разговора.
Ситуация: “Няма ти да ми казваш”
5-6 годишната ви дъщеря може би иска да прави всичко сама и да взема сама решения. Вие й слагате шапка по ваш избор, но тя я сваля с възмущение и ви казва, че иска “другата шапка”. Вие обаче настоявате на вашия избор, напрежението ескалира и детето изнервено започва да ви крещи “няма ти да ми казваш”. Не трябва да се обиждате на детето, то просто иска да бъде самостоятелно, а вие трябва по-често да му давате тази възможност. Вместо да се налагате, научете го да изразява несъгласието си вежливо, например “Бих искала сама да си избера дрехите”, вместо “няма ти да ми казваш”.
Ситуация: “Ти нищо не ми разрешаваш”
Тази ситуация е често срещана, а поводите за нея са най-различни. Тук един основен проблем е, че често дори самите родители не биха могли да аргументират отказа си към детето. Друга, често срещана родителска грешка е лекция на тема: “като искаш толкова, изкарай си парите” или “аз те храня и поя, а ти само искаш”. По-разумно би било да откриете какво се крие зад детското възмущение. Опитайте се да въвлечете детето в диалог. Може например да започнете така: “Имам чувството, че проблемът не е в това, че не ти е разрешено да гледаш телевизор”. Дори и да не успеете да проведете пълноценен разговор, подобен опит ще тушира напрежението.
Ситуация: “Мразя те”
Много майки сигурно са чували подобна реплика, която вероятно дори ги е разплаквала. Такава реакция обаче е по-детинска дори и от тази на детето, което, в пристъп на гняв, ви е казало, че ви мрази или че иска друга майка. Най-важното е да не приемате подобни реплики лично, да не реагирате емоционално или пък със злоба, като отговорите на детето, че не ви интересува, защото и без друго искате да се отървете от него. Децата до 9 години приемат всичко казано буквално, защото мислят буквално. Запазете спокойствие и изчакайте бурята да отмине. Когато сте спокойни – и вие, и детето, му обяснете, че не ви е приятно да чувате подобни неща. Истината е, че децата, след като се успокоят успокоят и след като видят вашата добронамерена реакция, обикновено ще започнат да съжаляват, че са ви обидили и скоро ще дойдат да ви се извинят, да ви прегърнат, целунат и да ви уверят, че сте “най-добрата мама на света”.

Източник: tiabg.com


Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.



 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Как се развива плодът?
Как се развива плодът? Кои са най-често срещаните малки проблеми на бременността? Бременно...
Още  ]
Стадиите в психичното развитие според Жа...
Стадиите в психичното развитие според Жан Пиаже Познавателно развитие. Переспективи в теор...
Още  ]
Правилно ли се изразяваме?
Правилно ли се изразяваме? Да търсим и откриваме позитивното в хора, случки и събития... За добрат...
Още  ]
Цената на една прегръдка дневно
Цената на една прегръдка дневно Познаваме ли своите деца Философията "ще поплаче и ще мл...
Още  ]
Съвети за родители!
Съвети за родители! Как да се справим с кризите в детската възраст? 10 грешки във възп...
Още  ]
  Моето Дете