Семейството и душевното здраве на детето
Семейството е основна клетка на микроструктурата на съвременното общество. То е социална институция, юридически регламентирана и обществено защитена. Главната ос, организираща структурата на функциите на семейството е създаване и отглеждане на ново поколение. Семейството осъществява социално-психологическото и сексуалното партньорство на база физиологични, психологични и материални предпоставки.
Семейството е както формална, така и неформална група. Формална, защото почива на законови правила и норми, които очертават рамката на разпределението на ролите. Неформална - доколкото индивидите, вътре в него си създават своя вътрешна групировка. Във семейството се изграждат възгледи, мироглед и поведение на личността; осъществява се емоционален обмен и социално-психически въздействия между членовете му.
Структура на семейството, като социално-психическа група
От тях се определя психоклимата в семейството. Чрез структурата на общуване се определят и другите две структури. Нарушения се наблюдават, при борба за лидерство, което води до високо напрежение, а от там и до лош климат в семейството. Приема се във всяко семейство да се изградят правила за разпределение на дейностите. Лидерството на бащата трябва да бъде в областта на материалните проблеми и престижа на семейството, а на майката - за отглеждането на децата, реда и уюта в дома. Лидерството може да се наруши, когато и майката и бащата са със твърди характери, големи амбиции и високо самомнение.
Трябва да има общовъзприето разпределение на ролите. Дифузия може да се получи:
Когато поведението на някой член не съвпада с очакванията на останалите членове.
При неправилно възпитание на единствено дете, което заема роля на "всесилния кумир" и се задоволяват всичките му желания т.е. капризничи.
При образуване на микрогрупички. Например: майка и дъщеря.
При наличие на авторитетен родител.
При прекомерно либерален родител.
Добрият психоклимат предполага хармонични комуникации, които почиват на емоционално единодушие, взаимно уважение и общи решения на проблемите. Това създава от рано чувство за отговорност у детето.
През първите години най-важна е връзката майка-дете. Детето се нуждае от защита, то е зависимо от майката и майчината любов е опора, която му дава сигурност. При липса на майката през първите три години може да се развие синдром на депривация. Положително въздействие за развитието на детето имат прегръдката, ласката, нежността на майката, кърменето. Голямо значение има кожния контакт - галене, целуване, игри. Липсата му забавя психическото развитие на детето, и обуславя трудности в общуването.
Психо-токсични заболявания при неправилно поведение на майката
ПОВЕДЕНИЕ НА МАЙКАТА
|
ПСИХО-ТОКСИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У ДЕТЕТО
|
Активно неприкрито отхвърляне на майчинството, бременността и секса |
Повръщане у бебето |
Пасивно неприкрито отхвърляне на нежеланата бременност |
Смущения в сърдечно-съдовата и нервната система |
Прекомерна загриженост за здравето на детето, породена от вината за съзнателно отрицателно отношение към него |
Чревни колики |
Скрита враждебност, със външно изразени страхове към детето, избягване на телесния контакт |
Забавя психичното развитие ; трудности в общуването |
Непоследователност в поведението на майката, непълноценна връзка майка-дете |
Психологическа несигурност, вялост |
Осъзнато егоистично отношение на майката към жените с професия |
Пречи за развитие на умения за социален контакт, което води до афективно недоимъчно състояние, забавя телесното и психично развитие на детето. |
ВРЕДНА РОЛЯ НА МАЙКАТА
|
ПРОБЛЕМИ У ДЕТЕТО
|
Отблъскващата майка |
Фрустрация |
Свръхпротективната майка |
Пасивност, слаба воля |
Хипохондричната майка |
Опасения, тревожност |
Бащинската любов е изискваща. Тя играе голяма роля за създаването на респект към авторитети и обществени норми. При децата без бащи за момчето е модел за подражание в ранния пубертет. Той създава дисциплина и организираност у детето.
Влиянието на прародителите може да бъде двупосочно:
1. стабилизиращо и структуриращо
2. неблагоприятно влияние - принизяват ролите на родителите и атакуват авторитета им.
Отношенията между децата се определят от техния брой:
единственото дете е монополист на обичта и грижите на родителите. Така се създават условия за развитие на егоизъм, своенравност и др.
между двете деца в семейството се наблюдава противоборство и конкуренция. Често появата на второто дете се изживява като тежка криза от първото.
Третото дете облекчава противоречието между първото и второто. Оформя се детска група в която се наблюдава взаимопомощ и солидарност.
Разводите се отразяват тежко, особено ако детето е едно.
Източник: РИОКОЗ- гр. Сливен
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар. Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |