|
|
|
Жените- кукувици
 Като птицата, която снася яйцата си в чуждо гнездо и отлита далеч от рожбите си, докато друг ги отглежда. Като думата, която се използва в разговорния език за състояние на невменяемост. На лудост. Лудост е това, за което прочетох вчера в dir.bg: “ Майка изостави детето си в чужда детска количка”. Тази кукувица е била с малко повече разсъдък в главата си и поне се е опитала да намери за детето си такова място, което не е опасно за живота му и на което лесно ще бъде намерено. Даже се оказва, че за десетината дни, през които го е отглеждала, е полагала старателни грижи за бебето си. Един плюс за нея.За разлика от останалите кукувици, които оставят бебето си в тоалетната на “Пирогов” или давят бебето си в селската външна тоалетна, или го изхвърлят в найлонов плик като непотребен отпадък в кофата за боклук, или го хвърлят голичко на градското бунище сякаш е стар, неработещ и непотребен хладилник, или му разбиват главичката в стената, като твърдят, че то само е паднало...Спирам с изброяването на тези чудовищни престъпления, защото е тежко човек дори само да чете за тях и защото всеки от нас чува често за подобни ужасии. Поредният случай на ненормално и неморално човешко поведение, завършил този път, слава Богу, благополучно. Едно детенце ще живее и дано има късмета да попадне в добри и грижовни ръце, от които да получи любовта, отнета му от родната му майка и така нужна за всеки човек, а особено за детето. Мисля си за тази и подобните на нея други “майки”, които наричам кукувици. Може би на някого ще се стори прекалено жестоко и несправедливо отношението ми към тези жени, но, когато става въпрос за човешки живот – отнет или обречен на мъка от родител, нито едно отрицателно определение за такъв “родител” не е достатъчно силно. В еднаква степен това важи и за майката, и за бащата, който винаги остава встрани – невидим, незнаен или знаен, но на втори план. Не толкова виновен и упрекван, колкото майката, а всъщност точно толкова отговорен за деянието, колкото и жената. Заради отказа си от бащинство, заради отсъствието си и безразличието си. Отнет живот ли?! Думата е убийство. При това – предумишлено. Бащата е съучастник, а майката извършител. Най-често тя е тази, която със собствените си ръце убива. Би трябвало детеубийството да се наказва, както и всяко друго убийство, ако не със смърт, то поне с доживотна присъда без право на помилване. У нас смъртно наказание няма и за най-зверските престъпления, но това е друга тема. Обаче, няма и достатъчно тежки наказания за същите тези престъпления. А къде отиват повечето от изоставените бебета? В социалните домове, в повечето от които условията са като в западнала ферма за животни, където децата, дори и тези в добро физическо и умствено здраве, постепенно изостават в своето развитие. Излишните деца на България. Ненужните на родителите си. Изоставените, изхвърлени, убити деца. При нашия отрицателен прираст и демографски срив. На фона на толкова бездетни двойки, които мечтаят за детенце, но нито Здравната каса осигурява достатъчно средства за изкуствено оплождане на жената, нито тежката бюрократична процедура позволява на двойките бързо да осиновят някое от нещастните дечица. От една страна майката –убийца или кукувица и от друга – жената с тъжни очи, която иска рожба и сърцето и жадува да прегръща мъничко телце, да му даде цялата си любов, да му се посвети, но трябва или да чака и да се надява на чудо, или да се моли да и разрешат осиновяване, което да бъде извършено бързо, или да таи надеждата, че ще намери нужните големи суми за оплождане ин витро, или изкуствено забременяване. А кукувиците раждат и изоставят, изхвърлят, убиват бебетата си. Едни от тях са млади и неомъжени момичета, други са зрели несемейни жени, трети са семейни с тежък брак или много деца, четвърти, пети – всяка от тях има своята си причина, но, след като е родила вече детето си, как може да го изостави или убие?! Ясно е, че много от тях са изплашени от бременността си, чувстват се предадени от бащата, когато са изоставени, страхуват се от реакциите на родителите си и изгонване от бащиния дом, очакват отхвърляне от обществото, плашат се от самотата, от трудностите при отглеждането на бебето, от съпътстващата беднотия, от още усложнения на брака, от отговорността на родителя – сложна комбинация от причини, страхове и колебания, връхлитаща забременялата жена, която се колебае и не може да вземе решение какво да направи. Ако има и обещание за брак или партньорска помощ, които са лъжливи, ако ... варианти много, но бременността напредва и идва момент, когато е прекалено късно за аборт. Всичките тези причини не могат да бъдат оправдание за деянията им. Ние живеем в 21 век. Нима не са чували за разнообразните контрацептивни методи и средства?! В гората или джунглата са расли?! Не е вярно, че нежелана бременност може да се случи на всяка жена. Случва се на тези с ниска здравна и обща култура. На безотговорните към себе си и към бъдещия живот, заченат като резултат от безхаберието и простотията им. Случва се не само на цигански момичета и жени, случва се и на български. Случва се често. Достатъчно е да се види броя на абортите у нас за година. Изключвам онези забременявания, които са последствие от изнасилване, от поведението на неразбираща какво прави жена с умствено заболяване и малкият процент забременявания при наличието на спирала или друг вид контрацепция.Ние ли, като родители, не образоваме достатъчно добре децата си ( и момичетата, и момчетата) по отношение на половия живот и култура; деградира ли обществото ни от само себе си или ценностната му система е рухнала, защото отделният индивид губи постепенно своя морал и прегазва, без угризения, норми и граници, отличаващи ни от животните; обществото ли не е достатъчно хуманно и е прекалено консервативно и осъждащо самотните майки; държавата ли спи и не полага достатъчно грижи за тях? Много въпроси с трудни отговори. Заплетени житейски ситуации. Но изборът е един. Този на личността. Ако човекът е личност, а не примат, за когото чуждият живот няма стойност. Свикнали сме да търсим главната причина за изоставянето на деца от неомъжени момичета и жени ( най-често те изоставят бебетата си) в негативното обществено мнение, но днес то не е толкова крайно, както в миналото. Поне в по-големите населени места е много по-толерантно към майките, които са имали куража сами да отгледат нежеланата от бащата рожба. Дори и в онова минало имаше майки, които не прекъсваха нежеланата бременност и не се отказваха от децата си, макар че бяха сочени с пръст и живееха в социално изолация. В блока, в който живея, преди двадесетина години едно 16 годишно момиче се осмели да роди детето си. Отгледа го с помощта на родителите си. Когато извеждаше бебето си на разходка и се спреше в кварталната градинка, останалите майки, горди омъжени жени, моментално си тръгваха, без да и кажат и дума. Почти никой от квартала не разговаряше с момичето и доста време тя и “копелето” и, както жестоко наричаха извънбрачните деца, бяха предмет на клюки и повод за възмущение от кварталните псевдоморалисти с ограничено мислене. Извънбрачните деца бяха наричани и незаконни. Нима може да има роден незаконен живот? Може, в очите на скудоумните. Момичето отгледа дъщеричката си с много любов, вдигната глава и в страшна изолация. След време емигрира с детето си и един мъж с голямо сърце, който осинови порасналото момиченце. Не бих казала, че на това момиче-майка му е било по-лесно, отколкото на останалите в неговото положение, които бързат да се отърват от бебето след раждането му. Но то се оказа човек и майка. Каквито не са детеубийците и кукувиците.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Статии
|
|
|
|
|
Отучване от памперс?
Отучване от памперс?
Живеем в култура, която неизменно свързва бебето с памперсите. Св...
[
Още
]
|
|
|
|
|
Раждане
Раждане
Обикновено всички родители много ясно си спомнят раждането на своите деца като ос...
[
Още
]
|
|
|
|
|
|
|
