Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Кръщението 12 12 2024      
 
Оценка: / 6
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Кръщението
Страница 2

Кръщението

Православната Църква е установила СЕДЕМ тайнства: Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет). Всяко тайнство има две страни - видима и невидима. Действително е онова тайнство, което е извършено от свещенослужител, при ясно произнасяне тайноизвършителните думи. То е действено, ако е извършено правилно, при душевно разположение на свещеника и духовната нагласа на приемащия тайнството. Недостойното приемане на тайнството, според Църквата, води до осъждане. Тази уговорка трябва да се има предвид, тъй като не рядко се взема решение за приемане на тайнството просто ей-така, от мода, или пък по традиция. Редно е християнинът да прави разлика между тайнства и обреди, макар че и двете са свещенодействия. При тайнствата се получава Божията благодат чрез невидимите дарове на Светия Дух, а при обредите се измолва чрез молитви укрепване на вярата, милост, помощ и закрила от Бога. Обреди са: водосвет, молебен, опело на починал, панихида, петохлебие. Посвещение в християнството става чрез три от седемте тайнства — Кръщение, Миропомазване и Евхаристия (Причащаване).
Кръщението е първото от седемте тайнства, които признава Източноправославната църква. Предобраз на християнското тайнство - Кръщение е обрязването, установено в Стария Завет от Авраам две хиляди години преди Христа (Колосяни 2:11). То е очистване от първородния грях, а за кръщаваните възрастни — очистване от извършените грехове и начало на нов, обновен и очистен от греха живот. То е възпоменание на смъртта, погребението и възкресението на Христа. Господ Иисус Христос бил обрязан на осмия ден на своето рождение и Му дали името Иисус. Според предписанията на същия закон майка Му Дева Мария принесла в дар две гургулици, както правели бедните израилтяни. Богатите принасяли агне или теле (Левит 12:8). Така че корените на днешната традиция вярващите да даряват Църквата или да правят откупи на животни (курбани) са дълбоки и древни. Още Омир, 800 години преди Христа, споменава за ковачите, които потапяли нагорещената стомана във водата, за да я затвърдят. Херодот, 500 г. преди Христа, описва как бояджиите потапят платовете във водата, за да блеснат с нови цветове, а грънчарите — пръстените съдове в течност, за да ги гледжосат, т.е. променят! Първообраз на християнското кръщение са били водите на всемирния потоп, на библейското Червено море и на свещената река Йордан, в която Йоан Кръстител, наричан Предтеча, кръстил Спасителя. Обредът на умиването и потапянето във вода съществува и у юдеите, и в гръцките мистерии. Свети Йоан Кръстител придава на умиването и потапянето във вода значение не на обикновен, а на свещен обряд, в знак на искрено разкаяние и го приема като покайно кръщение. Християнското кръщение не е редови обряд, а тайнство, което ни избавя от духовната смърт, от първородния грях и проклятието, постигнало прародителите Адам и Ева (Битие 3:16-19). При Кръщението човешката душа се умива и се съединява с Бога. Кръстеният получава Божието благословение и става нов човек. Затова Кръщението се смята за врата, през която кръстеният влиза в Християнската Църква, като член на това голямо семейство. Тайнството е установено от Христа. В древната Църква към Кръщението се е пристъпвало с един подготвителен период от 40 дни до 2 години. Тогава кандидатите за кръщение са се наричали оглашени. Те са присъствали на светата литургия до определен момент, когато свещеникът ги подканял да излязат от храма. Кандидатите за кръщение в древността са изучавали Символа на вярата, молитвата Отче наш и Блаженствата. Кръщението се предшества от т.н. наречение, т.е. наричане на християнското име на кръщелника. Според българската традиция името се нарича в деня на раждането от родителите или кръстника — на някой светия или свещено библейско събитие, на бабата или дядото. Често се дава име на светията по православен календар, който се чества в деня на раждането на детето. В този случай рожденият и именният ден съвпадат.
• При наречението свещеникът духва в лицето на детето и изговаря: "Бог сътвори човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот" (Битие 2:7). Ръковъзлагането символизира, че новокръстеният ще бъде цял живот под Божията защита и всемогъщата Господня десница.
• Ако кръщаваният е възрастен, а ако е дете, възприемникът му (кръстникът) извършва заклинание, отречение и заплюване на сатаната. Това е знак за пълно презрение на дявола. За съвременното ни мислене това е архаизъм. Много християни се поддават на изкушението и го отхвърлят от чина на тайнството. А какъв е смисълът? Отричането от сатаната не означава отхвърлянето само на едно същество, а на цял светоглед, основан на гордостта и себевъзнасянето, отделил човека от Бога и превърнал живота му в мрак и ад. Това е отхвърляне на идолопоклонството, проникнало в идеите и ценностите на съвременния свят, които заробват живота на човека повече, отколкото идолопоклонството на древното езичество.
Водата в купела се освещава, като в нея се излива осветен елей (дървено масло). Купелът, в който се кръщава човек, символизира спасилите се в Ноевия ковчег. А изливането на елей вътре — великото Божие милосърдие.
• Самото тайнство се състои в трикратно потапяне на кръщавания в чистата осветена вода, като се произнася формулата: "Кръщава се божият раб/рабиня (назовава се името), в името на Отца и Сина и Святаго духа". Трикратното потапяне на кръщаващия се, обърнат с лице на Изток, означава, че се умива духовната му нечистота, че се погребва с Иисуса Христа в Кръщението, за да възкръсне с Него за вечен живот (Колосяни 2:11-12). Това е най-главният момент в Кръщението.
• Изваждането от св. купел символизира Възкресението!
• Обикалянето на купела със запалени свещи при пеене на "Които в Христа се кръстихте, в Христа се облекохте", символизира радостта, че Църквата Христова приема още един член в своето семейство. Запалените свещи напомнят, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето означава, че той трябва вечно да принадлежи на Христос.
• Прието е кръстеният да се облича в бяла дреха, което е знак на получената от него духовна чистота и напомняне, че трябва да води добродетелен и свят живот, съгласно принципите на православната вяра и нейния религиозно-нравствен кодекс.
• Традиция е заедно с тази дреха новокръстеният да получи и кръстче, осветено по време на тайнството. То трябва да му напомня, че християнският живот е изпълнен с немалко изпитания и всеки ще изкачва личната си Голгота толкова по-леко, колкото по-силно е упованието му в Христа — разпнатия на кръста, на Голгота.
• В самия край на тайнството се извършва пострижение — символ на пълното послушание на новокръстения спрямо неговата православна Църква.
Светата православна Църква приема, че при светото Кръщение Бог изпраща Ангел пазител, който бди над кръстения цял живот! Църковният историк Евсевий Кесарийски (ок. 339-340 ) нарича кръщението "печат, който води към безсмъртие". Много поетично е характеризирал Кръщението св. Кирил Иерусалимски: "Велико дело е Кръщението! То е освобождение на пленените от дявола; опрощение на беззаконията; смърт за греха; възраждане на душата; одежда светла, свята; нерушим печат на благодатта; колесница, възхождаща към небесата; райско украшение; ходатайство пред Царя на царете; дар на нашето осиновяване от Бога!"
Кръщението се извършва само веднъж, защото човек веднъж се ражда. Ето какво гласи 47-мо апостолско правило: "Свещеник или епископ, ако отново кръсти някого, да бъде низвергнат, понеже се е надсмеял над Кръста Господен..." И още за трикратното потапяне: "Епископ или свещеник, който извърши не три потапяния, а едно — да бъде низвергнат" (50-то апостолско правило). Според шесто правило на св. Тимотей Александрийски "Не може да се кръсти жена при положение, че е в период на месечно очистване!". Протестантската църква отрича кръщаването на малки деца с мотива, че детето не е осъзнато за истините на вярата. Но Православната църква затова е въвела институцията на кръстника (възприемника). Долната възрастова граница за ставане на кръстник, приета от православната Църква , е 9-10 години. Не е прието да стават кръстници невенчани, но у нас и това се допуска, стига да са кръстени. Родители не могат да бъдат кръстници на своите деца. В апостолско време мъжете са възприемали от дякон, жените от дякониса. Днес всеки кръстен може да стане кръстник. Кръщение може да се извършва само от свещеник, но при смъртна опасност и ако наблизо няма свещеник, всеки може да бъде кръстен от християнин или християнка, като се поръси с вода и се изрече познатаат формула на светото кръщение. В пустинята при липса на вода кръщаващият се може да бъде поръсен с пясък. Това е крайно изключение, споделено с нас от покойния ерудит богослов архимандрит Прохор.
В миналото българката спазваше традицията в деня на раждането да помоли свещеника да прочете молитва за здраве на новороденото. Днес тази практика почти не се спазва с извинението, че раждането става в родилен дом. Нищо не пречи там да се занесе светена вода, с която да се поръсят детето и родилката. В 40-я ден майката донася детето в църквата, където го представя на Господа по стара християнска традиция (Лука 2:22). Чете се молитва за възрастване в християнските добродетели и детето, ако е момче, се въцърквовява. Този ритуал днес се извършва в самия край на Кръщението. Свещеникът взема детето от кръстника (ако кръщелникът е възрастен, го повежда за ръката) и го въвежда през царските двери в светия Олтар. Там обикаля св. престол от четирите страни и го извежда пред царските двери, където го чака кръстникът. Подава го на кръстника с думите: "Езичник ми го даде, християнин ти го връщам", а кръстникът отговаря: "Амин!"Трябва да се отчита, че кръстникът се сродява с кръщелника си и поема задълженията да се грижи за духовното му възрастване. От своя страна кръщелникът се задължава да отдава достойна почит на своя кръстник.
Какво трябва да знаят кръстникът и кръщелникът?
• Кръщението се извършва по всяко време, на всяко място и при всички обстоятелства. У нас е застъпено правилото Кръщението да се извършва в храма преди или след света литургия в кръщелен купел. В редки случаи (при болест) по необходимост Кръщението се извършва и вкъщи.
• Добре е преди Кръщението кандидатът да бъде изкъпан и да бъдат приготвени чисти дрехи за обличане. На някои места (например в Гърция е задължително) кръстените обличат бяла риза - символ на чистотата на душата след Тайнството.
• Кръстникът и кръщелникът (ако е възрастен) държат в ръцете си запалени свещи, знак на духовното просвещение и радост, присъстващите - също. По време на тайнството в храма трябва да се стои благоговейно, да не се реагира шумно, за да се разбере дълбокият смисъл на символите на тайнството.
• За да не създават проблеми, кръщаваните възрастни трябва да знаят, че пред св. купел си събуват обувките и чорапите, тъй като трябва да потопят краката си в купела.
• По традиция у нас при кръщенка се носят погачи, бонбони и пчелен мед. Добре е да се носят за освещаване кръстче, медалион и икона, които ще ползва кръстеният. На свещеника се подарява кърпа за лице и сапун, а с друга кърпа кръстникът обтрива своя кръщелник.
• За да няма суетене, всички формалности около кръщелното свидетелство се оформят преди кръщението. В края свещеникът само подписва документа.
• Когато кръщаваният е много болен, той се поръсва или облива със светена вода.


Използвани са материали от книгата на хаджи Славчо Кисьов "Пътят към храма".

Източник: Е- сп."Маргарита"





 
Google
 
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Реалити шоуто “Деца – убийци”
Реалити шоуто “Деца – убийци” Това е върхът... не, това е дъното....
Още  ]
Емоционално развитие на детето
Емоционално развитие на детето ...
Още  ]
Ангина
Ангина Сливиците Защо боли гърлото? „Ангина" - една съвсем благозвучна дума за...
Още  ]
Гладният ученик е лош ученик
Гладният ученик е лош ученик Научете детето си да се храни правилно Никога не трябва да...
Още  ]
Периоди на юношеството
Периоди на юношеството Тъй като понятието юношество е твърде общо, коректно е да се извърш...
Още  ]
  Моето Дете