Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Из "Грижи за бебето и детето" 12 12 2019      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 

Из "Грижи за бебето и детето"

Когато детето започне да говори

Към 1-годишна възраст повечето бебета започват да произнасят някои звуци с определен смисъл. Но има и напълно нормални деца, които изчакват още няколко месеца. Това като че ли е въпрос на темперамент и на индивидуалност. Дружелюбното и общително бебе естествено иска да проговори по-рано. Тихото, съзерцателно бебе като че ли иска да изчака по-дълго време, наблюдавайки живота около себе си, преди да изяви желание да изкаже своето мнение. Атмосферата около бебето и начинът, по който се отнасят околните към него, са също така важни. Ако нервната и напрегната майка винаги мълчи в присъствие на детето си, то чувствува липсата на връзка и се затваря в себе си. При другата крайност, ако възрастните в семейството непрекъснато са над главата на бебето, говорят му и го командуват, на него може да му е неприятно и да не иска да реагира, когато има хора наоколо. То още не е на възраст, когато може да отговори на възрастните или просто да си отиде. Млади и стари обичат да говорят, когато са сред приятни и симпатични приятели. Детето не прави изключение, но най-напред то трябва да пожелае да се научи да говори. Счита се, че някое дете късно се научава да говори, защото цялото семейство му стои "на крака" и му подава всичко, още преди то да е имало възможност да разбере, че го иска. При такъв вид обслужване бебето наистина по-бавно научава нови думи, но това не би го накарало да мълчи, освен ако семейството не го потиска много и не задушава неговата общителност. Понякога ви се струва, че бебето бавно научава думи, защото майката му употребява дълги изречения и то няма възможност да схване нито една отделна дума и да я научи. Но това се среща рядко, защото повечето хора инстинктивно използуват отначало само отделни думи, когато говорят на бебето, и поставят ударение върху главната дума от фразата. Забавеното проговаряне означава ли бавно умствено развитие. Това вероятно е първата мисъл на родителите, която ги ужасява. Вярно е, че някои деца със забавено умствено развитие проговарят по-късно, но много от тях употребяват думи на съответната за това възраст. Разбира се, детето, което силно изостава (което например не може да сяда до двегодишна възраст) , ще закъснее и с проговарянето. Но фактът е, че голямото мнозинство от късно проговорилите, даже и тези, които не говорят много до тригодишна възраст, имат нормално умствено развитие, а някои от тях са дори необикновено умни. Струва ми се, че можете да се сетите какво да правите, ако детето ви проговори късно. Не се тревожете за това и не правете прибързания извод, че е глупаво. Умерено изразявайте своята любов и не се опитвайте да го напътствувате прекомерно. Дайте му възможност да бъде сред други деца, където може само да установи контакти. Говорете му дружелюбно с прости думи. Насърчавайте го да иска нещата, като ги назовава, но не изисквайте от него да заговори и не изразявайте своето недоволство. В началото всички бебета произнасят погрешно повечето от употребяваните думи и постепенно се коригират. Но някои деца продължават да се затрудняват с произнасянето на един звук, други - с друг. Някои от тези грешки в произношението явно се дължат на тромавост на езика или на друга част от говорния апарат. В края на краищата и някои възрастни продължават да фъфлят независимо от всички свои усилия. Други неправилно изговаряни думи като че ли се дължат на детски каприз. Детето продължава неправилно да произнася дадена дума дълго след като се е научило правилно да произнася същия звук в друга дума. Такова незначително изоставане в развитието на говора не е важно, ако детето, общо взето, се развива нормално и е общително. От време на време приятелски можете да коригирате детето. Погрешно би било да бъдете много сериозни или прекалено взискателни. А какво да правим с дете, което говори лошо на 3, 4 или 5 години, така че другите деца не го разбират и му се смеят. Първо, трябва да му се провери слухът от специалист. Може да го изпратите на логопед, ако има такъв, който знае как да се занимава с малки деца и да прави уроците им интересни. Но независимо от това, дали има или няма логопед, такова дете се нуждае от редовно общуване с деца на неговата възраст, за предпочитане в добра детска градина, докато е готово за училище. Добрият учител може тактично да предпази детето с дефект от присмеха на останалите деца и по-лесно от родителя може да го научи да говори, защото не се безпокои толкова много от този дефект. Преднамерена употреба на бебешки говор се среща най-често при деца, които изпитват ревност към по-малко братче или сестриче, към което според тях родителите проявяват повече внимание и ласки Съществува и друг превзет бебешки начин на говорене, който се среща при деца без съперници. Имам пред вид например едно малко наконтено момиченце с коси, навити на масури, единственото дете на любещи родители. Те му се радват като на играчка и забравят, че то трябва да порасне. Те продължават да му говорят по бебешки дълго след като е престанало да бъде естествено за възрастта му и показват, че най-много го обичат, когато е "сладко" и се държи като бебе. Не можете да обвините детето, че им се докарва. Но ще му е трудно, когато се събере с деца на неговата възраст, защото те няма да го смятат за "сладко бебе", а ще му се смеят.

Обувки - кога и какви

В повечето случаи бебето не се нуждае от обувки, докато не проходи навън. Нормално краката, както и ръцете му са хладни и това не го безпокои. С други думи, плетени терлички и меки обувки не са необходими през първата година, освен ако къщата или подът са много студени. След като бебето се изправи и проходи, е много полезно да го оставяте босо през по-голяма част от времето, когато условията са подходящи. Отначало сводът на бебешкото стъпало е сравнително плосък. Постепенно сводът се оформя и глезените на детето закрепват от непрекъснатото му изправяне и ходене. (Предполагам, че предназначението на гъдела и на кожната чувствителност под свода на стъпалото е да ни напомня да държим тази част извита и повдигната над земята.) Ходенето по грапава или неравна повърхност също стимулира използуването на мускулите на краката и стъпалото. Когато оставяте бебето да ходи винаги по равен под или винаги с обуща на краката, особено ако подметките са твърди, вие го поощрявате да отпуска мускулите на стъпалата си и да ходи с плоски стъпала.Разбира се, дете, което ходи, има нужда от обувки при излизане навън през студено време или когато ходи по паважа и по други "опасни" повърхности. Но за детето е полезно да продължи да ходи босо в къщи до 2-3 годишна възраст, а също така и навън при топло време на плажа, на пясъка в градината и на други безопасни места. Отначало лекарите обикновено препоръчват обувки с полу-твърди подметки, така че детето да има по-добра възможност да движи стъпалата си. Важно е обувките да не бъдат нито къси, така че да притискат пръстите, нито толкова големи, че да се изуват. Чорапите също трябва да бъдат достатъчно големи. Обувките на малките деца смаляват с обезсърчаваща бързина, понякога за 2 месеца, и майката трябва да си създаде навика през няколко седмици да проверява дали обувките са все още достатъчно големи. Трябва да има повече от достатъчно място за пръстите, защото при всяка стъпка пръстите се притискат напред. Пред пръстите на изправеното дете трябва да има свободно пространство от 1 см. Не можете да определите това, когато детето е седнало, тъй като тогава краката не изпълват обувката така, както в изправено положение. Естествено обувките трябва да бъдат и достатъчно широки.Лекарят може да препоръча твърди ортопедични обувки, ако предписва в тях клинчета за коригиране на слаби глезени, изкривени крачета или извити стъпала. Коригиращите обувки трябва да бъдат високи и не принасят полза, ако са меки. Но ако стъпалата и краката на вашето бебе са здрави, можете да купите средно меки обувки, дори и евтини, стига да му стават добре и да са достатъчно големи. Много лекари смятат гуменките за подходящи, стига да не предизвикват изпотяване на краката. През първите две години краката долу са пухкави и половинките обувки не прилепват така добре, както високите.

Време за игра

Бъдете общителни с вашето бебе. Когато сте с вашето бебе, дръжте се спокойно и дружелюбно. То добива чувство за това, колко много значите един за друг през времето, когато го храните или къпете, когато го обличате и подсушавате, когато го държите или просто седите с него в стаята. Когато го прегръщате или му говорите, когато му показвате, че го смятате за най-прекрасното бебе на света, неговият дух израства така, както костите му растат от млякото, Ето защо ние, възрастните, инстинктивно говорим по бебешки и клатим глава, когато се обръщаме към бебе, даже и такива възрастни, които иначе се държат с достойнство и резервираност. Неопитният родител има следният недостатък: толкова сериозно приема своите задължения, че забравя да се радва. Тогава и той, и бебето губят нещо. Разбира се, не искам да кажа, че непрекъснато трябва да му говорите, когато е будно, или постоянно да го друсате или гъделичкате. Това би го изморило и в крайна сметка ще го възбужда и разглези. В 90% от времето, което прекарвате заедно, можете да мълчите. Именно нежното и непринудено общуване е полезно за него и за вас. Това е успокоението, което чувствува, когато го вземете на ръце, любящият и спокоен израз на лицето, което го гледа, и нежният глас, който му говори.
Общуване без разглезване:
Въпреки че е полезно по време на игра бебето да бъде близко до майка си (заедно с братчета и сестричета, ако има такива), така че да може да я вижда, да й гука, да я чува как му говори, понякога да му показва как да си играе с нещо, не е нито необходимо, нито разумно то да седи само в скута й или в ръцете й и да иска да го забавлява през по-голямата част от времето. То може да се радва на нейната компания, да извлича полза от нея и все пак да се учи как само да се занимава. Ако младата майка така се радва на своето бебе, че го държи на ръце или играе с него през по-голяма част от времето, когато е будно, то няма да иска да стои само и ще настоява за още по-голямо внимание.
Неща за разглеждане и играчки:
Малките бебета след обяд започват все по-рано да се събуждат. Тогава те искат да правят нещо и търсят известно общуване. На два, три и четири месеца им е приятно да гледат ярко оцветени или държащи се предмети. Навън обичат да наблюдават листата или сенките. В къщи те си разглеждат ръцете, картините по стените. Можете да купите наниз от ярко оцветени пластмасови предмети, които да закачите между най-горните перила на креватчето. Сложете ги така, че когато бебето се протегне, да може да ги стига, а не точно над лицето му. Можете и сами да нарежете от картон различни форми, които да облепите с цветна хартия и да ги окачите на тавана или на лампата, така че при движение на въздуха да се въртят (обикновено те не са достатъчно здрави, за да си играе бебето с тях, нито пък са безвредни за дъвкане). Можете също да окачите подходящи домакински предмети, така че кърмачето да може да ги достига, напр. лъжици, пластмасови чаши. И не забравяйте, че след време всичко това ще влезе в устата на бебето. Към 6-месечна възраст най-голямото удоволствие на бебето е да хваща и да лапа различни предмети, нанизи от пластмасови предмети (подходящи за неговата възраст), дрънкалки, пръстени, плюшени животни и кукли, домакински предмети, които не могат да го наранят. Не допускайте кърмачето и малкото дете да си играят с предмети или мебели, боядисани с оловна боя, или с играчки от тънък целулоид, който може да бъде сдъвкан на малки, остри парченца, или пък с малки стъклени мъниста и други предмети, с които може да се задави. Извадете металните свирки на гумените животни. Всеки следобед, когато бебето се отегчи да седи в креватчето, поставяйте го в кошарката близко до мястото, където работите или почивате. Ако ще използувате кошарка, бебето трябва на три-четири месеца да свикне с нея, преди да се е научило да сяда или да пълзи и преди да е изпитало свободата, придвижвайки се по пода. В противен случай то от самото начало гледа на нея като на затвор. Когато започва да сяда и да пълзи, интересно му е да се стреми към неща, които са на един-два метра от него, да хваща по-големи предмети, като готварски лъжици, тенджери, цедки. Когато се отегчи в кошарката, можете, да го сложите да седне на пружиниращо столче или столче с масичка. Добре е накрая свободно да попълзи.

Игра с бебето

Не се страхувайте от него. Понякога така се говори за вниманието и грижите, които бебетата изискват, че човек може да помисли, че те се раждат с намерението на всяка цена "да се качат на главите" на родителите си. Това не е вярно! Бебето се ражда, за да бъде разумно и дружелюбно човешко същество.
Не се страхувайте да го нахраните, когато смятате, че е гладно. Ако сте сгрешили, то просто ще откаже да приеме храна. Не се страхувайте да го обичате и да му се радвате. Всяко бебе се нуждае от усмивка, от говор, от игра с него, от нежна и любеща ласка не по-малко, отколкото от витамини и калории. Именно това ще го направи човек, който обича хората и е способен да се радва на живота. Бебе, което не получава любов, като порасне ще бъде студено и неотзивчиво. Не се страхувайте да се откликвате и на други негови желания, ако те изглеждат разумни и ако с това не ставате негов роб. В първите седмици то плаче, защото нещо не е в ред - може би е гладно или го боли коремчето, или е уморено, или е недоволно. Тревогата, която изпитвате, когато го чуете да плаче, и желанието да го успокоите, са вродени. Може би бебето се нуждае от носене, люлеене или разхождане. Разглезването не идва от това, че по разумен начин сте дошли към вашето бебе, не идва и изведнъж. Бебето се разглезва постепенно, когато майката премного се страхува да се вслуша в собствения си здрав разум, когато иска да се превърне в робиня и го насърчава да стане тиранин. Всички родители желаят децата им да имат добри здравни навици и да може лесно да се живее с тях. Всяко дете само иска това. То иска да яде в подходящи часове, а по-късно- да се научи да яде прилично. Периодичността на ходенето му по голяма нужда се определя от особеностите на неговия организъм - това може да става както редовно, така и нередовно. Когато порасне и поумнее, можете да го приучите да сяда на гърненце. Според своите нужди бебето ще си има свои часове за сън. Рано или късно детето ще съгласува всички свои навици с начина на живот в семейството, като за това ще бъде необходимо само минимално напътствие от ваша страна. Радвайте му се такова, каквото е. Всяко бебе е различно от другите и се развива по различен начин. Някое бебе може да бъде много развито физически, рано започва да сяда, да се изправя, може рано да проходи. Но при него може да се забави развитието на сръчност на пръстите, както и развитието на говора. Даже ако едно кърмаче рано е започнало да се обръща, да се изправя и да пълзи, то може късно да проходи. У едно кърмаче, което по своето физическо развитие изпреварва другите, може късно да поникнат зъбите и обратно. Дете, което впоследствие става отличен ученик, може късно да проговори и за известно време да породи страх у родителите си, че изостава в своето развитие. Обратно, дете с обикновени възможности може да проговори много рано. Нарочно подбирам примери на деца с неравномерно развитие, за да ви покажа, че всеки индивид се оформя по различен начин и притежава различни качества. Едно бебе се ражда и се развива едро, а друго винаги ще бъде дребно и нежно. Някои хора като че ли се раждат, за да бъдат дебели. Ако отслабнат по време на боледуване, веднага след това напълняват отново. Други пък остават слаби при най-питателна храна и спокоен живот. Обичайте детето си такова, каквото е, радвайте се на това, което прави, и забравяйте за качествата, които му липсват. Не ви давам този съвет от сантименталност. Той има голяма практическа стойност. Едно дете, което е обичано и ценено такова, каквото е, дори да е грозничко, несръчно или бавно, ще порасне щастливо и уверено в себе си. То ще използува максимално своите способности и възможности, които ще се откриват пред него. То с лекота ще преодолява всякакви затруднения. А детето, което не е било възприето безрезервно от родителите си, което винаги е чувствувало, че не е такова, каквото трябва да бъде, ще израсне без доверие в себе си. То никога няма да съумее да използува своя ум, своите умения и физическа привлекателност. Ако детето има физически или психически недостатък, при такива родители той ще се увеличи десетократно, докато порасне. Бебето не е толкова крехко, колкото ви се струва. "Така се страхувам, че ще му причиня болка, ако не го държа, както трябва", казва често майката за първото си бебе. Не трябва да се безпокоите - бебетата са доста яки. Има много начини за държане на кърмачето. Ако случайно главата му падне назад, няма да го заболи. Мекото място на главата му (фонтанелата) е покрито със здрава като брезент ципа и не може лесно да се нарани. Естественото регулиране на телесната температура започва да функционира нормално, след като теглото на бебето достигне 3,5 кг, и не е нужно да го претоварвате с дрешки. Бебето има добра устойчивост към повечето микроби. Ако в семейството има простудно заболяване, то може да го прекара в най-лека форма. Ако си е омотало главата в нещо, бебето проявява силно развит инстинкт да се бори и силно плаче. Ако храната не му е достатъчна, то вероятно ще плаче за още. При силна светлина то ще мига и проплаква. Можете да го фотографирате и с фотосветкавица, даже и ако това го стряска. Бебето спи толкова, колкото му е необходимо. Като същество, което още не говори и не знае нищо за света, то все пак доста добре се грижи за себе си. Новороденото обикновено разочарова родителите, които виждат такова бебе за първи път. Неговата кожа е покрита с мазнина, която, ако се остави, се абсорбира бавно и намалява вероятността за кожни изриви през време на болничния престой-Самата кожа е доста зачервена. Лицето му е подпухнало и може да има синини от прилагания при раждането форцепс. Главата му може да бъде деформирана при раждането - издължена назад, с ниско чело и съвсем несиметрична. Може да се случи да има и хематом - подкожен кръвоизлив, предизвикващ подутина, която изчезва едва след няколко седмици. Два дни след раждането може да се появи жълтеница, която трае около седмица - за жълтеница, която се появява още първия ден или е в по-силна форма, или пък трае повече от седмица, трябва да се уведомява лекарят. Тялото на бебето е покрито с мъх, който пада обикновено след една седмица. През следващите две седмици кожата му може да се обели под формата на сухи люспици. Някои бебета се раждат с черна коса, която може да достигне ниско върху челото. Първата коса обикновено пада и новата, която пониква рано или късно, може да бъде съвсем различна във всяко отношение
.

Поникване на зъби

Възрастта, когато поникват първите зъби. Поникването на зъби е различно при отделните кърмачета. Някои дъвчат всичко, каквото им попадне, хленчат и се лигавят в продължение на 3-4 месеца преди поникването на всяко зъбче и правят живота на цялото семейство непоносим.В други случаи един прекрасен ден майката открива зъбче, без да е подозирала неговия пробив. У едно кърмаче първото зъбче пробива на 3 месеца, у друго - на 1 година. И двете са здрави и нормални бебета. Вярно е, че понякога известни болести влияят върху възрастта, когато поникват зъби, но това е рядко. При нормалното и здравото бебе възрастта, когато пробиват зъбите, се определя от наследствеността. В едно семейство у повечето деца зъбите поникват рано, в друго - късно. Нямате основание да смятате, че бебето ви е изключително умно затова, че рано са му поникнали зъби, или пък че бебето е изостанало, ако поникнат късно. Как растат зъбите у бебето?
По правило първите зъби пробиват към 7-ия месец, но още от 3-4-месечна възраст бебето се лигави, хапе и плаче от време на време. Тъй като през първите 2 1/2 години на детето поникват 20 зъба. лесно е да се разбере защо през по-голямата част от този период му никнат зъби. Това обяснява защо толкова лесно всяко неразположение, се приписва на пробива на зъби. В миналото обикновено се смяташе, че зъбите са причина за простудните заболявания, за диарията и за повишението на температурата. Разбира се, причината са микробите, а не никненето на зъби. Но при някои бебета като че ли никненето на зъби намалява устойчивостта на организма и през това време инфекциите са по-чести. Но ако по време на никнене на зъби бебето ви се разболее и температурата му се повиши над 38 C, то се нуждае от лекар, за да постави диагноза и да предпише лечение. Обикновено първите две зъбчета са долните централни резци. (Резци се наричат предните 8 зъба, които имат остри режещи ръбове.) След няколко месеца се появяват четирите горни резци. Фиг. 14 Така че на 1 година бебето има 6 зъба (4 горе и 2 долу). След пауза от няколко месеца излизат още 6 зъба без голям интервал между тях - останалите 2 долни резци и първите 4 кътника. Кътниците не излизат до резците, а по-назад, оставяйки място за кучешките зъби. След първите кътници следва нова пауза от няколко месеца преди излизането на заострените кучешки зъби между резците и кътниците Обикновено те излизат през втората половина на втората година. Последните 4 млечни зъба са вторите кътници. Те поникват веднага след първите кътници, обикновено през първата половина на третата година. 359. Нарушения на съня по време на пробива на зъби. Обикновено първите 4 кътника поникват между 1 и 1 1/2 години и техният пробив е особено неприятен за бебето. То може да стане раздразнително и да загуби апетита си за няколко дни. Може да се буди с плач няколко пъти през нощта. Ако не заспива бързо, това може да стане голям проблем. Най-лесният начин да се успокои е да му се даде мляко от чаша или от биберон. Не е ли рисковано това? В повечето случаи бебето престава да се буди, след като зъбите пробият венеца. Но случва се някое бебе да добие навика да се буди, особено ако при даване на шишето с мляко го взимат на ръце и се занимават с него Ето защо, ако детето след няколко минути се успокоява само, не ви съветвам да свиквате дете на тази възраст да го храните през нощта или да го вземате на ръце. Ако трябва да давате шише с мляко, давайте го в креватчето и спрете, когато зъбите пробият.Пробивът на първите зъбки към средата на първата година също може да предизвика събуждане през нощта.

Едногодишното дете-кои са причините за неговата активност

Жизнерадост:
Една година е вълнуваща възраст. Вашето бебе се изменя в много отношения. Променя се вкусът му към храните, начинът на придвижване, поведението му към хората, които го заобикалят, отношението му към самото него и към другите. Когато е било по-малко и безпомощно, вие сте могли да го слагате там, където е било нужно, давали сте му най-подходящите според вас играчки, хранили сте го така, както сте считали за най-полезно. През по-голяма част от времето то добродушно ви се е подчинявало. Но във възрастта към 1 година всичко става по-сложно. То като че ли започва да разбира, че не е предназначено да бъде някаква играчка през- целия си живот, че то е човешко същество, личност със свои мисли и желания. Когато предложите нещо, което не му харесва, то чувствува, че трябва да се наложи. Природата му подсказва това. То просто заявява "не" с думи или с дела дори и за неща, които му се харесват. Психолозите наричат това явление "негативизъм", а майките "ужасен стадий на отрицание". Но помислете за момент какво би му се случило, ако детето никога не казваше не. То би станало робот, механичен човек. Вие не бихте издържали на изкушението постоянно да го командувате и то би спряло да се учи и развива. Когато порасне и навлезе в живота - в училище, а по-късно на работа, всеки би се възползувал от неумението му да отказва. Него никога за нищо няма да го бива.
Страст към изследване:
Едногодишното дете е страстен изследовател. Навира се навсякъде, опипва резбата по мебелите, клати масата и всяко незаковано нещо, иска да извади всяка книга от библиотеката, катери се навсякъде, където може, вмества малки неща в големи и след това се опитва да направи обратното. Уморената майка нарича това "пъхане навсякъде" и нейният тон показва, че това я дразни. Тя сигурно не съзнава колко важен е този период за него. Бебето трябва да открие големината, формата и подвижността на всичко в своя свят и да изпробва собственото си умение, преди да премине към следващия етап, по същия начин както трябва да завърши първоначалното училище, преди да влезе в гимназията. Това, че се "пъха навсякъде", показва, че е умно и одухотворено. Впрочем сигурно вече сте разбрали, че докато е будно, то никога не е спокойно. Това не е нервност, а нетърпение. То е устроено по този начин, за да може ползотворно да възприема новото и да се упражнява през целия ден.

Независимост и общителност

Детето става едновременно и по-зависимо и по-самостоятелно. Това звучи противоречиво. Майката се оплаква от едногодишно дете: "То започва да плаче всеки път, щом като изляза от стаята". Това не означава, че то добива лош навик. Просто детето расте и започва да разбира колко много зависи от майка си. Това ви причинява неудобства, но е добър признак. Но на същата възраст, когато детето започва да чувствува своята по-голяма зависимост от майката, у него възниква желанието да действува самостоятелно, да открива нови места, да се сприятелява с непознати хора. Наблюдавайте бебето, когато пълзи, докато майка му мие чиниите. За известно време то е доволно и си играе с няколко тенджери и тигани. След това започва да се отегчава и се отправя да изследва трапезарията. Там то пълзи под мебелите, вдига малки прашинки, опитва вкуса им и внимателно се изправя на крака, за да достигне дръжката на някое чекмедже. След известно време, то като че ли пак чувствува нужда от компания, защото изведнъж изпълзява обратно в кухнята. Понякога надделява неговото желание за независимост, понякога нуждата му от сигурност. То последователно ги задоволява. С течение на времето детето става по-смело и дръзко в своите експерименти и изследвания. То все още се нуждае от майка си, но вече не толкова често. То изгражда своята независимост, но част от неговата смелост идва от увереността, че във всеки момент може да разчита на защита от страна на майката. Искам да подчертая, че независимостта се основава не само на свободата, която предоставяте на детето, но и на чувството ^ сигурност. Някои хора си представят обратното. Те се опитват да "приучат" детето към независимост, като го държат дълго само в стая, въпреки че то плаче за компания. Струва ми се, че когато нещо се върши насилствено, детето не научава нищо хубаво. Едногодишното дете се намира на кръстопът. Ако му се даде възможност, то постепенно става все по-независимо, по-общително с непознати (възрастни и деца), по-самоуверено, по-жизнерадостно. Но ако го ограничавате постоянно и го държите настрана от други хора, ако свикне само майката да бди над него , то сигурно ще стане "вързано за полата й", по-срамежливо с непознатите и затворено в себе си.
Как да се насърчава неговата независимост?
Когато детето се научи да ходи, време е да го сваляте от количката, когато е навън. Нищо, че ще се изцапа, така трябва да бъде. Отивайте на места, където не трябва непрекъснато да вървите след него и където то може да свикне с други деца. Ако вдигне цигарена угарка, трябва да скочите, да я вземете и да му покажете друго интересно нещо. Не го оставяйте да яде с шепа пясък или пръст, защото това дразни червата и може да предизвика заразяване с глисти. Ако слага всичко в устата си, опитайте да му дадете твърда бисквита или някакъв чист предмет, който детето обича да дъвче, за да е заета устата му. Ако държите в количката едно здраво вече проходило дете, това ще го предпази от инциденти, но задържа неговото развитие. Някои родители намират, че каишките са много удобни в тази възраст при пазаруване и ходене. Но те не трябва да се използуват, за да държат детето дълго време на едно място. Пускайте детето вън от кошарката, ако то настоява. Някои деца до една година година охотно си играят в кошарката, макар и за кратко време, а други на 9 месеца вече я считат за затвор. Повечето деца с удоволствие играят в кошарката, докато се научат да ходят - към 12-15-месечна възраст. Моят съвет е да изваждате детето от кошарката, когато не се чувствува добре там, но не и при първото заплакване. Ако му дадете нещо ново и интересно за игра, то може весело да си играе там още един час. Надрастването на кошарката е постепенен процес. Отначало тя му омръзва, след като доста дълго е играло в нея. Постепенно то все по-бърже става нетърпеливо. Могат да минат месеци, преди да започне да се противи, когато го слагате в нея. Във всеки случай, пускайте го навън, щом явно му дотегне там.
Свиквайте го с непознати хора!
На тази възраст детето по природа е недоверчиво и подозрително към непознатите, докато не ги огледа. Но след това то иска да се приближи и след време да се сприятели с тях, разбира се, по начин, който отговаря на тяхната възраст. То може просто да стои наблизо и внимателно да гледа непознатия или тържествено да му подаде нещо и след това да си го вземе обратно или пък да донесе всичко, което може да изнесе от стаята, и да го натрупа на неговия скут.Много възрастни не се досещат да оставят малкото дете на мира, докато то ги оглежда. Те обикновено се спускат към него, говорят му непрекъснато и то трябва да се оттегли при майка си, за да търси закрила. Тогава то по-трудно събира смелост, за да се сприятели.Добре е, ако майката подсети гостенина:"То се стеснява, когато веднага му обърнете внимание. Ако поговорим известно време, то само ще дойде и ще се опита да се сприятели с вас" . Когато вашето дете проходи, дайте му достатъчно възможност да свиква и да се сближава с непознати. Два пъти седмично всеки ден го водете в магазина, където правите покупки. По възможност всеки ден го водете на разходка там, където играят други малки деца. То още не може да играе с тях, но иска да гледа. Ако то отсега свикне да играе близо до тях, ще бъде готово за съвместна игра между 2 и 3 години. Ако до 3-годишна възраст не е било около други деца, ще минат месеци, преди да свикне с тях.


Как можете да научите детето да не пипа някои неща

Това е главният проблем между 1 и 2 години. Винаги има някои неща, които детето не трябва да пипа. На масичките има лампи и детето не трябва да ги дърпа за шнуровете; то не трябва да преобръща масичките. Не трябва да пипа горещата печка, нито да включва азовата печка или пък да излиза през прозореца. Отначало не е достатъчно да кажете "не". Само с думичката "не" вие не можете да спрете детето, поне в началото. Но даже и по-късно това ще зависи от вашия тон, от това, колко често го казвате и от това, дали говорите достатъчно сериозно. Това не е дума, на която можете да се осланяте, докато детето не е научило от личен опит, какво тя означава и как вие ще реагирате, ако то не ви послуша. Не се провиквайте "Не"! с предупреждаващ глас от другата стая. Това му дава избор. И то си казва: "Дали да се подчиня или да бъда мъж и да дръпна шнура на лампата?" Помнете, че природата му го подтиква да опитва всичко и да се противопоставя на напътствията. То сигурно ще продължи да се приближава към шнура на лампата, като ви поглежда с едно око, за да види доколко ще се ядосате. Много по-разумно е първите няколко пъти, когато се приближи до лампата, веднага да отидете при него и да го дръпнете на другия край на стаята. Същевременно можете да кажете "Не!", за да започне да научава значението му. Бързо му дайте някое списание, празна кутия или каквото и да е безопасно и интересно нещо. Няма смисъл да му подхвърляте дрънкалка, която отдавна му е омръзнала. Да предположим, че след няколко минути детето отново се върне при лампата. Пак го дръпнете и му отвлечете вниманието веднага, твърдо, но приветливо. Същевременно кажете "Не, не!. Седнете с него за минутка и му покажете какво може да прави с новата играчка. Ако е необходимо, този път вдигнете лампата или даже го изведете от стаята. Вие тактично, но твърдо му показвате, че сте абсолютно сигурни в своето намерение и че лампата не е за игра. Не прибягвайте до ултиматоми, до спорове, до намръщени погледи, не се сърдете. Така едва ли ще постигнете целта, а само ще засилите неговото упорство . Може би ще кажете: "Но то няма да се научи, ако не му покажа, че е лошо". Разбира се, че ще се научи. Впрочем то по-лесно ще усвои урока, когато му се говори с делови тон и по категоричен начин. Когато вие неодобрително заклатите пръст към едно бебе, което още не разбира какво означава "не", вашето раздразнение само засилва неговото непослушание. Няма Да е по-добре, ако хванете детето и сериозно му поговорите, защото вие го лишавате от възможността да отстъпи с достойнство или да се отвлече с нещо друго: Единственото, което му остава, е смирено да се предаде или да ви предизвика. По-добре преместете предмета и отвлечете вниманието му, отколкото да казвате: "Не, не!" Ако едно дете се приближава към гореща печка, майката няма да седи спокойно и отдалеч да му извика с неодобрителен глас: "Не-е-е!". Тя, разбира се, скача и го дръпва. И това е естественият начин да спре детето, ако действително иска да го спре, а не да се впусне в безплодни наставления.

Режим на хранене

Лекарите ще ви дадат указания относно режима за хранене на бебето. Той ще зависи от неговото тегло, от неговия апетит, от събуждането на детето и от това, което лекарите смятат най-подходящо за вас и за бебето. Тук са изложени най-общи съображения върху принципите на храненето.
Какво да разбираме под твърд и гъвкав режим. През първата половина на века бебетата се хранеха в строго определени часове. Новороденото с тегло 3,5 кг се хранеше точно в 6, 10, 14, 18, 22 и 2 часа - нито по-рано, нито по-късно, -независимо от това, кога огладнява. Лекарите не можеха със сигурност да определят причината за тежките чревни инфекции, от които заболяваха десетки хиляди кърмачета годишно. Считаше се, че те се причиняват не само от замърсяване на млякото (от небрежност във фермите или при приготвянето на храната в къщи или от това, че млякото не е съхранявано в хладилник), но и от неправилното дозиране при приготвяне на млечната смес и от нередовното хранене.
Навсякъде се проповядваше и прилагаше стриктност - в кравефермите, в млекарницата, в дома. Лекарите и сестрите дотолкова се страхуваха от нередовното хранене, че го отричаха и от психологична гледна точка. Те учеха майките, че нередовното хранене води до разглезване на децата. При това всеобщо придържане към стриктност те съветваха майките да не обръщат внимание на бебето освен в часовете за хранене. Някои дори бяха и против ласките.
Повечето бебета се приспособяваха към строгия режим, тъй като при кърмене или с биберона те можеха да поемат достатъчно мляко, което да ги задоволи за около 4 часа, защото храносмилателната система на кърмачето е устроена да функционира именно по този начин. Независимо от възрастта човек се подчинява на навиците си. Ако винаги ни хранят в определен час, ние скоро свикваме и огладняваме точно по това време.
Но винаги е имало кърмачета, които, през първия и втория месец не са могли да се приспособят към строгия режим, имало е бебета, чийто стомах не може да поеме храна, достатъчна за 4 часа. или такива, които заспиват по средата на храненето, нервни бебета, бебета с колики. Те жално са плакали всеки ден, но майките и лекарите не са смеели да ги хранят или даже да ги вземат на ръце извън определените часове. Това е било тежко за бебетата, но, струва ми се - още по-тежко за майките, които са седели и са ги слушали, гризейки нокти, изпълнени с желание да ги успокоят - нещо, което не им е било разрешено. Вие не знаете колко сте щастливи, че можете да бъдете естествени и гъвкави.
Тежките диарии у кърмачетата почти изчезнаха. Най-важният фактор е пастьоризацията на млякото в млекоцентралите, но и по-внимателното приготвяне и съхраняване на храната в хладилник също помогнаха. Трябваше да минат още доста години, за да се осмелят лекарите да започнат експерименти с по-гъвкав режим. Когато започнаха, те откриха, че гъвкавостта не води до стомашни смущения и разстройства, нито до разглезване на децата, от което мнозина се страхуваха.
Първите експерименти бяха извършени от д-р Престън Мъклендън и от психоложката Франсис П. Симсериан с нейното бебе. Те искаха да разберат какъв режим ще наложи самото бебе, ако се кърми само когато изглежда гладно. През първите няколко дни детето не се е будело твърде често. През втората половина на първата седмица с идването на кърмата то е започнало да се буди много често - по 10 пъти на ден. След 15-ия ден то се е установило на 6-7 хранения дневно през доста неравни интервали. Към десетата седмица е преминало на четирикратно хранене. Те нарекоха това опит за "свободно хранене" и този термин стана вече добре познат. След този експеримент от 1942 г. насам започна все по-широко прилагане на гъвкав режим за хранене, което се отрази благотворно и на децата, и на родителите.
Неразбиране на гъвкавия режим. Струва ми се, че има известно неразбиране по този въпрос. В желанието си да бъдат прогресивни някои млади родители смятат, че за да избягнат строгия режим от миналото, трябва да стигнат до другата крайност. Те хранят бебето по всяко време, когато се събуди, никога не го будят за хранене, като че ли провеждат научен експеримент и като че ли нередовността има съществено преимущество.
Това може да е добре за едно спокойно бебе с добро храносмилане при положение, че времето на майката позволява и тя няма нищо против да бъде събуждана между полунощ и 6 ч. Но ако бебето е неспокойно и капризно, това ще доведе до твърде много хранения и малко почивка за родителите през първите няколко месеца. В редки случаи това насърчава бебето да се събужда по два пъти през нощта даже и към края на първата година.
Докато някои майки следват режима на свободно хранене до крайност, други бягат от него като от чума. Чух една майка да казва с тон на превъзходство пред другите майки: "Моето бебе е на гъвкав режим", а друга с възмущение да отвръща: "Моето пък не е!" Когато родителите реагират така, като че ли режимът е въпрос на политически и религиозни убеждения, според мен те не са разбрали същината на въпроса. Всеки режим цели доброто на бебето, от една страна, и удобството на родителите - от друга. Така те могат да се грижат за него, като същевременно запазват своите морални и физически сили. Това обикновено означава свеждане на храненията до разумен брой в определени часове и премахване на нощното хранене веднага щом кърмачето е готово за това. В противен случай родителите няма да бъдат в състояние да се справят добре с останалите си задължения. Което е удобно за родителите, е удобно и за бебето и обратно. Сега, когато вече не е необходимо да се придържате към строг режим, вие можете отначало да се съобразявате с това, което бебето иска, и постепенно да преминете към режим, удобен за всички.
Ако майката предпочита да храни бебето без определен режим в продължение на месеци, това няма да навреди на неговото хранене. То няма да навреди и на майката, особено ако тя не обича да- върши всичко по часовник. Но ако майката във всичко останало се ръководи от някакво разписание и освен това има и друга работа извън грижите за бебето, боя се, че тя робува на погрешното разбиране, че колкото повече пренебрегва себе си, толкова е по-добре за бебето. А може би се стреми да докаже качествата си на добра майка, като се отказва от собственото си удобство? Всичко това в крайна сметка води до нови затруднения.
Общи насоки за съставяне на режима. Главното е бебето да не се оставя да плаче дълго от глад. То няма нищо против да бъде събуждано за хранене през 3 или 4 часа. Всяко бебе е склонно да привикне да огладнява в определени часове и това ще стане много по-бързо, ако майката му помогне. Освен това с порастването си кърмачетата постепенно увеличават интервалите между храненията. Бебетата с тегло 2,5 кг обикновено се хранят на всеки 3 часа, а с тегло 4-4,5 кг могат да се хранят и през 4 часа. Кърмачетата започват да разбират, че нямат нужда от нощно хранене, и много от тях се отказват от него в края на първия или втория месец. Между четвъртия и осмия месец повечето бебета предпочитат 5-часовия интервал и през този период много от тях проспиват и вечерното хранене.
Майката може да помогне на бебето в неговия стремеж към редовност в храненията и за намаляване на техния брой. Ако го събужда 4 часа след последното хранене, тя му помага да си създаде навика да огладнява през 4 часа. Ако кърмачето се пробуди и проплаче два часа след последното хранене, майката ще му помогне да привикне към по-дълги интервали, като го изчака да заспи отново или като го успокои с биберона-залъгалка. или пък като му даде вода. Но ако го взема и храни при всяко размърдване, дори само два часа след поредното хранене, тя ще запази навика му да приема малки количества храна през къси интервали.
Различните деца изискват различно дълго време, за да привикнат към редовно хранене. Повечето бебета към края на първия месец лесно привикват към 4-часов режим и се отказват от нощното хранене, ако се хранят добре и през деня получават достатъчно кърма или млечна смес и ако са достатъчно спокойни. От друга страна, ако в първите дни бебето лениво се храни и заспива по време на храненето или, напротив, ако то е неспокойно и плачливо или пък ако кърмата на майката още не е урегулирана, по-добре е да не бързате с установяването на режима. Но даже и в тези случаи майката ще среща по-малко затруднения и детето ще привикне по-скоро, ако при всеки удобен случай храненето се приближава до един редовен 4-часов режим.
Някои конкретни препоръки за установяването на редовен режим. Едно спокойно кърмаче с тегло 3,5-4 кг при раждането издържа при пълен стомах обикновено 3,5-4 часа и в началото се нуждае от б-7 хранения в денонощието. Родителите могат да се придържат грубо към 4-часов режим (6, 10, 14, 18, 22 и 2 ч), но те трябва да бъдат готови да нахранят бебето по-рано, ако изглежда гладно: 1 час по-рано при обилно изкуствено хранене и даже 2 часа по-рано, ако е на кърма, която още не се е урегулирала.
Ако бебето все още спи, когато стане време за хранене, можете да го събудите. Няма да е необходимо да го подканяте да яде. Събудено 4 часа след последното хранене, бебето след няколко минути ще почувствува глад. Но да предположим, че се събуди 1 час преди следващото хранене. Не е необходимо да го храните веднага щом проплаче. То самото, не е сигурно дали е гладно. Но ако след 10-15 мин. започне да плаче от глад, не ви съветвам да чакате повече. Какво ще стане с 4-часовия режим? Бебето може да навакса разликата след това, като спи по-дълго и следващото му хранене бъде отново съответно на режима. Ако не навакса през деня, това може да стане през нощта. Ако редовно се буди по-рано, през около 3 часа, това значи, че не получава храна, достатъчна за 4-часов интервал. Ако бебето е на кърма и изглежда много гладно, давайте му да суче по-често - през 2 часа. Честото изпразване на гърдите стимулира увеличаването на кърмата през следващите няколко дни. Като поеме повече храна, то ще издържи и по-дълго. Ако едно изкуствено хранено кърмаче пресушава биберона и въпреки това редовно се буди по-рано, консултирайте се с лекаря, дали да увеличите количеството на млякото.
Кой е най-късният интервал до следващото хранене на кърмачето. Споменахме, че ако едно кърмаче, хранено през 4 часа, се събуди след 3-4 часа и изглежда гладно, то може да бъде нахранено веднага. Но да предположим, че се събуди след 1 час, въпреки че при последното хранене е изяло цялата си порция. По-вероятно е то да се е събудило от храносмилателни смущения или от колики, отколкото от глад. Можете да му дадете възможност да се оригне още веднъж или да му дадете малко вода или биберона-залъгалка. Не ви съветвам веднага да му давате да яде, въпреки че след известно време можете да решите да направите и това, ако нищо друго не помага. Това, че кърмачето се опитва да си смуче ръката или с желание засуква от шишето, не означава непременно, че то е гладно. Бебе, което има колики, често прави и двете неща. Изглежда, че кърмачетата не могат да различават болките при колики и при глад .
С други думи, не винаги трябва да храните бебето, когато заплаче. Ако то плаче често, потърсете причината и се консултирайте с лекар. Други часове за хранене при 4-часов режим. Може ли да се спазва 4-часов режим в други часове, различни от обичайните 6, 10, 14, 18, 22 и 2 ч.? Разбира се, да, ако бебето изявява такова желание. Най-честата алтернатива е 7, 11, 15, 19, 23 ч. със или без хранене в 3 ч. Единственото затруднение е в това, че повечето кърмачета обичат да започват деня между 5 и 6 часа независимо от часа на последното нощно хранене. Понякога за щастие на майката се случва бебето дори и през първите месеци да се храни по разписанието 10, 14, 18, 22 ч., но спокойно чака до 7 ч. за първото сутрешно хранене. Това също е добре.
Тричасов режим. Ако кърмачето получава толкова мляко, колкото желае, но се буди всеки 3 часа през деня, вероятно ще бъде по-добре да се придържате към 3-часов режим поне за известно време. Тричасовият режим е необходим предимно за кърмачета с тегло под 3,5 кг. Но това не е абсолютно правило. Някои бебета под 3 кг издържат и по 4 часа, а други - с тегло 4 кг - през първите 2 седмици не могат да поемат достатъчно храна, за да издържат повече от 3 часа. Повечето бебета, които се нуждаят от 3-часов режим през деня, могат да преминат на 4-часов през нощта, ако тежат поне 2,5 кг. Храненето обикновено става в следните часове: 6, 9, 12, 15, 18, 22 и 2 ч.
Нощно хранене. Най-лесното правило за премахване на храненето в 2 ч. през нощта е да не будите бебето, а да го оставяте само да ви събуди, ако пожелае. Кърмаче, което се нуждае от това хранене, обикновено се събужда почти точно към 2 ч. Някоя нощ, обикновено между втората и шестата седмица, то може да спи до 3-3,30 ч. Нахранете го тогава и го считайте за хранене в 2 ч. Бебето ще се събуди отново гладно сутринта между 6 и 7 ч. Следващата нощ може да спи до 4,30-5 ч. Нахранете го, но този път считайте, че сте го направили в 6 ч сутринта и се надявайте, че ще иска да яде към 10 ч. За да се отвикне от нощното хранене в 2 ч. на кърмачето обикновено са нужни 2-3 нощи. Тогава започнете да разделяте общото количество храна за денонощието на 5 вместо на 6 части. Пропускайте нощното хранене. Ако едно едномесечно кърмаче с тегло 4,5 кг все още се буди за нощното хранене, би било разумно от страна на родителите да се опитат да го накарат да се откаже. Вместо да тичате при него веднага щом се събуди, оставете го да поплаче 15 до 30 мин. с надеждата, че отново ще заспи. Ако не се успокои, дайте му 50-60 г топла вода, но ако това не помогне и след половин час то продължава неутешимо да плаче, нахранете го. Повторете опита след една-две седмици. Бебе с тегло 4,5 кг, което се храни добре през деня, няма нужда от нощното хранене в 2 ч.
Вечерното хранене в 22 ч. можете да давате тогава, когато ви е удобно. Повечето бебета на няколко седмици могат да изчакат до 23-24 ч. Ако искате да си легнете рано, събудете бебето в 22ч, или дори малко по-рано. Ако ви е удобно да храните детето по-късно и то не възразява, постъпвайте, както ви е удобно. Ако кърмачето все още се буди за нощно хранене в 22 ч. съветвам ви да не го оставяте да проспива вечерното в 22 ч. У нас най-широко се използува режимът на хранене през 3 часа - 6, 9, 12, 15, 18, 21 ч., а през първия месец след раждането - и 0 ч: в полунощ - даже и ако само се отказва от него. Ако то е готово да се откаже от някое хранене, за предпочитане е това да бъде нощното, за да не се нарушава сънят ви. Ако вашето бебе се е отказало от нощното хранене, но часовете на дневните хранения са все още нередовни, препоръчвам ви да го будите за вечерното хранене в 22 или 23 ч. стига да иска да яде. По този начин поне краят на дневния режим ще бъде спазен и ще избегнете храненето между 24 и 4 ч, с тенденция да започнете следващия ден около 5-6 часа сутринта.

Кога детето започва да се обръща, надига, пълзи, сяда и върви

Възрастта, когато кърмачетата започват да се обръщат, да сядат, да пълзят, да се изправят или ходят, се колебае в много по-широки граници от възрастта, когато започват да управляват главата и ръцете си.
Много зависи от техния темперамент и теглото. Жилавото и енергично бебе бърза да започне да се придвижва. Пълното и спокойно бебе предпочита да изчака. Кърмаче, което се опитва да се обръща, не трябва да се оставя само на масата дори и за минута, освен ако е вързано с колан. А когато вече може да се преобръща, не е сигурно Да го оставяте дори и в средата на голямо легло. С поразителна бързина бебето може да се изтърколи до ръба му. Повечето кърмачета се научават устойчиво да седят с малка помощ (между 7-ия и 9-ия месец). Но някои нормално развити кърмачета започват да сядат едва към една година. Отначало то се опитва да седне. Когато го хванете за ръцете, то се опитва да се надигне. Това желание винаги поставя пред майката въпроса: Кога най-рано мога да го поставя да седне в количката или на високо столче? Общо взето, лекарите считат, че е по-добре детето да не се подпира в седнало положение, докато то само не може да седи устойчиво в продължение на по-дълго време. Това не означава, че не можете да го изправяте до седнало положение или да го слагате седнало на скута си, или пък да го подпрете на наклонена възглавница в количката, стига вратът и гърбът му да са изправени.
Трябва да се избягва дълго да седи свито. Това повдига въпроса за високото столче. Голямо преимущество е кърмачето да се храни с останалите членове на семейството. От друга страна, доста често произшествие е падането от високото столче. Ако бебето ще се храни предимно само, струва ми се, че е по-добре да му купите ниска масичка и столче. Ако имате намерение да използувате високо столче, купете столче с широка основа ( за да не може лесно да се обръща) и с колан за връзване на бебето. След като се е научило да пълзи и да се изправя, не го оставяйте да седи дълго на висок или нисък стол. То се нуждае от повече свобода. Привлечете вниманието на детето, когато го преобличате. Никое бебе не разбира, че трябва да лежи мирно, докато майка му сменя пелените или го облича. Това е в пълно противоречие с природата му. Откъм шестия месец, когато бебето се научава да се преобръща, докъм 1 година, когато майка му го облича право, кърмачето се бори, възмутено плаче и отказва да лежи, като че ли за него това е нечувано оскърбление. Но вие може да отвличате по някакъв начин вниманието на детето. Някои бебета се разсейват, ако майка им издава смешни звуци, други - с парченце гризина или бисквита. Можете и да имате специална интересна играчка, напр. музикална кутийка, която да давате на детето само при обличане. Привлечете вниманието на детето, преди да го поставите да легне, а не след като започне да плаче.
Пълзене: Кърмачетата започват да пълзят във възрастта между 6 месеца и една година. Някои бебета изобщо не пълзят - те седят, докато се научат да се изправят. Има десетина различни начина на пълзене и бебето може да измени своя стил, като стане по-опитно. Едно бебе първоначално се научава да пълзи назад. Друго - встрани. Едно пълзи на ръце и пръсти на краката с изправени крака, друго на ръце и на колене, трето на едно коляно и един крак. Бебето, което бързо пълзи, може късно да проходи, а това, което пълзи тромаво или изобщо не се научава да пълзи, има достатъчно основание да се научи рано да проходи.
Изправяне: Кърмачето обикновено се изправя през последната четвърт на първата година, но някое амбициозно и жилаво бебе може да се изправи и на 7 месеца. Понякога се срещат бебета, които се изправят ч^к след 1 година, въпреки че във всяко друго отношение изглеждат нормални. Някои от тях са пълни и добродушни, други като че ли бавно добиват сила в краката. На ваше място не бих се тревожил за такова дете, стига лекарят да го намира здраво и да е добре развито в умствено отношение. Много бебета изпадат в затруднение, когато се научат да се изправят, а не знаят още как да седнат отново. Бедните стоят с часове и накрая плачат от изтощение. Майката се смилява над такова дете, сваля го от оградката на кошарката и го поставя да седне. Но то моментално забравя за своята умора и отново се изправя. Този път заплаква след няколко минути. Най-добре е майката да му даде особено интересни неща, с които да си играе седнало, да го вози с количката по-дълго от обикновено и да се успокоява, че след седмица то ще се научи да сяда. Идва денят, в който то вече се опитва да седне. Много внимателно то си спуска седалището надолу - доколкото му позволяват изпънатите ръце - и след дълго колебание се пуска. То открива, че падането не е страшно и че отдолу е добре подплатено.
След няколко седмици то се научава да се движи покрай оградата на кошарката, като се държи с двете ръце, а после с едната. След време то вече се крепи достатъчно добре, за да се пусне за няколко секунди, когато вниманието му е погълнато от нещо - и не разбира каква смела стъпка е направило. Така то се подготвя за прохождането. Понякога родителите питат дали са нужни проходилките. Има различни приспособления, в които непроходилото бебе може да стои и да се движи по пода. Целта е да му се даде да върши нещо интересно, да е осигурена неговата безопасност. Понякога лекарите са против проходилките за деца, които си извиват краката навън или навътре, защото проходилката може да поощри това. По този въпрос говорете с лекаря на бебето. Моят съвет е да държите бебето в проходилка само част от времето, когато е будно, и да му давате възможност да пълзи и да изучава околния свят.
Ходене: Много са факторите, които определят възрастта, когато детето прохожда: амбиция, тегло, възможност за придвижване пълзешком, боледуване, неприятни преживявания. Ако едно току-що проходило бебе заболее и боледува 2 седмици, то след това може да престане да се опитва да ходи в продължение на месец и повече. Ако наскоро проходилото бебе падне, то може да откаже да се отпусне в продължение на седмици след това.

Дружески отношения с бащата

Момчето се нуждае от дружбата и отзивчивостта на бащата. И момчетата, и момичетата имат нужда да бъдат заедно с баща си, който им се радва, и при възможност заедно с него да вършат някои работи. За съжаление бащата се връща в къщи с желание да си легне и да чете вестник. Ако той разбираше колко ценна за детето е неговата компания, той би направил известни усилия. Казвам известни, защото според мен съвестният баща (или майка) не трябва да прави свръхусилия. По-добре е с желание да поиграете с детето за 15 минути и да кажете: "Сега ще си прочета вестника", отколкото да прекарате цял ден в зоологическата градина в лошо настроение. Понякога бащата така силно желае синът му да стане идеален, че това пречи да прекарват приятно времето, когато са заедно. Бащата, който иска сина му да стане спортист, може отрано да го води да играят заедно на топка. Естествено при всяко хвърляне и улавяне на топката има грешки. Ако бащата непрекъснато го критикува дори и с приятелски тон, на детето му става неудобно. Не му е приятно да играе. Това създава у детето впечатление, че е неспособно и че баща му мисли същото. Ако по характер момчето е самоуверено и общително, след време то започва да се интересува от спорт. Одобрението от страна на бащата би му помогнало повече, отколкото поучаването. Играта на топка е прекрасно занимание, ако идеята за тази игра е на сина и ако се играе за удоволствие. Момчето няма да стане мъж по дух само защото е родено с мъжко тяло. Това, което го кара да се чувствува и да действува като мъж, е възможността да подражава и да се оформя по примера на други мъже и по-големи момчета, към които има приятелско отношение. То не може да подражава на даден човек, ако не чувствува, че обича и цени този човек. Ако бащата няма търпение и се дразни от него, момчето ще се чувствува неудобно не само с баща си, но и с други мъже и момчета. То ще се държи близко до майка си и ще възприема нейните маниери и нейните интереси. Ако бащата иска малкият му син да стане мъжествен, той не трябва да се нахвърля на детето, когато то плаче, да му се присмива, когато играе момичешки игри, или да го принуждава да се занимава със спорт. Той трябва да му се радва, когато са заедно, да го накара да почувствува, че прилича на него, да споделя някоя тайна с него и от време на време да го води на екскурзия.
И момичето се нуждае от приятелството на бащата. Очевидно е, че момчето има нужда от баща като образец за подражание, но много хора не разбират, че дружелюбният баща играе друга, но не по-малко важна роля и в развитието на момичето. Момичето не се стреми да му подражава, но чувствувайки неговото одобрение, то получава увереност в себе си като момиче и като жена. Имам пред вид дребни неща, които бащата може да направи - комплимент за нейната рокля, за прическата й или пък за сладките, които е направила. Когато момичето порасне, той може да прояви интерес към нейните възгледи и да сподели с нея някои от своите. По-късно, когато момичето има приятели, от голямо значение е той да ги приема добре, дори ако счита, че не са достойни за нея. Като се учи да цени у баща си онези качества, които го правят истински мъж, момичето се подготвя за живота си като възрастен човек в света, който наполовина се състои от мъже. Начинът, по който девойката започва да дружи с момчета и по-късно с мъже и особено човекът, в който тя ще се влюби, и семейството, което тя ще създаде, в значителна степен ще се определят от взаимоотношенията й с баща й през нейното детство.

Ролята на таткото

Мъжете реагират различно на бременността у жената - с желание да закрилят жената, с увеличена гордост за брака и за своята мъжественост - нещо, за което мъжете винаги се тревожат до известна степен - с радостно очакване на детето. Но дълбоко в себе си те могат да изпитват чувство на изоставеност подобно на малкото момче, когато научи за очакваното ново бебе. Това чувство може да намери израз в раздразнителност към жената, в желание да прекара повече време със своите приятели или да флиртува с други жени. Тези реакции оставят жената без подкрепа, когато най-много се нуждае от нея в началото на този непознат етап от нейния живот. Бащата се чувствува особено много изоставен, докато жена му е в родилния дом с първото дете. Той помага при нейното настаняване там, където десетки хора поемат грижите за нея. След това той е наистина самотен, без да знае какво да прави след свършването на работния ден. Пред него има две възможности: да седи в чакалнята, прелиствайки стари списания, разтревожен за състоянието на жена си, или да се завърне в невероятно пустия си дом. Нищо чудно, че в такъв момент мъжът може да отиде в кръчмата с приятели. Сред колегите си той е обект на внимание, но тук преобладават шегите. При посещенията в родилния дом той не може да се почувствува глава на семейството - той е обикновен посетител в определения за това час. При изписването от родилния дом грижите на майката,а и на бабата и останалите помощници, са насочени към бебето и ролята на бащата се свежда до роля на носач. Не искам да кажа, че в този момент бащата очаква или трябва да бъде в центъра на вниманието, а че той неизбежно се чувствува омаловажен и разочарован. Каква помощ може да окаже бащата през първите седмици. Бащата не бива да се учудва на смесените чувства, които изпитва от време на време към жена си и към бебето през време на бременността, през време на техния престой в родилния дом и след завръщането им в къщи. Той не трябва да забравя, че това е един период, много по-труден за жена му, отколкото за него. Тя е прекарала нещо подобно на операция. У нея са настъпили значителни физиологични промени. Ако това е първото й бебе, тя неволно се безпокои. Всяко бебе изисква отначало големи физически и морални усилия. В мнозинството случаи чувствата са по-явни и по-силни, отколкото у мъжа. Ето защо през този период повечето жени се нуждаят от много подкрепа и разбиране от страна на своите съпрузи. За да могат да отдават много на бебето, майките трябва да получават повече от обикновеното. Отчасти това се отнася до практическата помощ в грижите за детето и домакинството, но в по-голяма степен - до морална подкрепа: търпение, разбиране, зачитане, любов. Положението на бащата може да бъде усложнено от факта, че ако жена му е уморена и разстроена, тя няма да има сили да изглежда привлекателна и да отдава дължимото на неговото внимание. Тя може да се оплаква. Но ако той осъзнае каква голяма нужда има тя от неговата помощ и любов, той ще й оказва всестранна подкрепа. Бащата и неговото дете. Някои бащи са израснали с мисълта, че грижите за децата са изцяло женска работа. Но мъжът може да бъде нежен баща, без да губи своето мъжко достойнство.
Известно е, че духовната близост и другарство между бащата и децата са от жизнено значение за формирането на техния характер. Ето защо той трябва да влезе в ролята си на истински баща от самото начало. Тогава е най-лесно, защото майката и бащата се учат заедно да бъдат родители. В някои градове се организират курсове и за бъдещи бащи. Ако през първите две години бащата предостави всичко на майката, тя неизбежно започва да ръководи. По-късно за бащата ще бъде трудно да влезе в ролята си на родител. Разбира се, не искам да кажа, че бащата трябва да участвува наравно с майката при храненето и подсушаването на бебето. Но е полезно да върши това от време на време. Например в неделя той може да приготвя храната за бебето. През първите седмици той може да замества уморената майка при изкуственото хранене на бебето през нощта. Би било добре, ако и той може да придружава бебето в детската консултация. Така ще има възможност да получи отговор на вълнуващите го въпроси, чиято значимост според него жена му не осъзнава. Това е приятно и за лекаря. Разбира се, има и бащи, които настръхват при мисълта, че могат да помагат при гледане на бебето. Няма никакъв смисъл те да бъдат насилвани. Повечето от тях започват да се радват на своите деца по-късно, когато "заприличат на хора". Много бащи обаче се стесняват и трябва да бъдат поощрявани да се грижат за децата си.


Източник: Д-р Бенджамин Спок-"Грижи за бебето и детето"


Коментари
Написано от НФМД на 2007-03-11 13:18:46
Книгата в онлайн вариант: http://bglog.net/bebelog/wiki/folder/46
Написано от НФМД на 2007-04-02 16:46:22
Сайтът на Д-р Спок: http://www.drspock.com

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Най - честите заболявания в детската въз...
Най-честите заболявания в детската възраст Най - честите заболявания са заболявани...
Още  ]
Гюнай Хюсмен: Бъдете активно търсещи, а ...
Гюнай Хюсмен: Бъдете активно търсещи, а не пасивни потребители на знания! Интервю с облас...
Още  ]
Ако детето заеква
Ако детето заеква Защо децата заекват? Заекването при децата се появява най-често във възраст...
Още  ]
Възрастови кризи в детското развитие
Възрастови кризи в детското развитие “Усмивка за мама” Още при ражданет...
Още  ]
Храненето в кърмаческа и ранна детска въ...
Храненето в кърмаческа и ранна детска възраст Храненето в кърмаческата и ранната детска възраст е...
Още  ]
  Моето Дете