Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Хапче за купон- хапче доживот 22 11 2019      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 

Хапче за купон- хапче доживот


Това е една от онези истории, за които хората казват- абе, чувал съм, че има такова нещо, но не съм виждал. Преди 6 години тя беше на първите страници на вестниците, последва дело, присъда, после мина време и- както обикновено става с такива драми- тя остана да се развива пред очите на единствените си свидетели- преките потърпевши.

Точно преди 6 години, на 19 юни 2004 година, едно съвсем младо момиче, 17 годишно, се оказва на неподходящо място и с неподходящите хора. Вили, третокурсничка от Строителния техникум, излиза с приятел, който пък я води при друг приятел и по някое време през нощта тя приема доза амфетамини и кокаин, дадени и от 43 годишен холандец, отседнал в хотел в Пловдив. Вили няма особен опит с наркотиците, дори да е правила инцидентни експерименти, те не са отивали по- нататък. Реакцията е мигновена- момичето умира.

Компанията вика Бърза помощ и се установява, че още има пулс, веднага я карат в Токсикологията. Там първите дни е истински ад. Не че следващите са кой знае колко по- добри, но след време все пак се изяснява, че Вили ще живее. Тя прекарва в дълбока кома първите два месеца и десет дни. Следва будна кома. Някъде в третия месец получава мозъчна емболия. Пораженията на мозъка са дълбоки. Вили оживява. Тя е сто процента инвалид, не може да ходи, движенията и са недостатъчно координирани. Шест години момичето трябва да извърви развитието на новороденото, едва на третата година тя се научава да хваща с пръсти- действие, което постигат бебетата на пет месеца.

Днес за Вили се грижат майка и и баща и. В цветния двор на къщата им в село Строево има две колички- инвалидната на Вили и бебешката на внучето им от другата дъщеря. Животът продължава. Само че продължава по начин, който никой не иска да си пожелае. Огромната тежест на внезапната и непредизвестена трагедия, която преобръща живота на семейството, се отразява и на бащата- преди четири години той получава инсулт. Възстановява се до степен да поеме изцяло грижите за момичето, а майката работи.

"Не искам да съдя никого- отговаря тя на въпрос какво мисли за холандеца, дал фаталната доза на детето и. После се отърсва от привидната любезност- Да, идеше ми да го убия с голи ръце. Гледах го в очите в съда, гледах човека, който ми причини всичко това. Той не посмя да ме погледне в очите. Държеше главата си наведена."

Правосъдието вкара холандския гражданин за три години в затвора, после намали присъдата му до две, той излежа дори по- малко и отдавна го няма в страната ни. Нареденото от съда обезщетение, което трябва да плати, е една имагинерна надежда, за която хората дори не смеят да мечтаят. Едва в средата на май 2010 година е излязла европейска заповед за отнемане, сега се очаква реакцията на холандския съд. А те имат отчаяна нужда от средства, за да продължат лечението на Вили. Досега са правили три трансплантации на стволови клетки и резултатът веднага след всяка от тях е бил видим. От година и половина обаче не могат да си го позволят.

Преди да се случи злополучната нощ, Вили е била отличничка в Строителния техникум, готвела се е да кандидатства архитектура, посещавала е курсове по рисуване, пишела е стихове. Стиховете и са буквално пророчески. В едно от тях, писано съвсем скоро преди фаталната доза, тя казва следното : "Колко сили трябва да имам, за да мога да виждам. Колко сили трябва да имам, за да мога да чувам..."

След диагнозата " токсична енцефалопатия" днес тя едва държи приборите за хранене. Говорът и е затруднен. По всичко личи, че разбира повече, отколкото може да се очаква от казаното от нея, но това единствено задълбочава драмата. Тъгува за връстниците си. Периметърът и е ограничен в двора и парка. Стеснява се от хората, които я гледат. Сестра и, само година по- голяма от нея, вече има семейство и бебе. Погледът на Вили на 23 е по- детски, отколкото на снимките отпреди шест години.

Това е една от онези истории, за които се казва- абе чувал съм, ама дали е вярно...Вярно е и си струва да се прочете. Сезонът на абитуриентските балове е към края си. Хапчетата за купон вървят с пълна сила. Рулетката се върти и не се знае коя ще е следващата жертва. И на фона на цялата тази съвсем истинска трагедия, Пловдив осъмна облепен с " интересни" плакати. Ако мислите, че гражданството се е впечатлило особено, лъжете се. Май никой не им обръща сериозно внимание. Те си стоят и приканват. Хапче за купон.

Хапче за купон може да стане хапче доживот....Случаят с Вили не е единствен в пловдивската токсикология. След предозиране на наркотици там имат поне четири пациента с дълбока кома.

Ако не сте безразлични към тази беда, можете да подпомогнете семейството с дарение за лечение на дъщеря им. Ето банковата сметка, открита специално за случая:

BG73PRCB92301025627319

ПРО КРЕДИТ БАНК- ПЛОВДИВ

За лечението на Вили Шейтанова

ТВ предаване с личен разказ на майката на Вили Шейтонова можете да гледате ТУК

Веселина Божилова, http://zonabg.info

Статията е предоставена от Веселина Божилова, Председател на Сдружение "Майки срещу дрогата"- Пловдив



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Ранната превенция децата да не станат же...
Ранната превенция децата да не станат жертви или извършители на противообществени прояви Надие Ка...
Още  ]
Вродени луксации на ставите
Вродени луксации на ставите След първия месец прегледайте ставите на бебето! Имат...
Още  ]
Нова стратегия в българското образование...
Нова стратегия в българското образование...?! В законопроекта за изменение и допълнение на нас...
Още  ]
Играта- светът на детето
Играта- светът на детето Надие Карагьозова- магистър по педагогика Доминираща дейност в ж...
Още  ]
ІХ Международен младежки фестивал на изк...
ІХ Международен младежки фестивал на изкуствата „Музите” Сдружение Музите и...
Още  ]
  Моето Дете