Стресът и децата

Стресът ни атакува още от първата секунда на раждането

Стресът ни атакува още от първата секунда на раждането Стресът ни съпътства още от… майчината утроба. Доказа се, че най-големият стрес в живота си ние преживяваме не когато се разведем и делим деца и имущество в съда или пък ни уволнят от работа, а в мига на нашето раждане! Два месеца, преди да се роди, плодът започва да натрупва вещества, необходими му за появяване на бял свят. Това са е гликоген, който е източник на енергия, особено необходим при екстремни натоварвания и кафява мазнина - силно енергоемко вещество, което се използва само веднъж - при появата ни на бял свят. Преди самото раждане рязко скача нивото на хормоните - преди всичко катехоламините, които са длъжни да отключат дишането и да „изсушат" белите дробове - до този момент - пълни с течност.При раждането настъпва огромен разход на всички натрупани вещества. Ако то е тежко, детето може само за 5 минути да изгуби 80 на сто от запасите гликоген. А раждането продължава часове и през цялото това време на бебето не му достига кислород. И ето че мъникът се появява на бял свят. Още един стрес. Колко много неща наоколо - ярка светлина (а то току-що е излязло от пълна тъмнина); високи звуци, които по-рано то е чувало съвсем приглушено; чувства се и земното претегляне; студено му - в корема на мама температурата е била 37,5 градуса, а в родилната зала - само 22-24 градуса. А то е голо и мокро. И уплашено. Много уплашено. Освен всичко друго го опипват, въртят го, притискат го, а то до дози момент не е познава ло такива усещания.В околната среда кислородът е 21 процента, а то през всички часове на родилния процес е изпитвало недостиг на кислород. Значи сега то усеща още един удар - кислородния.В първия момент току-що появилият се на бял свят човек вдишва такова количество въздух, каквото никога повече не би могло да вдиша. Пулсът му веднага след първите глътки въздух е 180-220 удара в минута, при нормални за новороденото 120 удара. Как би трябвало да бъде подготвен организмът, за да понесе всичко това...?!И ако ние сме оцелели при раждането и сме се справили с най-тежкото натоварване, значи ще се справим и с всичко останало.Ние сме силни и сме се появили на този свят, за да бъдем щастливи.

Дванадесет симптома на детския стрес

Дванадесет симптома на детския стрес Децата, както и ние, възрастните, са подложени на стрес в днешния напрегнат за всички ни живот. И често на тях им е по-трудно. Детската психика е много ранима, а често те са принудени да изпитват натоварване, непосилно за възрастта им.
Детските психолози са определили 12 симптома на детския стрес и ние ги предлагаме на вашето внимание:
1. Усещане за самота.
Детето има чувството, че е отдалечено от семейството и приятелите и в него се създава твърдото впечатление, че “се е загубило в тълпата”.
2. Чувство на неувереност в себе си.
Изведнъж детето започва да усеща неловкост в обкръжението на други хора, с които по-рано е било в добри отношения.
3. Проблеми с концентрацията на вниманието и запомнянето.
Започва да забравя за какво се е говорило буквално преди няколко минути. Губи нишката на разговора, сякаш му е съвсем безинтересно това, което се говори. Трудно събира мислите си, училищният материал влиза от едното ухо и излиза от другото.
4. Нежелание да общува с другите хора.
Изчезва интересът му към неговите връстници. Ако околните му оказват някакво внимание, то се дразни. Когато позвъни телефонът, се колебае дали да вдигне слушалката и често моли да казват, че го няма.
5. Умора и нарушен сън.
Постоянно се усеща изцедено като лимон и му е много трудно да заспи.
6. Колебания в настроението.
Периоди на леко повишено настроение се сменят с мрънкане и плачливост. И това може да се случва по няколко пъти на ден.
7. Раздразнителност и плачливост.
Детето понижава самоконтрола си. Във всеки момент по някакъв нищожен повод може да избухне, да отговори рязко и невъзпитано. А всяка забележка от възрастните посреща “на нож”.
8. Безпокойство.
Не му се стои на едно място: мърда, дърпа някого, върти се на различни страни. Всеки момент е готово да стане и да тръгне нанякъде.
9. Бурна активност.
Често, изпитвайки вътрешно безпокойство, детето се хвърля презглава в някаква дейност, като подсъзнателно обаче се стреми към нещо друго, превключва на друга вълна или пък се отказва. Но стресът може да се прояви и по обратен начин: детето упорито и съзнателно отказва например да напише домашните си и се заема с някакви безцелни дреболии.
10. Лош апетит.
Губи интерес към храната. Или се съгласява да хапне с големи уговорки и без апетит похапва от любими преди това ястия. Или пък излапва безразборно всичко.
11. Страх от тишината.
Неприятно му е, когато наоколо е тихо. Затова детето или непрекъснато говори, или, останало само в стаята, непременно пуска високо музика или телевизора. Обаче може да се случи и обратното: болезнено да реагира на всеки шум, да се стряска от резките звуци.
12. Обръща прекалено внимание на външността си.
Когато подрастващите прекалено много се грижат за външността си и когато спазват строга диета или усърдно и всекидневно се занимават с физически упражнения, за да отслабнат с няколко килограма, всичко това може да бъде предизвикано от стрес.

Стресът на родителите разболява децата

Силният стрес уврежда общото здравословно състояние на възрастните, но предразполага децата им към различни заболявания.Наскоро проведени изследвания показват, че децата на стресирани родители боледуват много по-често.
На всички е известно, че стресът влияе на здравето на човека, като го поставя в сериозен риск от сърдечно-съдови и други заболявания. Сега става ясен и фактът, че психическото здраве на родителите оказва изключително голям ефект върху психическото здраве на собствените им децата.
Учените от университета Рочестър в Ню Йорк помолили родителите на около 170 деца на възраст между 5 и 10 години да наблюдават здравословното състояние на децата си в продължение на три години. Когато децата им не се чувствали добре, родителите трябвало да записват симптомите и да мерят температурата им.
На всеки шест месеца самите родителите били подлагани на тест, който да установи степента на психическото им здраве, нивото на тревога и депресия.
За времето на изследването били констатирани повече от 1000 заболявания при по-малките деца, които не се чувствали добре и проявявали симптоми предимно през зимния период.
За сметка на това, анализите показали диспропорция между степента на заболеваемост от настинка и грип (в това число и възпалителни процеси) сред децата, чиито родители преживяват силен стрес.
Научният екип измерил нивото на имунитета на подрастващите и открил, че децата на стресираните родители показват по-висока имунна активност - сигнал за борба с инфекциите.
Това е в пълен контраст със състоянието на самите родители, които показват слаба имунна система.
Учените заключават, че е необходима повече работа върху факторите, криещи се зад податливостта към инфекции.
Д-р Дейвид Джесъп, експерт по състояние на стрес и имунна система в университета в Бристол, смята, че изследването не е достатъчно голямо и предизвиква повече въпроси, отколкото отговори. Предишни изследвания показват, че стресът по време на бременността повишава риска от преждевременно раждане. Високото ниво на стрес-хормони в утробата може да има дълготраен ефект върху умственото развитие на детето, което в най-добрия случай показва коефициент на интелигентност по-нисък от средния. Децата на родителите с честа депресия и стрес са хиперактивни, имат емоционални проблеми, не правят това,което се иска от тях и също страдат от стрес.


И децата страдат от депресия

И децата страдат от депресия. Свикнали сме да мислим, че депресията е “приоритет” на възрастните. А ако детето изведнъж започне да изостава в училище, често да боледува, да се държи различно, родителите биха си помислили какво ли не, но не биха се сетили, че това е просто депресия, маскирана под други признаци.
Депресията напоследък все по-често засяга и децата и до голяма степен именно тя е причина за слабите оценки и лошото поведение в училище, алармират водещи български специалисти. При 90 на сто от децата и подрастващите, извършили опит за самоубийство, се установяват признаци на депресия.
Как да я разпознаем?
Общият признак на депресията за децата на всякаква възраст е наличието на “пълна промяна”. В смисъл, че имате основание да си кажете: “По-рано детето ми беше такова, а сега е станало съвсем различно”. Време е да изострите вниманието си.
Тя се среща и при деца до тригодишна възраст
Не се учудвайте! И при толкова малки деца може да се прояви депресия. Това се случва, ако по волята на съдбата детето е откъснато от майката и вече не е обект на нейното внимание. Още един парадокс: това често се случва при осигурени семейства, където детето има всякакви играчки, скъпо обзаведена собствена стая, с една дума - обезпечено е с всичко. Но вместо собствената му майка, която е заета с кариера и бизнес, с него се занимава друга жена. Това, разбира се, може да се случи и в бедни семейства - тогава майката е принудена да даде детето си в детска градина, за да може да работи. Ако детето ви е в подобно положение и в последно време спи неспокойно, повръща след ядене, станало е плачливо, боли го коремчето, простудява се често - то тогава има за какво да се безпокоите. Ако на всичко отгоре намалява и теглото си, а личицето му стане съсредоточено, с не детски поглед, като на голям човек - тогава трябва да биете тревога.
Ето нашите съвети: по-добре да имате по-малко пари и здраво дете, отколкото обратното. Опитайте се да смените работата си или в крайна сметка ролята на гледачка да поверите на бабата на детето или близка роднина. Ако можете, не давайте хлапето на ясли, опитайте се да бъдете с него. По-често общувайте с детето си, дръжте го за ръчичка, говорете му, разказвайте му каквото ви хрумне, само и само да предизвикате усмивката му. Полезно е да му давате следната смес: мента, хмел, жълт кантарион, страхливче, градински чай. Смесете по една чаена лъжичка от тези билки и ги сварете в половин литър вода. Сипете сместа в термоса. Нека пие от нея по една чаена лъжичка 3 пъти на ден – ако е до една годинка, и по една чаена лъжичка 6 пъти на ден – ако е на възраст 2-3 годинки.
Липовият чай с мед е чудесно лекарство.При някои деца депресия най-често възниква, ако ги преместят в друга детска градина. В много случаи мъникът не може да се адаптира, в продължение на 1-2 месеца отива с плач на градината, не желае да се откъсне от майка си. Сутрин е вял, а преди сън точно обратното - прекалено подвижен, не може да се успокои. Често се оплаква от най-различни болки - в главата, в корема, в крачетата, а лекарите не намират причина за тях. А детето продължава да се храни зле, изглежда слабичко, често се оплаква, че му е скучно.
Нашите съвети: тези деца е най-добре да посещават детската градина само за половин ден и е желателно там да има познати, съседски хлапета, техни другарчета и роднини. Полезно е да давате на детето настойка от глог - по 5-6 капки 3 пъти на ден 30 мин. преди ядене. А преди да си легне му давайте отвара от липов цвят - 1 супена лъжица на чаша вода. Сместа престоява 20 мин. и се прецежда. Давайте му по 1/4 чаша, подсладена с мед, когато вече си е легнало в леглото. След това му направете лек масаж на гърба с поглаждащи движения.

Липсата на майчини ласки е опасна за детето

Отглеждайки най-ценното си създание, детето, ние искаме да му дадем най-доброто, на което сме способни. Опитваме се да го възпитаме добре, да му дадем добро образование, искаме да не му липсва нищо и да е винаги доволно от живота. Замисляли ли сте се от какво най-много има нужда едно дете, за да израсне пълноценен и добър човек? Истината е, че доброто училище и хубавите дрехи са една малка част от това, което изгражда' характера на малкия човек.Най-важна за вътрешния свят на детето е любовта, която му даваме. Начинът, по който го обичаме и го даряваме с нежност, определят колко то след време ще държи на същите тези неща и дали за него ще са важни жестове като милата дума и топла прегръдка, от които всички ние имаме огромна нужда, дори да не си го признаваме винаги. Няма родители, които да не обичат децата си. Родителската обич е най-естественото нещо и тя сякаш е заложена в съществото на човека. Това обаче не е достатъчно, за да уседецата. Добре е още от първи клас- да се сдържаме, когато го взимаме от училище, и да не започваме да го мачкаме и целуваме на входа.
Начинът на изразяване на любовта се видоизменя, но нуждата от нея става все по-силна.Колкото повече расте детето, толкова по-силно то има нужда да усеща, че родителите му са зад него и го даряват с безусловната си обич. Тя се изразява в поощряването на инициативите му, в разговорите и опитите да го предразположим да ни споделя неща от личния си живот. Да говорим дълго и да му обясняваме нежно и спокойно кое е по-добро за него. Не е достатъчно просто да кажем "Това е правилно!" и "Това не трябва да е така!". Трябва да изразяваме заинтересованост и разбиране към това, което се случва с него.Нежният тон и окуражаващ поглед на майката са най-топлото и стимулиращо нещо за едно дете. Показвайте любовта към детето си и го обграждайте с нежност по най-подходящия и естествен начин. Всеки родител обича детенцето си, но някои понякога забравят да му го показват с нежност и всеотдайност. Само така то ще расте добър, уверен човек и ще има необходимото самочувствие.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.