Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Татко забравя 11 12 2019      
 
Оценка: / 5
СлабОтличен 

Татко забравя


Родителите често се изкушават да упрекват децата си. Сигурно очаквате да кажа да не го правите. Не. Ще кажа само “Преди да ги упреквате, прочетете едно от класическите произведения на американската журналистика – “Татко забравя”.


Татко забравя
У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.
Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта. “Да знаеш всичко означава да прощаваш всичко”.

Дейл Карнеги “Как да печелим приятели и да влияем на другите”
Издателство “Кибеа”, 1996


Коментари
Да запазим Детето в нас
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2007-01-29 22:53:05
Колко бързо забравяме, че сме били деца. Всички обичаме да играем роли и умеем добре да се вживяваме в тях. Децата са нашата Божия благословия и те са до нас, за да запазим по-дълго /а ако може завинаги/ Детето в нас. Благодаря, че ни подсещате за това...
Благодаря
Написано от \n Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите '>светлана василева на 2007-01-29 22:55:13
С голямо удоволствие прочетох материала и припознах себе си и моите грешки. 
Благодаря, че ми напомнихте...
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-03-04 14:14:08
Скоро не бях чела нещо стойностно и вярно като това тук.Човек никога не трябва да забравя детето в себе си.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Интервю с Д-р Валерия Евтимова
Не забравяйте, че децата са по-умни от родителите си! Интервю с Д-р Валерия Евтимова-алтерна...
Още  ]
Детски вирусни инфекции
Детски вирусни инфекции Детски вирусни инфекции Варицелата, дребната шарка (морбили), зауш...
Още  ]
Национална телефонна линия за деца
Национална телефонна линия за деца Националната телефонна линия за деца предлага информиран...
Още  ]
Хигиена, грижи и козметика за малките де...
Хигиена, грижи и козметика за малките деца Новороденото, най-добрата грижа... Нищо не...
Още  ]
Периоди на юношеството
Периоди на юношеството Тъй като понятието юношество е твърде общо, коректно е да се извърш...
Още  ]
  Моето Дете