Отслабване при децата

За разлика от периодите на забавено израстване, свързано с относително по-голямо натрупване на подкожна мастна тъкан, през периодите на усилен растеж често настъпва по-малко или по-голямо намаляване на подкожната мастна тъкан, известно отслабване, въпреки че децата се хранят задоволително и показват добра физическа издръжливост. Отслабването през този период се дължи на действието на растежния хормон, който има анаболно действие по отношение на белтъчините, така че общата телесна маса нараства, и катаболно по отношение на мастите, което води до намаляване на подкожните запаси.С растежа на децата потребността от протеини става все по-голяма. Тя нараства още повече, ако разходът на енергия не се покрива достатъчно от въглехидрати и масти.
Отслабването бива значително, когато независимо от растежния период се изрази с рязко намаляване до изчезване на подкожната мастна тъкан с паралелно спадане на теглото.
Отслабването има различни причини и може да се наблюдава във всички възрасти.
Нерядко то се дължи на недостатъчно хранене — оскъдно количество и неподходящо качество на приеманата храна, недостатъчно усвояване на храната при повръщане или нарушение на резорбцията. Освен гладуването за отслабването имат значение и някои конституционални особености, инкреторни смущения и хронични инфекциозни болести. При подчертано отслабване, достигащо до атрофия, заедно със загубата на тегло се понижава и интензивността на основната обмяна. Настъпва атрофия на мускулатурата (уврежда се и миокардът), подвижността се ограничава и температурата на тялото се понижава.
ОБЩО ОТСЛАБВАНЕ:
При кърмачетата най-честа причина за отслабване е недостатъчното хранене: при хипогалактия, хранене с много разредено мляко или приемане на недостатъчно количество храна. Отслабването води постепенно до състояние на хипотрофия и'може да достигне до трета степен — атрофия, като отначало теглото се задържа, а след това постепенно спада, мускулатурата атрофира, кожата загубва своя тургор, подкожната мастна тъкан изчезва.
Такива промени в нормалното охранване настъпват и при аномалии на храносмилателната система, например при стеноза на хранопровода или на тънките черва, при които основен клиничен признак е повръщането. При тези аномалии повръщането започва още след раждането и отслабването настъпва рано и бързо прогресира. При хипертрофичната пилорна стеноза повръщането зачестява няколко седмици след раждането, затова отслабването започва по-късно.
Продължителното недохранване при храносмилателни разстройства има не по-малко значение за отслабването, което може да стигне до развитие на дистрофия в различна степен. Тези причини имат временен характер. След отстраняване на аномалията или преминаване на храносмилателното разстройство и пълноценно захаранване започва възстановяване на подкожната мастна тъкан.
В малката възраст особено до временно отслабване довеждат всички форми на удължено храносмилателно разстройство. То настъпва при ентероколитите независимо от тяхната етиология не само вследствие на недостатъчното приемане на храна, а и поради продължителната загуба на основни хранителни вещества, соли и вода. В такъв случай отслабването до изчезване на подкожната мастна тъкан се свързва с подчертано дехидратиране и загубване на кожния тургор. Отслабването е подчертано и при не-инфекциозната диария, която съпровожда развитието на целиакия и муковисцидоза, при които се поддържа относително гладуване.
В отделни случаи ролята на хроничните инфекциозни болести (туберкулоза, сепсис, хронична малария и др.) в това направление е също подчертана. След продължително боледуване, общо изтощение и отслабване се предизвикват не само от недостатъчното хранене, а и под влияние на интоксикацията и на смущения в междинната обмяна. Такова въздействие върху общата охраненост имат и злокачествените образувания.
При по-големите деца конституционално обусловена слаба охра-некост се наблюдава при астеничен хабитус, който се отличава с оскъдна подкожна мастна тъкан и по-общи отклонения в телосложението: висок ръст, тесен гръден кош, слабо развита мускулатура, нежни кости. Това особено зпъква към пубертета.
Обща слабост отличава и долихостеномелията.
Рядко при по-малките, по-често при по-големите деца значително отслабване може да се наблюдава при смущения в инкреторната система, например при хипертиреоза, която при децата не винаги се проявява с типичните признаци на Базедовата болест, но се съпровожда с подчертано неспокойство, тахнкардия, понякога с пристъпи от диария и повишена основна обмяна — над 15%. За диагнозата има значение установяването на повишено ниво на кръвната захар на гладно сутрин, повишеното ниво на белтъчносвързания йод в кръвната плазма и увеличената задръжка на радиоактивен йод при сцинтиграфия.
Също така значително отслабване настъпва при наблюдаваната по изключение в детската възраст болест на Addison и при т. нар. хипофизарна кахексия.
При болестта на Addison като последица на идиопатична (автоимунна) атрофия или туберкулоза на над бъбреците отслабването напомня развитието на неоплазма паралелно с появяването на общите симптоми: отпадналост, липса на апетит, телесна и психична немощ, ниско кръвно налягане, петнисто тъмно пигментиране на лигавицата на устата и потъмняване на кожата. Количеството на натрия и хлоридите в кръвния серум е понижено, а на калия — увеличено. При някои случаи се установява само функционална недостатъчност на надбъбреците и картината не се развива напълно (адисонизъм).
Т. нар. хипофизарна кахексия (болест на Simmonds) започва с напредваща адинамия, липса на апетит, апатия, като постепенно се стига до значително изтощение и изчезване на подкожната тлъстина. Характерна е восъчната бледост на кожата (понякога със запазена лека розовина по бузите) и депигментирането на мамилите (смутено образуване на меланоцит стимулиращия хормон). Приема се, че заболяването има органична основа — увреждане на хипофизата или диенцефалона от възпалителни процеси, тумори, емболии. Наблюдавано е при някои обменни болести (диабет, хемохроматоза), след тежки шокови състояния.
Установяваните в някои случаи при болестта на Simmonds, психични отклонения (шизофрения) придават на заболяването по-сложен облик. В повечето случаи се касае за пан хипопитуитаризъм, което довежда до вторично ограничени функции на щитовидната жлеза, надбъбреците и половите жлези. В урината 17-кетостероидите са намалени.
Сравнително често около пубертета значително отслабване до измършавяване може да последва при анорексия невроза (mentalis), картината на която в някои отношения се приближава до тази на хипофизарната кахексия. Установява се хипогликемия, понижена основна обмяна, психична потиснатост и пр. Отличително за нейното начало е упоритото отказване от храна. Анорексията има психогенна основа, наблюдава се предимно-у момичета с добра интелигентност, с повишена чувствителност, емоционално лабилни и с лесно наранимо самолюбие. Повод за нея дават често домашни конфликтни отношения, при които отказването от храна е израз на затаено недоволство и реакция на мълчалив протест. Тази реакция се придружава от промяна в поведението, изразена с угнетеност, необщителност и безразличие. С отслабването постепенно се развива адинамия, понижаване на основната обмяна със склонност към хипотермия. При момичетата се прибавя аменорея. Анорексията може да започне с преднамерено гладуване за отслабване поради стеснение от пълнота или самовнушен страх от изпълняване, след което постепенно се загубва чувството на глад. За нейното развитие изобщо има значение особената нервно-психична реактивност, но вероятно се добавят и психогенно обусловени функционални отклонения на хипоталамуса, в който се предполага съществуването на център, регулиращ апетита.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.