Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Български празнични обичаи 12 12 2019      
 
Оценка: / 14
СлабОтличен 

Български празнични обичаи

Какво повелява традицията?

На 1-ви януари “ВАСИЛЬОВДЕН” се меси питка и баница. Банцата трябва да е наразяна на триъгълни парчета и във всяко да има късмет. Тавата с баницата се слага в средата на масата и най-стария от къщата завърта три пъти тавата. Взима това парче, което се намира срещу него. След това раздава парчетата подред на всеки по старшинство. Нарежда се богата трапеза за вечеря. Сутринта на Васильовден минават сурвакари, които удрят по гърбовете хората с накичени и украсени дрянови пръчки(сурвачки), и наричат за живот, здраве и късмет през новата година. На трапезата задължително трябва да има баница с късмети, пита, чесън, лук, орехи, свинско месо, или месо от петел и пуйка, ракия и вино. Всичко, което се сложи на трапезата трябва да се изяде. На този ден из цялата ни страна излизат кукери и със страшните си маски плашат и гонят злите сили. Ако 1-ви януари е понеделник, зимата ще е студена, лятото ще е топло, ще има плодородие, хората ще са здрави,но овцете и пчелите ще боледуват. Ако 1-ви януари се падне във вторник, зимата ще е много студена, пролетта ще е дъждовна, лятото ще е топло, ще има чудесно вино. Ако 1-ви януари се падне в сряда, зимата и пролетта ще са студени, лятото ще е топло, ще има много голямо плодородие, търговията ще върви, хората ще забогатеят, ще има рискове за децата. Ако 1-ви януари се падне в четвъртътк, зимата и лятото ще са меки и приятни, пролетта ще е ветровита и дъждовна, ще има мир. Ако 1-ви януари се падне в петък, през зимата ще има сняг, пролетта и лятото ще са топли, ще има много вино и малко жито, овцете ще боледуват, пчелите ще намалеят. Ако 1-ви януари се падне в събота , зимата ще е много снежна, виното ще е малко, житото и пчелите ще са много, ще има рискове за старите хора. Ако 1-ви януари се падне в неделя, зимата ще е много снежна , пролетта ще е дъждовна, лятото ще е ветровито и хладно, ще има голямо плодородие, ще има мир, ще има рискове за старите хора. Васил означава царски!!! На Васильовден празнуват- Васил, Вълчо, Веселин, Веселина.
На 6- ти януари е ЙОРДАНОВДЕН” През нощта срещу Йордановден небето се отваря и който види това, ще получи всичко, което си желае. На Йордановден попът хвърля кръста в реката. Момци и мъже се хвърлят в ледените води и който извади кръста ще бъде най-здрв през годината. На Йордановден е хубаво да се прави кръщене. Това важи най-много за скоро родените деца, за осиновени деца или за деца, които имат здравословни проблеми. По стара българска традиция, първороденото дете, ако е момче, се кръщава на бащиния родител, ако първороденото дете е момиче, се кръщава на майчиния родител. След кръщенето се събират гости и се слага богата трапеза, защото това е голям празник. Йордановден се празнува от всички християни, независимо да ли са именяци или не. На Йордановден празнуват- Йордан, Йорданка, Богдан, Теодосий, Богомил, Божидар, Божан, Данчо, Дана, Богдана.
На 7-ми януари е ИВАНОВДЕН” Кумците отиват на гости при кумувете. На трапезата се слагат фасул, ошав, баница, кървавица, суджук, свински ребра с кисело зеле, вино, ракия. Именниците се поливат по главата с малко вода, за да са здрави. Ако на Ивановден е много студено, през лятото ще има големи горещини. На Ивановден се поливат по главата децата и първенци и богаташи. Който друг иска, може и него да полеят по главата,но той трябва да плати пари. Тези пари след това се използват всички да се почерпят за здраве. На този ден всички именници трябва да почерпят. Много лоша поличба е, ако на Ивановден не дойдат гости на именяка. Ивановден е и ден за побратимяване. Двамата младежи, които са решили да стават побратими първо отиват при майките си да ги благословят и да им дадат бръшлян и златна пара. След това двамата заедно стъпват с десния крак в жаравата и отпиват от една и съща чаша вино. По късно те си стават кумове и кръстници. Иван означава благодат Божия. На Ивановден празнуват- Иван, Йоан, Иво, Йото, Йонко, Ивайло, Калоян, Иванка,Йоана.
На 17-и януари “АНТОНОВДЕН” На масата трябва да има само свинско месо- печено, пържено, луканки, кървавица. На Антоновден всяка жена трябва да изпече питка и да даде на съседи и приятели. Не се вари боб, леща и царевица. На Антоновден не се работи, за да не се разсърдят болестите. Вкъщи не се пали свещт, за да не се привличат болестите. Антон означава ценен. На Антоновден празнуват- Антон, Донка, Дончо, Антония, Антонина.
На 18-и януари е “АТАНАСОВДЕН” И който работи, ще се разболее лошо. На Атанасовден не се яде тиква. На масата се слагат питка и се приготвя черна кокошка или черно пиле. Трябва да има гости, които заедно да изядат гозбите, за да има здраве през годината. Смята се, че на Атанасовден чумата се качва на високо и оттам гледа и избира жертвите си. Затова на този ден не се минава покрай високи тополи и стари високи дървета. Атанас означава безсмъртен. На Атанасовден празнуват- Атанас, Нанчо, Таньо, Тинка.
На 1-ви февруари “ТРИФОН- ЗАРЕЗАН” На този ден се избира цар на лозята. Той трябва да е заможен човек, за да бъде реколтата богата. Той трябва да е и късметлия, за да има плодородие. Наричат царя още Трифон- пияница, защото царят трябва да се напие, за да има изобилие по лозята. Царят или Трифон трябва да почерпи цялото село и да сложи на трапезата цял овен или два. На връщане от лозето мъжете теглят царя, който е седнал в количка. На Трифоновден се яде топла пита, варено пиле и яйца. Пие се ракия и задължително вино и печен пресен суджук. На Трифоновден се подрязват лозята. Първите три дни на месец февруари в нашата народна традиция се наричат Вълчи празници. През тези дни вълците вилнеят и са най-опасни за домашните животни. През първия ден стопаните говорят на животните и се грижат за тях. През втория ден на жените е забранено да плетат, предат, тъкат, шият и да отварят ножиците. Забранено е да се произнася думата “вълк”. През третия ден бременните жени не бива да режат. През трите дни на вълчите празници не се мете двора или пространството пред дома и боклук не се изхвърля.
На 10-ти февруари е “СВЕТИ ХАРАЛАМПИ” Жените трябва много добре да изметат къщата. На този ден заедно с боклука, те изхвърлят навън всички болести. На Свети Харалампи не бива да се плете, шие и пере. На този ден се меси питка и се слага богата трапеза. Говорят се само мили и добри думи. Свети Харалампий може да донесе избавление от всяко зло- война, земетресение, смъртоносни болести, глад, наводнения. Светецът е лечител, а хората го почитат като цар на всички болести. На Свети Харалампий в църквата се освещава масло. То е лечебно. Капе се в ушите при възпаление, при стомашно разстройство се пият няколко капки, при заекване се маже езикът на детето. От това масло не трябва нито една капка да пада на земята.
Народната традиция почита на 9-т и март- “СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ” Като ден на младостта, красотата и любовта. На този ден се ходи на гости на млади семейства и се носи подарък. Правят се 40 постни сърми, 40 малки питки, които са надупчени с вилица, за да се прогони шарката от къщата. На този ден мъжете трябва да изпият 40 глътки ракия. Жените не трябва да предат, тъкат, шият, плетат. Забранена е всяка работа, свъзана с изработването на дрехи. Ако на този ден посадите цвете, то ще стане много красиво. На този ден не бива да ходите боси, за да сте здрави през цялата година. Веднага щом усетите глад, хапнете дори един залък, защото на този ден не бива да сте гладни. Който няма свои имен ден в православния календар, празнува имен ден на Свети четиридесет мъченици.
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ- ПРОШКА Народната традиция повелява на този ден младите да отидат на гости на старите, да носят пита и да поискат прошка. На Сирни заговезни около трапезата се събират близки роднини. На пръчка се завързва единия краи на вълнен конец. На другия край се връзва парче бяла халва или сварено и обелено яйце. Наи- възрастния в къщата завърта пръчката и всички и деца и възрастни се опитват да хванат халвата с уста и без ръце. Който “амне” халвата, ще е най-здрав през годината. След това се отрязва халвата и конецът се подпалва да погори малко като всяко подпалване се нарича за здравето на някой от къщата. Започва се от най-възрастния. Ако конецът гори буйно, човекът ще е здрав. След това веднага се загасва и се пали за следващия. Остатъкът от конеца се пази, защото този конец пази от уроки. На Сирни заговезни се палят огньове по дворовете и по баирите около селата за да се прогонят злите духове. В къщата се пали осветена свещт и тамян и се минава по всички ъгли, за да се изгони злото. На трапезата се слагат ястия с риба, яйца, баница с кисело зеле, баница с ябълки, халва, мляко.
ТОДОРОВДЕН В българската традиция е посветен на конете , на Тодоровците и на жените, омъжени през зимата. Във всяка къща рано се изпичат два обредни хляба. Единия е във формата на конска подкова и е за здраве на конете. Другия е наречен за младата булка- за да ражда. Тодоровден наричат още и Конски Великден. Натози ден накичват конете с шарени пискюли и конски маниста. Жените пускат в леген сноп слама от конюшната, завързаан с червен конец и в тази вода си мият косата. След това я пливат пред конете преди надбягванията, за да бъдат косите им дълги и хубави като конската опашка. На Тодоровден традиционно се провежда кушия- надбягвания с коне. На Тодоровден свекървата трябва леко да ритне снаха си, за да се сдобие снахата с дете. Свети Тодор покровителства раждаемостта и плодовитостта. Почитането на конете на този ден не е от християнска традиция, а с корени, дълбоко в миналото на прабългарите, когато конят е бил свещено животно, а конската опашка- знаме. Традициите на този ден са красиви и ритуалите са запазени до наши дни. На Тодоровден не се спи през деня, защото човек може да се разболее. На този ден не се чисти къщата и не се простира бяло пране. Конят, победител на Тодоровден не се продава, защото се вярва, че негов покровител е Свети Тодор. На масата не се слага праз лук! Задължително на масата трябва да има пита с мая, леща и гъби.
МАРТЕНИЦИ Един от най-древните и български обичаи са свързани с мартениците. В началото те били само пресукани червен и бял конец. След това почнали да ги изработват от коприна или вълна и да ги кичат с различни украси. Според прабългарските вярвания, червеното гонело демоните и злите духове, а бялото носело здраве и дълголетие. През следващите векове се приемало, че червеното е символ на здравата и силна кръв, бялото е символ на чистите мисли и щастието, а синьото манисто пази от уроки. На 1-ви март рано сутринта всеки се закичва с мартеница. Тя е като амулет, който предпазва от беди и носи здраве. Мартениците се изработват само от жени. За да подсилят въздействието на мартеницата, жените вплитали конски маниста против уроки, дряново клонче за здраве, паричка за късмет. Мартеници се връзват и на животните. Първо се връзва мартеничка на най-малкото дете, след това по старшинство до наи-стария от семейството. Мартеницата се носи или три дни или докато видите лястовичка или щъркел. Мартеницата не се хвърля. Да хвърлиш мартеница, значи да си хвърлиш късмета. Мартеницата се завързва за дърво или се скрива под камък за изобилие и плодородие. На 1-ви март започва и основното пролетно почистване на дома.
На 25- ти март “БЛАГОВЕЩЕНИЕ” Каквото правиш на Благовещение, това ще правиш през цялата година. Затова на Благовец се яде, празнува, броят се пари. На Благовец трябва да си облечете новите дрехи и в джобовете да имате пари. На Благовец пристигат лястовиците, щъркелите и куковиците. Щом чуете кукането на куковица, хванете се веднага за джоба с парите, за да имате много пари през годината. На Благовещение не се работи нищо. Ако някъде има заровено съкровище, на Благовещение вечерта над него се издига син пламък. Благовещение се почита не само от именниците, но и от всички хора. Събират се всички роднини. Трапезата трябва да е богата. Задължително трябва да има пита, ястие с риба, салата от зелен лук и магданоз. На този ден змиите не хапят. На този ден жените трябва да изметат дома и двора, като събират сметта отвън навътре. След това го изгарят. На Благовец раните не болят, затова на този ден се пробиват ушите на малките момичета. На Благовещение се става рано сутринта, за да ти е богата годината. На този ден празнуват- Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага.
НА “ЦВЕТНИЦА” ИЛИ “ВРЪБНИЦА” момите правят венчета от цъфнала върба и ги пускат по върбата. Чието венче първо изплува, тази девойка първа ще се ожени. На Цветница отидете на църква да вземете букетче осветени цветя. Те ще пазят семейството ви от болести. Осветеното в църквата върбово клонче, сложено на вратата, пази злото да не влезе в този дом. На този ден имен ден празнуват всички хора, които носят име на цвете.
На “ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК” не се работи и не се пере. На Велики Четвъртък се боядисват Великденските яйца. Боядисването на яйца е езически обичай, но е бил възприет от християнската религия. Яйцето е символ на жовота и здравето. Великденските яйца се боядисват само през деня, на светло, докато не е залязло слънцето. Великденските яйца се боядисват само от жени. Първото боядисано яйце трябва да е червено. С него домакинята натрива челото,бузките и брадичките на децата, като описва кръст и нарича децата да са живи и здрави. Великденските яйца стават много красиви, ако преди да се боядисат, върху тях се рисуват картини с топъл восък. Много пъстри стават яйцата, ако в боите се капнат по няколко капки олио. След това топете едно и също яице в няколко различни бои.
НА “РАЗПЕТИ ПЕТЪК” не се работи нищо. Не се мете, не се пере, не се чисти. Добре е човек да се окъпе на Разпети петък, защото, който тогава си измие главата, няма да го боли глава през годината. Никога не боядисвайте яйцата на Разпети петък. На Разпети петък отидете на църква. Минете под масата за здраве.
НА “ВЕЛИКА СЪБОТА” се месят козунаците. Докато месите, наричайте за дълъг живот.
През нощта срещу неделя е ВЕЛИКДЕН, хората отиват на църква. Точно в 12 часа от църквата се изнася огън и се палят всички свещи. Хората се поздравяват с: “Христос Возкресе” и си отговарят с: “Во-истина Возкресе”. Всички се чукат с яйцата и си честитят празника на Христовото Възкресение. Огънчето от църквата е добре да се занесе у дома, за да бъде в къщата здраве и живот.
На “ГЕРГЬОВДЕН”- 6-ти май се коли агне. По сърцето на агнето се гадае за богатство и успех. Сърцето се разрязва. Ако е пълно с кръв- къщата ще бъде богата. Които младежи на Гергьовден не се люлеят, ще имат несполуки. Вечерта преди Гергьовден момите натопяват китките си в котле с вода. На другия ден, момиче с живи родители, вади китките, а другите напяват и се гадае за женитба. С водата от това котле,”цветната вода” се замесва хляб. Китките се правят от добри и лековити билки. Вечерта срещу Гергьовден всеки от къщата завързва коприва с червен конец и се поставят на покрива. На сутринта се гледа коя китка е останала свежа, този ще е здрав. Ако китката е повяхнала, човека ще боледува. На Гергьовден всеки трябва да се претегли на кантар. Хубавото е на Гергьовден сутринта, веднага щом стане да пиете прясна вода от нова чаша. На Гергьовден не давайте нищо назаем. Георги означава земеделец. На Гергьовден празнуват- Георги, Гергин, Гюро, Гоце, Гергана.
На 21-и май е “СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА” На този ден се ходи в църква и манастири и се прави курбан. Ходи се на аязмо и хората си мият лицето за да са здрави и хубави. На този ден се играят нестинарските танци. Нестинарите държат в ръцете си икона на Свети равноапостоли Константин и Елена. Хората, който са болни, срещу “СПАСОВДЕН” трябва да преспят на открито в местност, където расте росен. Те трябва да постелят пешкир до себе си и на сутринта се гадае- ако по пешкира има трева, болният ще оздравее, ако по пешкира има пръст, болният ще боледува още. На Спасовден жените не трябва да работят, да перат и да простират пране. Спасовден е и най- големият празник на самодивите. На този ден започват русалийски веселби. Самодивите са покровители на хората, но само на тези, които са добри към ближния и честни към всички. През русалската неделя хората не бива да работят, за да не обидят и наскърбят самодивите. само така те ще им помогнат да няма глад и суша, да са живи и здрави и хора и животни.
На “СВЕТИ ДУХ” през деня не се спи, защото човек ще се разболее. На този ден не се гази по трева или нива, а се ходи само по пътя или пътеката. За да не се разсърдят самодивите. На този ден не се сяда на земата и не се започва никаква работа.
В народния календар 24-и юни е “ЕНЬОВДЕН” Това е денят, в който се берат билките. Набрани в ранно утро на Еньовден, билките са най-лековити. След този ден билките започват да губят от силата си. Всички излизат и берат билки. На Еньовден се прави и голям венец от билките. Под него минават всички за здраве. След това този венец се запазва, защото бил много лечебен. На този ден слънцето се обръща към зимата. Вечерта срещу Еньовден се донася в къщата един котел с вода. В него се слагат пръстените и китките на момите и се покрива с голям пешкир. На сутринта последователно се вадят китките и момичетата се опитват по тях да познаят какъв ще бъде бъдещият им съпруг. Вечерта срещу Еньовден всяко момиче отрязва три магарешки бодила като нарича един на себе си и другите дава на две момчета. Оставя бодилите на покрива за през нощта и на сутринта който бодил е разцъфнал, за това момче ще се ожени момичето. Хората, които се къпят на Еньовден ще бъдат здрави през годината. Ако на Еньовден си измиете косата, тя ще е лъскава и здрава. На Еньовден за здраве мъжете прескачат специаално накладен огън, а жените и децата минават под две дрянови дръвчета, чиито върхове са завързани едно за друго с конец. Не е на хубаво да се пие вода през нощта срещу Еньовден. Трябва да се изчака даа изгрее слънцето, за да се изкъпе то във водаата и да я направи лековита. На този ден билкари, знахари и магьосници берат 77 билки. Казват, че лековитите билки били 77, а болестите-77 и половина. Затова човек трябва да се пази да не се разболява, защото може да му потрябва точно тази половинка, която природата не лекува.
До 29-и юни “ПЕТРОВДЕН” не се ядат ябълки. На Петровден се ядат ябълки и се черпят съседи и приятели. На Пертовден се коли пиле и се готви Петровско пиле. Петровското пиле трябва да е пълнено. На Петовден не се работи, а само се весели. Правят се сборове и панаири, готвят се пълнено пиле, тиквеник, мезета с мляко и сирене. На Петровден трапезата трябва да е обща. Канят се гости и семействата не бива да остават сами. Традиционно ястие наа този ден е панирано сирене, оваляно в брашно и изпържено. Нарича се “бял мъж”. Петър означава скала, камък. Павел означава малък.
На 29-и юни празнуват- Камен, Павел, Петър, Пенчо, Пенка, Петрана.

На “ИЛИНДЕН” 20-и юли се коли петел в жертва на Свети Илия. Който работи на Илинден, ще го сполети нещастие. Ако на Илинден има гръмотевица, плодовете ще са лоши. На Илинден трябва да се омеси пита и да се направят много сладкиши. Илия означава крепост Господня. На 20-и юли празнуват- Илия, Илко, Лило, Илияна.
На 15-и август “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” се ходи на църква. Празникът се отбелязва като на трапезата се слагат пити, много плодове и зеленчуци, пиле, варено жито, тиганици. На трапезата се слагат много сладки ястия. На много места се правят събори и се вари курбан на този ден, защото това е празник, на голяма почит у нас.
На 1-ви септември “СИМЕОНОВДЕН” не давайте нищо на заем, защото ще обеднеете. на този ден не се простират, парат и носят бели дрехи. На Симеоновден сгответе черна кокошка и не бива да се готви в черни съдове. Омесете пита и изпечете кокошка. Костите от изядената кокошка заровете в земята, за да има плодородие. Ако на Симеоновден сутринта срещнете поп, бременна жена или човек с покупки, ще бъдете богати. Симеон означава изслушващ.
Ако на 14-и септември “КРЪСТОВДЕН” вали дъжд, годината ще е много плодовита. На Кръстовден жените трябва да увият цветята в градината за зимуването, а мъжете трябва да започнат да си увиват кръста, за да не се простудят. Макар църквата да отсъжда стог пост за този ден, в народната традиция се спазва на трапезата да има печено пиле, баница и печена тиква. Кръстовден е празник на всички ортопеди и лечителите, които се занимават с навехнато и изкълчено. На лечителя се носи печено пиле и сребърна пара, а той гощава гостите си с донесеното пиле. На Кръстовден се прави обща трапеза с приятели и роднини, събират се шумни компании и всяко семейство данася лакомство за трапезата. На трапезата не бива да има червено ястие. На 14-и септември празнуват- Кръстан, Ставри, Кръстю.
Ако на 14-и октомври “ПЕТКОВДЕН” времето е хубаво, на Димитровден времето ще е лошо. Ако на Петковден е студено, зимата ще е мека. Ако листата на дърветата окапят до Петковден, зимата ще е люта. Между Петковден и Димитровден не бива да се засажда нищо. Народът ни отбелязва Петковден като начало на зимните празници. Прави се курбан от бик или овен. Играе се хоро от момите и ергените, а родителите им оглеждат младежите и си избират зет или снаха. Преди да се седне на общата трапеза, се чете молитва за здраве и плодородие. По време на угощението се правят следи за сватосване. На този ден се прави чифтосването между кочовете и овцете. Уволняват се мързеливите работници и се уговарят хората, които ще работят на тяхното място. На трапезата се слагат ястия с овче месо, курбан чорба, сарми с лозови листа.
От 26-и октомври “ДИМИТРОВДЕН” започва зимата в нашия народен календар. Свети Димитър е покровител на студа, зимата и снега. Според народното поверие Свети Димитър язди червен кон и разтърсва дългата си бяла брада, от която вали сняг. На Димитровден се слага на масата ястие с петел, ястие с овче месо, ябълкова пита. На Димитровден се канят гости и хората се веселят.
На 8-и ноември, “АРХАНГЕЛОВДЕН” се меси пита и на масата се слагат ястия от овнешко или шилешко месо, варено жито, фасул, вино и други, за да стане богата трапеза. Михаил означава като Бог. На Архангеловден честват- Ангел, Михаил, Милчо, Гаврил, Огнян, Пламен, Рада, Райна, Радко, Ради, Рая.
На 21-и ноември е “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” и ден на християнското семейство. На този ден в българските семейства се събират всички заедно на една обща трапеза. На трапезата всеки трябва да донесе по нещо. Трябва да има много лакомства за децата. Семейството е на голяма почит в българската традиция. Народът ни нарича мъжатемел на къщата , а жената- душа на къщата. Децата се наричат богатсво на къщата. Всеки българин прави всичко за децата си, за да ги отгледа и изучи добре. народът ни казва, че от децата “по- сладко и по- горко няма”.
На 24-и ноември е “СВЕТА ЕКАТЕРИНА” В стари времена българите много почитали Света Екатерина и я молели за помощ при болест и трудности. На този ден жение месят големи погачи и ги намазват с мед. Раздават на съседите, за да има здраве и радост. Екатерина означава вечно чиста. Празнуват- Екатерина, Катя , Тинка.
На “АНДРЕЕВДЕН” 30-и ноември се слагат на масата зърнени храни- жито,
боб, леща, грах. Ядат се храни, които набъбват, за да расте всичко и да се увеличава през годината. Маси се пита. Народното поверие гласи, че от този ден светлината на деня започва да расте и затова на някои места го наричат Едреевден.
6-и декември “НИКУЛДЕН” се чества от всички християни, без значение на това да ли има имен ден, или не. На този ден всички трябва да се веселят, да се събират и да слагат на масата рибни ястия. На този ден се слага край на есенния риболов и рибарите принасят в жертва на светеца и първите риби се пекат и изяждат от рибарите още щом стъпят на брега. Кост от главата на рибата, готвена на Никулден се запазва и се ползва от знахарите за лечение, или се заравя под прага на къщата да пази от злосторници. На Никулден не се работи. На Никулден се ходи семейно на църква и момите палят свещт, която след това слагат под възглавницата си, за да се оженят по- скоро. След това събират хората на мегдана и младите играят хоро, а старите оглеждат коя мома е добра за снаха и кой момък е добър за зет. Свети Никола е светец, на когото често се прави курбан за избегнато нещастие при голямо премеждие и опасност. Николай означава победител. На 6-и декември празнуват- Николай, Никола, Нико, Кольо, Нина, Николина.
На 9-и декември “СВЕТА АНА” жените не работят, за да не се разболеят децата им. Нощта преди Света Ана е най- злокобна- нощт на прокоби, клетви и магии. На 8-и декември вечерта запалете свещт в дома си, за да се предпазите от злини. Мъжете не излизат навън селото или града, за да не срещтнат самодиви. Ана означава благодат. На 9-и декември празнуват- Ана, Яна, Аница
20-и декември “ИГНАЖДЕН” е много важен ден. По него се пророкува за
късмета през следващата година. Наричат го още Полазница. Който пръв влезе в дома ви ще определи късмета ви. Ако човекът е богат, добър и ви обича, следващата година ще е добра за този дом. На Игнажден се меси пита и се разчупва от хората в къщата едновременно. У когото остане най- голямо парче, той ще има много късмет през годината. На Игнажден не бива да се става от масата, не бива да се изхвърля боклук. Игнажден не бива да се сварва с дълг. Върнете го преди този ден. Не давайте и не взимайте нищо назаем. Не се работи нищо. Ястията за Игнажден се приготвят от предния ден. Който излезе от дома на този ден, не бива да се връща с празни ръце. На Игнажден се коли прасето. Купете си нова дреха. Не се вари боб. Готвят се задължително сърми.
На 24-и декември “БЪДНИ ВЕЧЕР” се слага маса само с постни ястия. Те трябва да бъдат нечетен брой, но не по- малко от 7, може- 9 или 11. В обредната пита стопанката поставя паричка и когато стопанинът разчупва питата, на когото в парчето се падне парата, той ще има късмет през годината. Питата се разчупва като се върти по часовниковата стрелка и парчетата се раздават по старшинство. Първото парче се отделя за къщата, следващото се дава на най- стария човек и т.н. На Бъдни вечер на масата се оставя по малко от всички ястия, да стоят там през нощта. На Бъдни вечер в огнището се слага голямо парче дърво- бъдник, от дъбово или крушово дърво да гори цяла нощт- и по горенето му се гадае за здравето през следващата година. На Бъдни вечер всеки си избира орех и по това да ли е хубава ядката вътре се гадае за здравето на всеки. На Бъдни вечер на масата трябва да има обредна пита с пара, сол, мед, чесън, постни сърми, ошав, боб, вино. На Бъдни вечер се събират всички роднини заедно. Трапезата не се вдига през нощта.
На 25-и декември “КОЛЕДА” се слага богата трапеза със силна ракия и тежко вино, свинско месо и домашни пити. На Коледа се събират всички роднини заедно. Всички се веселят и се поздравяват с праника “Рождество Христово”. На Коледа по къщите минават коледари. Всяка домакиня ги дарява с жито, орехи и гевреци. Ако Коледа се падне в понеделник, зимата ще е студена и дълга, пролетта и лятото ще са дъждовни, а есента суха. Няма да има голямо плодородие, но пък управниците ще имат големи успехи. Ако Коледа се падне във вторник, през зимата ще има много сняг, през пролетта много дъжд, а есента ще е суха. Няма да има голямо плодородие, но ще има добро масло и добър мед. да не се пътува по море. Ако Коледа се падне в сряда, зимата ще е студена и дълга, пролетта ще е суха, ще има голямо плодородие. Ще има мир. Ако Коледа се падне в четвъртък, зимата ще е мека и топла, пролетта и лятото ще са много ветровити. Ще има малко мед и зеленчуци и много плодове и масло. Управниците ще се сменят. Ако Коледа се падне в петък, зимата ще е много студена, лятото ще е дъждовно, есента ще е суха. Ще има хубаво грозде. Успех ще имат управниците. Ако Коледа се падне в събота, зимата ще е много снежна, пролетта ще е ветровита, а лятото дъждовно. Няма да има много голямо плодородие. Ще има природни бедствия. Ще има опасности за възрастните хора. Ако Коледа се падне в неделя, зимата ще е мека, лятото ще е сухо, а есента ветровита. Ще има голямо плодородие.

Из електронния печат



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Периоди на юношеството
Периоди на юношеството Тъй като понятието юношество е твърде общо, коректно е да се извърш...
Още  ]
На моето дете
На моето дете Писмо на едно бебе до родителите му Децата наблюдават и правят това, което ти правиш...
Още  ]
Грижи за близнаци
Грижи за близнаци Когато се грижите за близнаци, спокойно може да завидите на октопод...
Още  ]
Как да разберем дали детето е нервно или...
Как да разберем дали детето е нервно или буйно Особености на нервното дете Най-важната ос...
Още  ]
Нидал Алгафари: Бог е Любов!
Нидал Алгафари: Бог е Любов! Интервю с Нидал Алгафари- режисьор, писател и общественик ...
Още  ]
  Моето Дете