Коклюшът и ваксините

Основният аргумент на поддръжниците, особено при наличие на сериозни странични ефекти /както е при коклюшната ваксина/ е, че независимо от тяхното несъвършенство ползата надвишава риска. Проблемът е в допускането на хипотетична ефективност при тези ваксини. По време на коклюшните епидемии повече от половината от жертвите са били имунизирани. Проф. Стюарт пише, че в проучване върху заболелите от коклюш за периода 1974-1978 г. и през 1974 г. в САЩ и Канада 1/3 от децата са били ваксинирани. Когато е изследвал 2000 болни, 2/3 от тях са се заразили от ваксинираните си връстници.

Според д-р Стюарт „не се демонстрира защита след ваксиниране при малките деца“, въпреки че именно към тази възрастова група са насочени ваксини, тъй като само при тях болестта с иначе относително доброкачествен ход може да бъде животозастрашаваща. „Ефектът на ваксинационната програма е да изложи високорисковата група на малките деца на страничните ефекти на ваксината и на инфекцията“ – завършва д-р Стюарт. Според него рискът от развитие на енцефалит и трайни промени в централната нервна система при бебе, болно от коклюш /1 на 38 000/, е сравним с риска от мозъчни увреждания /1 на 25 000/ при ваксинацията срещу заболяването.

По време на коклюшната епидемия в САЩ през 1993 г. група изследователи от детската болница в Синсинати, Охайо, откриват, че болестта е по-честа при ваксинираните с ДТК. Около 30 на сто от децата са приети в болница, въпреки, че епидемията не е отнела нито един живот. Такъв е и броят на заболелите на възраст между 19 месеца и 6 години, които са били ваксинирани относително скоро. Тогава учените се съгласяват, че коклюшната ваксина не осигурява пълна и дълготрайна защита. Дори и когато ваксината има ефективност, тя е между 63 и 93%. Според последните проучвания в Швеция и Италия ваксината има ефективност съответно 48% и 36%. Новата „безклетъчна“ версия на ваксината /съдържаща инактивиран с водороден прекис токсин, за да загуби токсичните си свойства/ не е с много по-голяма ефективност.