Да изучим емоциите си и да знаем как да се справяме с тях!
Интервю с Мадлен Алгафари
 Мадлен Алгафари – психолог, психотерапевт, режисьор, преводач. Има редица следдипломни квалификации в едни от най-престижните институции по психология и психотерапия в Европа и по света. Работи като психотерапевт от 1995 г. Сред основните сфери на дейността й са индивидуалната и груповата терапия, подбор на кадри, тренинги и обучения.. При все образованието си, тя твърди, че българските поговорки са извор на хилядолетна натрупана мъдрост, защото има разлика между рационален интелект и духовен интелект. Автор на книгите „Мира нямам”, „Вяра имам”, Всички можем да летим”.. Жена с невероятно излъчване и финес. И чар. Разговорът с нея протича като със стар приятел – плътен, увлекателен, поучителен.
Мадлен Алгафари гостува в много български градове по повод представянето на последната си книга „Приказки за пораснали деца”
- Защо избрахте жанра на приказката за последната си книга?
- Защото приказната стилистика е по-близка до хората, по-чиста и в същото време всяка една приказка е подготовка за живота. В приказките има всичко – мъдрост, страдание, препятствия. Приказките казват истините за живота. В там винаги героите трябва да се преборят с трудните неща, там са вечните категории– добро– зло. И всеки започва да ги разбира и осъзнава. Герои в една приказка са всъщност различни аспекти на нашата личност. Вътре в приказката и добрият герой, и лошият, и змеят, и Баба Яга, и Пепеляшка са нарицателни, те са различни аспекти на моето аз. И когато ги осъзная и им дам право да съществуват в мен, тогава ставам цял, а тогава боли по-малко.
- Какви хора идват при вас? Кои са най-често срещаните проблеми в съвременното общество? Промени ли се негативното мнение на хората, които казват, че имат нужда от психотерапевт?
- В последните 15 години, в които се занимавам с психотерапия, наблюдавам положителна промяна у хората по отношение на болките на душата. Така какво лекуваме тялото, така трябва и да лекуваме душата си. Да изучим емоциите си и да знаем как да се справяме с тях. Всеки един от нас има своя характер, така че всеки един от нас има своята диагноза. Ако някой е срамежлив, потиснат, хрисим, той има нужда от помощ, за да изрази себе си, своята самоосъзнатост за растеж. Жените са по-чести посетители, тъй като по принцип жената е ориентирана навътре към себе си. Всеки един от нас има нужда да умее да контролира своите емоции. Често срещани проблеми в обществото са неосъзнатост, редица депресивни състояния, страхови неврози, фрустрации. Емоциите не са ни дадени да си ги колекционираме. Те са да се изразяват.
- Най-логичният въпрос следва да бъде – кои са най-често срещаните проблеми в една връзка?
- Може би масовото погрешно схващане, че всеки един от двамата играе за различни отбори. В съзнанието на всеки един от тях е, че се борят един с друг. Когато вървиш против другия, ти вървиш против връзката си. А всъщност и двамата би трябвало да са единни, да са заедно. Ревността, ненадраснатото его, инфантилното поведение са пагубни за една връзка.
- Когато кажем психотерапевт, мисълта ни несъзнателно се насочва към сънищата. Има ли правилен начин да се тълкуват сънищата? Или това, което сънуваме е просто игра на подсъзнанието?
- Според мен начинът на тълкуване на сънища – чрез интернет, съновници и други подобни е крайно погрешен. Всяко нещо, което сънуваме трябва да се тълкува индивидуално. Хората често не знаят, че при интерпретирането на един сън не е задължително участниците в съня да бъдат самите себе си. Да речем, че сънувам баща си. Това не означава непременно моя баща, а може да е онзи аспект от мен самата, с който аз го олицетворявам и свързвам. То е като в приказките, където всички герои са аспекти на един и същ човек. Например юнакът е доброто в нас, което побеждава негативите и обезглавява пороците в образа на ламята. Баба Яга и Пепеляшка също са аспекти на един и същ човек. В този смисъл интерпретирането не е много просто. Едно буквално и повърхностно тълкуване често вкарва хората във филми, които нямат нищо общо с истината. Истината на съня е друга. Там не говорим за логиката на рациото. Може би хората не знаят също и, че ние не сънуваме наведнъж, а няколко пъти през нощта. Сънят ни има няколко фази и се сънува само в т.нар. рем-фаза. РЕМ идва от rapid eye movement, тоест – бързи движения на очите. Когато на един заспал човек очните му ябълки се движат много бързо, това значи, че той сънува в момента. Тази фаза се повтаря няколко пъти през нощта. Сънищата се забравят много бързо. Затова, когато човек се събуди, ако иска да си ги помни, трябва да си държи тефтер с молив буквално до главата и преди още да е станал, да се опита да ги запише. Има, разбира се, едни универсални символи, които са в подсъзнанието на всички ни и са свързани с т.нар. архетипи – водата, дома, огънят.
- Разкажете ни малко повече за интуицията. Как да се научим да четем себе си, да се доверяваме повече на вътрешния си глас и да работим за неговото усъвършенстване.
- Интуицията се възпитава. Най-елементарният начин е да поставим пред себе си тесте карти и да започнем да се упражняваме да познаем коя е най-отгоре. Разбира се, това е най-лесният. Иначе просто трябва да се научим да четем тялото си, и сигналите които то ни изпраща. Емоцията по принцип се ражда в корема ни, онова място под лъжичката. Впоследствие тази емоция се усвоява и обработва от мозъка. Малко хора осъзнават това. По принцип всички сме жертва повече или по-малко на едно перверзно възпитание във всяко едно отношение, и сме свикнали да работим над рационалното в себе си, но не и над емоционалното. Когато срещнем човек, той или ни харесва или не. И ние нямаме рационално обяснение защо това е така. Това именно е онази невидима част у нас, която ни говори. Интуицията е диалогът на тялото ни със самите нас, телесният сигнал. Интуицията всъщност е това, което е отпреди мисленето.
- Напоследък в България е модерна философията за позитивното мислене, но дали заради манталитета ни, или заради начина ни на живот, българинът гледа скептично на това. Позитивното мислене изисква ежедневни, съзнателни усилия. Има ли техники, чрез които да насочиш мисълта си в правилна посока?
- Идеята е в това, да се научиш да промениш отношението си към нещата, които ти се случват и да не забравяш, че си човек – можеш да бъдеш слаб, ядосан, нервен. Поставянето на високи, нереализуеми изисквания към самия теб не води до нищо добро. Не е необходимо да си винаги усмихнат, винаги щастлив, не може да се живее по този начин. Всички имаме неприятности в личния и професионалния живот, но важно е да изградим правилното отношение към всичко, което ни заобикаля. Да се научим да отсяваме важното от маловажното и да реагираме правилно.
Интервю на Дарина Димитрова за НФ "Моето дете"
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
