Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Как да кажем на детето си, че е осиновено? 20 10 2019      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Как да кажем на детето си, че е осиновено?
Страница 2
Страница 3


Проблеми на осиновяването

Осиновяването - изход или трудна дилема?

Всяко нещо има своята предистория. В тази статия трябва да говорим за психологическите параметри у жената, мъжа и двойката, възникващи при поява на възможността за осинoвяване на дете. Но преди това, има ред трудни моменти, които са в основата на сложните и специфични преживявания, съпровождащи осиновяването.Всяка жена знае през колко много процедури - болезнени, дълги, инвазивни и стресиращи организма и психиката, е преминала.
Как всеки месец е била в очакване да се появят двете червени чертички. Как се е борила с неизвестността и невъзможността да контролира живота си, ежедневието си и въобще да прави планове. Как любовта често забива в съмнения, чувство за непълноценност и все по - често се появяват въпросите за раздяла. Как всичко става планово и строго програмирано в интимната сфера, според овулация процедури за лечение и ред други външни фактори. На колко семейства животът е бил сканиран за тази едничка цел - бебето? И какво, след всички тези мъки и лишения от свободата, от себе си и от спонтанноста в любовта - да се осмелиш, да се откажеш или да търсиш алтернатива?? Една от Вас, скъпи “Зачатия”, каза ”Не мога да се примиря, че стигнах до тук… и сега, как да се откажа?”. Ето това е пътят до изхода или до трудната дилема - осиновяването. И в този момент, когато двойката трябва да търси алтернатива, едни виждат осиновяването като добър изход, който би решил проблема, а други бягат от него, защото е трудно решение.Ако погледнем на въпроса от няколко страни, а именно: обществото, жената и мъжа, ще разберем и колко още стопове се крият там в заложените стереотипи и предрасъдъци.Обществото залага едни идеални стандарти за семейство, без да търси индивидуалността. Жената несъзнателно приема тези стандарти и подлага на съмнение своята женственост, впряга амбициите си в обществените очаквания. А мъжът изпада в объркване, скрива емоциите си, за да защити поне малко от мъжествеността си.

В един момент всеки иска да изчезне трудния период, както не веднъж сме се сблъсквали с подобни изказвания! “Искам този въпрос да се реши от само себе си!” Но в действителност този въпрос не би могъл да се реши лесно - заложено е много, а колебанията са грандиозни. На преден план излизат множество задръжки и те прекрасно се илюстрират от изказванията Ви в терапиите - “Няма да успея да обичам осиновеното дете като мое”, “ След като не съм преживяла бременноста и раждането физически, мисля, че изпускам нещо много важно” “Незнам дали осиновеното дете ще ми даде тези чувства, които бих изпитвала към моето собствено”. Но колко от Вас, пред тази дилема са се замисляли и за факта, че бременноста не е истинското събитие, което предопределя майчинството и въобще родителството? И колко от Вас могат да приемат за себе си, че една жена може да е майка и да е пълноценна, женствена и да е удовлетворена, независимо от това дали е родила или осиновила. Вместо това много от Вас се чувстват “различни”, споделят, че се възприемат като “осакатени” “физически непълноценни” и направо биха искали “да престанат да чувстват”!Няма по-тежко нещо от това да се откажеш от мечтата си, за която си се борил дълго и тежко, в която си заложил всичко. Но няма и по–тежко от това да агонизираш в преследването на мираж, ако нямаш зад гърба си алтернатива, която да ти носи успокоение. Действително успокоението не лекува стерилитета, но е много важна основа, на базата на която, могат да се вземат правилни решения. Защото тук става въпрос и за страха от вземането на решение. Как да кажем на близките си, на семейството си, че може би ще осиновим дете? ”Та ние не можем да говорим свободно за проблемите си, а сега и това!”.Дори между самите партньори дискутирането на този проблем е болезнено. Жената се страхува, (ако проблемът е в нея), че мъжът ще откаже, поради неговата способност, че окончателно ще я приеме като “негодна”. В обратния вариант ситуацията не е много по- различна – мъжът с репродуктивни проблеми съвсем бяга от подобни разговори пак поради страх от отхвърляне, от доказване на “липсата на мъжественост”! Така всеки има труден път до другия и всеки продължава да упорства в тясната пътечка към надеждата, с процедурите, с изследванията, лекарствата….. докато съвсем се изтощи.Е, действително нужна е смелост - да се откажеш от лечението и да осмислиш новата ситуация, свързана с осиновяването. Необходими са сили, за да не допуснеш у себе си вина, че си се отказал. Едно семейство трябва да пристъпи към осиновяването едва когато действително премине през приемането на невъзможността да има биологично дете. Но от друга страна това не е отказ в пълния смисъл на думата – това е избор на алтернатива и поставяне на нова мечта, но много по-реална. Когато имаш зад гърба си друга възможност, тогава можеш да реагираш много по-спокойно, да приемаш фактите с необходимата мъдрост. И не на последно място пътят, който е преминала една жена, мъж и семейството като цяло - всички процедури и ред изследвания, не са изгубени напразно. Те са опит, те са основата, на която след време, ще се вземе по-стабилно и обосновано решение за осиновяване. Благодарение и на тези трудности, няма да има неизяснени положения и съответно съмнението в правилността на решението няма да се прокрадва и да гризе като червей вътрешността на ябълката – нивото на тревожността постепенно ще спадне.
А какво е самото осиновяване?

Не рядко се приема “като благороден акт”, но този благороден акт няма покритие с родителството. Въщност едно дете независимо дали е генетичен последовател на родителите си или е осиновено, се нуждае от любов, от подкрепа и когато у Вас има заложено изначално майчиното чувство, ще можете да му дадете всичко това. Осиновеното дете не е различно и не е част от лотария, в която не знаеш дали си взел печелившия билет – то автоматично става Ваше и е част от Вас. То ще научи това, което Вие му покажете, ще чувства и преценява според заложеното от Вас, ще има всичко, което можете да дадете на едно дете, което е и биологично!! Така че степента на близост и любов се определя от Вас, а не от биологичния акт на раждане! И защо тогава да не приемем осиновяването като един щастлив изход, който дарява с любов и щастие много хора. А щастието ще бъде достатъчно пълноценно, когато погледнете назад и разберете, че си заслужава да подадете ръка на по- добрата алтернатива, отколкото да линеете в мъчително преследване на цел, която все Ви убягва.И накрая ще повторим нещо, което някои от Вас са прочитали в сесиите си, но то е универсално за тази ситуация: Понякога е много трудно да обърнеш гръб на нещо, което си желал много силно и да пристъпиш към друго, от което си се пазил, но е много по–важно да разбереш кое те измъчва и да опознаеш това, от което си се пазил. Затова опознайте осиновяването не само като юридически казус и процедура, а с неговата емоционална наситеност. Познатите неща са по-малко страшни и ни дават много повече доводи в избора ни.

Готови ли сме за родители на осиновено дете?

Вашето ново бебе вече е член на семейството и нещата изглеждат чудесни, но наистина ли това е така?
Майките и бащите - осиновители, могат да се сблъскат с родителската отговорност с “нежността” на сблъсъка с товарен влак.След месеци очакване, бебето вече е ваше – с малко предупреждение - когато смятате, че всичко е уредено и готово, може да почувствате, че да бъдеш родител не е точно това, което сте очаквали. Представям ви трите най-общи типа оплаквания на новите родители, както и съвети за начините за преодоляване на проблемите.

1. Все-още не се чувствам майка:
Нищо и никой не може да ви подготви напълно за реалността на майчинството, особено ако сте мечтали прекалено дълго време за дете. Като резултат, някои майки могат да живеят с очакването “истинските” родители да пристигнат във всеки един момент, или просто да приемат действителността като игра. Други майки изследват подробно бебето с цел да намерят белези за някакви прилики и взаимна принадлежност. Майката може да чувства неадекватност и да приема, че тя и нейното бебе имат “лошо съответствие” когато бебето плаче прекалено, при обърканост относно режима за спане или при бавното приспособяване към новите семейни работи и програми.
Какво да се прави : Опитайте се да разберете всичко, което можете, относно развитието на малкото дете. Поведението на вашето дете може да е типично за поведението на бебетата на тази възраст. Запишете се на курс за родители или просто попитайте други родители с по-голям опит, независимо дали са осиновители или не, за да можете да получите информация и/или/ да направите необходимите корекции. Също така си вдъхнете увереност, че бебетата приемат, че личността или хората, които се грижат за тях и им осигуряват комфорт, са Мама и Татко.

2. Бащата се чувства изолиран и пренебрегнат:
Понякога истинското удоволствие от това да си с новото бебе, и желанието на един от родителите да даде всичко от себе си в грижите за детето, може да доведе другия родител до чувство за изолация, до чувство за “невидимост”. Често този друг родител е бащата, който може да има по-малък опит в грижите за детето от майката, или който може би ежедневно отстъпва вземането на решения относно бебето на нея.
Какво да се прави: Направете дневна програма, в която и двамата родители да прекарват време с детето - сменяйте се за нощното хранене, с “церемониите” по приспиването на детето и с успокояването на плачещото бебе. Наличието на директна връзка с бебето ще даде на таткото по-голямо чувство на радост и ангажираност. Какво повече от това може да бъде постигнато? Бебетата в семейства с двама родители се чувстват по-сигурни, когато знаят, че и двамата възрастни могат да посрещнат техните физиологични и емоционални нужди.

3. Моето по- голямо дете не харесва бебето:
Вие сте направили подготовката за пристигането на бебето - братче или сестричка, у дома, но вашето по-голямо дете показва раздразнение. То е възбудено, хленчи и обезумява от факта, че бебето вече е пристигнало. По-голямото дете е учудено от този факт и се интересува защо осиновявате дете, когато вече си имате друго-него. То може да се затвори в себе си и да отбягва случаите, в които бебето става център на вниманието.
Какво да се прави: Някои първородни деца се чувстват пренебрегнати заради по-малкия “неканен” гост. Когато детето ви започне да хленчи, утешете го без да отричате неговите чувства.Опитайте се да го ангажирате със задачи относно грижите за бебето. Нека вашето дете знае, че го обичате, както и това, че бебето ще остане завинаги във вашето семейство, точно както и то.

Обобщени съвети към новите майки:
Ставайки родител, често трябва да се приспособявате към обстоятелствата.Може да улесните прехода като:
-говорите с други родители - те могат да споделят опит и да ви помогнат да определите кое е нормално и кое - не.
-разпределите задачите по грижите за бебето със своя съпруг и по-голямо дете.
-потърсите помощ от семейството и приятелите.
-вземете професионален съвет при изграждането на връзките/интегриране на семейството/, или при наличието на други проблеми.

Автор: Фран Айзенман
Статията е преведена и адаптирана от английски от Георги Илиев
Източник: НФ "Осиновяване"



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.



 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Обратната страна на памперсите
Обратната страна на памперсите Обрив от бебешки пелени Как да научим детето на чистота? Кога и к...
Още  ]
Някои психологически аспекти на детската...
Някои психологически аспекти на детската престъпност Доналд Уиникът (обръ...
Още  ]
Отучване от памперс?
Отучване от памперс? Живеем в култура, която неизменно свързва бебето с памперсите. Св...
Още  ]
Необходимо ли е безболезненото раждане?
Безболезнено раждане?! Необходимо ли е безболезненото раждане "За" и "против"...
Още  ]
"Прозрачни сьдби”- филм- послание кьм мл...
"Прозрачни съдби”- филм- послание към младите Приключиха снимките на най-...
Още  ]
  Моето Дете