Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Как да кажем на детето си, че е осиновено? 12 07 2020      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Как да кажем на детето си, че е осиновено?
Страница 2
Страница 3


Полезни съвети при разкриване на "тайната"

Може би, родителите трябва да кажат на детето, че е осиновено в момента, в който то започне да иска приказки. Това ще го предпази от сериозния шок, който може да съпроводи разкриването в по-късни години. Родителите могат да представят събитието като една удивителна част от историята на семейството. Но тенденцията да се наложи това решение понякога се забелязва дори и у родителите, настроени най-добре към осиновяването. "Нека почакаме, докато порасне достатъчно, за да разбере" - обикновено казват те и отлагат обяснението, докато най-важният факт потъне в пълна тайна. Повечето специалисти, работещи по проблемите на осиновяването по света смятат, че дори децата на пет и шест години са твърде големи, за да им се каже това, без да последва емоционален срив. Те убеждават родителите:
1. Да кажат на детето за неговото осиновяване в момента, когато то е готово да слуша приказки.
2. Да използват думата "осиновен"в своя разказ, докато тя стане синоним на "избран", "подбран" и "желан".
3. Да не правят никакъв опит да прикриват осиновяването, дори ако преместването в нов квартал предразполага към подобно скриване.

Някои осиновители никога не успяват да надраснат една извинителна позиция, основана на усещането, че те са просто заместници на "истинските" родители на детето. В името на своето собсвено психическо здраве, както и заради психическото равновесие на децата им, те трябва да приемат факта, че в действителност те са родители на детето. Майката и бащата, които отглеждат детето още от най-крехка възраст, даряват го с любовта и грижите си, които му дават възможност да расте свободно, - това са истинските родители. Разликата помежду им не би могла да бъде по-ярка. Като внушават на детето, дори и несъзнателно, едно неоправдано усещане за загуба - усещане, че то е имало родители, а сега има заместители, макар и любещи, тези осиновители излагат на опасност сигурността на детето в неговите най-близки взаимоотношения у дома и забавят детското разбиране за истинската роля на родителя. Дори специалистите не са единодушни какво трябва да се каже на осиновените деца за техните биологични родители. Има поне три възможни подхода, но нито един от тях не може да се определи като задоволителен отговор:
1. Да се каже на детето, че истинските му родители са умрели.
2. Да му се обясни, че те не са могли сами да се грижат за бебето си;
3. Да се каже, че не се знае нищо за тях, а самото дете е взето чрез агенция, предназначена да намира добри семейства, които да се грижат за осиновените бебета.

Има много “за” и “против” по отношение на всяко от тези решения.
Съществува твърдението, че детето, на което е казано, че биологичните му родители са починали, е свободно да обича майката и бащата, с които живее. То няма да бъде измъчвано от преследващото го задължение да търси истинските си родители, когата порасне. Но след като възможността да загубиш родителите си е един от най-силните страхове в периода на детството, то тогава излъганото по този начин дете, може да започне да смята, че всички родители - включително и неговите осиновители - са нещо доста временно. Спорен е въпроса дали за детето ще се окаже по-лесно да привикне със смъртта, отколкото с факта, че е изоставено. И все пак, рано или късно, детето ще научи, че е било заблуждавано, а това може да постави под съмнение цялата история на осиновяването. Да се каже на детето, че родителите му са го оставили, защото не са можели да се грижат за него, значи да му се обясни, че е било напълно отхвърлено. То не може да разбере обстоятелствата, които са в състояние да доведат до подобно действие. Но за сметка на това у него може да се затвърди вредният възглед, че е нежелано и че не си е струвала борбата от страна на родителите му да го задържат. Но, като че ли е по-добре вместо да се използват тези начини да се каже на детето, че се знае много малко за родителите, като да му се предложат няколко ненатрапващи се и неизяснени възможности, например: “Можем само да гадаем за причините, поради които мъжът и жената не са имали възможността да се грижат за своето бебе. Те може да са били извънредно бедни или неспособни да ти отдадат вниманието, от което си се нуждаел. Или може би жената е била болна, или не е имала къде да живее. Ние просто не знаем. Но пък знаем, че сме благодарни за дето ти стана наш син (или дъщеря), и това е един от най-големите дарове в живота ни.”
Половото възпитание е друг деликатен проблем за осиновителите.

И най-простото, естествено обяснение на размножаването подчертава, че бебето е заченато в резултат на любовта между майката и бащата и тяхното желание да имат дете. Това обяснение е успокояващо за другите деца. Но поради сложността в положението на осиновеното дете, то може да го накара да се чувства отчуждено от осиновителите си, несигурно в собствения си произход и до известна степен не в крак с природата като цяло.
Добре е родителите да представят осиновяването като нещо, което е донесло голяма радост в семейството. Нека детето узнае за техния възторг, когато за пръв път са го видели да лежи в кошчето, и колко мило е изглеждало в синьото си одеало, и т. н. Нека му кажат, че неговото осиновяване е било един от най- щастливите мигове в живота им, да опишат как са се втурнали към телефона, за да се обадят на всички свои приятели и роднини и да споделят фантастичната новина.

Все пак това е самата истина, нали? Ако е възможно да се потърси подходящ пример, който внушава уважение и почит към осиновени хора. Родителите трябва да осъзнаят, че детското тълкуване на осиновяването почти изцяло зависи от начина, по който то е било представено в ранните години. Несъмнено, не трябва към тази тема да се подхожда тъжно, да се признава неохотно, че една мрачна и неприятна тайна вече трябва да бъде разкрита. Важно е семейството на осиновеното дете празнува два рождени дни с еднаква радост всяка година: годишнината от раждането му и годишнината от деня, в който е станало техен син (или дъщеря). Докато другите, родени в семейството деца празнуват един рожден ден, вторият празник ще помогне на осиновеното дете да компенсира различията, които може да чувства спрямо своите братя или сестри. И нека думата “осиновен” бъде използвана открито и свободно, докато изгуби съвсем тайнствения си привкус. И когато основата е положена, въпросът се изясни, а напрежението отслабне, родителите трябва да забравят за това. Да не напомнят постоянно на детето неговата необикно
веност, когато става дума за проявени от него глупост или безразсъдство.
Тази тема трябва да се споменава само, когато е уместно и в никакъв случай да не се предизвиква тревога или напрежение, като постоянно се подхвърля пред детето нещо за неговото осиновяване. Децата са удивително схватливи при “разчитането” на тези тънко замаскирани отношения.
И ако се следват тези благоразумни предложения (които се основават по-скоро на практически опит, отколкото на теория) е напълно възможно да се отгледа едно осиновено дете без психологически травми
или оскърбления на личността. Само така, чрез много търпение, човечност и обич е възможно да се изгради една атмосфера на топлота, доверие и взаимна привързаност между членовете на семейството.


В статията са използвани материали от книгата на Джеймс Добсън "Детето със силна воля"

Десислава Тенева, НФ Осиновяване
Източник: НФ "Осиновяване"





 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Подобряване плавността на говорния поток...
Подобряване плавността на говорния поток по метода на цветните асоциации върху музикални мотиви ...
Още  ]
Недоносените бебета и ретинопатията
Недоносените бебета и ретинопатията Всяко десето дете в България е преждевреме...
Още  ]
Загуба на апетит
Загуба на апетит Нервно безапетитие Непоносимост към храна Храненето е основна жизнен...
Още  ]
Няколко полезни правила за бременните же...
Няколко полезни правила за бременните жени Свързаното с бременността увеличаването н...
Още  ]
Почистването на бебешките зъби
Почистването на бебешките зъби Как да се грижим за детските зъбки? Зъбките- приключения по тяхнот...
Още  ]
  Моето Дете