|
Как да помогнем развитието на детската реч
 Говорете на вашето дете винаги, когато сте заедно. Разкажете му някоя интересна случка, за която сте прочели във вестника. Предайте някой разговор, който сте имали в работата. Когато ходите заедно на пазар, говорете за това, което купувате. Говорете и докато извършвате всекидневната си работа. Например, ако перете дрехите, можете да кажете: "Хайде да сортираме дрехите, да отмерим праха за пране, да сложим дрехите, да настроим програмата и т.н.". Може да изглежда, че детето не ви обръща внимание, но то "попива" вашия речник и структура на изреченията, без дори да го осъзнава. Не се изненадвайте, ако го чуете да повтаря нещо, което сте му казали, пред някой друг.
Задавайте "отворени" въпроси. Ако попитате детето: "Какво прави в парка?", ще получите много по-подробен отговор, отколкото ако му зададете въпрос, на който може да отговори с "да" или "не", например: "Забавлява ли се в парка?". Ако се затрудни с отговора, попитайте го нещо по-конкретно: "На кои катерушки игра?" Давайте възможност на детето да опише какво е преживяло и слушайте ентусиазирано, дори и да навлезе в отегчителни подробности.
Запишете на касета детето, докато пее песничка или разказва приказка. Вашето дете ще се радва да чуе записан собствения си глас. То ще бъде изненадано и очаровано да разбере начина, по който звучи на другите хора. Запазете тези записи - след години ще бъдете доволни, че имате "устен портрет" на вашето дете от тази възраст.
Прочетете пак някоя любима стара книжка. Измъкнете от библиотеката онази стара оръфана книжка, която то обичаше да слуша още като бебе. Прочетете му я отново на глас, само че този път правете паузи на ключовите моменти и позволявайте на детето да довърши думите, които идват след това. Или пък докато четете приказката, нарочно променяйте важни детайли, за да видите дали то ще поправи вашите "грешки".
Ако имате възможност, снимайте с камера вашето дете, докато чете приказка. За да направите това още по-забавно, преоблечете го като герой от приказката и го накарайте да изиграе неговата роля. После си пуснете касетата и я гледайте заедно. Помолете детето да коментира своето представление и го похвалете за говорните му умения. Не правете голям въпрос от някои грешки - идеята е да помогнете на вашето дете да се чувства уверено, когато говори пред други хора.
Помолете детето да ви разкаже някое телевизионно предаване. Децата обичат да разказват неща, които знаят. Един от най-лесните начини да започнете разговора е да попитате детето какво са давали в любимото му предаване.
Накарайте детето да ви разкаже история по картинки . Тази дейност не само изгражда говорни умения, но и дава самочувствие на вашето дете, че е истински читател, дори да не може да разпознае и дума.
Отидете на разходка сред природата . Вземете със себе си кутия или буркан, за да можете да си събирате "съкровища" - пера, необикновени камъни, цветни листа, шишарки и т.н. Когато се приберете вкъщи, помолете детето да представи всяко от тях на семейството, да опише неговия цвят, форма, размер, функции и да разкаже къде го е намерило. Помогнете му да си направи хербариум.
Играйте на измисляне на приказки. Някой член на семейството започва приказката: "Имало едно време едно малко чудовище, което живеело в една пещера в планината." След това друг продължава историята и така се редуват всички. Позволете на вашето дете да участва активно и ако не успее да каже само цяло изречение, помогнете му с въпроси: "Какъв цвят било чудовището?", "Имало ли е братя или сестри?" и т.н.
Помолете детето да ви разкаже кратка история и я напишете. Можете да му помогнете, като го попитате за някое познато събитие, като рожден ден или игра. Ако пропуска съществени детайли или каже нещо, което не разбирате, помолете го да ви обясни. Когато ви описва нещо, перефразирайте го малко и му го повторете: "Значи ти и Дани сте били на гости в къщата на принцесата?". Така то ще се научи да описва едно и също събитие по различни начини. Помолете го да ви нарисува рисунки, които да вървят с историята и направете с книжка. От време на време можете да изваждате книжката и да го карате да ви разкаже отново историята.
Източник: http://marti-online.com
Съвети към родителите на заекващи деца
Център за социална комуникация
1. Не прекъсвайте детето си по време на говорене. Изслушайте търпеливо какво иска да каже и едва след това може да го помолите да повтори казаното, след като си поеме въздух, бавно и спокойно. НО САМО ВЕДНЪЖ!
2. Гледайте детето си в очите, когато то Ви говори. Не отклонявайте поглед настрани. Така демонстрирате досада и го карате да се чувства виновно.
3. Не говорете НИКОГА пред други хора в присъствие на детето за неговото заекване и че това ви създава проблем. Така го карате да се чувства виновно.
4. Вие сте ДЛЪЖНИ да поговорите с детето си за неговото заекване, спокойно да му обясните, че наистина има малък проблем, но Вие ще му помогнете да го преодолее. Прикриването на истината само засилва безпокойството на детето Ви. Важно е то да усети, че Вие сте до него и може да разчита на Вас!
5. Не показвайте пред заекващото си дете, че се безпокоите за неговото заекване. Вашето безпокойство ще го накара да се чувства виновно пред вас, а чувството за вина е много силна психотравма.
6. Организирайте живота на детето си! Дневният режим и достатъчно сън са изключително важни, както за общото състояние на детето, така и за неговия говор.
7. Нека детето започне да се занимава с някакъв спорт - индивидуален, без много емоции и викане. Например плуване, тенис, шах, танци и др. Така то ще калява волята си и ще си създаде самочувствие.
8. Не прекарвайте почивката си със заекващото дете на море. Морето и слънцето изнервят и уморяват и водят до засилване на заекването. За предпочитане е да отидете на планина.
9. Ако някой от семейството (най-често майката) говорят бързо и напрегнато, нека се опитат да намалят скоростта на говорене. Бързото говорене на родителите се отразява изключително неблагоприятно върху заекващото дете и неговото заекване.
Формиране на речта
Речта не е вродена способност, а е свързана със социалното развитие на човека. Правилното овладяване на речта зависи от редица фактори - общо здравословно състояние на детето, функциониране на нервната система, нормално развитие на умствените способности, пълноценно речево обкръжение. В своето развитие речевата функция преминава през определени етапи, за да се формира в края на предучилищната възраст като една сложна, уравновесена система за общуване, за обмяна на мисли и познания с обкръжаващата го среда. Усвояването на родния език преминава през строги закономерности, които са еднакви за всички деца. Изследователите на детската реч определят няколко етапа в нейното развитие:
- подготвителен - до 1 година;
- период на първоначално овладяване на езика - до 3-тата година;
- период на обогатяване на езика и развитие на речта в процеса на практиката - до 7-мата година;
- последен етап - развитие на речта в периода на училищното обучение.
Схемата на овладяване на речта от практически здравото дете може да се сведе до следното:
В първите месеци от живота на детето на базата на вродени рефлекси започват да се формират неясни звуци - гукане. На 3-4 месеца техният характер се изменя. Те стават по-определени, придобиват различни интонации и се определят от примитивните емоционални преживявания на малкото дете. Първите звуци са неволеви и не се регулират от съзнанието. В периода на гукането първо се появяват гласните звукове А, О, У като най-лесни за изговаряне, след това съгласните П, М, Б и най-накрая съгласните Г, К, Х. Първите прояви на разбиране на човешката реч намират израз в първите реакции на детето на гласа на говорещия. В края на втората седмица то престава да плаче, когато му говорят, в края на четвъртата седмица песента му действа успокояващо. Детето започва да извърта главичката си по посока на говора и да реагира по определен начин на променената сила на гласа.
Към петия месец детето започва активно да слуша звуците от обкръжаващата го среда, заглежда се все повече в движенията на устните на говорещия и се опитва да им подражава. Възниква несъзнателно подражание от страна на детето. Към шестия месец това подражание започва да се повтаря.
Натрупването на отделни срички бележи появата на т.нар. лепетна реч - па-па, ба-ба и пр. Гукането и лепетната реч са звукови съчетания, но не са средство за общуване. Детето изразява чрез тях своето настроение и самочувствие при това упражнявайки своя гласов апарат. Поради тези причини е прието гукането и лепетната реч да се нарича подготвителен етап в развитието на детската реч.
Около първата година се появява първата дума, с което започва етапа на първоначално овладяване на езика. Първата дума в речта на детето е тази, която то свързва с нейното значение. Много често тя носи обобщен характер. Една и съща дума може да означава различни неща - например мама - молба, радост, жалба, обръщение и др. Първо се появяват двусрични думи, лесни за изговаряне - баба, мама, кака, тата и др. Постепенно се появяват съществителните имена, глаголите, прилагателните и т.н.
Към втората година се появяват първите изречения, които най-често са от типа „Мими - ам", „Ам -кашата" и др. Постепенно се усвояват изречения от други типове. Към края на втората година думата се употребява по-точно и речта се превръща в средство за общуване. У детето се заражда и развива потребността от общуване чрез говорене.
Към края на третата година в основни линии е сформирана речта на детето. То вече е натрупало достатъчно думи в своя речник, овладяло е построяването на граматически правилни изречения, умее да разказва за своите преживявания, наблюдения и др.
В този период може да се появи т.нар физиологично заекване, което се смята за норма в развитието на детската реч и се свързва с несъвършенството на детската нервна система. Звукопроизношението е все още в процес на развитие и усъвършенстване. В този период звуковете С, З, Ц, Ш, Ж, Ч са в процес на овладяване. Нормално е да липсва звук „Р" в речта на детето. В основата на особеностите на детското произношение лежи незавършеното развитие на централната нервна система. Правилното изговаряне на звуковете се формира около петата година, като някои тънкости в произнасянето и разграничаването на сходни звукове продължава и след петата година. Усвояването на правилния изговор на звук „Р" може да стане и към края на предучилищна възраст (6-7г.).
В този период детето е овладяло разговорно-битовия стил на речта, но нейното развитие продължава и в училищна възраст. Необходимо е родителите да познават особеностите в развитието на речта на техните деца, за да могат при нужда своевременно да потърсят помощта на логопеда или педиатъра. А това трябва да стане най-вече в следните случаи:
- ако до четвъртата седмица от раждането детето не реагира на даден звуков дразнител - може да се касае за проблеми със слуха;
- при непоявяване на гукане и лепетна реч - също е вероятно наличие на проблем със слуха;
- след третата година, ако не се развива никаква реч или тя е все още на равнище лепетна реч;
- след петата година, ако повече от звуковете не се изговарят или се изговарят неправилно или се заместват с други;
- заекване; - при всички случаи, в които родителите имат притеснения или съмнения относно развитието на речта на децата им.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
