Православни обичаи за новородено

Православната традиция повелява спазването на няколко обичая при завръщането на майката и новороденото у дома от Родилния дом. В деня преди изписването майката на майката или на момчето, т.е. бабата следва да отиде в черква и да помоли за светена вода. Добре е да извести свещеника, че водата е за навородено. Той ще прочете т.н. Бабина молитва над водата, ще даде и свещ.
В деня за изписването, преди майката и бебето да влязат в къщата бабата поръсва - спалня и бебешко креватче, кухня, баня, навсякъде от светената вода и запалва свещичката, дадена в черквата. След това майката и бебето могат да влязат. Свещта трябва да се остави да догори до край. С останалата светена вода се капва по няколко капки във водата за къпане на бебето ежедневно, до 40-тия ден. Ако се извежда навън, виждат го чужди хора и има страх от уроки е добре очичките на бебето да се измият след това отново със светена вода.
Обикновено в деня на изписването бабите замесват и погача. Тя трябва да е сладка, също да е внесена в черквата предния ден. Тази погача трябва да се изяде цялата у дома, от присъстващите, без да се раздава, за да остане целия късмет с детето. По стар български обичай поднася се с мед и шарена сол, за да е сладък и шарен живота на малкото.
На 40-тия ден от раждането следва майката, бебето и бащата да отидат на черква. Ако има по-големи деца те също ги придружават. Свещеникът чете т. нар. Чиста молитва. Това трябва да е първото влизане в черква на бебето, а и на майката след раждането.

Погачата

Според църковната традиция първите 40 дни след раждането посещения при майката и бебето не се допускат. Но когато дългоочаваният 40 ден настъпи се отива на църква, където се чете така наречената “чиста” (“очистителна”) молитва. Едва след това може да се направи първото, голямо събиране в чест на бебето – “Погачата”. Погачата е един вид представянето на бебето пред обществото. На гости се канят само жени, които “наричат” на бебето, и деца. Може би тази традиция има общо с ористниците в приказките. Приготвя се специална ритуална сладка погача, а и се сервират най-вече сладки неща. Непременно трябва да има купичка с мед. Всички гости носят подарък за бебето и нещо сладко за майката. В бяла кърпа, поставена обикновено върху самата питка всеки гост оставя символична сума пари, с която бебето да си купи сън. Според някои тези пари се поставят под възглавничката на бебето, но идеята е същата. Майката завръзва тази кърпа и според това колко силно затяга възела определя дали бебето ще е скъперник или ще харчи повече. Завързаното вързопче се слага някъде нависоко. Тук тълкуванията се различават леко, но са сходни. Някои казват, че това се прави, за да стигне детето високо, други – за да има високи идеали. След това две жени, които имат двама живи родители разчупват питката над главата на майката и бебето. Първото парче се отделя за Богородица. После някоя от жените трябва да “захрани” бебето като топва парченце от погачата в мед и леко намазва устничките на бебето. Всеки от гостите се почерпва с парче от питката. По традиция от къщата не трябва да се изнася нищо, за да не стане детето крадец и за да се секне кърмата на майката. Този красив ритуал, както и все друг има разновидности в действията, а и в някои тълкувания, но важното е че всички гости се събират, за да видят бебчето и да му пожелаят здраве, късмет и всичко най-добро в дългият живот, който го очаква напред, за да стане човек!

Прощъпулката - важен момент за детето

Прощъпулката е чудесен обичай свързан с прохождането на малкото човече. Добре е да се направи, когато детето вече ходи стабилно, а не прави просто няколко крачки. Така ще си спестите разочарованието то да откаже да тръгне в уреченият ден или пък просто да излази след питката.
Идеята на този ритуал е да се отбележи прохождането, това важно събитие е израстването на детето и то да избере своя път в живота.
По стар обичай в този ден майката замесва питка. Когато тестото е готово и се постави в тавата, детенцето стъпва върху нея, за да остави отпечатък от своето краче. Събират се роднини и дечица приятелчета на детето. Подготвят се предмети, които да се наредят пред прохождащото човече и то да избере сред тях символа на своята бъдеща професия.
Може да се сложат например спринцовка или слушалка за лекар, портфейл за банкер, ножици, молив, калкулатор и каквото още подскаже въображението ви. Важното е всеки предмет да се нарече с определено занимание. Хубаво е сред предметите да няма познати или любими на детето, защото това предопределя донякъде избора му. Добре е също да се избягват много шарените и ярки, които веднага биха привлекли погледа на детето.
Когато всички гости се съберат майката търкулва питката върху бяла постелка и детето я подгонва към мястото с наредените предмети. Каквото хване първо, това ще е неговата бъдеща професия. Често се случва детенцето да хваща най-напред самата питка, защото всички деца обичат хляба. Затова е добре то да е нахранено предварително.
После всички сядат на трапезата да се почерпят за здравето на детето.
Някои казват, че децата или пък всички присъстващи гости трябва да обиколят масата тичешком, за да му върви по пътя напред и то да ходи гладко. Но все пак ритуалът е символичен, така че няма нужда да се спазват определени правила при избора на предметите. Нека е весело за всички, за да се отбележи деня по най-добрият и забавен начин.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.