|
|
Мариaна Йорданова в навeчерието на 10- годишния юбилей на Национален форум "Моето дете"
Интервю на Н.Карагьозова- Нади с Мариана Йорданова- създател и администратор на доброволческата организация НФ "Моето дете"
Предизвикателствата на ежедневието посреща с любимия си израз "На злото отговори с добро!"
 Мариана Чомпалова- Йорданова е завършила Национална гимназия на сценични и екранни изкуства- гр. Пловдив със специалност- сценична организация за театър, кино и телевизия и Педагогическия Факултет на ПУ "П. Хилендарски" със специалности- предучилищна и социална педагогика. Преминала специализация по социална педагогика и допълнителни обучения в областта на педагогиката, детската психология и правата на детето. Професионалната й реализация е в сферата на културата, журналистиката и социалната педагогика. Понастоящем работи в областта на PR и екологичното образование на подрастващите. Автор на много публикации в печатни и електронни издания. Създател и администратор на доброволческата организация Национален форум "Моето Дете" и на сайта. Майка на две деца.
Мариана, как се роди идеята за сайта „Моето дете”, който догодина ще отбележи своя десетгодишен юбилей?
 - Идеята за сайта moetodete.com се роди преди близо десет години, когато работех като социален педагог в Дом за медико-социални грижи за деца, където покрай децата лишени от родителски грижи се срещнах с различни човешки съдби. А ДМСГД е школа, през която трябва да премине всеки специалист в областта на детската педагогика или психология. Тогава почувствах нуждата от място, където свободно и безплатно да споделят своя опит родители и специалисти работещи с деца. Така създадох сайта и форума към него, където през годините хиляди родители безвъзмездно получиха отговори на въпроси, касаещи здравето, възпитанието и правата на децата, както от други родители вече минали по същия път, така и от специалисти. Вече имаме и Фейсбук страница, така че възможностите за комуникация се увеличиха. Впоследствие идеята прерасна в общност от родители и специалисти работещи с деца от цяла България. Така Национален форум "Моето дете" се превърна в една от най-големите доброволчески организации със социална насоченост, работеща в помощ на деца и родители нуждаещи се от подкрепа.
Декември е един от най-хубавите месеци на годината, много празници и време за равносметка. Как изглежда твоята равносметка?
 - Благодаря на Бог, затова че в личен и професионален план беше благосклонен към мен и значимите за мен хора. По отношение на НФ „Моето дете” през тези години успяхме да реализираме не една мащабни благотворителни кампании в които се включиха стотици хора от цяла България в помощ на деца и семейства в беда. Организирахме поредица от инициативи, работни срещи, семинари, петиция за промени в детското здравеопазване и празнични програми за деца лишени от родителски грижи с помощта на местни художествено-творчески състави. Участвахме в кръгли маси и тв дискусии, където отстоявахме своите позиции. Дадохме стотици безплатни консултации и подготвихме поредица от актуални публикации за електронния печат. В тази посока премина и настоящата година. Всичко това е реализирано единствено и само с доброволчески труд и лични дарения.
Прави впечатление, че си активен човек- носиш доста дини под една мишница, както се казва - това не те ли разпилява …?
- Не, през годините успях да се науча да организирам времето и задълженията си така, че едното да не пречи на другото. Когато работя- работя и не мисля за почивка, когато почивам- почивам и не мисля за работа. Аз съм работеща жена, съпруга, домакиня и майка. Същевременно отделям всеки ден минимум по два часа за сайта, форума и ФБ страницата на НФ „Моето дете”, а ако имаме планирана инициатива съответно и за нея. Тук е мястото да отбележа, че организацията на една кампания изисква лична отговорност, много време и безвъзмезден труд. Държа на прозрачността и отчетността, които са задължителни. Времето отдадено на нещо или на някого е най- ценното, което може човек да подари. На въпроса, защо го правя, отговорът е- защото обичам да помагам... Освен това поддържам още няколко сайта и ФБ страници, пиша статии, обичам да чета, да обогатявам знанията си ежедневно. Имам разбиране от страна на моето семейство, което уважава личното ми време и пространство. Смея да твърдя, че съм организиран и дисциплиниран човек и въпреки ангажиментите ми, както вкъщи, така и на работното ми място царят ред и симетрия. :) Държа на точността и не обичам да оставям нещата за последния момент, може би затова светът който съм създала около себе си е толкова подреден. :)
Как мислиш състрадателен ли е българинът и правилно ли разбира благотворителността?
.jpg) - Да, въпреки безкрайния преход, лошотията и не лекия живот на българина, той е състрадателен. В рамките на дни сме обединявали стотици хора от цяла България и сме оказвали помощ на нуждаещ се родител или дете. Показателни за това са например кампаниите за двама самотни родители и наши съграждани Румяна и 3-годишната й дъщеричка и Вангел и неговата дъщеричка. Станаха традиция и коледните кампании и празнични програми за децата от ДМСГД в нашия град. Също благотворителни инициативи за отделни деца от социално слаби семейства и др. За съжаление има една малка част хора, които смятат, че благотворителните кампании са начин да се отърват от негодните си за употреба дрехи, обувки или домашни потреби и вместо да ги изхвърлят в близкия контейнер ги даряват. Време е да разберат, че трябва да се отнасят с уважение към човека на когото даряват, но имам усещането че това явление постепенно отшумява. В личен план, смятам че Бог ми е отредил мисията да обединявам хората в каузи, насочени към други хора които не могат да си помогнат сами.
Много доброволци и добри специалисти има в екипа на форума, които съвсем доброволно участват със своя труд, опит, становища и оценка. Как оценяваш тяхната помощ?
 - Помощта е безценна и тя е под формата на безвъзмездни консултации, доброволчески труд, актуална информация и полезни статии в помощ на родителите, които членовете на нашия екип от педагози, психолози, лекари, юристи и социални работници предоставят напълно безплатно. Имаме местен дамски клуб от няколко много дейни и всеотдайни дами, който вършат много работа. С течение на времето станахме приятелки и се разбираме с две думи. В нашите кампании вземат участие много доброволци, които предоставят помещения, транспорт, безвъзмезден труд, опаковане, товарене и разтоварване, без тях не бих могла да се справя. През годините поддържаме приятелски отношения и с Инициативата "Спаси, дари на...", Сдружение "Майки срещу дрогата", НФ "Осиновяване", "Без насилие" и др. Какво по-хубаво от това, човек да срещне съмишленици, които да повярват в неговите каузи и да станат отбор.
Чувствително ли е нашето общество към потребностите на децата, възрастните-най-уязвимите социални групи?
- Всичко е относително. Не мога да дам обща оценка за обществото. Има хора, които помагат и такива, които не ги интересува чуждото нещастие. Ние не помагаме сляпо, а с разум, защото помощта колкото полезна, може да бъде и толкова вредна. Това което мога да кажа със сигурност е, че в вашите кампании винаги се отзовават най- обикновени хора, които отделят от своето за да помогнат на човек в беда. До сега бизнесмен или политик не се е отзовал с личен принос в полза на нуждаещ се човек, поканите ми са оставали без отговор.
Като педагог и родител, как ще коментираш отчуждението , което се наблюдава между дете- родител, ученик- учител, учител-родител…?
 - Много хора през последните години се отдадоха единствено и само в усилия за осигуряване на насъщния или израстване в кариерата и общуват с децата си предимно по джиесем. Децата израстват сами, общувайки и играейки предимно чрез компютъра. Това няма как да не ги отчужди и нещата стигнаха до там, че повечето родители въобще не познават децата си. Ниските учителски заплати и бедите до които делегираните бюджети докараха училищата, абсолютно демотивираха българските учители, които имат само задължения, но не и права. Училището напълно загуби възпитателните си функции. Чувството за безнаказаност и свободията доведоха до липсата на респект от страна на учениците към учителя и училището. Няма начин един учител да се справи с ученик отказващ да изпълнява правилата в училище, дори и това да коства нормалния учебен процес и от това да страдат всички!
 Образователната ни система плаче за цялостна промяна. За да се преборим с агресията при децата, училището трябва да се превърне в привлекателно място. Не може преизпълнените с енергия и порив към игри деца да бъдат приковани от първи клас по няколко часа на чиновете и затрупани с огромно количество сух учебен материал. След което години наред да се пълнят главите им с куп излишна и ненужна информация. При малките ученици учебният материал трябва да се преподава предимно под игрова форма, за да не става учението досадно и неприятно. Като цяло трябва да отпадне голяма част от учебния материал, а в часовете по СИП и ЗИП учениците да изучават допълнително предметите, към които проявяват интерес. Не може всички деца да бъдат поставени под общ знаменател и въобще да не се зачитат индивидуалните им интереси и способности. Безумно е главите на децата да се пълнят с информация без достатъчен брой часове за практически упражнения. Трябва да има повече часове за спорт и изкуства, гарантираният начин за изразходване на излишната енергия и преодоляване на агресията. Във всяко училище да има училищен психолог, който реално да работи с децата. Аз съм и затова в училище да се изучава вероучение и преди всичко да се възпитават човеци. Родителите са неспокойни за утрешния ден, учителите са демотивирани, а децата изнервени и агресивни. Всичко това доведе до липсата на приемственост между дете- родител- учител и обратно.
Семейството, какво означава за теб?
- За мен семейството е най-важното нещо на света и то е над всичко! А домът ми е най- любимото място. Никога няма да ми омръзне да си бъда у дома с любимите хора. Благодаря на съдбата, че за разлика от много български семейства, пръснати по света, имам щастието да живея заедно с мъжа на живота ми, децата ми и майка ми. Животът е прекалено кратък, за да търсим щастието си извън семейството, общувайки по скайп. Освен това аз съм родолюбец и съм избрала да живея в моята родина и в моя роден град.
Ценностите важни за теб са….?
 - Аз имах късмета да имам прекрасни баба и дядо, при които с удоволствие прекарвах ваканциите си като дете и голяма част от моето възпитание дължа на тях. Изключително интелигентни, честни и почтени хора. Дядо винаги ме е учил, че най- важното нещо за един човек е да опази името си неопетнено, дори и да няма нищо друго. Принципността, честността и откровеността в отношенията ми с хората, обаче колкото са ми помагали, толкова и са ми пречели. За съжаление добродетелите се опорочиха и отдавна не се харесват хора, които държат на принципите си, не влизат в схеми и казват истината такава каквато е. Дори веднъж ми бе казано, че на такива хора не може да се разчита, от тук си направете извода колко е опорочено обществото ни през последните години. Днес доброто и нормалното се считат за нещо ненормално, а лошотията и ненормалното- за нещо напълно нормално.
Нещата без които не можеш…?
- Не мога без семейството ми. Не мога без интернет и без вода, вероятно защото съм зодия риби. :)
Какво предстои на Национален форум "Моето дете”?
 - Предстои през пролетта да отбележим 10– годишния рожден ден на НФ „Моето дете”. Сега целим да разрешим жилищния проблем и да подобрим условията на живот на самотната майка Румяна от Хасково и детенцето й, на които успяхме да помогнем да оцелеят през последните две години. Надявам се, отново да се намери и работа за жената, за да има как да изхранва детето си и двете да бъдат спокойно за утрешния ден. (б.а. проблемите са решени, благодарение на Община Хасково). Продължаваме с добрите дела, там където има нужда от тях и това ще е така, докато приоритет на държавата не бъдат хората с техните чисто човешки нужди- работа, качествено здравеопазване, подкрепа.
Как ще бъде отбелязан 10-годишният юбилей на форума, раждат ли вече идеи?
 - Много ми се иска нашият екип да се съберем на една специално организирана десета годишна среща, защото повечето сме от различни градове и предимно общуваме по интернет. След което със сигурност ще продължим нашата обща работа, защото всеки от нас в чисто духовен план има нужда от нея. Удовлетворението, което носи безвъзмездния труд, подарил усмивка на някого е безценен. Въпреки всичко не ми иска да има много поводи за организиране на благотворителни кампании, защото това би означавало че някъде нещо в държавата куца.
Какво ще пожелаеш в навечерието на Коледа на приятелите, доброволците, потребителите и партньорите на форума?
- Всяка година очаквам Коледа с нетърпение. В нашето семейство Бъдни вечер и Коледа се отбелязват традиционно с обичайните ястия, коледна елха, подаръци. За мен най- важните неща в живота на човека са здравето и спокойствието, да пестим стресови ситуации, да не бързаме, да съхраним хармонията между духа и тялото. Затова пожелавам на всички здраве и спокойствие! И да не забравяме да правим добро и да го предаваме нататък, защото доброто е заразно и само то ще спаси света. Днес, 5 декември е Международен ден на доброволеца и искам специално да поздравя и да благодаря за помощта на тези специални хора с огромни сърца, преизпълнени с доброта, бъдете благословени!
Благодаря на Нади Карагьозова за поканата за това предколедно интервю, което подарявам на нашите потребители, съмишленици и доброволци с пожелания за щастлива Нова година!
Инициативи на НФМД, видео: Тук.
Юбилейна електронна книжка: Тук.
Интервю на: Н. Карагьозова- Нади
Снимки: личен архив
05.12.2015г.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
