Търсене:
 
      Начало 21 11 2017      
 
Оценка: / 8
СлабОтличен 

Мариaна Йорданова в навeчерието на 10- годишния юбилей на Национален форум "Моето дете"

Интервю на Н.Карагьозова- Нади с Мариана Йорданова- създател и администратор на доброволческата организация НФ "Моето дете"

Предизвикателствата на ежедневието посреща с любимия си израз "На злото отговори с добро!"

Мариана Чомпалова- Йорданова е завършила Национална гимназия на сценични и екранни изкуства- гр. Пловдив със специалност- сценична организация за театър, кино и телевизия и Педагогическия Факултет на ПУ "П. Хилендарски" със специалности- предучилищна и социална педагогика. Преминала специализация по социална педагогика и допълнителни обучения в областта на педагогиката, детската психология и правата на детето. Професионалната й реализация е в сферата на културата, журналистиката и социалната педагогика. Понастоящем работи в областта на PR и екологичното образование на подрастващите. Автор на много публикации в печатни и електронни издания. Създател и администратор на доброволческата организация Национален форум "Моето Дете". Майка на две деца.

Мариана, как се роди идеята за сайта „Моето дете”, който догодина ще отбележи своя десетгодишен юбилей?

Идеята за сайта moetodete.com се роди преди близо десет години, когато работех като социален педагог в
Дом за медико-социални грижи за деца, където покрай децата лишени от родителски грижи се срещнах с различни човешки съдби. А ДМСГД е школа, през която трябва да премине всеки специалист в областта на детската педагогика или психология. Тогава почувствах нуждата от място, където свободно и безплатно да споделят своя опит родители и специалисти работещи с деца. Така създадох сайта и форума към него, където през годините хиляди родители безвъзмездно получиха отговори на въпроси, касаещи здравето, възпитанието и правата на децата, както от други родители вече минали по същия път, така и от специалисти. Вече имаме и Фейсбук страница, така че възможностите за комуникация се увеличиха. Впоследствие идеята прерасна в общност от родители и специалисти работещи с деца от цяла България. Така Национален форум "Моето дете" се превърна в една от най-големите доброволчески организации със социална насоченост, работеща в помощ на деца и родители нуждаещи се от подкрепа.

Декември е един от най-хубавите месеци на годината, много празници и време за равносметка. Как изглежда твоята равносметка?

Благодаря на Бог, затова че в личен и професионален план беше благосклонен към мен и значимите за мен хора. По отношение на НФ „Моето дете” през тези години успяхме да реализираме не една мащабни благотворителни кампании в които се включиха стотици хора от цяла България в помощ на деца и семейства в беда. Организирахме поредица от инициативи, работни срещи, семинари, петиция за промени в детското здравеопазване и празнични програми за деца лишени от родителски грижи с помощта на местни художествено-творчески състави. Участвахме в кръгли маси и тв дискусии, където отстоявахме своите позиции. Дадохме стотици безплатни консултации и подготвихме поредица от актуални публикации за електронния печат. В тази посока премина и настоящата година. Всичко това е реализирано единствено и само с доброволчески труд и лични дарения.

Прави впечатление, че си активен човек- носиш доста дини под една мишница, както се казва - това не те ли разпилява …?

Не, през годините успях да се науча да организирам времето и задълженията си така, че едното да не пречи на другото. Когато работя- работя и не мисля за почивка, когато почивам- почивам и не мисля за работа. Аз съм работеща жена, съпруга, домакиня и майка. Същевременно отделям всеки ден минимум по два часа за сайта, форума и ФБ страницата на НФ „Моето дете”, а ако имаме планирана инициатива съответно и за нея. Тук е мястото да отбележа, че организацията на една кампания изисква лична отговорност, много време и безвъзмезден труд. Държа на прозрачността и отчетността, които са задължителни. Времето отдадено на нещо или на някого е най- ценното, което може човек да подари. На въпроса, защо го правя, отговорът е- защото обичам да помагам... Освен това поддържам още няколко сайта и ФБ страници, пиша статии, обичам да чета, да обогатявам знанията си ежедневно. Имам разбиране от страна на моето семейство, което уважава личното ми време и пространство. Смея да твърдя, че съм организиран и дисциплиниран човек и въпреки ангажиментите ми, както вкъщи, така и на работното ми място царят ред и симетрия. :) Държа на точността и не обичам да оставям нещата за последния момент, може би затова светът който съм създала около себе си е толкова подреден. :)

Как мислиш състрадателен ли е българинът и правилно ли разбира благотворителността
?

Да, въпреки безкрайния преход, лошотията и не лекия живот на българина, той е състрадателен. В рамките на дни сме обединявали стотици хора от цяла България и сме оказвали помощ на нуждаещ се родител или дете. Показателни за това са например кампаниите за двама самотни родители и наши съграждани Румяна и 3-годишната й дъщеричка и Вангел и неговата дъщеричка. Станаха традиция и коледните кампании и празнични програми за децата от ДМСГД в нашия град. Също благотворителни инициативи за отделни деца от социално слаби семейства и др. За съжаление има една малка част хора, които смятат, че благотворителните кампании са начин да се отърват от негодните си за употреба дрехи, обувки или домашни потреби и вместо да ги изхвърлят в близкия контейнер ги даряват. Време е да разберат, че трябва да се отнасят с уважение към човека на когото даряват, но имам усещането че това явление постепенно отшумява. В личен план, смятам че Бог ми е отредил мисията да обединявам хората в каузи, насочени към други хора които не могат да си помогнат сами.

Много доброволци и добри специалисти има в екипа на форума, които съвсем доброволно участват със своя труд, опит, становища и оценка. Как оценяваш тяхната помощ?

Помощта е безценна и тя е под формата на безвъзмездни консултации, доброволчески труд, актуална информация и полезни статии в помощ на родителите, които членовете на нашия екип от педагози, психолози, лекари, юристи и социални работници предоставят напълно безплатно. Имаме местен дамски клуб от няколко много дейни и всеотдайни дами, който вършат много работа. С течение на времето станахме приятелки и се разбираме с две думи. В нашите кампании вземат участие много доброволци, които предоставят помещения, транспорт, безвъзмезден труд, опаковане, товарене и разтоварване, без тях не бих могла да се справя. През годините поддържаме приятелски отношения и с Инициативата "Спаси, дари на...", Сдружение "Майки срещу дрогата", НФ "Осиновяване", "Без насилие" и др. Какво по-хубаво от това, човек да срещне съмишленици, които да повярват в неговите каузи и да станат отбор.

Чувствително ли е нашето общество към потребностите на децата, възрастните-най-уязвимите социални групи?

Всичко е относително. Не мога да дам обща оценка за обществото. Има хора, които помагат и такива, които не ги интересува чуждото нещастие. Ние не помагаме сляпо, а с разум, защото помощта колкото полезна, може да бъде и толкова вредна. Това което мога да кажа със сигурност е, че в вашите кампании винаги се отзовават най- обикновени хора, които отделят от своето за да помогнат на човек в беда. До сега бизнесмен или политик не се е отзовал с личен принос в полза на нуждаещ се човек, поканите ми са оставали без отговор.

Като педагог и родител, как ще коментираш отчуждението , което се наблюдава между дете- родител, ученик- учител, учител-родител…?

Много хора през последните години се отдадоха единствено и само в усилия за осигуряване на насъщния или израстване в кариерата и общуват с децата си предимно по джиесем. Децата израстват сами, общувайки и играейки предимно чрез компютъра. Това няма как да не ги отчужди и нещата стигнаха до там, че повечето родители въобще не познават децата си. Ниските учителски заплати и бедите до които делегираните бюджети докараха училищата, абсолютно демотивираха българските учители, които имат само задължения, но не и права. Училището напълно загуби възпитателните си функции. Чувството за безнаказаност и свободията доведоха до липсата на респект от страна на учениците към учителя и училището. Няма начин един учител да се справи с ученик отказващ да изпълнява правилата в училище, дори и това да коства нормалния учебен процес и от това да страдат всички!

Образователната ни система плаче за цялостна промяна. За да се преборим с агресията при децата, училището трябва да се превърне в привлекателно място. Не може преизпълнените с енергия и порив към игри деца да бъдат приковани от първи клас по няколко часа на чиновете и затрупани с огромно количество сух учебен материал. След което години наред да се пълнят главите им с куп излишна и ненужна информация. При малките ученици учебният материал трябва да се преподава предимно под игрова форма, за да не става учението досадно и неприятно. Като цяло трябва да отпадне голяма част от учебния материал, а в часовете по СИП и ЗИП учениците да изучават допълнително предметите, към които проявяват интерес. Не може всички деца да бъдат поставени под общ знаменател и въобще да не се зачитат индивидуалните им интереси и способности. Безумно е главите на децата да се пълнят с информация без достатъчен брой часове за практически упражнения. Трябва да има повече часове за спорт и изкуства, гарантираният начин за изразходване на излишната енергия и преодоляване на агресията. Във всяко училище да има училищен психолог, който реално да работи с децата. Аз съм и затова в училище да се изучава вероучение и преди всичко да се възпитават човеци. Родителите са неспокойни за утрешния ден, учителите са демотивирани, а децата изнервени и агресивни. Всичко това доведе до липсата на приемственост между дете- родител- учител и обратно.

Семейството, какво означава за теб?

За мен семейството е най-важното нещо на света и то е над всичко! А домът ми е най- любимото място. Никога няма да ми омръзне да си бъда у дома с любимите хора. Благодаря на съдбата, че за разлика от много български семейства, пръснати по света, имам щастието да живея заедно с мъжа на живота ми, децата ми и майка ми. Животът е прекалено кратък, за да търсим щастието си извън семейството, общувайки по скайп. Освен това аз съм родолюбец и съм избрала да живея в моята родина и в моя роден град.

Ценностите важни за теб са….?

Аз имах късмета да имам прекрасни баба и дядо, при които с удоволствие прекарвах ваканциите си като дете и голяма част от моето възпитание дължа на тях. Изключително интелигентни, честни и почтени хора. Дядо винаги ме е учил, че най- важното нещо за един човек е да опази името си неопетнено, дори и да няма нищо друго. Принципността, честността и откровеността в отношенията ми с хората, обаче колкото са ми помагали, толкова и са ми пречели. За съжаление добродетелите се опорочиха и отдавна не се харесват хора, които държат на принципите си, не влизат в схеми и казват истината такава каквато е. Дори веднъж ми бе казано, че на такива хора не може да се разчита, от тук си направете извода колко е опорочено обществото ни през последните години. Днес доброто и нормалното се считат за нещо ненормално, а лошотията и ненормалното- за нещо напълно нормално.

Нещата без които не можеш…?

Не мога без семейството ми. Не мога без интернет и без вода, вероятно защото съм зодия риби.
:)

Какво предстои на Национален форум "Моето дете”?

Предстои през пролетта да отбележим 10– годишния рожден ден на НФ „Моето дете”. Сега целим да разрешим жилищния проблем и да подобрим условията на живот на самотната майка Румяна от Хасково и детенцето й, на които успяхме да помогнем да оцелеят през последните две години. Надявам се, отново да се намери и работа за жената, за да има как да изхранва детето си и двете да бъдат спокойно за утрешния ден. (б.а. проблемите са решени, благодарение на Община Хасково). Продължаваме с добрите дела, там където има нужда от тях и това ще е така, докато приоритет на държавата не бъдат хората с техните чисто човешки нужди- работа, качествено здравеопазване, подкрепа.

Как ще бъде отбелязан 10-годишният юбилей на форума, раждат ли вече идеи?

Много ми се иска нашият екип да се съберем на една специално организирана десета годишна среща, защото повечето сме от различни градове и предимно общуваме по интернет. След което със сигурност ще продължим нашата обща работа, защото всеки от нас в чисто духовен план има нужда от нея. Удовлетворението, което носи безвъзмездния труд, подарил усмивка на някого е безценен. Въпреки всичко не ми иска да има много поводи за организиране на благотворителни кампании, защото това би означавало че някъде нещо в държавата куца.

Какво ще пожелаеш в навечерието на Коледа на приятелите, доброволците, потребителите и партньорите на форума?


Всяка година очаквам Коледа с нетърпение. В нашето семейство Бъдни вечер и Коледа се отбелязват традиционно с обичайните ястия, коледна елха, подаръци. За мен най- важните неща в живота на човека са здравето и спокойствието, да пестим стресови ситуации, да не бързаме, да съхраним хармонията между духа и тялото. Затова пожелавам на всички здраве и спокойствие! И да не забравяме да правим добро и да го предаваме нататък, защото доброто е заразно и само то ще спаси света. Днес, 5 декември е Международен ден на доброволеца и искам специално да поздравя и да благодаря за помощта на тези специални хора с огромни сърца, преизпълнени с доброта, бъдете благословени!

Благодаря на Нади Карагьозова за поканата за това предколедно интервю, което подарявам на нашите потребители, съмишленици и доброволци с пожелания за щастлива Нова година!

Инициативи на НФМД, видео: Тук.
Юбилейна електронна книжка: Тук.

Интервю на: Н. Карагьозова- Нади
Снимки: личен архив
05.12.2015г.





Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете