Възраст и начало на физическото малтретиране

То може да започне още бебешката възраст (под 1 година) и това е възрастта с най-много фатални изходи. Но най-много на брой са малтретираните деца в предпубертетна възраст, особено при самотен родител от етническо малцинство. Малтретиращи тази група деца са предимно майките. В пубертета по-често малтретират бащите, семействата са с двама родители, и с относително добро материално положение. Активният малтретиращ обикновено е единият, родител, а другият е пасивен наблюдател на малтретирането. В юношеството около 80% от малтретираните деца са от семейства с двама родители, а около 20% са с един родител. Средната възраст на малтретиращите майки е около 25 години, а на бащите – около 30.
Малтретиране, започнало в ранното детство продължава и в юношеството, но най-много случаи на малтретиране са с начало в юношеството – това е възрастта с най-много интерперсонални конфликти и с най-много предизвикателства. Юношеството е възраст на „тройна криза“ – на сексуалността, идентитета и авторитета, а родителите пък са в „кризата на средната възраст“, особено наситена с професионални и социалноикономически проблеми.

Малтретиращите родители

Първите описания на физически малтретиращи родители от 60-те и 70-те години са осноВани на клинични наблюдения на относително малък брой родители, които бият децата си. Тези ранни изследвания отдават склонността към малтретиране на дискретни личностови черти или психични разстройства. Но много от тези черти са представени и при голям брой немалтретиращи родители. Липсата на подходящи контролни групи в тези ранни проучвания води до неуместни генерализации и заключения. По-съвременните проучвания в тази област са основани на теориите за множествената каузалност, при което се приема, че родителският фактор взаимодейства с обкръжението, социокултуралните променливи и с характеристиките на детето, за да се стигне до физическо малтретиране като краен резултат. Типичният малтретиращ детето си родител се описва като самотна безработна майка на възраст до 30 години, макар че детето може да бъде физически малтретирано и от бащата, и от отглеждащ го по-голям брат(сестра), от гувернантка или приятел на семейството. При възраст на майките до 18 години случаите на малтретиране на детето са двойно повече (Stier, 1993). Слабата фамилна адаптация и неудовлетвореността на майката от брака, малтретирането й от брачния партньор и злоупотребата с дроги от единия или двамата родители повишават риска от малтретиране на детето (Wilson, 1996).
Съществува тенденция по-често физически малтретиращи да са родителите, които са слабо образовани, но осигуряват издръжката на семейството, а в селските райони – по-често да са малтретирани момичетата, отколкото момчетата (Мас МШап, 1997). Към рисковите фактори за физическо малтретиране Brown (1998) добавя освен ниско образование, липсваща и/или неясна и слаба религиозна принадлежност, ниска възраст и материална зависимост на майката, самотна майки, социопатното поведение, проблеми с полицията, злоупотреба с дроги, лошо качество на брачната връзка, наличие на психопатология при двамата родители.
Приема се, че следващите по- долу характеристики са предразполагащи към физическо насилие над собствените деца.

1. Депривация и малтретиране в детството
Способността за отглеждане на едно дете е дълбоко повлияна от собствените детски преживявания на родителя. Депривацията, неглижирането и физическото малтретиране в детството са от особено значение. Негативни интеракции със собствените родители, включващи и малтретиране, както и негативни чувства към собствения баща при малтретиращите майки понякога са цялата характеристика на малтретиращите родители.

2. Ниско самочувствие и себеоценка
Малтретиращите майки са с понижено самочувствие и самооценка, доказано и със стандартизирани скали в контролирани проучвания. Находката при тези жени вероятно отразява хронично отхвърляне и критикуване в детството, както и други преживявания, които най-общо могат да бъдат характеризирани като негативни.

3. Психопатология и психиатрични увреди
Твърде високата честота на психични разстройства при малтретиращи родители вероятно е свързана с техния потенциал за малтретиране. В проучвания върху психопатологията на малтретиращите родители най-често се съобщава за личностови разстройства. Според проучване на Kaplan&äl (1983) при малтретиращи бащи често се диагностицират алкохолизъм, антисоциална личност и лабилна личност, докато техните немалтретиращи съпруги често страдат от голямо депресивно разстройство. 34% от родителите на тежко малтретирани деца са били на стационарно психиатрично лечение.
Като цяло малтретиращите родители са депресивни, но и агресивни родители, с чести соматични оплаквания, с дизбаланс на позитивното и негативното в общуването с децата си, с повече вербално и физически агресивно поведение. Майките са по-често депресивни и със злоупотреба със субстанции.
Green (1979) описва типичен модел на малтретиращи децата си бащи, основан на материнска депривация и неразрешен конфликт между брат и сестра(или братя). Този модел се характеризира с екстремна ревност към вниманието на техните брачни партньори, оказвано на малтретираните деца. Вероятно по този механизъм са загинали в кърмаческа възраст деца от малцинствен произход

4. Когнтивни увреди
Съобщава се, че повече от половината малтретиращи децата си майки са с гранични или субнормални показатели на интелекта. Дори когато тези показатели не достигат гранични или лекостепенни показатели на увреда и интелектът на малтретиращите майки остава в границите на нормата,
е намерено, че техните показатели са значимо по-ниски от тези на подходящи контроли.

5. Средови стресове
Значението на средовите стресове като фактор за физическо малтретиране на децата е с особена показателност във факта на високия процент проблемни фамилии с нисък социален статус, включени в официални доклади за физическо малтретиране. В един от тези доклади за САЩ се съобщава, че средните приходи на семействата с малтретиране и неглижиране на деца са възлизали на около една трета от средния за страната. Демонстрирана е корелация между стресогенни събития, преживявани от родителите и случаите на малтретиране на деца. Малтретиращите родители преживяват повече стресови ситуации, отколкото немалтретиращите.

6. Социална изолация
В редица проучвания малтретиращите децата си майки са определени като социално по-изолирани от немалтретиращи. Те имат по-малко социални връзки с равнопоставени и прекарват по-малко време с тях, отколкото немалтретиращи родители.
В обобщение, малтретиращите родители могат да показват широко разнообразие от характеристики като излагане на неадекватно и в много случаи малтретиращо обгрижване в детството, продължително отделяне от собствените родители, ниско самочувствие и самооценка, психични разстройства, когнитивни увреди, повишен средови стрес и социална изолация, които вероятно оказват натрупващ се негативен ефект върху тяхното родителско функциониране и склонността им към малтретиране. Социалната изолация и оскъдността на контакти с приятели редуцират възможността им за изграждане и поддържане на нормални и корективни родителски модели. Семействата обикновено са с ниска кохезия и липса на взаимна родителска подкрепа.
Малтретиращите родители често имат неподходящи очаквания за детето си и са със „сменени“ потребности от зависимост. Родителят често общува с детето така, сякаш то е по-възрастният – често се обръща към детето за одобрение, обгрижване, комфорт, сигурност, протекция и очаква отговаряне с обич. Повечето такива родители са били малтретирани от своите майки и бащи.
Не трябва да се забравя, че като правило у родителя не е имало предварително, осъзнато намерение за нанасяне на физическа увреда на детето. Това обикновено се случва в ситуация на наказание, която може да бъде характеризирана като стресова и със загуба на нормален контакт с детето от страна на родителя. Такива родители се отличават с незрелост, с усещането за непотърсена от тях зависимост; много от тях произхождат от семейства без взаимна поддръжка и загриженост, и в миналото самите те са били подлагани на насилие от страна на собствените родители. При повечето от тях могат да се намерят сериозни външни травмиращи фактори и ниски способности за контрол над импулсивността.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.