За хората около нас

Историята се развива в едно малко селце, Могилино, на 28 км от Стара Загора. За първи път в живота си разбрах (чрез интернет), че някъде в България съществува такова място, а също така потресен от осъзнатото.
Кейт Блюит направила документален филм на дома в селото, като кадрите от него се равняват на живота, който всички сме виждали в най-бедните африкански страни - недоимък, глад и мръсотия. Това е дом за деца с увреждания, където те са забравени от Бога, захвърлени на произвола. Живеят ден за ден, не знаейки дали ще оцелеят до следващия. В дома има 90 дечица, от които умират 3 през периода на заснемането на филма ( за 3 месеца). Обстановката е ужасяваща: прекарват нощите си всички заедно в помещения, които се заключват и се оставят така чак до другия ден,когато идват служителите; събличат ги голи и ги изкъпват заедно, след което си вземат дрехите някъде от купчината, кой каквото свари, макар и различно, нечифтно - те са доволни. В следващия момент забелязваме, че насядали тук-там из стаята те правят еднотипни, конвулсивни движения, нещо тъй болно за наблюдателя встрани.
Тези малки примери не са достатъчни да се опише битието на тези невинни същества, живот тъй суров и безжизнен, лишен от всякакво бъдеще, живот в очакване на края, на свършека на техните мъки. Но това ли е решението? Нима би трябвало да бъде така? Защо да съжаляват, че съществуват като има възможност да бъдат щастливи, дори в сегашното им положение?
Решението е просто. Трябва да има средства и специалисти, които да поемат на плещите си този отговорен товар като го задвижат към прогрес и развитие. Това по-горе написаното наистина, както и Вие-уважаемият читател смята не е никак просто, но аз имах нещо друго предвид, когато го пиша, а то е с една дума, желание! С него се отварят дверите на многобройните възможности, защото човек без желание, никога не изпълнява целите си пълноценно. Едва тогава тези светли хора, защо да не сме и ние, биха вдъхнали живителни сили в бездушно-бродещите душички на сирачетата. Този случай, за който обръщам внимание не е единичен в нашата, иначе европейска България. Състоянието на домовете в страната ни са в положението на румънските си еквиваленти преди 15 години. Нещо невъобразимо за уж съвременния свят, свят който е бездушен и безмилостен, и в който подигравателното и обидното отношение се толерират, дори се одобряват от иначе “мислещия” социум.
Затова апела ми към теб читателю е да бъдеш преди всичко Човек и да се отнасяш топло и с разбиране към хората в неравностойно положение, затворени далеч от цивилизацията в закътаните малки селца!!!

Боян Георгиев
Източник:http://bgreporter.com