Липсата на реални мерки спрямо лицата изоставили децата си води до препълнени социални домове
Интервю с г-жа Мария Шаркова- юрист, консултант на НФМД.
 Г-жо. Шаркова, защитени ли са българските деца от законодателството ни?
-През 2007г. беше приет Закон за закрила на детето, с които се създаде и Агенция за закрила на детето. С този закон беше направен опит да се уредят "правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности. Създадени бяха органи за закрила на детето. Органът с обща компетентност: Председател на държавната агенция за закрила на детето, към нея Национален съвет за закрила на детето с консултативни и координационни функции, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на културата, Държавната агенция за младежта и спорта, Националния осигурителен институт, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на Националното сдружение на общините в Република България, както и на юридическите лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата. Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция "Социално подпомагане", в която се създава отдел за закрила на детето. Очевидно е, че с този закон е създадена нормативната база, въз основа на която да се осъществява закрилата на децата, да се определят мерките за закрила и най -вече ми допада идеята, че последната, най-крайна мярка за закрила е настаняване в специализирана институтция. НО: Ще попитате най-вероятно и съвсем резонно, защо тогава институциите за деца са пълни и не намалява броят на децата, които се отглеждат в тях. Защото , според мен , това е все още най разпространената мярка, до която органите прибягват,т ъй като другите, а именно: мерки за закрила в семейна среда и мерки, които се предприемат при извеждане от семейството: настаняване при близки, в приемно семеиство, просто са трудно приложими. На първо място липсата на достатъчно социални работници, които да обхаванат адекватно всички деца в риск в определения район; второ и в следствие на първото, твърде формализираната дейност, която се осъществява. Попълват се документи, провеждат се проверки, но реално почти нищо не се прави. Примери мога да дам много, но само си помислете за няколкото трагично завършили инцидента, споменати в медиите, при които бяха пребити до смърт деца от своите родители, които са били "ресоциализирани". Проверките, които се извършват в институциите, се осъществяват по същия начин: проверява се документацията, с която разполага социалният работник в дома и директорът, следят се и се дават едни точки от едни наредби и това е .На децата се гледа като на статистика, която трябва да се отрази, често самите тези проверяващи не са прекаравали повече от 1 час сред тези деца и то 2-3 пъти годишно. Да не говорим за липсата на взаимодеиствие между работещите в домовете и АЗД, тъй като сега има тенденция да се затварят домове и персоналът и ръководителите се притесняват да споделят проблемите си , дори ги крият, защото се страхуват от затваряне на дома.Така не може. Иначе се забелязват и положителни тенденции: опитите да се увеличи броя на защитени домове, дневни центрове. В друг аспект: семейното подохдно облагане, увеличаване на обещетението за раждане до навършване на 9 месеца на детето, програмата "Закрила на маичинството", чрез която може да си наемете детегледачка, някои разпоредби в новия ГПК.
Кои са последните новости около така дискутираните платени и неплатени отпуски по майчинство?
-Така: предполагам, вече всички майки знаят ,че времето, през което могат да получават обезщетение поради раждане и отглеждане на малко дете, се увеличи до навършване на 9 месеца на детето. След това майката разполага с възможност да използва отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2 години,който е в размер на минимална работна заплата. След това майката разполага с 6 месечен неплатен отпуск, както и бащата. Всеки може да ползва отпуска си самостоятелно до навършване на 8 години на детето.Този отпуск се счита за стаж. Майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината. Недопустим е извънредния труд за бременни работнички или служителки, майки с деца до 6 г.освен с писменото им съгласие.
Как си обяснявате огромният брой настанени за отглеждане деца в детски социални заведения и незаинтересоваността на родителите им. Същевременно тези родители не са лишавани от родителски права, не полагат грижи за децата си, не дават и съгласие децата им да бъдат осиновявани? Съответно многото чакащи хора да си осиновят дете и малкото осиновявания?
-Има няколко причини, които според мен водят до този проблем. Първо: липсата на предвидени реални мерки, които да се предприемат спрямо тези лица, които изоставят децата си: например спиране на социални помощи. Второ:това, че законът предвижда родителски права да се отнемат, ако детето не е потърсено в 6 месечен период. Какво значи това? Потърсено по телефона, дошли да го "видят"? Не е ясно. И какво от това, че е потърсено в 6 месечен период, след като например пак е оставено там за такъв период и след като самите работещи в домовете насърчават родителите да правят това , за да не намалява броят на децата там. После,проблемът с процедурите за осиновяване. Не се знае какви са точно критериите, от които изхождат съветите по осиновяване, когато определят едно дете за конкретен кандидат-осиновител. А и преобладаващият брой деца са роми, които не се осиновяват от българи. А т.нар.седмична грижа при която родителите получават 18 лв. детски, а децата им се отглеждат в дом, също според мен се явява стимул за родителите да оставят децата си.
Абсолютно съм съгласна с Вас. Вие посещавате много детски социални заведения в Б-я., какво е впечатлението ви от тях като цяло?
-Има добри, лоши , трагични и много добри. Но важно е да се каже , че качеството на един такъв дом не може да се определя от това как изглежда отвън и отвътре, правен ли е ремонт, колко е модерен физиотерапевтичният кабинет. Специалистите, които работят и грижата за децата е определяща, а тя не може да се разбере с едно посещение за час. Нещо друго искам да кажа-на този етап тези домове са необходимост, поради огромният брои на децата и липсата или недостатъчността на алтернативни социални услуги. Но трябва да се работи в посока редуцирането им, УСПОРЕДНО с намиране на други решения: най-вече стимулиране на родителите да запазват децата си. Това става на всички нива: финансиране, реална работа на органите, които са отговорни, работа с ромското население, работа и регламентация на неправителствените организации и т.н. Тези домове са институции, които призвеждат институционализирани деца. Мариана най-добре като социален педагог може да обясни какво означава това и признаците на т.нар. "домски синдром".
И още един въпрос, касаещ правата на детето. Как си обяснявате факта, че при развод,често децата се превръщат в буфер?
-За съжаление тук намирам за виновни родителите, които позволяват това да се случи. СК е защитил, за мен много адекватно децата при един развод. При исков процес съдът се произнася относно родителските права и жилището, като съблюдава интереса на децата,а при охранително производство, съдът не одобрява споразумението, ако то противоречи на закона, морала и интереса на децата. Но, личните отношения са много сложни и често във войната по между си родителите забравят, че заедно са създали тези деца и са отговорни за тях.
Благодаря за това полезно интервю!
Интервю за НФМД
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
