Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Домашното насилие 20 10 2019      
 
Оценка: / 3
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Домашното насилие
Страница 2
Страница 3
Страница 4


Насилие в семейството

Факт е, че съществува насилие над жените и децата в семействата. Намаленият социален контрол над семействата в условията на урбанизация, тяхната затвореност и ограничен социален обмен като цялостна група, прикриват проявите на агресия. Те стават обект, върху който се излива напрежението на семейства с тежки проблеми. Още по-скрито остава емоционалното малтретиране.
Според Световната здравна организация “малтретираното дете е дете под 16-годишна възраст, чийто родител или друга личност законнно отговаряща за грижите по него, причинява или допуска да му бъде причинено сериозно физическо нараняване, или, създава или допуска да бъде създаден съществен риск на сериозно нараняване, или, извършва или допуска да бъде извършен срещу детето акт на сексуално насилие, дефиниран от наказателното право”.

Малтретирането на деца условно може да се раздели на физическо, сексуално, емоционално малтретиране и занемаряване. Първото включва побой и някои физически наказания; сексуалното – сексуални нападки от страна на роднини или непознати, детска порнография, подлагане на необичайни действия. Емоционалното малтретиране е вербално насилие, символични действия с намерение да бъде малтретирано детето и намаляване на емоционалната му стабилност. Занемаряването на детето има широк спектър от поведения, включващи образователна, медицинска, физическа и емоционална занемареност, както и изоставане на детето често пъти свързано с културни и етнически фактори.
Има няколко фактора за това какво може да доведе родителите да малтретират децата си и те са: начинът, по който са били възпитавани родителите; ограниченият им репертоар за за справяне с децата и когато самият родител е бил тежко малтретиран в детството си. Емоционалната атмосфера в семейството оставя своя отпечатък върху детската личност. Неблагоприятните родителски грижи и отношения обособяват 5 категории родители:
· Свръхемоционални родители, които не съзнават своята повишена емоционалност, готова всеки миг да избухне;
· Свръхпокровителстващи родители, проявяващи упорита загриженост за най-малките подробности от живота на детето и за него е трудно или дори невъзможно да изгради собственото си “Аз”;· Инфантилни родители, които сами се нуждаят от грижи и ги търсят от децата си. И тъй като те не са в състояние да им ги окажат, изпитват постянно чувство на неуспех и тревога и растат лишени от детство;
· Родители – алкохолици – този тип родители могат много да обичат децата си, но поради собствените си проблеми не са последователни в грижите си за тях;
· Родители, отхвърлящи децата си – те набързо приучват децата си към определени навици, натрапват им отговорности не по техните сили. Такива деца непрекъснато очакват обвинения и порицание и са готови винаги да се защитават.
Неадекватният родителски контрол се отличава с липса на знание за това, което прави детето и с кого се среща; отсъствие на правила и конкретни изисквания, които детето трябва да спазва; незагриженост, когато то е в опасни ситуации – липса на реакция, когато е в група, създаваща определен риск и има нетипично поведение.
Постоянното малтретиране може да доведе детето до интернализиране на проектираните от външния насилник отрицателни представи за себе си, деструктивно поведение към собствената личност. Доказателства за това се откриват в маладаптивното прибягване към наркотични вещества, алкохол, хазарт, бягства от дома и антисоциално поведение.
Друга група, попадаща под ударите на т.нар.домашно насилие е жената. Пребитите съпруги обикновено са жертва на член от семейството и близкия кръг. Семейството създава обичта, грижата, положителните емоции, но едновременно с това обаче то е и мястото, в което може да бъде упражненоо насилие. Българинът строго пази тайната на вътресемейните отношения. Липсата на точни данни за процента на домашното насилие е още едно доказателство за бягство от проблема. Когата говорим за насилието, освен физическите му прояви не бива да пропускаме и измеренията в психически аспект. От тормоза, който преживяват жените изпитват страх, чувства за вина и безпомощност. Занемаряват професионалните си задължения и влошават взаимоотношенията си с приятели и деца. От практиката се знае, че насилие в семейството е съществувало и ще продължава да съществува като част от нашата култура и социални нагласи. Резултатът от него е – непълноценна вътрешна несигурност на жертвите, а крайния продукт – несвободни хора, живеещи в единствено достъпната им роля – на жертви. Чрез всичко, което се научава във връзка с посегателствата над личността, насилието сякаш бавно, но сигурно навлиза в ежедневието на хората и контролира живота им. Много от тях са са жертви на насилие без физически да са наранени, тъй като травмата има различни лица – на страх и зависимост.



Коментари
Кризисна телефонна линия
Написано от Мариана Тодорова на 2007-08-18 11:28:27
Кризисна телефонна линия: 032/64-10-69 
http://www.divafoundationbg.org/ 
E-mail: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.



 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Агресията в Детската градина
Агресията в Детската градина Агресията в света на децата Красимира Иванова Тодорова- директор ...
Още  ]
Децата и кухнята
Децата и кухнята Преди години беше традиция да се предават тайните на семейните рецепти съкрови...
Още  ]
Първата детска четка влиза в употреба, к...
Първата детска четка влиза в употреба, когато поникнат 6- 8 млечни зъба Родителите трябва да ...
Още  ]
Шумът в сърцето при децата
Шумът в сърцето при децата Функционални и паталогични шумове при децата Дистонията. Симптоми н...
Още  ]
Периоди на юношеството
Периоди на юношеството Тъй като понятието юношество е твърде общо, коректно е да се извърш...
Още  ]
  Моето Дете