Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Да се учим да говорим правилно 28 01 2022      
 
Оценка: / 4
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Да се учим да говорим правилно
Страница 2
Страница 3

Да се учим да говорим правилно

Дарина Димитрова- филолог

Настоящата рубрика е ориентирана към всички нас, които искаме да се учим да говорим правилно. Едва ли има човек, който не допуска грешки в речта си. Било то незнание, престараване, или лоши модели на подражание. С тази рубрика се надяваме да обогатим, и най-вече да прилагаме удачно правоговорните норми в родния ни език.

Когато буквата а ни подлъже

Несъмнено ви е правило впечатление, когато някой чете публично текст как речта му звучи изкуствено, и заради това дразни. Четящият се стреми да ни покаже преди всичко, че познава добре буквите, и така заради тази демонстрирана грамотност не съзнава, че разкрива незнанието си в друга област.
Случва се например да е необходимо буквата а да не бъде прочетена като а, а по друг начин. И причината за това е, че съответният гласен звук не е под ударение и потъмнява в посока към ъ. Особеното обаче е, че дори и когато ударението пада върху въпросната гласна, понякога също се налага а да бъде прочетена като ъ. Това е така наречената условна употреба на а, с която трябва задължително да се съобразяваме.
Например, когато говоря за себе си, аз казвам четъ. Това е правилният изговор. По същия начин се изговаря и четът. Когато пиша обаче, и в двата случая на мястото на изговаряния звук ъ пиша а – чета - четат. Подобна е ситуацията и при редица други глаголи – бода – бодат, влека – влекат, мета – метат, различа – различат, троша – трошат. При всички тях ние пишем буквата а в окончанието, но е задължително на нейно място да изговорим ъ. Същото важи и за формата те са, където глаголът също трябва да се произнесе съ.
Друга голяма група думи, в които се появява коварно подвеждащата буква а, са членуваните съществителни имена като вида, вика, града, дъжда, мига, праха, рода, света. В тях е прието непълният член да се записва с а, макар че трябва също да се прочете и изговори като ъ – видъ, викъ, градъ, дъждъ, мигъ, прахъ, родъ, светъ. Като доказателство за това звучене може да се посочи, че при употреба с пълния член тези форми се пишат видът, викът, градът, дъждът, мигът, прахът, родът, светът, и се изговарят така, както са написани.
Непознаването на тази особеност на буквата а може да избие в съвсем неочаквана посока. Когато днес фолкпевиците пишат сами текстовете си и търсят римата, която им е нужна, те съвсем редовно забравят онова, което би трябвало да са научили в началното училище, и римуват например мига със снага или сега. По този начин те утвърждават неправилното произнасяне на членуваното съществително име. Опасното обаче е, че многобройните им слушатели се подвеждат от такъв изговор и когато започнат да четат и следват уж изискванията на неутралния стил, се стремят точно към такова произнасяне. Най- общо казано, важно е да знаем, че не всичко, което записваме, се изговаря и чете по начина, по който е написано.





 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Смученето на пръста- вреден навик!
Смученето на пръста- вреден навик! При възпитанието на детето няма важни и неважни нещ...
Още  ]
Естествена бебешка хигиена– с пелени ил...
Естествена бебешка хигиена– с пелени или без? За много майки понятието естест...
Още  ]
Привързаното родителство- изкуството да ...
Привързаното родителство- изкуството да отгледаме щастливи деца Какво е Привързано роди...
Още  ]
Спомените на един мъж от раждането на де...
Спомените на един мъж от раждането на дете {mospagebreak} Една от най...
Още  ]
Опасна ли е заушката?
Опасна ли е заушката? Заушката (паротит) е остро инфекциозно вирусно заболя...
Още  ]
  Моето Дете