|
|
|
Страница 1 от 2
Болкови синдроми при децата
 1) Синоними на фибромиалгичен синдром
Фибромиалгията принадлежи към групата на “дифузния идиопатичен мускулно-скелетен болков синдром”.
Какво е това?
Фибромиалгията е заболяване, характеризиращо се с продължителна обширна мускулно-скелетна болка, болезнени участъци в меките тъкани (мускули и сухожилия) и силно изразена умора.
Каква е честотата му?
Фибромиалгията се среща главно при възрастни. Съобщава се, че честотата му е малка при деца, среща се главно при юноши.
Момичетата се засягат по-често от момчетата. Децата с това заболяване имат някои общи симптоми с децата с локализиран идиопатичен мускулно-скелетен болков синдром.
Какви са типичните клинични симптоми?
Болните се оплакват от дифузна болка в дълбоките тъкани. Тежестта на болката е субективна. Болката е от двете страни на тялото и както в горните, така и в долните крайници.
Сънят е нарушен и на сутринта болните се чувстват недоспали и невъзстановени след съня.
Друго основно оплакване е силната умора, придружавана от понижен физически капацитет.
Болните с това заболяване често съобщават за наличие на общи оплаквания, като главоболия, чувство за подуване на крайниците (каквото липсва обективно) и вкочаненост.
Тези симптоми причиняват безпокойство, депресия и многобройни отсъствия от училище.
Как се поставя диагнозата?
Анамнестични данни за генерализирани болки в 4 участъка от тялото, траещи повече от 3 месеца, заедно с болка в 11 от 18 болезнени точки при физикално изследване насочват към диагнозата.
Болезнените точки клинично се измерват чрез натискане с палец, което е също толкова сигурно, колкото измерването с долориметър – специален уред, с който се измерва болката.
Какво е лечението?
Важно е да се намали чувството на безпокойство в резултат от заболяването, като се обясни на болния и на неговото семейство, че макар болката да е силна и действителна, ставите не са увредени и няма сериозно физическо заболяване.
Терапията се провежда с мултидисциплинарен (специалисти от различни области) тимов подход и се основава на три цели.
Най-важната от тях е да се започне с тренировъчна програма за сърдечно-съдовата система, като най-доброто физическо упражнение е плуването. Втората цел е да се започне когнитивна поведенческа терапия индивидуално или групово.
Накрая, при някои от болните може да се наложи прилагане на лекарствена терапия, целяща възстановяване на съня. Използването на специална възглавница, поддържаща врата по време на сън може да се окаже полезно.
Прогноза
Не е лесно възстановяването от това заболяване, изискващо огромни усилия от страна на болния и съществена подкрепа от страна на семейството. Общо изходът при деца е много по-добър, отколкото при възрастни и в повечето от случаите възстановяването е пълно. Най-важният фактор на оздравяването е сътрудничество от страна на болния за редовно изпълняване на програмата от физически упражнения.
2) Локализиран идиопатичен мускулно-скелетен болков синдром
Синоними
Рефлексна симпатикусова дистрофия, Комплексен регионален болеви тип синдром
Какво е това?
Изключително силна болка в крайниците с неизвестна причина, често придружавана от кожни промени.
Каква е честотата му?
Не съществуват достатъчно данни относно честотата. Знае се обаче, че е по-често в юношеството (средна възраст на започване на заболяването около 12 години) и при момичета.
Какви са основните симптоми?
Обикновено е на лице дългогодишна анамнеза за тежка болка в крайниците, неповлияваща се от различни методи на лечение, чиято интензивност нараства с течение на времето. Често това води до неспособност за използване на засегнатия крайник.
Възприятия, които обикновено са безболезнени за повечето хора, като например леко докосване, могат да бъдат изключително болезнени за пациентите. Това състояние се нарича алодиния.
Съчетаването на тези симптоми нарушава ежедневната активност на засегнатите деца, които обикновено често отсъстват от училище.
При част от децата с времето се развиват промени в оцветката на кожата (бледо- или моравопъстър изглед), в кожната температура (която обикновено е понижена) или в изпотяването. Понякога детето държи крайника си в необичайно положение, отказвайки да извършва каквото и да е движение.
Как се поставя диагнозата?
Допреди няколко години тези синдроми са били назовавани по различен начин, макар че, имайки предвид, че повечето от тях са с неизвестен произход и че терапията им е една и съща, съвременната тенденция е те да бъдат събрани на едно място, т.е. в рамките на локализираните мускулно-скелетни болеви синдроми. Използва се набор от критерии, за да бъде поставена диагнозата на заболяването.
Диагнозата е клинична, основава се на наличието на болка (тежка, продължителна, ограничаваща движенията, неповлияваща се от лечение, наличие на алодиния) и на физикално изследване. Комбинацията от оплаквания и клинични находки има много характерна клинична картина. За да се постави диагнозата, трябва да бъдат изключени други заболявания, които в повечето случаи са били вече отхвърлени, преди болния да посети педиатъра ревматолог. Лабораторните изследвания са в норма.
Лечение
Най-успешният подход е започване на солидна терапевтична програма, включваща физически упражнения под контрола на лекар и на професионални физиотерапевти, със или без психотерапия.
Лечението е трудно за всички засегнати – детето, семейството, лекуващия екип. Обикновено намесата на психолог също е необходима, поради стреса, предизвикван от болестта.
Много и различни видове лечение, провеждани самостоятелно или в комбинация (антидепресанти, биологична обратна връзка, транскутанна нервна електростимулация, промяна в поведението) са били предлагани без определени резултати.
Прогноза
Това заболяване има по-добра прогноза при деца, отколкото при възрастни. Почти всички деца накрая оздравяват.
Всекидневен живот
Децата трябва да бъдат стимулирани да поддържат нормално ниво на активност. Трябва да посещават редовно училище и да се научат да живеят с връстниците си.
3) Еритромелалгия
Известна е още и като “еритермалгия”. Заболяването е наречено с 3 говорещи сами за себе си гръцки думи: “erythros” – червен, “melos” – крайник, “algos” – болка. То е изключително рядко, макар че може да се наблюдава при повече членове на дадено семейство.
Повечето деца са около 10-годишни при поява на заболяването. То е по-често при момичета.
Заболяването се характеризира с чувство на парене, топли, червени и подути стъпала, или по-рядко – ръце.
Симптомите се влошават при излагане на действието на топлина и изчезват при изстудяване на крайника до такава степен, че някои деца отказват да извадят краката си от ледената вода. Протичането е безмилостно.
Избягването на топлина и на енергични упражнения изглежда е най-полезният терапевтичен подход. Заболяването при деца обикновено не се повлиява от нестероидни противовъзпалителни средства, които са с доказана полза при възрастни. Вазодилататорите могат да бъдат от полза.
4) Болки на растежа
Какво е това?
Болките на растежа представляват доброкачествен синдром, отнасящ се до характерен тип болки в крайниците, които обикновено се наблюдават при деца под 10-годишна възраст.
Каква е честотата му?
Болките в крайниците са сред водещите причини за търсене на специализирана помощ при педиатър. Сред тях болките на растежа са най-чести. 10-20% от децата по света страдат от този вид болки, главно във възрастта между 3 и 12 години. Момчетата и момичетата се засягат по еднакъв начин.
Какви са основните симптоми?
Болката възниква най-често в краката (прасците, зад колената или в бедрата) и обикновено е двустранна. Болката се появява късно през деня или през нощта, често събуждайки детето. Родителите често съобщават, че детето развива болка в дните с повишена физическа активност.
Продължителността на болката обичайно е между 10 и 30 минути, макар че може да трае от минути до часове.
Интензитетът на болката може да бъде от слаба до много силна.
Болките на растежа се появяват от време на време, с безболкови интервали, траещи от дни до месеци. В някои случаи болката може да се проявява ежедневно.
Как се поставя диагнозата?
Характерните прояви на болката в съчетание с нормално физикално изследване насочват към диагнозата. Не е необходимо да се провеждат лабораторни тестове и рентгенови изследвания, тъй като резултатите са нормални.
В какво се състои лечението?
Да се обясни доброкачествения характер на процеса, да се понижи тревожността на детето и на семейството. По време на болковите епизоди могат да бъдат от полза локални масажи и слаби аналгетици. При децата с чести епизоди вечерната доза ибупрофен може да намали или да предотврати появата на болка.
Прогноза
Болките на растежа не са свързани със сериозно органично заболяване и обикновено изчезват в късното детство. При 100% от случаите болките изчезват, когато децата пораснат.
5) Доброкачествен синдром на свръхподвижни стави
Какво е това?
Доброкачественият синдром на свръхподвижни стави (ДССС) представлява болка в крайниците вследствие на повишена подвижност (обем на движенията) в ставите, без наличие на каквито и да било вродено или придобито заболяване на съединителната тъкан. Следователно ДССС не е заболяване, а по-скоро нормална находка.
Каква е честотата му?
ДССС е изключително често у деца. Съобщава се при 25-50%при децата под 10 години. Честотата му намалява с възрастта. ДССС често е фамилно състояние.
Какви са основните симптоми?
Свръхподвижността често води до непостоянни дълбоки болки , повтарящи се болки в края на деня или през нощта в колената, стъпалата и/или в глезените. При децата, свирещи на пиано, цигулка и т.н. болката може да засегне пръстите на ръцете.
Физическата активност и упражненията отключват или усилват болката. Рядко може да се наблюдава подуване на ставите.
Как се поставя диагнозата?
Въз основа на предварително дефинирани критерии, с които количествено се определя свръхподвижността на ставите.
Лечение
Лечение много рядко се налага. Ако детето тренира спорт с повтарящи се травми, като футбол или гимнастика и често навяхва/изкълчва стави, трябва да се използват средства, укрепващи мускулите и предпазващи ставите (функционални превръзки).
Всекидневен живот
Свръхподвижността е доброкачествено състояние, което намалява с възрастта. Семействата трябва да бъдат предупреждавани, че основният риск настъпва с възпрепятстване на детето да живее нормален живот.
Децата трябва да бъдат подтиквани да поддържат нормалната си активност, в това число да спортуват каквото искат.
6) Транзиторен синовит
Токсичен синовит, Раздразнена тазобедрена става
Какво е това?
Излив в тазобедрената става с неизвестна причина, който оздравява от само себе си, без да оставя увреждания.
Каква е честотата му?
Това е най-честата причина за болки в тазобедрената става при деца. Засягат се 2-3% от децата на възраст от 3 до 10 години. По-често е при момчета до такава степен, че на едно засегнато момиче се падат 3-4 незасегнати момчета.
Какви са основните симптоми?
Болка в тазобедрената става и накуцване. Болката в тазобедрената става може да се прояви като болка в слабините, в горната част на бедрото или понякога в коляното и често е с внезапно начало. Най-често детето започва да куца след събуждане от сън или отказва да ходи.
Как се поставя диагнозата?
Характерно е физикалното изследване, показващо куцане с ограничени и болезнени движения в тазобедрената става. В 5% от случаите се засягат и двете тазобедрени стави. Рентгеновото изследване е нормално, поради което не се прави.
Лечение
Лечението се основава на почивка, която да бъде пропорционално на степента на болката. Нестероидните противовъзпалителни средства могат да намалят болката. При много тежки епизоди може да се прилага опъване на крайника. Състоянието обикновено преминава без лечение средно след 6-8 дни.
Прогноза
Отлична, с пълно оздравяване при повече от 99% от децата. Не е рядко да възникнат нови епизоди на преходен синовит, който обикновено е по-лек и по-кратък, отколкото първия епизод.
7) Пателофеморална болка – болка в коляното
Въведение
Пателофеморалната болка е най-честият синдром, дължащ се на прекомерна употреба в педиатрията. Тази група заболявания е резултат от повтарящи се движения или продължителни травми, свързани с физически упражнения на определена част от тялото.
Тези заболявания са много по-чести при възрастните (лакът при тенисисти или при играещи голф, синдром на карпалния канал и т.н.), отколкото при деца.
Синоними
Пателофеморален синдром, хондромалация на пателата, хондромалация, предноколянна болка.
Какво е това?
Пателофеморалната болка представлява наличие на болка в предната част на коляното при физическа активност, свързана с допълнително натоварване на пателофеморалната става (ставата, формираща се от капачката на коляното – пателата и долната част на бедрената кост – фемур).
Когато болката се придружава от промени в тъканта по ставната повърхност (хрущяла) на пателата, се използва терминът хондромалация на пателата.
Каква е честотата на това заболяване?
То е много рядко при деца под 8 години и честотата му нараства през юношеството.
Пателофеморалната болка е по-честа при момичета. Тя може да бъде по-честа и при деца със значително изкривяване на колената , например при Х-образна (genu valgum) или О-образна деформация (genu varum), а също и при деца със заболяване на пателата (повтаряща се нестабилност или неправилно положение на капачката на коляното).
Какви са основните симптоми?
Характерните симптоми са болка в предната част на коляното, които се влошават при повишена активност, като бягане, изкачване или слизане по стълби, клякане или скачане. Болката се влошава също и при продължително седене с кръстосани крака.
Как се поставя диагнозата?
Пателофеморалната болка при здрави деца е клинична диагноза лабораторни и визуализиращи изследвания не са необходими). Болката може да се възпроизведе, като се натисне капачката на коляното, или чрез противодействане на изправянето на колянната става, когато бедреният (четириглавият) мускул е в контракция.
Лечение
Обикновено не се налага. При повечето деца без свързано с болката заболяване (като вродени изкълчвания на колянната става или нестабилност на пателата).
Касае се за доброкачествено състояние, което оздравява от само себе си. Ако болката пречи на спортуването или на ежедневната активност, може да бъде от полза започването на програма за укрепване на четириглавия мускул. Ледът може да спомогне за премахване на болката след физически упражнения.
Всекидневен живот
Децата трябва да водят нормален живот. Степента на физическата им активност трябва да бъде съобразена така, че да не предизвиква болка. Активно спортуващите деца могат да използват наколенки с пристягане на пателата.
8) Епифизарно приплъзване на главичката на бедрената кост
Какво е това?
Разместване поради неизвестна причина на главичката на бедрената кост в зоната на растеж в костта. Зоната на растеж е съставена от хрущял, от двете страни на който има костна тъкан. Това е най-слабата част на костта и след като минерализира и самата тя се превърне в кост, костите спират да нарастват.
Каква е честотата му?
Това е рядко заболяване, което засяга 3-10 на 100 000 деца. То е по-често при юношите и при момчетата. Изглежда че затлъстяването е предразполагащ фактор.
Какви са основните симптоми?
Куцане и бедрена болка, които се влошават при физическа активност, с намалена подвижност в бедрената става. Болката може да бъде почувствана в горната част (две трети) или в долната (една трета) на бедрото и се усилва при движения. При 15% от децата болестта засяга и двете бедрени стави.
Как се поставя диагнозата?
Характерно е физикалното изследване, показващо намалена подвижност в бедрената става. Диагнозата се потвърждава с рентгеново изследване, като се предпочита аксиален или преден изглед с отвеждане на крака встрани при свито коляно.
Лечение
Хирургичен пининг (стабилизиране на главичката на бедрената кост чрез поставяне на пирони, които да я задържат на мястото й).
Прогноза
Зависи от това доколко продължително главичката на бедрената кост е била приплъзната преди поставянето на диагнозата, както и от степента на приплъзването.
9) Остеохондрози (Синоними: остеонекрози, аваскуларни некрози)
Въведение
Думата “остеохондрози” означава “смърт на костта”. Това е разнообразна група заболявания с неизвестна причина, характеризираща се с прекъсване на кръвотока към първичния или вторичния осификационен център на засегнатите кости. Костите при раждане са изградени главно от хрущяли – по-мека тъкан, която с времето се замества от по-минерализирана и здрава тъкан – костта. Това заместване започва от специфични места във всяка една кост, т. нар. “осификационни центрове”, които с времето обхващат цялата кост.
Какво е това?
Остеохондрозата представлява процес, свързан със загуба на притока на кръв към осификационния център на костите и с последващо заместване на репаративна костна тъкан. Болката е основният симптом при тези заболявания. Диагнозата се потвърждава чрез образни изследвания.
Рентгенографията показва сегментна фрагментация (“островчета” в костта), огъване (счупване), склероза (повишена плътност, костта изглежда като “изсъхнала” на снимките), както и реосификация (формиране на нова кост) с възстановяване на костния контур.
Макар че може да звучи като сериозно заболяване, то е доста често при децата, и с изключение на възможността за екстензивно засягане на бедрената става, има отлична прогноза. Някои форми на остеохондрозата са толкова чести, че се приемат като “нормални варианти” на костното развитие (болест на Sever).
Други форми могат да бъдат включени към синдромите на свръхнатоварване (болестта на Osgood-Schlatter и болестта на Sinding-Larsen-Johansson).
9.1) Болест на Legg-Calve-Perthes
Какво е това?
Аваскуларна некроза на главичката на бедрената кост (част от бедрената кост, намираща се най-близко до бедрената става).
Каква е нейната честота?
Тя не е често заболяване. Наблюдава се при 1 на 10 000 деца. По-често се среща при момчетата (честотата на момчетата към момичетата е 4-5:1) на възраст между 3 и 12 години, главно при децата на възраст от 4 до 9 години.
Какви са основните симптоми?
Повечето деца куцат и имат болка с различна интензивност в бедрената става. Понякога нямат симптоми. Обикновено се засяга само едната бедрена става, но в около 10% от случаите заболяването засяга и двете стави.
Как се поставя диагнозата?
Подвижността на бедрената става е нарушена и ставата може да бъде болезнена. Рентгенографията може да бъде нормална в началото, но по-късно показва еволюцията, спомената по-горе. Компютър-томографското изследване на костта, както и ядрено-магнитният резонанс спомагат за откриване на заболяването в по-ранна фаза, отколкото рентгеновото изследване.
Лечение
Децата с болестта на Legg-Calve-Pertes винаги трябва да бъдат насочвани към Отделение по детска ортопедия. Лечението зависи от тежестта на заболяването. В много леки случаи наблюдението може да бъде достатъчно.
При по-тежките случаи лечението цели да поддържа засегнатата главичка на бедрената кост в бедрената става, така че при започване на формирането на нова кост, главичката на бедрената кост да възвърне сферичната си форма.
Тази цел може да бъде постигната в различна степен чрез поставяне на крака в отведено положение (при по-малките деца) или чрез хирургично подравняване на бедрената кост (остеотомия, забиване на клин в костта, за да се поддържа главичката в най-доброто положение – при по-големите деца).
Прогноза
Тя зависи от степента на увреждане на главичката на бедрената кост (колкото по-слабо е засегната, толкова по-добре), а също и от възрастта на детето (по-добра е прогнозата при децата под 6-годишна възраст). Целият процес (от фрагментацията до регенерацията) трае 12 до 18 месеца. Средно при около две трети от бедрените стави се получават добри рентгенологични резултати.
Всекидневен живот
Зависи от приложеното лечение. Децата, поставени под наблюдение, трябва да избягват натоварвания на бедрената става (скачане, тичане). Въпреки това те трябва да водят нормален ученически живот във всяко друго отношение и да участват във всички други дейности, които не са свързани с обременяване на ставата.
9.2) Болест на Osgood-Schlatter
Тя е резултат от повтарящи се травми на осификационния център на издатината на подбедрената кост (малък костен гребен в горната част на подбедрицата) от колянното сухожилие. Среща се при около 1% от подрастващите, по-често сред активно спортуващите.
Болката се усилва при физически усилия, като бягане, скачане, изкачване или слизане по стълби и коленичене. Диагнозата се поставя с физикално изследване по наличие на много характерната болезненост или болка, понякога придружена от подуване в мястото на прикрепване на колянното сухожилие към голямопищялната кост.
Рентгеновото изследване може да бъде нормално или да показва малки костни фрагменти в областта на костния гребен на големия пищял. Лечението се основава на съобразяване степента на физическата активност, така че да не се предизвиква болка, като след спортуване се слага лед на мястото и се осигурява почивка. Болестта изчезва с времето.
9.3) Болест на Sever
Нарича се още “апофизит на калканеуса”. Представлява остеохондроза на калканеалната апофиза (костта на петата), вероятно свързана с теглене, упражнявано от Ахилесовото сухожилие.
Това е една от най-честите причини за болки в петата при деца. Болестта на Sever е свързана с физическо натоварване и е по-честа при момчета. Началото й обикновено е около 6-10 година от живота с болка в петата и куцане след физически упражнения.
Диагнозата се поставя с клинично изследване. Не се налага друга терапия, освен адаптиране нивото на физическото натоварване, така че да не се предизвиква болка и ако това не помогне, да се използва подложка за петата. С времето болестта изчезва.
9.4) Болест на Freiberg
Остеонекроза на главичката на втората метатарзална кост на ходилото. Причината за това вероятно е травматична. Това е рядко заболяване и в повечето случаи се засягат девойки. Болката се усилва при физическа активност. Физикалното изследване показва болезненост под главичката на втора метатарзална кост и понякога подуване. Диагнозата се потвърждава с рентгеново изследване, макар че могат да изминат две седмици от началото на симптомите, преди да се изявят промените.
Лечението включва покой и метатарзална подложка.
9.5) Болест на Scheuermann
Болестта на Scheuermann или “ювенилна кифоза (изгърбване)” представлява остеонекроза на апофизарния пръстен на тялото на прешлените. То е по-често при момчетата в юношеска възраст. Повечето деца с този процес имат лоша стойка със или без болки в гърба. Болката е свързана с физически упражнения и може да изчезне при покой. Към диагнозата насочват резултатите от изследването (остро изкривяване на гърба) и се потвърждава с рентгеново изследване.
За да се приеме наличие на болестта на Scheuermann диагнозата насочват резултатите от изследването (остро изкривяване на гърба) и се потвърждава с рентгеново изследване.
Болестта на Scheuermann обикновено не се нуждае от друга терапия, освен съобразяване степента на физическата активност на детето, наблюдение и при тежки случаи укрепване.
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
