|
|
|
Страница 1 от 2
Полово възпитание и сексуално развитие на децата
 Половото възпитание започва отрано. Често се смята, че това означава лекция в училище или сериозен разговор с родителите в къщи. Това схващане е твърде ограничено. През цялото си детство детето научава нещо по въпросите на пола по подходящ или неподходящ начин. Въпросът за пола е много по-широк от въпроса, откъде идват бебетата. Той включва отношенията между мъжете и жените и тяхното съответно предназначение. Половото възпитание на детето започва още когато то наблюдава отношенията между майка си и баща си, както и тяхното отношение към децата в семейството.
На 3-годишна възраст децата задават въпроси. Детето започва да добива по-точна представа за нещата, свързани с пола, между 2 и 3 години. Това е стадият на въпросите, през който детето се интересува от всичко. То се интересува защо момчетата са устроени различно от момичетата. За него това не е въпрос, свързан с пола. Това е просто един важен въпрос. Но ако още тогава детето добие погрешна представа, по-късно представите му за взаимоотношенията между половете ще бъдат объркани.
Някои деца стават на 4 -5 години, без изобщо да са задавали каквито и да било въпроси. Родителите понякога смятат, че такова дете е съвсем невинно и никога не е мислило по тези въпроси. Повечето хора, които са работили отблизо с деца, са склонни да се усъмнят в това. По-вероятно е детето да е добило впечатлението, че тези въпроси са неудобни независимо от намеренията на родителите.
Училището също има възможност да помогне по въпроса за половото възпитание. Много учебни заведения предоставят възможност на децата в забавачницата или в първи клас да се грижат за животни като зайци, морски свинчета или бели мишки. Това им дава възможност да се запознаят с всички страни на животинския живот - с храненето, сбиване, с любовния период, с раждането на потомството и сукането. В някои отношения е по-лесно тези неща да се научат в една ситуация, несвързана с човека, и това се явява като допълнение към наученото от родителите. Но детето сигурно ще иска да поговори с родителите си и да си изясни наученото в училище.
При повечето момичета пубертетът започва между 9 и 13 години, а при момчетата между 11 и 15 години. Независимо от това, дали училището помага чрез изучаване на курса по биология, важно е родителите да разговарят с детето до започването на пубертета. На този етап въпросът обикновено трябва да бъде повдигнат от родителите; смесените чувства на повечето юноши към родителите им са достатъчно силни, за да направят този въпрос неудобен за тях.
Не е правилно родителят да определя границата между нормалното и-ненормалното дори и ако тя изглежда разумна. Бедата е там, че юношата лесно се безпокои за своята сексуалност и лесно си въобразява, че е "различен" от другите или ненормален. Ако му се каже, че това е нормално, а онова ненормално, неговите мисли ще бъдат насочени само към пола.В повечето семейства е естествено бащата да говори със сина си, а майката с дъщерята. Това, разбира се, не е абсолютно правило. За предпочитане е, както и в по-ранното детство, да се говори за пола спокойно и непринудено, от време на време, а не да се изнася една голяма сериозна лекция. Родителят сам трябва да повдигне този въпрос рано през пубертета, защото често пъти децата не се решават първи да запитат.Една грешка, която родителите лесно допускат (особено ако те са били възпитани в страх от всичко, което се отнася до пола), е да съсредоточават вниманието на детето върху всички опасности, свързани с взаимоотношенията между двата пола-нервната майка може така да наплаши дъщеря си от забременяване, че горкото момиче започва изобщо да се страхува от момчетата. Или пък бащата може да вдъхне на сина си страх от венерически болести. Разбира се, детето, което влиза в пубертета, трябва да знае как става забременяването и че има опасност от болести, ако е невнимателно, но тези обезпокояващи страни на половия проблем не трябва да се поставят на преден план. Подрастващите трябва да гледат на половите взаимоотношения като на нещо здраво, естествено и красиво.
През пубертета се усилва желанието за онанаиране. Всред юношите има повишена склонност към онаниране по съвсем понятни причини. Настъпват промени в жлезите с вътрешна секреция, които превръщат момчето в мъж, а момичето в жена. Повишената функция на жлезите влияе не само върху организма. Тя засяга също и мислите, и емоциите. Под влияние на жлезите с вътрешна секреция детето започва все повече да осъзнава своите полови желания и романтични чувства. Но в ранния период на юношеството детето още не е готово да изрази чувствата си открито. Когато порасне повече, същите импулси намират израз в романтичните приятелски отношения между момчета и момичета, в срещи, танци и ухажване. Още по-късно тези желания водят до сериозна любов и до брак. Някои съзнателни юноши се измъчват от чувството за виновност заради онанирането, дори само от мисълта за онанизма. Такива деца се нуждаят от успокояване. Ако, общо взето, детето е щастливо, върви добре в училище и се разбира с другарите си, може да му се каже, че всички нормални млади хора изпитват също такива желания, но те се стремят да ги контролират. Това обяснение няма напълно да го освободи от неговото чувство за виновност, но ще го облекчи. От друга страна, ако детето е затворено в себе си, не се сприятелява с другари или не върви добре в училище, трябва да се потърси помощ от някого, който добре разбира юношите. Най-подходящ е детският психиатър.Открай време разбирането на детската сексуалност се е определяло от съществуващите нагласи и ценности, свързани със сексуалността. Съвременната наука по традиция е наследник на християнския пуританизъм с присъщите му антисексуални догми. Неслучайно до началото на двайсети век в научните среди човешката сексуалност се е дискутирала основно в контекста на патологията, девиациите и извращенията. Последовател на тази традиция е и самият Фройд. Независимо че той за пръв път дръзва да реабилитира значението на сексуалността в човешкото психично развитие и функциониране, в теорията му за фазите в психо-сексуалното развитие явно доминира акцентът върху патологичното.Съвременните методи за изследване на детската сексуалност значително се различават от умозрителните психоаналитични тълкования. Основно внимание в изучаването на сексуалните реакции, поведение и преживявания на децата днес се отделя на обективните факти и емпирично потвърдените закономерности, които максимално ограничават възможностите за идеологически предубедени интерпретации. Този подход се характеризира със стремеж за възможно най-пълна интеграция на съществуващите биологични, психологични и социокултурни познания с цел постигане на системно и пълно (холистично) разбиране за детската сексуалност и нейното развитие в годините на детството и юношеството.
При раждането детето има ясно диференциран в биологично отношение пол, който определя спецификата на неговите физиологични реакции спрямо външната среда. Известно е, че момченцата са в състояние да получават ерекция още преди раждането си. Същото се отнася и за момиченцата, които много често реагират с овлажняване на влагалището при стимулации от различен характер. Тези рефлексни прояви обаче са само основата за изграждане на т.нар. психичен пол. Основен елемент в него е половата самоидентификация, или чувството за полова принадлежност, което се изгражда през първите три години от живота на детето. Въз основа на нея детето усвоява и специфичните полови роли (полово-ролева идентификация).Според съвременната ролева теория половата роля е съвкупност от модели на поведение и очаквания, които са специфични за мъжа или жената в дадена култура. Ролята включва не само поведенчески елементи (какво, как и с кого трябва да се прави), но и емоционални (как следва да се чувства човек, докато извършва определени действия). В този смисъл половата роля определя не само отношението към другите, но и отношението спрямо себе си като представител на съответния пол.
Основен механизъм за усвояване на половите роли е подражанието. За правилната полово-ролева идентификация на едно дете е необходимо то да бъде в непосредствен всекидневен контакт с възрастен от същия пол, за да може да наблюдава неговото спонтанно поведение. Изследванията на деца, отглеждани в еднополови общности, показват, че това затруднява съществено полово-ролевата им идентичност. Присъствието на възрастни и от двата пола е еднакво важно за възпитанието както на момченцата, така и на момиченцата. Малчуганът се нуждае от мъжка фигура в обкръжението си, за да знае как да се държи като мъж. Той обаче има нужда и от женски персонажи, за да се научи как един мъж се държи с жените. Същото е валидно и за възпитанието на момичетата.
Съществено значение за овладяване на половата роля чрез моделиране (подражание) има емоционалното отношение на детето спрямо модела на подражание. Ако чувствата, които свързват детето и възрастния, са положителни (детето се възхищава от баща си и иска да стане като него), овладяването на половите роли става лесно и без- проблемно. Ако обаче детето се страхува или изпитва неприязън към своя ролеви модел, това може съществено да затрудни не само ролевата идентификация, но и половата самоидентификация.
Друг момент, който има значение при овладяването на ролите според поведенческите теории, е наличието на специфични поощрения и наказания, които стабилизират определени поведенчески стереотипи. Например по-суровото отношение спрямо емоционалните реакции на момченцата - "Момчетата никога не плачат" - санкционира спонтанната им изразност и води до значително по-затруднената емоционална експресивност на мъжете. В същия момент проявите на инициативност, смелост и дори агресивност, които традиционно се стимулират у момченцата, улесняват развитието на по-активни житейски стереотипи у тях. При момиченцата пък се толерират много повече емоционалните реакции, което рано ги научава как да постигат своето, като манипулират околните чрез собствените си емоции.
Всяко дете има жизненоважна потребност да бъде обичано и обгрижвано с внимание и нежност. Липсата на емоционално приемане и загриженост от страна на възрастните създава базисна несигурност и тревожност у детето, разколебава вярата в собствената му значимост. Счита се, че емоционалната реакция на депривираното дете се развива по логиката "Сигурно съм лошо, щом се държат зле с мен". Обратно, откритият спонтанен израз на любов и привързаност са най-неоспоримите аргументи за малкия човек, че той е същество с безусловна ценност.
Ниската самооценка на емоционално малтретираното дете е в основата на агресивното (разрушително спрямо другите) или самодеструктивното (разрушително спрямо себе си) поведение. Установено е, че когато човек не е научен да обича достатъчно себе си, той трудно може да изпита и обич към другите. Естествено е това да минира възможностите за изграждане на пълноценни интимни отношения в бъдеще.
Сексуалните рефлекси са присъщи на децата от най-ранна възраст и е възможно тяхното отключване при емоционални състояние и телесни стимулации от най-различен характер. Изключително важна в тези случаи е емоционалната реакция на родителя. Проявите на тревога и негативизъм по този повод естествено създават напрежение и у детето, което отрано започва да свързва сексуалните си реакции с нещо неприятно и застрашаващо. По механизма на изграждане на условни рефлекси негативното (обикновено несъзнавано) родителско отношение към първите прояви на детската сексуалност може да потисне сериозно развитието на сексуалната чувствителност у детето. Ако обаче родителите се отнасят спокойно към подобни прояви, това би дало шанс на детето необезпокоявано да изследва своите сексуални реакции и да придобива сензорен опит, който е от важно значение за по-късния му сексуален живот.
През втората година, когато детето вече започва да ходи и да говори, неговият интерес към собственото тяло нараства. То открива, че докосването на половите органи е свързано с приятни преживявания и промени (ерекция), които понякога го изненадват. В началото играта със собствените гениталии се извършва насаме, но с постъпване в детско заведение се появяват и възможности за взаимно изучаване и споделяне на опит. Това е възрастта, в която особено популярни са игрите на "Чичо доктор", "Покажи ми ти твоето, а аз ще ти покажа моето". По мнението на повечето специалисти тези детски сексуални игри са напълно безобидни и не изискват специална намеса от страна на родители, възпитатели и лекари. Нещо повече, счита се, че излишното напрежение и безсмислените наказания, които обикновено се налагат на "прегрешилите" дечица, могат само да ги травмират и да затруднят сериозно пълноценното им сексуално общуване в по-късна възраст.
В своята любознателност децата естествено стигат до въпроси от рода на "Защо мъжът и жената се различават физически", "Как съм се появил", "Какво правят мама и татко, когато са в спалнята" и пр. Често родителите се чувстват безпомощни да отговорят сами на тези детски въпроси и търсят за съдействие лекаря на обща практика. Изпълнението на подобна задача е особено деликатно. Много важно е, независимо какво ще кажем на детето, то да остане с усещането, че разговорът на тази тема не ни притеснява и не предизвиква у нас емоции, които не можем да контролираме. Особено ценно е, ако разполагаме с някои от съвременните илюстровани издания на български език. Те биха позволили по най-естествен и спокоен начин не само да задоволим детското любопитство, но и да повишим доверието между нас и детето.
Много хора се интересуват от развитието на сексуалността през детството. Разбирането му е важно условие за адекватните възпитателни действия на родителите. Терапевтите още от времето на Фройд са склонни да търсят корените на много психични проблеми в т.нар. раннодетски травми, засягащи главно сексуалните преживявания на децата. Не е за подценяване и педагогическият интерес към темата, защото в детските градини и училищата малчуганите неизбежно получават сексуални послания и информация, които е добре да се поднесат и осмислят така, че да благоприятстват пълноценното личностно развитие на младия човек.
Използвана литература: Сп. „Инсайт”, брой 2/2003, „Детската сексуалност”
Източник: „Книга за бебето и детето”, Бенджамин Спок
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
