|
|
|
Страница 3 от 4
Проблеми на логопедията
Всеки родител очаква с нетърпение раждането на своето дете, после появата на първите звуци, жестове и движения за комуникация, думичката "мама". Радост и гордост е да си родител, но е и голяма отговорност, най - вече когато се появяват и "по - особени проблеми". Това не рядко се случва при развитието на детската реч. Артикулационни нарушения на развитието - това са най - често срещаните комуникативни нарушения. Грешките са строго обособени и специфични и се изразяват в следното: замени, пропуски, изопачаване на звукове, като грешките са системни и устойчиви.
[b]Заекване при децата[/b] - съществува, толкова отдавна, колкото съществува човешката реч. Обикновено то възниква в ранно детство, а при липса на необходимата специализирана помощ се запазва дълги години. Заекването се проявява в нарушение в ритъма и плавността на речта, които възникват под формата на различни под вид накъсвания, издължавания или повторения на отделни звукове или срички. Отбелязват се и изменения в позата, мимиката и артикулацията на звукове. Често възникващите говорни затруднения водят до повишаване на нервното напрежение, чувство за непълноценност, досада, безпомощност и други негативни изживявания.
[b]Ринолалия[/b] - причините са вродените цепнатини на устната и небцето. Зъбно - челюстните деформации не рядко са причина за артикулаторни нарушения. Срещите с логопед трябва да започнат дори още преди планираната операция, като наличието на фистули или отвори не са причина за забавяне на корекционната работа. Препоръчително е операцията на небцето да се предприеме възможно най - рано, дори към 10 месечна възраст, преди създаването на говорните навици.
[b]Дизартрия[/b] - тежко са засегнати артикулацията, гласообразуването, плавността на речта, както и овладяването на езиковата система, поради парализи на говорната мускулатура, които са в следствие на различни поражения на мозъчните структури. В основата на това нарушение са детските церебрални парализи. Тежестта на двигателните речевите нарушения често възпрепятстват своевременното започване на училище. Този факт, както и многообразието на езиковите нарушения поставят необходимостта от възможно най - ранно обучение на децата с церебрална парализа, което да създаде една благоприятстващата основа, повишаваща ефективността от логопедичната работа.
[b]Алалия[/b] - алалията може да се определи като липса или недоразвитие на речта. При нея са нарушени всички страни на речта - фонетико - фонематична, лексична, граматична, семантична. Отбелязват се две основни форми - моторна и сензо - моторна. Те са свързани с преимуществено нарушение в експресивната или в импресивната реч. Отбелязват се и редица нарушения в ориентацията в пространството, несформираност на възприятията и представите за форма, големина, дължина на предметите, възприемане и съотнасяне на цветовете, неправилно показване на пръстите на ръцете по слухова инструкция, нарушения в конструирането на различни фигури, в сглобяването и подреждането им в определена последователност и др. използването на всички граматични форми от децата с алалия е затруднено (това се отнася и до децата с намален слух, аутизъм и др.). Проявява се в липса на съгласуваност по род и число, изпускане и неточна употреба на местоимения, нарушена последователност на думите в изреченията, неразбиране на точното значение на предлози и частици и изпускането им в речта и др.
[b]Фонологични нарушения на развитието на устния език[/b] - характеризира се с грешна продукция на голям брой съгласни звукове. Речта на детето като цяло е силно неразбираема. Замените на звуковете са пълни и непостоянни, т.е. един звук може да се заменя с различни звукове без никаква закономерност. Звуковете се грешат системно в една определена позиция, но се учленяват правилно в другите позиции. Освен замени и пропускане на звукове се наблюдават и изопачаване, добавяне и разместване на звукове и срички (седем - семед, котка - кота, над - дан, четириъгълник - чупикъл и т. н.). понякога се наблюдават и известни наченки не негативизъм по отношение на говоренето. Често децата използват жестове за да обозначат нещо. Открива се и известен лексикален и семантичен дефицит. Предпочитание към назоваване няколко предмета с една дума, която произнася безупречно и означава нещо.
[b]Аутизъм[/b] - аутистичното дете показва слаб интерес към вербалното общуване, често липсва контакт "очи в очи", наблюдава се непосредственото стереотипно повтаряне на заучени думи, фрази, невъзможно е задаването на въпроси, често не се ориентират в личните местоимения (аз, ти и т. н.), не разбират значението на предлозите, служебните думи и частиците в речта и т. н. Това което е характерно за езика на аутистичното дете рефлектира върху неговото когнитивно и социално функциониране.
[b]Нарушения в развитието на писмения език[/b] - това са най общо казано огледалното изписване на букви и цифри; изпускане или добавяне на букви; пропускане на редове; наразпознаване на букви, цифри, думи ; заменяне на едни букви с други близки графични признаци; разместване на буквите в прочетена дума и т. н. Разбира се с това не се изчерпва периметъра на логопедично въздействие. Често речевите нарушения преливат едно в друго с различна степен на изразеност и терапията при всеки един случай е строго индивидуална. Понякога логопедичната помощ не е достатъчна и се налагат допълнителни консултации с психолог, невролог, психиатър, учител, специален педагог. Както и обратно - консултацията с логопед е необходима при гореописаните случаи, в съдействието на учители, специални педагози и т. н. Важно е да се подчертае и ролята на семейството - говорната терапия не е акт, тя е продължителен процес, в който и родителите, и близките участват активно. За съжаление повечето родители не обръщат необходимото внимание на комуникативния проблем на своето дете в ранна възраст, а едва когато детето е вече ученик и проблемът намира своето отражение в развиването на училищните способности (четене, писане, смятане), както и в овладяването на учебния материал (грешното артикулиране и пропускане в речта само на един или два звука, се отразява в писмената реч, тъй като детето пише, така, както говори, което рефлектира върху неговата успеваемост по писане, например ). Училищните трудности, започват да предизвикват негативизъм и страх у детето, а и честото "етикетиране" от учители, родители, съученици, братя и сестри, като "тъп", "мързелив" и др., допълнително допринасят за нежеланието и негативизма към училището, ученето, домашните работи, което затваря "омагьосания кръг". Всичко това може да се предотврати чрез едно съвместно сътрудничество и целенасочена и работа на родители, говорен терапевт (логопед), учител и т. н. Така добрите комуникативни възможности са предпоставка към по - успешните социални умения и адаптивни способности на детето.
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
