|
Страница 1 от 3
Ваксините
Ваксините не са безобидни!
 Повсеместно налагано е мнението, че ваксинирането на малките деца срещу инфекциозни заболявания е нещо добро и полезно за самите тях, а и за цялото общество. Но така ли е в действителност? И ефикасни и безвредни ли са ваксинациите?
Най-големият проблем на конвенционалната медицинска наука са опасните лоши микроби, набедени като причина за всички страшни страдания на хората. В съвременния свят ние сме свидетели как тези микроскопични микроорганизми разклащат основите на профилактиката и надвиват огромните усилия на модерната наука. Причината за това все още се основава на парадокса, че убиването им не лекува човека. По времето на д-р Едуард Дженер (английски лекар, 1796г., считан за основоположник на “ваксината” като начин на мислене и практика) се появява теорията за инокулирането им (вкарването на болестотворните микроорганизми в здрави хора), с цел ограничаването на епидемиите от едра шарка. Оттогава са въведени огромен брой имунизации, с цел предпазването на човечеството от ужасни заболявания, рутинно и без разграничаване на наличието или липса на необходимост от това (т.е. независимо от липсата на епидемии). Медицинската наука се уповава на много старото схващане – “Предпазването е по-добро от лечението”.
Световните финансови организации, подхранващи икономически производството и учените, са доволни, а изследователите получават своите лаври за разработването на разнообразни ваксини. Достигането до истината за истинското лекуване е почти забравена и погребана под купищата бумаги и рутина на съвременните лекари, а се превърна в неосъществима мечта на нещастните страдащи.
“Кралят не греши” – в нашия случай “Науката не греши” звучи доста анархично, но наистина ли е така?
Естественият имунитет има различни форми на защита – нарастване броя на белите кръвни клетки (левкоцити), изработване на антитела, антитоксини, които противодействат на токсините и отровите, продуцирани от специфичните микроорганизми. Всяко човешко същество е осигурено с тази защита още при зачатието си в майчината утроба. Всеки организъм притежава силно адаптивна, съответна на изискващия се отговор защита, така че да осигури невъзприемчивост на дадения индивид спрямо инвазия на микроорганизми или заболяване в определен период от време.
Въпросът, който изниква веднага е "Какво е възприемчивост?". Това е качество или състояние да възприемаш, да си предразположен към нещо, да си чувствителен към нещо (като например някой болестотворен микроорганизъм, наследствено заболяване или лекарство). Следователно при всяка болест или инфекция съществува възприемчивост. Това е само името на състоянието, което лежи в основана на всички възможни заболявания, както и на възможността за излекуване. “Ваксинирайте всички възприемчиви в даден регион, където се появяват избухвания на епидемии” – J. Bollet – т.е. ваксинирайте всички, които са предразположени и е много вероятно да се разболеят от дадена (епидемична) болест.
Да вземем пример с полиомиелитната ваксина, защото с нея най-много се злоупотребява и е една от най-опасните за човешкия организъм. При тази ваксинация трябва да зададем въпроса за индивидуалната възприемчивост, т.е. дали конкретното дете, което ще се подложи на ваксинация срещу полиомиелит е много вероятно да се разболее ако има контакт с неговия причинител; всяко дете на Земята ли е възприемчиво спрямо полиомиелит?; дали реваксинациите с полиомиелитна ваксина се необходими за всички деца по света, независимо от кръвния тип, наследствени имунитет или невъзприемчивостта си?. Следва да се зададе въпросът за идиосинкразията - това е свръхчувствителност, което означава необичаен (свръх силен, неочакван) индивидуален отговор към определени лекарства, протеини и т.н., както при инжектирането им, така и при поглъщането, вдишването или контактът с тях. Колко опасна може да бъде имунната реакция прямо полиомиелитната ваксина при деца с идиосинкразия (свръхчувствителни)? Но такава информация не се публикува или разгласява, защото рязко ще спаднат продажбите на гореспоменатата ваксина! Как наличието или отсъствието на възприемчивост и идиосинкразия, а също и на естествен имунен отговор има един и същ ефект при всяко дете в този свят, при все че те имат различна заобикаляща среда и начин на живот? Кой е потвърдил, като абсолютен авторитет, че не са необходими никакви тестове преди приложението на оралната полиомиелитна ваксина? Кой е казал, че никакви нежелани, странични или постваксинални реакции не следват след приложението на ваксината и имунният отговор при всички деца по света е еднакъв?
А трябва сериозно да се замислим, защото полиомиелитната ваксина представлява жив вирус на едно много опасно заболяване, който се въвежда в организма, с цел създаване на изкуствено подобно заболяване, посредством естествения имунен отговор, създаващ антитела, които да се противопоставят на реалния контакт с тази вирусна инфекция. Инокулирането означава да въведеш имунологично активен материал (антитяло или антиген), най-често с цел лечение или предпазване от заболяване.
За да разберем имунната система, трябва да знаем какво представлява тя: това е система в организма, която го защитава от чуждовидови вещества, клетки и тъкани, чрез реализиране на имунен отговор; тя се състои от тимус, слезка, лимфни възли, струпвания на лимфоидна тъкан (например в стомашно-чревния тракт, костния мозък), лимфоцити В и Т (клетките, които са носители на имунната памет и са със съществена функция при образуването на антителата) и имуноглобулини (те представляват всички видове познати антитела). Имунната система е създадена в съгласие със законите на жизнения организъм. Тя притежава интелигентен начин на функциониране и не може да бъде преодоляна лесно от нежелани атмосферни/природни фактори или инфекциозни микроорганизми, освен ако не е безпричинно увредена от лекарства (антибиотици; отровни храни; имуноактивни медикаменти – гама-глобулин, интерферон и други) или от нехигиеничен и безотговорен начин на живот.
При обичайни нормални ситуации и при напълно здравословни условия внезапното изкуствено приложение на живата полиомиелитна ваксина може да бъде шок за организма. Естествената имунна система понякога се поддава на въздействието на антигени/вируси и не успява да достигне очакваните резултати при произвеждането на антитела. Патогенният жив вирус може да надвие естествения имунитет и да прояви своята разрушаваща природа. Способността за защитна имунна реакция на организма може да бъде отслабена, а имунната система застрашена. Редица сериозни проблеми могат да бъдат следствие на увредения, отслабен или видоизменен имунен отговор. Отделните индивиди могат да реагират по различен начин (понякога много бурно), като развият например имунна недостатъчност, имунна хемолиза (разпадане), имунно подтискане, имунопролиферация (нерегулиращо се разрастване на имунни клетки). Например левкемията е остро или хронично заболяване с неясна причина, характеризиращо се с прекомерно повишаване броя на левкоцитите и голям брой на моноцитите (при моноцитозната левкемия).
Поредицата от рутинни ваксинации срещу полиомиелит без провеждането на никакви предварителни тестове, в съчетание с приложението на различни, погрешно предписани и силни антибиотици може да наруши естествения имунитет на децата и да провокира различни заболявания с неясна етиология, които са трудни за диагностициране, независимо от различните скъпоструващи апаратури и лабораторни тестове.
Безразборното прилагане на ваксина, без предварително проучване дали съответното дете е свръхчувствително на нея или не е възприемчиво към съответната болест можем да сравним с преливането на кръв на нуждаещ се пациент без никакви тестове, отнасящи се до кръвната група и Резус-фактора.
При различните ваксинации, включително срещу полиомиелит, приложеният атенюиран (с намалена жизненост) или жив вирус без никакви тестове на приемащия е реален враг на организма, най-малко поне по време на приложението му.
Сред последствията могат да се срещнат заболявания като васкулити (възпаления на кръвоносните съдове), гломерулонефрити (заболявания на бъбречната тъкан с възпалително или автоимунно естество), системен Лупус еритематозис (автоимунно заболяване), хемолитична анемия (анемия, в резултат на краткия живот на кръвните клетки и бързото им разпадане), имунобластна лимфаденопатия и т.н. и т.н. – все състояние които би трябвало да привлекат вниманието на медицинската общност.
|
