Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Как да насърчите въображението на детето си 12 12 2024      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 

Как да насърчите въображението на детето си


За втория си рожден ден дъщеря ми получи комплект статив, бои и четки за рисуване. Със съпруга ми й показахме как да ги използва само веднъж - и това беше началото. Тя рисуваше по цял ден, всеки ден, седмици наред. Всяка рисунка й отнемаше около 2-3 минути (като повечето 2-годишни дребосъци, тя трудно задържаше вниманиетоси върху едно нещо), но очевидно това време й беше достатъчно, за да й достави огромно удоволствие. Три години по-късно, когато малкият ни син достигна същата възраст, извадихме отново всички принадлежности за рисуване. С надеждата да му осигуря радостта, която цветните петна доставяха на сестра му, аз му показах как да използва водните боички и дори собственоръчно му нарисувах котка. Той се вторачи в статива за секунда и съвсем безучастно го подмина, за да си вземе колата на Супермен. Тогава разбрах, че някои деца са по-склонни да се забавляват, творейки, от други. И до ден днешен голямото ми дете има далеч по-артистичен дух от малкото си братче. Но само защото детето не проявява заложбите на следващия Пабло Пикасо, не бива да се игнорира развитието на творческото му мислене. Всички деца могат и би трябвало да се научат как да изразяват себе си, макар и по различни начини. Просто някои се нуждаят от малко повече възможности и насочваща помощ.

Ползата:
Ранното насърчаване на творческото мислене има удивително влияние във всички сфери от живота на детето и възрастния човек впоследствие. Дете, което от малко е окуражавано да мисли извън границите, на по-зряла възраст ще умее да намира нови и оригинални решения на неизбежните проблеми и трудности. В нашето сложно и бързопроменящо се съвремие гъвкавото и оригинално мислене е ключът към успех в училище, в работата, в живота. Съвсем логично, точно подрастващите деца се оказват във възможно най-благоприятната възраст за развиване на въображението. 2-годишното дете все още има твърде мъглява представа за това кое е истина, кое - илюзия. За него е твърде лесно да започне и да се научи да мисли извън границите - по простата причина, че още няма ясно понятие за самите граници. Както всички знаем, за 2-годишните палавници няма невъзможни неща. Ако едно 4-годишно дете иска да си вземе бисквита от високия кухненски плот, вероятно ще премести стол, ще стъпи на него и ще достигне целта - метод, за който детето вече знае, че е ефективен. 2-3-годишният дребосък обаче е далеч по-изобретателен - едва ли ще ви изненада, ако се опита да достигне целта, като нареди плюшените си играчки една върху друга и се опита да ги използва като стълба или просто подскача неуморно и продължително, вярвайки, че може и така. Тъй като малкото дете все още не знае какво може и какво не, то се чувства длъжно да си измисли свой начин.

Начините:
Разбира се, 2-годишната възраст е и времето, в което детето започва да се учи на самоконтрол и въздържане - безспорно важни уроци, които обаче са реална заплаха за творческото му мислене. Целта на родителя е балансирането между общоприетите социални умения на детето и насърчаването на свободното му мислене. Определено трудна и малко объркваща задача, за щастие, не и невъзможна:
· Насърчавайте активните, не пасивните занимания. Мислете за въображението като за мускул: ако не се упражнява, той атрофира. Децата, ангажирани с пасивни забавления - гледане на телевизия например, приемат наготово представите и начина на мислене на големите, вместо да си изградят свои. Далеч по-нискотехнологични занимания като разходка в парка или разказване на приказка имат значително по-благоприятен ефект върху творческото мислене на малчугана. Разговаряйте с 2-годишното дете колкото е възможно повече. Задавайте му въпроси, които го предизвикват да развие собствено мнение и идеи. Разказвайте му истории и му позволявайте да опита да отгатне какво ще се случи накрая.
· Давайте на детето право на избор. Когато е уместно (и безопасно), позволявайте на детето да мисли и решава само. Питайте го например дали предпочита да пие от зелената или от синята чаша, или дали иска да облече раирания панталон вместо зеления. Колкото и незначителни да ви се струват подобни самостоятелни решения на малчугана, за него те са от съществено значение - така детето поема контрол над част от ежедневието си, което му доставя огромно удоволствие и усещането за свобода.

Предостави:Д-р Валерия Евтимова




Коментари
Написано от Дима на 2006-09-18 16:47:49
Благодаря Ви, Д-р.Евтимова ,за прекрасната и поучителна статия! С поздрав:Дима :)
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-02-17 00:12:53
Поздравявам Ви!Темата е перфектна.Наистина си заслужава да се прочете и съответно - приложи!Браво,страхотни темички има в този сайт :zzz

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Деца лишени от родителски грижи
Деца лишени от родителски грижи Физическата грижа не е достатъчна за развитието на здраво дете! Из...
Още  ]
Синдром на Даун
Синдром на Даун Генетична консултация и пренатална диагностика при болестта на Даун Какво представ...
Още  ]
Вирусни менингити
Вирусни менингити Менингитът е възпаление на мозъчнит...
Още  ]
Не на матурите!
Не на матурите! Спират обжалването на матурите със закон? Матурите- въпросителни без отговор?! ...
Още  ]
Синдром на родителското отчуждение
Синдром на родителското отчуждение Петьо (10 г.) и Вяра (6 г.) се завръщат с баща си от вакан...
Още  ]
  Моето Дете