|
|
Позволете на детето си да бъде себе си!
Интервю с Красимира Парашева- психолог
 Красимира Парашева е завършила социология в ПУ" П. Хилендарпски" и магистратура по психология във ВТУ" Св. св. Кирил и Методии". Психолог в ДМСГД- гр. Хасково, консултант в психологически кабинет към Сдружение "Шанс и закрила", психомоторен терапевт, специализира психодрама.
Какво трябва да знае всяко семейство решило да осинови дете?
- Много хора смятат, че ако едно изоставено дете бъде осиновено в много ранна възраст, то не преживява раздялата с биологичната си майка травматично. Пренебрегва се факта, че раждането е кулминацията на едно невероятно преживяване, продължило 40 седмици. Дори и детето да няма съзнателни спомени от разкъсването на връзката с биологичната майка, то преживява силна травма, която се запечатва на клетъчно ниво и накърнява фатално способността му да се довери и да обича някой друг. Всяка двойка кандидат-осиновители трябва да бъде информирана за тази травма и начина, по който тя влияе на децата им и на тях самите. Осиновяването е дългогодишен процес, в който осиновителите трябва да помагат на детето да преодолее раната от отхвърлянето.
Има ли специфични прояви детето отглеждано в институционална среда и с какво трябва да се съобразяват осиновителите и да помагат?
- За всеки е ясно, че институционалната грижа не е най-добрата грижа за изоставените деца. Липсата на постоянна обгрижваща фигура лишава детето от най-важните фактори за нормалното психично развитие - непрекъсната последователност от връзка със значим възрастен, емоционално обгрижване. Колкото повече са фигурите, които се грижат за детето, толкова повече намалява неговата способност да се привързва, а чувствата му се притъпяват. За детето впоследствие е трудно да се привърже. Чувството за загуба, което преживяват осиновените, най-често се проявява в поведението им като тъга и депресия. Етапите на скръбта, през които минава едно изоставено дете, включват гняв и протест, чувство на безнадежност и отчаяние, отчуждение и накрая примиряване. Подсъзнателният страх от евентуални загуби предизвиква тревожност у детето, която в зависимост от темперамента си то изразява по два начина - или се държи провокативно с родителите си, опитвайки се да ги накара да видят хаоса вътре в него; или се затваря в себе си, изолира се от тях и проявява психосоматични симптоми. И двата вида реакции предпазват детето от бъдещо влошаване на психиката. Важно е кандидат-осиновителите да бъдат запознати с тези симптоми, да бъдат обучени да ги разпознават и най-вече да се научат да ги придружават, т.е. да придружат детето в неговото страдание и по този начин да изградят доверието между себе си и детето.
Как трябва да се общува с осиновеното дете отглеждано определен период от време в институционална среда?
-Начинът, по който можем да се справим с трудностите, свързани с осиновяването, не е като ги отричаме. Най-добре би било да ги осъзнаем, да приемем реалността и да се научим да се справяме с нея. Семействата на осиновителите живеят в малко по-различна реалност от биологичните семейства, която те трябва да осъзнаят и с която трябва да се справят. Идеята, че съществува травма, причинена от раздялата на детето с биологичната му майка не се приема лесно. За всички родители, независимо дали са биологични или осиновители, е важно да осъзнаят, че отглеждането на едно дете е свързано с доста време, внимание и разбиране.На осиновените деца е необходимо да се отделя много повече търпение и разбиране, поради причините които вече изброих. Тези деца са особено чувствителни към детските градини или към сменящите се детегледачки, защото вече са били изоставяни. Те не са готови да се разделят за по-продължително време с майките си. Преди една двойка да си има дете, независимо дали биологично или осиновено, е добре да си отговори на въпроса, дали е готова да постави детето на първо място - не само материалното му благосъстояние, но и емоционалното, психическото, физическото и духовното му благосъстояние.
Има ли оптимална възраст за детето за осиновяването му?
- Едва ли можем да поставяме възрастта като граница, но е добре осиновителите да знаят някои неща, когато решат да осиновяват по-голямо дете. Голяма част от проблемите при по-големите деца са свързани с многобройните привързаности и раздели, които те са преживели, бивайки местени от една институция в друга. Освен това, осиновителите може да се сблъскат и с насилие, което детето е преживяло или в биологичното си семейство, или в институцията. Всички тези травми поставят голяма отговорност върху осиновителите. Те трябва да проявяват разбиране, състрадание, да сдържат себе си, за да могат да се справят с трудното поведение на детето си.
Защо има случаи на разсиновявания и какви са най-честите причини за това?
- Понякога за родителите е трудно да помогнат на детето си да се справи с вътрешния си хаос, тъй като самите те се чувстват наранени от начина, по който се държи с тях (а това е начин детето да изрази болката си). В такива случаи поведението на родителите става зависимо от собствените им чувства на отхвърленост и неадекватност. Те се чувстват малоценни като родители поради невъзможността да се справят с детето и често изливат тези си чувства върху него. Това води до омагьосан кръг от отхвърляне едновременно от страна на детето и от страна на родителите. В пубертета проблемът може да ескалира до такава степен, че да се стигне да разсиновяване. И в края на този процес всички се чувстват отхвърлени и провалени.
Кои са най-честите проблеми и страхове, които споделят с вас осиновителите?
- За съжаление много рядко, дори почти никога осиновителите не търсят консултация с психолог преди осиновяването. В практиката ми имам случаи когато започваме срещите си с родителите няколко години след осиновяването, когато започнат да се сблъскват с проблемите, които вече споменах.
Каква е ролята на психолога когато се осиновява дете?
- Добре е осиновителите да знаят, че подготовката за детето включва нещо повече от това да му осигурят задоволяване на основните потребности. Работата с психолог преди осиновяването може да даде отговор на много от въпросите, които ще възникнат след осиновяването. Поради специалните грижи, които изискват децата изживели травмата на изоставянето, кандидат-осиновителите могат да се подготвят за бъдещото си родителстване, като се замислят върху значимите загуби, които са преживели в своя живот; включително травмата от невъзможността да имат свое дете.Психологът може да им помогне още веднъж да преосмислят мотивацията си да станат осиновители, готовността да признаят разликата между биологичното семейство и семейството с осиновено дете, очакванията си спрямо детето и връзката им с него, както и чувствата, свързани с това да отглеждат чуждо дете, което да е напълно различно от тях.
Вашите съвети към родители, решили да си осиновят дете?
Не винаги е лесно да се придържате към някакви правила, но е добре за благосъстоянието на осиновеното дете да се спазват някои основни положения:
- Никога не заплашвайте детето, че ще го изоставите, това само засилва тревожността и предизвикателното му поведение.
- Проявявайте разбиране към чувствата на детето си, те идват от несъзнаваното и носят своя смисъл.
- Позволете на детето си да бъде себе си, оттеглете очакванията, чужди на неговата личност, характер, таланти и ценете уникалността му.
- Не се опитвайте да премахнете болката на детето си, то трябва да се справи с нея, а вие проявете разбиране към чувствата на детето си и му осигурете начин, по който да преодолее болката си.
Интервю за НФМД
|
Осиновени деца
Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2009-04-01 20:02:09
Здравейте,
Искам да попитам как едно осиновено дете може да се справи след много години с неосъзната си травма от раздялата с биологичната си майка и да бъде добър родител за собственото си дете? Тази травма явно оказва някакво влияние и към отношението към него. | Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2009-04-13 21:44:13
На човек му е трудно да се справи с "грешките" на другите, касаещи неговия живот. И все продължава да се връща назад към миналото. И да се пита - ами ако не беше станало така....., или - ако не ме бяха оставили живота ми щеше да е друг.....Мисля, че родител може да е полезен за детето си ако загърби своите чувства и мисли за тези на детето си. | Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2009-04-30 18:10:16
Сред същностните проблеми за осиновените са изоставянето и загубата.От тях произлизат проблемите с отхвърлянето, доверието, интимността, лоялността, вината и срама, властта и контрола, идентичността.За повечето осиновени всички тези неща се преплитат.Страхът от изоставянето не напуска осиновения дори в зряла възраст и това може да бъде наблюдавано в начина, по който протичат връзките му с най-важните хора в неговия живот.Така мога да ви отговоря най-общо, защото темата е много обширна.А начинът за справяне с този проблем не само на осиновения, а и на хората около него е говоренето по въпроса,запознаване с проблемите съпътстващи едно осиновяване и разбира се подходяща терапия. | Интервю с Г.Николова- психолог
Написано от nfmd на 2011-06-28 14:20:34
http://www.haskovo.net/news/82986 |
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
