Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Стадиите в психичното развитие според Жан Пиаже 16 09 2019      
 
Оценка: / 1
СлабОтличен 

Стадиите в психичното развитие според Жан Пиаже

Познавателно развитие. Переспективи в теорията на Жан Пиаже за интелектуалното развитие.

Изучаването на развитието на познанието е свързано с описването и разбирането на начините ,по които интелектуалните способности на децата и тяхното познание за света се променят в плана на развитието. Познавателната способност се отнасят до умственото поведение и дейност , чрез които децата получават и „обработват” познанието.То включва учене, възприемане, памет и мислене. Концепцията за познанието е толкова широко обединяема , че повечето от темите са необходимо свързани с проблема за развитието му.Биологичните фактори ,факторите на околната среда и личния опит ,социални фактори ,емоции и мотивации – всички те играят роля в развитието на познанието.Теорията на Жан Пиаже за развитие на познанието се опитва да обясни как детето се адаптира към света и как си обяснява предметите и събитията около себе си.Как детето учи за характеристиките и функциите на предметите – вещи („играчки” , мебели , храна и други). За социалните предмети като него самото , родителите и връстниците му.Как детето се учи да групира предметите ,да открива прилики и разлики в тях ,да разбира какво причинява промените в предметите и събитията , да формира очаквания за последните събития.Жан Пиаже разглежда децата ,като играещи активна роля в изграждането за собствените ни знания за реалността.Децата не приемат информацията пасивно.Въпреки ,че мисловните процеси и разбирания за реалността в тях са видоизменени от сблъсъците им със света , те играят активна роля в тълкуването на информацията ,която децата събират от опит така и в адаптирането и към знанието и схващанията за света ,които вече притежават.Познавателните структури ,които детето реализира ,не са физични единици в мозъка.Те са сродни и организирани групи от спомени , мисли ,действия и стратегии ,които той използва в опита си да разбере света.Дори при бебетата е очевидно ,че поведението отразява някои организирани модели на отношение или „опознаване” на околната среда.Не е същият процеса ,включен в опознаването на света от по – големите деца и възрастните ,където вътрешно мисловното представяне и използването на символи ,като тези на езика , са включени към адаптирането на света.Жан Пиаже създава когнитивна теория , насочена към изследване към адаптивната природа на човешкия интелект.В него се разглежда както съвкупност от интелектуални активности , свързани с придобиване ,организация ,преработка и използване на знания.Анализи се развитието на водещите познавателни процеси : Разпознаване , интерпретация ,класификация и запомняне на информацията ,формулиране на логически изводи , формиране на стратегии.
Централно в теорията на Пиаже е понятието интелект.Той го разглежда във връзка с особеностите на биологическата адаптация на индивида.
Саморегулация – Това е възможност на индивида да съхранява или възстановява собственната структура ако нещо е заплашва или тя е повредена.
Равновесие – Разбира се не като баланс на сили в състояние на покой ,а като максимално значение на субективната дейност за компенсация или нивелация ,както на реални ,така и на очаквани външни въздействия.
Асимилация – Може да се определи като стремеж на индивида да взаимодейства с околната среда ,така че да е нагоди към вече съществуващи познавателни структури.
Акомодация – Стремеж на индивида да измени себе си в отговор на изискванията на околната среда , т.е да измени действията и представите си в съотношение с новата ситуация.
Когнитивно развитие на детето – Резултат е от процесите на асимилация ,акомодация и равновесие.
Роля на съзряването – Пиаже признава определена роля на съзряването ,но само по отношение на нервната система на индивида .С това се откриват възможности за снемане на време времевите ограничения в развитието на познанието.
Роля за синволическите функции и на езика в частност – Пиаже поддържа тезата ,че езика не формира мисленето. Различават се символи ,напомнящи по някакъв начин обозначаваните предмети и знаци.Те заместват предметите въз основа на установени между тях връзки. Пиаже не вижда в езика източник на мисълта.За него източника е действието.
Роля на социалното обкръжение – социокултурната среда влияе върху скоростта ,но не и върху реда на преминаване чрез различните стадии от развитието на интелекта.
Роля на уравновесяването – Това е процес на саморегулация и е насочен към корекция или компенсация на нарушенията , които извеждат индивида от равновесие.
Роля на социалниа опит – Опитът ,според Жан Пиаже ,се формира от усвояването на ново знание чрез действия с предмети. Този процес развива различни типове знание.Най – съществени в теорията на Пиаже са два вида опит – физически и логико-математически.
Роля на децентрацията – Това е способност за свободно преминаване от една гледна точка към друга както в буквален ,така и в преносен смисъл .
Роля на научаването – За Пиаже научаването не е синоним на развитието.Това е овладяване на знания ,постъпващи от външен източник.При научаването не се реализира голямо развитие ,защото в случая липсват активната саморегулация и контруиране от страна на индивида.Пиаже разглежда етапите на интелектуалното развитие от гледна точна на прогресивните промени в познавателните структори.Той посвещава повечето свои изследвания на първите две години от живота на децата ,които нарича сензомоторен период.
Сензомоторен период:
Сензомоторният период /от 0 до 24 месеца/ Жан Пиаже характеризира с три особености.Той е сензомоторен , защото главните задачи се отнасят до координация на моторните действия със сензорната намеса. Сензомоторният период започва с генетично заложените рефлекси.Той завършва с появата на говора и другите символични начини за представяне на света.Жан Пиаже разделя периода на 6 етапа.Всеки етап представлява ново ниво във възможностите на бебето да се свързва и адаптира към околната среда.
ЕТАП 1: Рефлексни действия /от раждането до 1-вия месец/.Когато са стимулирани през първия месец от живота си бебетата отговарят с биологично предпрограмирани механизми или рефлекси.Рефлексите създават основата на съприкосновението на бебето с околната среда.Но средата не винаги действа, влкючва и изключва тези наследствени механизми.Още през първия месец бебетата променят и адаптират собствените рефлексни отговори.По-скоро децата стават нещо принципно ново ,чрез взаимоотношения с околния свят.В този етап се наблюдава асимилация под формата на първо упражнение /репродуктивна асимилациа/ и обобщение /с ученето се разпростира и върху други обекти/.Наблюдава се и различаване на различните ситуации /повторно разпознаваща асимилация/.
ЕТАП 2: Първични повтарящи се кръгообразни реакции /действия/ /от 1 до 4 месеца/.В този етап децата повтарят и променят поведението ,което първоначално са проявили и откриват ,че това им доставя удоволствие. Смученето на палеца е показателен случай в този аспект.Отначало детето може да е смукало пръстите си ,когато са били близо до неговата уста. По-късно ,след като преживяването е било приятно ,то търси своите пръсти ,за да повтори смукането ,но възникват трудности с координацията на зрителните и хватателните схеми ,нужни за действието.Тези поведения са първични ,защото са основани върху рефлексни или двигателни функции на собственото тяло на детето ,а са кръгови ,тъй като се повтарят.Първичните повтарящи се реакции са съсредоточени по-скоро върху действията на детето и неговото тяло ,отколкото върху предметите. Фунционирането на механизмите на усвоявяне и приспособяване е ясно видимо през този период ,тъй като схемите са променени и обединени.Започват да се появяват примитивни очаквания.Веднага след раждането сученето се е осъществявало главно ,когато устата на детето е била в контакт със зърното.Сега преждевременно бозаене може да възникне ,когато детето е поставено в наклонено положение /както при кърмене/ в ръцете на майката.Освен сученето и задоволяването на глада ,сукателната схема започва да включва и състояния за положението на тялото.Това съгласуване на схемите е изключителен напредък за периода.Особено забележително е съгласуването на сукането с хващането и на гледането с хващането.Детето улавя и доближава до устата си ,за да смуче почти всеки предмет ,който може да види. Заедно с това зрението и слуха се координират.Говори се за координирано движение на очите и слухово-зрителна координация /децата движат главите си по посока на звука/. Друг апсект на поведението на бебетата е имитацията.Жан Пиаже открил ,че когато дъщеря му Люсиен била почти на два месеца ,тя учестявала „гугукането” си в отговор на подобни звуци ,които той издавал.Отначало „гугукането” на Люсиен имало някаква връзка със звуците ,които издавал Жан Пиаже.Това явление той нарекъл вокална /звукова/ зараза.Когато тя станала на три месеца ,вече можела да имитира неговите звуци ,което показва ,че тя сама е успяла да възпроизведе същия звук. Пиаже нарича това явление имитация по модел.И наистина ,ако един човек /”моделът”/ имитира звуците на тримесечно бебе ,то създава модел за осъществяване на имитация.
ЕТАП 3: Вторично повтарящи се кръгообразни реакции /от 4 до 9 месеца/.През периода на първично повтарящите се реакции вниманието на детето е концентрирано върху собственото му тяло.През периода на вторично повтарящите се реакции ,то е по-скоро насочено към манипулация с предмети.Детето повтаря реакция ,която ще възпроизведе стимулиращите го случки ,които първоначално може да са възникнали случайно. Детето е започнало съзнателно да манипулира и променя своята среда , за да повтори интересни за него преживявания.В този етап ,вече направили връзка между действието и резултата от него ,децата се стремят да повторят резултата.Те започват да натрупват и разбирания относно постоянството на предметите. Стремят се да предвидят позициите ,от които предметите преминават в движение.Друго умение ,което децата развиват към края на този етап е разпознаването на предмет ,дори и само ,когато виждат единствено части от него.
ЕТАП 4: Координация на вторичните схеми /от 9 до 12 месеца/.По времето ,когато децата достигат 9 месечна възраст , те вече имат голям репертоар от схеми и разнообразие от методи за общуване и взаимодействие с околната среда.Според Пиаже , показателна черта ,признак на този етап е ,че децата могат да координират известен брой схеми ,за да създадат нови „методи”.Те могат да разчитат на умения ,които предварително са използвали , за да постигнат успех в дадена ситуация и ги прилагат ,за да решат проблемите в друга нова ситуация.Пиаже открива ,че ако се постави предмет под възглавница ,детето ще приложи умение ,придобито в предишна ситуация.В този етап за разлика от етап 3 , децата не просто преоткриват поведени ,което случайно са открили ,че носи някакъв успех в решаването на проблема.Те проявяват оригиналност : използват схема ,която са развили в една ситуация за операция /действие/ в друга.По този начин те освобождават заучен отговор от оригиналната ситуация.Същност децата прилагат успеха си в началото и избират точно отговора си ,за да постигнат нов успех. Пиаже нарича това съзнателна селекция ,в смисъл като първа проява на „интилигентност”. За Пиаже ,интелегентността е адаптация към социалната и физическа околна среда.През този етап , се появява едно ново измерение в концепцията на децата за предметите.До този момент ,ако предмет ,такъв какъвто е една играчка ,бъде поставен под нещо , така че да не се вижда ,децата няма активно да го търсят.До този етап ,когато един предмет не може вече да се вижда директно ,той вече не съществува за бебето.Около 9 месечната възраст , децата обаче започват да търсят предмети , които изчезват от полезрението. Пиаже отбелязва тази нова представа за постоянството на предмета и някои от нейните граници.Детето през този период започва да имитира реакции на други хора.През по ранните периоди имитацията се състоеше от повторения на реакции ,въведени от детето ,които могат да бъдат копирани от някой друг.Ако детето бръщулеви и неговата майка повтори звуците , то ще ги повтори отново. Този вид имитация включва само повторение на собственото поведение на детето.Сега ,ако майката започне нова реакция ,която е близо до някоя , която детето вече може да извърши ,то ще опита да промени познатата реакция ,за да съвпадне с майчината.
ЕТАП 5: Третични повтарящи се кръгообразни реакции /от 12 до 15 месеца/. През периода на третично повтарящите се реакции децата активно използват случайни методи ,за да научат повече за свойствата на предметите. Интересът вече не е насочен към тяхното собствено поведение и техните собствени тела. Любопитството ги подбужда към експерименти с предмети.Децата започват да се интересуват от свойствата на падащи предмети.Те експериментират ,като изпускат различни играчки.Променят начина ,по който играчката е пусната ,позицията и разстоянието на падане , мястото ,от което е пуснат предмета , и характеристиките на повърхността ,върху която той се призимява.Това изследване е вид ранно решаване на проблема.То дава възможност децата да се приспособяват към нови страни от своето обкръжение и да ги усвояват в техните непрекъснато променящи се схеми.Чрез експериментирането те научават характеристиките на предметите около тях , както и много средства за постигане на целите си.По време на етап 5 децата изучават предмети в шкафчетата си ,копчетата на радиото и телевизора ,предметите в гардеробите и кофите за боклук ,обелките ,боклуците ,книгите ,предметите на масата и т.н. Отличителен белег на етап 5 е по-нататъшното развитие за „концепцията за дълготрайността на предметите”.Децата търсят предмет ,който излиза от тяхното полезрение.Те правят заключения за местоположението на предмета от посоката ,в която се е виждал ,когато е изчезнал.Например – ако една топка се е изтъркаляла под леглото ,те е търсят там и повече от децата не правят грешката на етап 4.Ако в етап 5 играчката е скрита в място А , те я търсят на място А ,ако е в място Б ,те е търсят в място Б.
ЕТАП 6: Изобретяване на нови средства ,посредством ментални комбинации. /от 18 до 24 месеца/.Основен белег на този етап е появата на елементи на мисловна дейност.За Пиаже основна характеристика на мисълта е способноста на индивида да действува със отсъстващи предмети и събития.В този етап децата развиват проницателност.Те могат да търсят решение на проблема с по-малко „проби и грешки”.Могат да се освободят от непосредственото възприемане на предмета и да се задвижат в действията си от представата за него.По този начин децата търсят и намират предмети ,които всъщност не са видяли ,че са скрити.Едва в шестия последен етап от сензорно-моторния период ,етапът на изобретяването на нови средства посредством ментални комбинации ,започва да се появява мисловна дейност ,използваща символни репрезентации.
Дооперационален период:
Дооперационалния период Пиаже разделя на два етапа : доконцептуален етап /от 2 до 4 години/ и интуитивен етап /от 4 до 7 години/.
Доконцептуален етап – Основна характеристика на този етап е развитието на системите за репрезентация /като езика например б.а/ ,което Пиаже нарича символна функция.При доконцептуалния етап появата и усложняванията на силвоната функция се демонстрира чрез бързото развитие на езика ,чрез играта на въображението и нарастването на забавената във времето имитация. По време интуитивния етап се демонстрират промени в процеса на мисловна дейност ,включващи ново разбиране на взаимовръзките ,числата и класификациите.Всички тези промени подсказват ,че детето е способно да продуцира ментални символи ,служещи като посредници за неговите действия. Динамиката в развитието на езика в доконцептуалния етап се счита като етап от развитието на символизацията.Използването на езиковите символи разширява способностите на детето за разширяването на проблеми и му позволява да се учи от вербализацията на други.Схващането на Пиаже ,че когнитивното развитие изпреварва и е основа за развитието на езика ,е в пряко противоречие с често изтъкваната позиция ,че подобренията в разсъждаването и решаването на проблеми е резултат на напредването в развитието на езика. Теорията на Пиаже се подкрепя от изследвания на глухи деца.Резултатите от тях показват ,че децата със силно ограничение на езика са способни да разсъждават и решават повечето проблеми също като децата с нормален слух. Глухите деца еволюират обаче своите собствени нелингвистични символи ,тъй като те са нужни при мисленето и решаването на проблеми.Символният процес е очевиден и при „играта на въображението”.Дете , което е видяло влак да се движи по релсите ,може да нареди няколко кубчета и да каже „пуф-паф”.Детето е асимилирало кубчетата в схема по-рано включваща истински влак.Въпреки ,че основният интерес на Пиаже е насочен по-скоро към интелектуалното ,отколкото към емоционалното развитие на детето ,той подчертава емоционалната възможност на играта в този период.Символната игра е един опит за справяне с изискванията на действителността.По времето ,когато все по-нарастващи изисквания започват да се трупат върху детето ,то е способно да разрешава чрез играта ,сблъсъците с действителността по един задоволителен ,лишен от стрес начин. В доконцептуалният етап /както впрочем и в целия период / се наблюдават ограниченията на мисловната дейност ,свързани с анимизма и егоцентризма.Децата преписват живот на неживи обекти.Разстенията могат да изпитват болка ,когато бъдат откъснати.Вятърът може да говори на дърветата.Едно дете от предучилищна възраст обяснява ,че правило шапка и воден дюшек за домашния приятел – парче скала ,за да има приятни сънища.
Интуитивен етап – Терминът интуитивен се прилага към детето в периода от 4 до 7 години.Този термин е подходящ ,защото въпреки ,че определени ментални операции ,такива като начините на класифициране ,количественото определяне или установяването на взаимовръзка между обектите се случват , детето не изглежда да е наясно с принципите ,които то е използвало при изпълнение на тези операции.Макар и детето да може да решава проблеми включващи тези операции ,то не може да обясни причините поради ,които е решило задачата именно по този начин.Въпреки ,че детските символи стават все по-сложни ,разсъжденията и мисловните процеси притежават определени ограничения.Всичко обясниния от детето на външни явления се построяват чрез аналогии с дейността на човека.Това явление се нарича артификализъм. Децата правят утвърждения без да ги доказват.Те не умеят да определят понятието ,което употребяват и се ограничават с обозначение на съответния обект или определят понятието като изхождат само от унилитарните свойства напредмета.При децата се наблюдава нечувствителност към противоречие.Те не умеят да формулират въпросите си.Например с въпроса „Защо?” най-често питат едновременно и за целта ,и за причината на събитието.Проявите на налични форми на интуиция при децата е необратима ,защото представлява интериоризирана сензомоторна схема и следователно носи нейните свойства. За да се появят операции е необходимо интериоризираното действие да стане обратимо ,т.е липсва обратимост ,а следователно и операции.При децата се наблюдава липса на представа за качествената определеност на предметите, както и несъгласуваност между обем и съдържание.Мисловни ограничения са и в отсъствието на представа за съхранение на количество ,тегло ,дължина , обем и пространствена определеност на предметите.Като основна причина за това се сочи не само егоцентричността но и синкретизма в мисловната дейност.
Период на конкретните операции:
Периодът на конкретните операции обхваща възрастта от 7 до 11 години.Основна негова характеристика е използването на гъвкави обратими умствени действия.Децата могат да разбират определени логически правила. Става възможно да се съобразяват с различни отношения в един проблем. Операционалният интелект по-добре се справя с преходите от едно състояние към друго.По-голям интерес предизвиква обяснението и разбирането.Снемат се изцяло времевите и пространствени разлики.Решаването на проблемите става вътре в една система от операции ,които Пиаже нарича „групировка” 5-те свойства на групировката са условия за нейното развновесие.
Период на формалните /абстрактните/ операции:
Това е период ,който започва от 12-13 годишна възраст. В него според Пиаже се ражда за втори път личността и се включва в живота на възрастните.На равни- щето на формалните операции окончателно се разделят формата от съдържанието на знанието.Благодарение на това децата започват да разсъждават върху изказвания в инстинността ,на които не са уверени.Те ги издигат като хипотези ,от които следват възможни последствия.Възниква хипотетикодедуктивно мислене.Формира се способност за комбинаторика. Пиаже твърди ,че започват да се формират пропозиционални структури /в мисленето имат място примерно 16 бинарни операции на двузначната пропозиционална логика/.Децата съставят не само комбинации от обекти, но и от изказвания ,изречения ,което и поражда нова логика ,свързана с определянето на истинността и лъжливостта.На равнището на формалните операции подрастващия може да открива закономерности ,да различава фактори ,свързани с едно събитие.Формира се експериментално теоретично мислене.Формалните операции се отнасят до възможни преобразувания на реалността.Операциите и групировките на този период добиват своята независимост от предметите , за които се отнасят.Операциите се осъзнават , от което следва „опериране с операциите или техните резултати”.Започва прилагането на „рефлексна абстракция”.Системно се търсят решения на проблемите.Развива се способността да се разсъждава върху хипотетични проблеми.Появяват се умствени действия ,които могат да се определят като способи за прилагане на абстрактни правила за решаване на клас задачи.Наблюдава се интерес към абстракции ,философия ,политика ,правосъдие и индивидуална свобода ,религия и т.н.Изявяват се размисли за идеалите и бъдещето.Последното намира израз в проявите на интелекта в сферата на морала. Пиаже твърди ,че в подрастваща възраст ,личността се формира въз основа на егоцентризма. Подрастващите имат възможност да концептуализират мисълта на другия.Новото им равнище на мислене им дава основание да предполагат ,че техните мисли и действия са интересни за другите хора.Те стигат до заключението ,че другите са възхитени от тях или пък са критично настроени.Подрастващите приемат мнението на другите екстремално.В резултат се насочват към единствено мнение ,дори то да е „героично” необичайно.Егоцентризмът се появява както в стремежът към чудато облекло ,така и в отношение между половете.На 15-16 години подрастващите декларират своя егоцентризъм особено когато установят , че другите хора около тях са заети със себе си и собствените проблеми.Накратко- те стават способни да различават съзнателно от несъзнателно ниво.С характеристиката на формалното мислене Пиаже завършва изложението на своята теория ,свързана с изучаването на психичното развитие на детето.В анализа на развитието на водещите познавателни процеси ,наред с тези свързани с формулирането на логически изводи,на разпознаване,класификация и формиране на стратегии, съществени са процесите свързани със запомнянето на информацията.

Източник: www.psychology-bulgaria.com



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
НФ "Моето дете" издаде електронна книга ...
НФ "Моето дете" издаде електронна книга с интервюта и публикации за детето от Нади Караг...
Още  ]
Синдром на Даун
Синдром на Даун Генетична консултация и пренатална диагностика при болестта на Даун Какво представ...
Още  ]
Пренатално възпитание
Пренатално възпитание Невербална комуникация по време на пренаталния процес Възпитание, кое...
Още  ]
Проблеми при кърмене
Проблеми при кърмене Златни правила за кърмене “А” и “Б” при кърмене на но...
Още  ]
Коледа
Коледа- семеен празник Бъдни вечер. Рождество Христово- Коледа. Елхата. Дядо Коледа. Коледни рецепт...
Още  ]
  Моето Дете