Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Деца лишени от родителски грижи 18 10 2019      
 
Оценка: / 16
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Деца лишени от родителски грижи
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5

Деца лишени от родителски грижи

Запитвали ли сте се какво изпитва или чувства детето, след раздялата с майката и постъпването му в социално заведение? Първото нещо, което изпитва изоставеното дете е загуба:
*загуба на биологичните си родители
*загуба на генетична връзка
*загуба на статус - “всички ме мислят за различен”
*загуба на увереността за това “Кой съм аз”
*загуба на чувството за стабилност, защитеност и сигурност
Ако детето е отделено от майката веднага след раждането му и е настанено в ДМСГД , изведнъж се прекъсва симбиозата майка - дете. Липсват майчината прегръдка и топлина, познатият глас, притискането до майчината гръд. Колкото и добре да е обгрижвано, то заспива само в студеното си креватче, получава своите грижи когато му дойде времето според установения режим, не може да създаде емоционална връзка с определен възрастен, поради честата смяна на лица според работното време на персонала. Всичко това оказва негативно влияние върху цялостното му развитие. Ако пък детето е отделено от майката месеци или година след раждането си, травмата е още по-голяма, защото то вече е изградило емоционална връзка с майката и разпознава майчиното лице... и изведнъж попада в една напълно непозната обстановка, с нова заобикаляща го среда и непознати лица,
което е ужас в очите на малкото дете. Изведнъж се чувства изгубено, само и беззащитно. Детето израства в група без индивидуално внимание, без лични вещи, без собствено пространство, в постоянна конкуренция за храна и играчки и без удовлетворяване на емоционалните му потребности. За разлика от детето израстващо в семейство, където е единственото и уникалното, в един социален дом детето е едно от многото, без възможност да остане само със себе си, да отдели своите вещи от чуждите, да има нещо което е само негово. Който е посещавал подобни домове, ще забележи обичайните картини: деца със стереотипни движения- монотонни поклащания или блъскане на главичката в стената поради скука, деца в предучилищна възраст смучещи палец или предмет в устата, деца които веднага се доверяват и притискат към всеки непознат, други които изпитват ужас от появата на непознато лице и особено ако е мъж, неадекватно поведение при излизане в извън институционална среда, големи дечица които не могат да контролират физиологичните си нужди, имат затруднение с дъвченето на твърда храна, много изоставащи в говорно отношение и в цялостното си физическо и психическо развитие. Бебетата рядко плачат, защото за разлика от домашното дете, тук плачът не е сигнал- повик към майката, затова пък по- големите деца общуват в повечето случаи чрез агресия. Израстват в еднообразна среда тип болнична или ясленска. Много от децата не могат да преодолеят раздялата с майката и поради системното незадоволяване на ред емоционални потребности са поразени от психическа депривация, която е характерна единствено за деца израстващи в социално заведение или без адекватна майчина грижа. Тези деца в по- голямата си част изостават в цялостното си развитие под вродените си възможности, трудно усвояват материалът в ДГ и училище и често се нуждаят от допълнителни занимания. Ще се опитам да илюстрирам ситуацията: Представете си, ако години наред вие не сменяте обстановката около себе, ден и нощ сте на работното си място и живеете в група от 15-20 ваши колеги...!? Еднообразието би ви съсипало. Рецептата е децата да не израстват в институционална среда. Не напразно в повечето страни работят организации, които са в контакт с майки в риск още в родилния дом и веднага осигуряват семейство което да осинови детето веднага след раждането му. Ако се наложи настаняване на дете в институция, тогава става въпрос единствено и само за временно настаняване и приоритетно се работи за намиране семейство на детето- връщане в биологичното семейство след провеждане на определени обучителни процедури с родителите, настаняване на детето в приемно семейство или осиновяване. Младите хора от малки получават достатъчно знания относно половата си култура и отговорност при създаването на човешки живот. Разработена е и системата за приемните семейства, която работи много успешно. В малкото съществуващи социални заведения за деца се работи на принцип максимално доближен до семейната обстановка т.е. за малка група деца се грижи една жена- майка в отделно семейно жилище или като познатите ни SOS Киндердорф и домовете за деца са сведени като брой до минимум. Нужни са спешни промени в България, по отношение на децата отглеждани в социални заведения и не потърсени от родителите си, съответно без отказ и без право на осиновяване. Нужни са съкращаване на сроковете за осиновяване на децата. Няма да правя анализ на българските детски социални заведения, има добре функциониращи, има и такива в окаяно състояние, но така или иначе една затворена институционална среда не може да възпита адекватно едно дете. Институционалната среда убива детската душа и не може да възпита личности! Много родители осиновили дете, ще се срещнат с подобни проблеми, нужно е търпение и много любов и чудото става- детето бързо наваксва пропуснатото, в противен случай проблемът се задълбочава и травмата остава.
Проблемът и държавата! По официална статистика от настанените в детски социални заведения у нас деца по-малко от 10% от тях са сираци или полусираци. Домовете са препълнени с деца, големи са и опашките за чакащи да си осиновят дете? Къде е проблемът? Около 90% от настанените в ДМСГД, ДОВДЛРГ и ДДЮ са деца оставени за отглеждане, без отказ от родителите им и съответно без право да бъдат осиновени. Родителите са предимно от ромски произход, социално слаби, многодетни, проституиращи, с психически заболявания или по ред причини хора които не са в състояние да си гледат децата. Една част са и деца върху които е нанасян физически тормоз. Не малка част са с различна степен увреждания. Има и деца просто изоставени, непонятно защо. Проблемът е, че много от родителите с години не посещават децата си, много от тях дори не могат да бъдат открити, не подписват декларация за отказ и децата са принудени да израстват по домове без шанс да попаднат в семейство, като бъдат осиновени. Други посещават децата си 1-2 пъти в годината, с което запазват правото си децата им да бъдат отглеждани от държавата, а родителите да не бъдат лишавани от родителски права, но в такива случай връзката родител- дете отдавна е унищожена. Време е законът да задейства и дете не потърсено повече от 3 месеца от родителите си, те да бъдат лишени от родителски права, а детето предлагано за осиновяване. Съответно социално слабите семейства да бъдат подпомагани финансово и морално, вместо децата им насилствено да са извеждани от семействата и настанявани в домове, за които трябва да се грижи държавата. Крайно време е да се поведе политика срещу безразборните раждания и захвърляния на деца предимно от многодетни ромски семейства, за които бременността и раждането са даденост, а не отговорност, а изоставането и отглеждането на дете е задължение на държавата. Необходимо е да се приложи при тази част от населението мащабна програма включваща задължително посещение на училище, повишаване на половата им култура и изграждане на навици за грижи за децата им. Разбира се не поставям под общ знаменател всички ромски семейства. Парадоксите са много: нпр. дете настанено в дом, ако му се наложи операция, това може да стане ако се издирят биологичните му родители, независимо дали детето е оставено за отглеждане или за осиновяване вкл. ако има подписана декларация за отказ. А ако един родител е лишен от родителски права, поради трайна незаинтересованост спрямо детето му и в последствие то има кандидат- осиновители, биологичният родител се уведомява и отново съдбата на детето е в ръцете на този човек. Това са безумията на законите, които в случая са лишени от логика, не работят в интерес на детето и по- скоро защитават интересите на изоставилия детето си, който би следвало да се третира като престъпник! Осиновяванията за чужбина също стават много бавно, процедурата е мудна, предлагат се предимно деца за които има три отказа от кандидати за осиновяване, често децата са предимно от ромски произход или с леки увреждания.
Програмата за приемни семейства прохожда трудно у нас. Това е добра алтернатива за деца, чиито шанс е живот в социално заведение, т.е. известно време да бъдат отглеждани в семейна среда, нещо което от много години се практикува в чужбина. Но процедурата отново е тромава, а малко семейства могат да отговорят на изискванията.
В първата половина на миналия век и след военните години в сиропиталищата са се отглеждали сирачета. После нещата се променят, а сега стоят по коренно различен начин. Днес проблемите са много и са много по-различни от преди 20 г. например, когато в ДМД раждаха предимно млади жени, които искаха да се скрият от обществото- предимно бременни ученички, студентки и пр., тъй като тогава моралът имаше други измерения. Сега младите хора са достатъчно просветени, има предпазни мерки, разрешени са абортите, всеки има право сам да планира кога да роди и кога не. Освен това много майки предпочитат сами да си отгледат децата и на това никой не гледа с лошо око.
Сега в домовете се настаняват предимно деца за отглеждане поради финансови проблеми на родителите. Но колкото и да са добри условията в един дом, детето е лишено от индивидуално внимание и любов, често се наблюдава изоставяне във физическото и психическото развитие на децата. Има и още един проблем: Персоналът е недостатъчен, трудът е специфичен, не всеки би могъл да работи на подобно място, за такъв вид работа е нужно голямо сърце и възвишен мироглед, но освен това е нужно и добро заплащане.
В България, като страна член на ЕС са необходими бързи и адекватни промени на сегашното положение по отношение изоставянето на деца и настаняването им в социални институции. Следва изясняване статута на всяко дете, привеждане на децата в биологичните им семейства с помощ и активна намеса на социалните служби, настаняване в приемни семейства или осиновяване. Необходими мерки:
Ако родителят не желае да се грижи за детето си, да бъде задължен да подпише декларация разрешаваща осиновяване. Непотърсил детето си родител повече от 3 месеца, автоматично да бъде лишен от родителски права. Родител изоставил детето си и поставил го в опасна за възрастта му ситуация да бъде третиран като престъпник. Всеки знае как се постъпва в ЕС с човек изоставел кученцето или котенцето си, а тук става дума за детски живот. Родител желаещ да се грижи за детето си, но нямащ финансова възможност- да бъде подпомогнат от държавата. Всяко дете за осиновяване, да бъде предложено на кандидат- осиновители. Да се приложи образователна програма спрямо хора, имащи над 3 деца настанени в домове. В момента хиляди деца с години израстват в социални заведения без да са изяснени тези ситуации. Съответно поетапно закриване и намаляване броя на институциите за деца в България и преобразуването им в такива за временно настаняване или дневни центрове за работа със семейства в риск. Не е нормално, най- бедната страна в ЕС да има най- много домове за деца лишени от родителски грижи, при условието че повечето от тези деца не са сираци и че има огромен брой желаещи да осиновят дете! Службите на ДАЗД да заработят ефективно, не с числа и документи, а с личната съдба и индивидуална потребност на всяко дете.
И проблемите не свършват до тук. Много невероятни деца заслужават семейства, а не участта да израстват в социално заведение. Тогава кой ражда безотговорно по десетина деца и ги оставя на грижите на държавата без да се интересува? Защо много хора чакат с години за да си осиновят дете безрезултатно? Къде се губи нишката? До кога, така...!? Как мислите?

Мариана Чомпалова- социален педагог





 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Бебето от 0 до 12 мес.
Бебето от 0 до 12 месеца Развитие през първата година Развитие на 1-месечното бебе: Тег...
Още  ]
Чревните разстройства и тяхното лечение ...
Чревните разстройства и тяхното лечение чрез храни Диарията е заплаха за живота на най-малките ...
Още  ]
Синдром на Аспергер
Синдром на Аспергер Как да разбираме учениците със синдром на Аспергер? Напътствия за учители ...
Още  ]
Захранване на бебето
Захранване на бебето Грешки при захранването Захранвайте бебето с оризова каша и месо на пюре ...
Още  ]
Ранно откриване на деца със специфични о...
Ранно откриване на деца със специфични образователни и възпитателни потребности Доц. д-р Йорд...
Още  ]
  Моето Дете