Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Изкуство и художествено възприятие 24 11 2017      
 
Оценка: / 11
СлабОтличен 
Изкуство и художествено възприятие

Първия от компонентите на триединната схема на възприемателния акт при контакт с произведение на изкуството е художествено възприятие.Когато говорим за възприятие, и то в рамките на философско- психологическите проблеми на изкуството, желателно е да уточним общогносеологическата категория „образ”, и то на конкретно ниво, или понятието „художествен образ”Представата за това, че именно в образа е спецификата на изкуството, определяща го като самостоятелен тип обществено съзнание – твърди Т. Домбровска, - имаща дълбоки корени в историята на естетиката, не е окончателно изживяно и в наши дни. Така например В. Разумни пише, че формирането на този съществен признак на художественото обобщение, образното отразяване на действителността се определя изкуството като форма, или тип обществено съзнание.
Анализирайки висшите психически функции, Виготски обръща внимание на съотношението между биологичното и културното начало у човека, чрез което могат да се отделят няколко нива, свързани помежду си и намиращи се в постоянно взаимодействие. Тези нива произтичат от характеристиката за същността на човека като съвкупност на всички обществени отношения, или човекът е резултат от взаимодействието между психофизиологическата природа на индивида и обществените отношения, конкретно-историческите условия на живота и дейността му, неговата социална практика.
-Първото ниво е социално-демографското – това е характеристика на човека, в която преобладава социалното начало, показваща социалния му статус, положението му в обществото. Тук психофизиологическият компонент е изразен съвсем слабо.
-Второто ниво е социално-психологическото – това е характеристика на човека, в която социалното и психофизическото начало образуват равноправно органично единство.
-Третото ниво е психофизиологическото – това е характеристика на човека, свързана с особеностите на висшата нервна дейност, темперамент, емоционално-волевата сфера, т.е. качества, които не зависят особено от социалната ситуация.
Очевидно, че на първо ниво (социално-демографското) изкуството не оказва непосредствено въздействие. Тук връзката е едностранна : образованието, полът, възрастта и т.н. влияят на отношението на човека към изкуството, но самите те не се изменят от контакта с него. Социално-демографското ниво е преди всичко условие за въздействие на изкуството върху човека, тъй като определя положението, мястото на човека в обществото и оттук възможностите и особеностите на общуването му с изкуството.
Исходните позиции на първото от тях са формулирани още от Виготски, който избира за обект на изучаване самото произведение на изкуството, а не автора и потребителя му. Ако това направление е насочено към крйния резултат от художествено-творческата дейност, материализирана в произведението на изкуството, то второто изследва творческия процес – от замисъла до резултата.Третото направление в изследванията е свързано с проблемите на възприемането на художествените произведения. Но голяма част от работите са посветени само на механизма на художественото възприятие без да се отнасят до влиянието на произведението върху личността или влиянието на личностните свойства върху възприятията на произведенията на изкуството. Именно в рамките на третото направление изучаването на художественото възприятие често пъти се съпоставя с психофизиологичните свойства на личността.
Отбелязахме, че художествения образ не се отличава по начина си на съществуване от обикновения образ. Това предполага тяхната идентичност. Спрямо направения анализ, художествения се отличава от обикновения само по характера на възпроизвежданите явления. Той означава образ, създаван със средствата на изкуството в процеса на художественото творчество. Художествения обрпаз съществува актуално, като различията от обикновения са обусловени от материалната структура на художественото произведение, като определящ фактор и психологическите особености на възприемащия субект.
Традиционното определение на изкуството е мислене в художествени образи. Художникът отразяващ действителността, мисли образно-емоционално, резултатът от неговото творчество носи в себе си образно-емоционално начало, предизвиквайки в публиката сходни преживявания и мисли.
Знакът, „микрообраз”, елементарната частица на художественото мислене е специфична за всеки вид изкуство. Художественият знак създава емоционално напрежение, защото в него е заключено авторовото преживяване и предизвиква у реципиента аналогично преживяване.
Чрез възприятието в съзнанието на детето възниква образ на материалната структура на художественото произведение, а след това е необходимо да се реализира и образът на това явление, което е отразено чрез структурата. В отношението на детето към тези два образа се проявяват и художествените свойства на произведението. Разбирайки по този начин художественото произведение като материално-духовно явление, искаме да подчертаем, че без възприятие художественият образ съществува само потенциално, което показва, че художественото произведение не е нещо независимо от субекта. От субекта се изисква да пряви известна инициатива, отношение към материалната основа на обекта, за да може той да се прояви като художествено произведение. Така в процес на възприятие, в резултат на отношението към материалната основа на художественото произведение, художественият образ предизвиква естетическото преживяване – реализира се естетическата му функция.
При възприемане съдържанието на художественото произведение, възприятията на децата се задържат на чисто външните му елементи- линии, цветове и т.н. Или оттук – този първи образ на материалната основа на произведението става основен елемент на художественото съдържание, защото предопределя целия следващ процес на художественото възприятие. Този първи образ на материалната основа на произведението насочва към онзи втори образ, заради който е създадена – основната цел на творческия замисъл. Особено важно е да се подчертае, че в съдържанието на художественото произведение първият образ има подчинена роля по отношение на втория.
На основата на тези разсъждения стигаме до същността на въпроса, който ни интересува. Според нас художественото съдържание не се изчерпва само с линии, обем, цветове, звукове, пространствено разположение и т.н., дори те да поразяват детското въображение със своята изразителност. Детето е длъжно да премине тази фаза, да разбере, че зад материалната обвивка се намира свят, който е реализация на мислите и чувствата на автора. Но за това са необходими усилия, това зависи от психологическите особености на съответното дете и най-вече от педагогическата работа в детските градини и началните училища – фактор в системата за естетическото възпитание. Една от насоките на тази работа, произтичаща от гореизложеното, е търсенето на възможност да се издигне детското възприятие на по-високо стъпало на развитие, децата да имат по-обобщени и систематизирани знания за възприемане качествата на предметите. Това се реализира чрез овладяване на изработените от обществото системи на сензорни еталони.
Формирането на естетическата култура с отчитане усвояването от децата на сензорните еталони и съответно еталоните за естетическа оценка на явленията, ще даде възможност за прилагане на тези еталони към произведенията на изкуството и свойствата им. Този процес закономерно ще се осъществява при съотнасяне на субективните преживявания на децата, емоциите им с характера на въздействието на овладените обществено изработени сензорни еталони. Именно това съотношение наричаме еталони за естетическо възприемане.
Оттук смятаме, че предпоставката за формиране у децата от прредучилищна възраст на художествено възприемане е овладяването на сензорните системи от еталони, като това става на базата на художествени произведения с цел отделяне на основните и съществени параметри на обектите и техните отношения скрити зад ситуацията на възприятие.
Това предполага значително да се разшири съдържанието на сензорното обучение, като в процеса на формиране у децата на сензорните еталони при обогатяване на опита им да се използват естетическите свойства на художествените произведения. Системните сензорни знания ще осигурят обобщени начини за обследване на предметите, а тясната връзка с произведенията на изкуството ще обезпечат по-широка ориентировка при възпитанието им. Това ще придаде на цялата система на сензорно възпитание осмислен и съдържателен характер.

Мария Иванова
СУ, ПНУП


Коментари
Zdraveite
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2012-11-17 13:02:17
kak moga da si svalq tozi statiq :)

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Цената на една прегръдка дневно
Цената на една прегръдка дневно Познаваме ли своите деца Философията "ще поплаче и ще мл...
Още  ]
Подготвяме ли детето за новата му социал...
Подготвяме ли детето за новата му социална роля на „кака” или „батко” Н...
Още  ]
Лили Димова: Песен се създава от екип, в...
Лили Димова: Песен се създава от екип, в който всеки оставя частица от душата си! Интервю...
Още  ]
Кърменето
Кърменето Невероятно откритие за кърмата Защо е важно да се споделя и разпространява информация за...
Още  ]
Новороденото
Новороденото Седмица първа Появата на бебето е нещо дългоочаквано от всички наоколо и...
Още  ]
  Моето Дете