Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Особености на детската възраст 30 11 2022      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 

Особености на детската възраст

Детският организъм проявява особености както п.ри своето нормално развитие и растеж, така и при болестните състояния, към които децата са особено склонни. Детският организъм се намира в непрекъснат растеж и развитие. Този растеж е толкова по-интензивен, колкото възрастта е по-малка. От зачатието до завършването на пубертетно-юношеската възраст детският организъм показва особена чувствителност към болестотворните външни фактори. И тази чувствителност е толкова по-голяма, колкото по-малка е възрастта на детето. В развитието на детския организъм се различават няколко периода:
Период на вътреутробното детство, през който се осъществява най-усиленият растеж и детето е максимално защитено от външни вредни-въздействия.
Период на новороденото, продължаващ от раждането до 28-дневна възраст. Това е най-критичният период. През него настъпват резки промени в условията на живот и се налага новороденото бързо да се приспособява към често пъти неблагоприятните за него условия (околна температура, инфекции, изкуствена храна и др.).
Период на кърмаче ската възраст — от 1- до 12-месечна възраст, през който детето има жизнена нужда от майчина кърма, която му осигурява оптимално развитие и защита от болести. През този период детето расте с бърз темп: за 5 месеца то удвоява теглото, което е имало при раждането (средно теглото при раждането е 3250—3500 г) и достига средно тегло около 7000 г, а към края на първата година теглото е вече утроено и достига 9500 г.
Предучилищно детство — яслена възраст от 1- до 3-годишна възраст и истинско предучилищно детство от 4- до 6-годишна възраст.
Младша училищна въз р а с т — от 7- до 10-годишна възраст.
Старша училищна възраст — от 11- до 18-годишна възраст или наречена още пубертетно-юношеска възраст.
Кои са показателите за нормално развитие на детето? На първо място това са показателите за еволюцията на теглото и ръста.
Наддаването на теглото е характерен белег за детската възраст. Само през първите 1—2 седмици от периода на новороденото се наблюдава временно физиологично (нормално) спадане на теглото с 5—10% от теглото при раждането. През всички останали пер:иоди на детството се отбелязва непрекъснато увеличение на теглото. През първото тримесечие за 24 часа кърмачето наддава дневно средно по 25—30 грама, през второто тримесечие — по 20 грама, през третото тримесечие — по 15 грама, а през четвъртото — по 10 грама. През втората година наддаването на тегло се забавя. От 2- до 9-годишна възраст това наддаване показва интензивно засилване.
У новороденото средната дължина на тялото е 50—51 см (с нормални колебания от 45 до 55 см). Момичетата и първородените деца са малко по-ниски на ръст. През първата година дължината на тялото се увеличава с 20—25 см. След 2-годишна възраст това увеличение става с по-бавно темпо и през пубертетно-юношеския период (у момичетата към 10-, а у момчетата към 12-годишна възраст) растежът се увеличава бързо и скокообразно.
Родителите често се безпокоят, ако децата им не наддават на тегло и ръст точно по размерите, дадени в различни таблици. Този страх най-често е неоснователен. Трябва да се знае, че това са само средни ориентировъчни цифри, които не винаги отговарят на значително широките отклонения при различните деца. Необходимо е по-продължително проследяване от лекар на цифровите показатели, за да се реши важният за родителите въпрос, има ли или не някакво нарушение в растежа на детето. Растежът на организма е съвкупност от действието на много фактори — наследственост, фамилии и расови особености, ендокринни влияния, начини на хранене и отглеждане, двигателна активност и физкултура.
Нормалното развитие на нервната система и на психиката у детето са също така важни показатели за неговото здраве.
-През първите години от живота голямо значение има развитието на статично-двигателните функции:
Първи месец: налице са разхвърляни общи движения и самостоятелно извиване на главата встрани.
Втори месец: краткотрайно повдигане на главата от легнало положение по корем.
Трети месец: кърмачето може да държи главата си трайно в изправено положение.
Шести месец:
може да пълзи и да седи с подкрепяне.
Девети месец:
седи свободно и стои право с подкрепяне.
Дванадесети месец:
стои право и прохожда с подкрепяне или самостоятелно.
Д в е години:
детето може да тича и да се качва по стъпала.
Три години:
може да кара велосипедче с три колела.
-
В умственото развитие децата показват значителни различия, които зависят от взаимодействието на много фактори: наследственост, хранене, отглеждане, възпитание, боледуване и др.:
Първи седмици:
новороденото за кратко време проследява движещ се пред очите му светъл предмет.
Първи месец:
детето започва да познава гласа на майка си.
Трети месец:
фиксира с поглед показани му предмети и започва да се усмихва.
Шести месец:
посяга и хваща показан му предмет.
Девети месец: започва да гука и произнася отделни срички (ма-ма, та-та, да-да) и да прави с пръстче „боц-боц".
Една и половина година: произнася до десет и повече думи и прави опит да се храни самостоятелно. . .
Две години: може да казва изречения от три думи и да прави колонки с кубчета.
Три години: знае своето име, храни се самостоятелно И започва да помага при обличането си.
Четири години: мие си зъбите, познава и назовава цветовете, задава много въпроси, играе задружно с други деца.
Пет години: съблича се и се облича самостоятелно.
Първите здравно-хигиенни навици детето започва да усвоява още в края на първата година, но родителите не трябва да избързват с прекалено ранното им насаждане. Особено важно е приучването към съзнателно (волево) изхождане по малка и голяма нужда, което най-често се осъществява от 1- до 3-годишна възраст. Всяко дете, което на четиригодишна възраст не може съзнателно и волево да командува изхождането си по малка и голяма нужда, се нуждае от консултация с педиатър.
Децата боледувах по-често от възрастните. Причините за заболяванията са много: болестотворни микроби (бактерии, вируси), паразити, недоимъчно хранене, неправилно отглеждане, травми, злополуки и непригодни условия за живот. У децата се срещат много наследствени и вродени болести и пороци з развитието на отделните органи. Туморите са крайно редки в детската възраст.
Най-честите болестни прояви са: повишена температура, хрема, кашлица, затруднено и учестено дишане, коремни болки, повръщане, диарични разстройства, кожни обриви, безапетитие, малокръвие, гърчове, отслабване, намалена жизнерадост и двигателна активност.
Родителите (особено майките) най-рано забелязват болестните прояви у децата, най-добре проследяват тяхната поява и развитие и сведенията, които дават на лекаря, имат голямо значение за правилното разпознаване естеството на заболяването и за ранното му лечение. Разпознаването на едно заболяване у детето е най-трудната задача в работата на лекаря и за нейното решаване незаменими помощници са родителите и близките на детето.
Родителите трябва да следят и най-малките промени и отклонения в здравното състояние на детето. При разпита (анамнезата) е най-добре родителите да дават сведения за настоящото заболяване, като последователно охарактеризират развитието на отделните болестни прояви. За по-пълно изясняване същността на едно заболяване и опознаване реактивността на детето често пъти се налага да се дадат допълнителни сведения, а имен-но: протичане на бременността, тегло на детето при раждане, болестни състояния в периода на новороденото, хранене на детето (естествено или изкуствено), как е протекло досегашното развитие на детето, какви ваксинации е получило, какви заболявания е прекарало и др. От значение е да се дадат сведения и за боледувания на родители, братя и сестри, баби и деди по майчина и бащина линия. Не бива да се пропускат и сведения за болестите в детския колектив (ясли, детски гради-ни, училища и др.), а така също и особености в характера, навиците и поведението на детето.
Родителите не трябва в никакъв случай да правят грешката сами да разпознават и лекуват заболяванията на децата, която грешка в някои случаи може да има фатални последици. Само-лечението трябва да се избягва и при леки на пръв поглед заболявания. Родителите и близките не бива в никакъв случай да плашат детето с лекаря, с лекарския преглед и манипулация или с евентуално постъпване в болнично заведение. Между родителите, лекаря и болното дете трябва да има спокойна взаимовръзка и доверие, които ще намалят де минимум неприятните изживявания на детето при неговата среща с лекаря или с болничното заведение.

Източник: www.lekar.bg


Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Нарушение на съня. Нощно напикаване на д...
Нарушение на съня. Нощно напикаване на децата. Нарушение на съня Нервните деца сравнит...
Още  ]
Деца убиват деца
Деца убиват деца Криминалистите оценяват случая като безпрецедентен за последните 20 годин...
Още  ]
Смисълът на привързаното родителство
Смисълът на привързаното родителство Наскоро се качих в едно такси заедно с 5-месечното ...
Още  ]
Чува ли вашето дете?
Чува ли вашето дете? Скъпи родители, Вие също можете да направите много, така че всяко едно...
Още  ]
От биберона до лъжичката
От биберона до лъжичката Как лъжичката измества биберона? <a href='/ads/adclick.php?n=a7ee...
Още  ]
  Моето Дете