|
|
Обратната страна на памперсите
 Преди години всяка млада майка, помъчена от безкрайното гладене и пране на пелени и гащички, започваше още от шестия месец, а понякога и по-рано да мъчи бебето на гърнето - веднага след сън или пък след хранене. Прането си е пране, но така младите майки всъщност формираха много важен момент от живота на бебето - правилния рефлекс за уриниране. Според уролозите винаги е имало немалко деца с нарушен ритъм на отделяне. Но сега специалистите направо се тревожат - при масовото използване на памперси, с които майките „опаковат" своите бебета през първите години от живота им за доста дълго време, все повече са децата, които изобщо не разбират защо трябва да седят на гърнето. Когато бебето е с памперси, майката не знае колко често уринира то. А това е много важна информация не само за нея, но и за лекаря. У новороденото обемът на пикочния мехур е 35-50мл. Когато в него се събере толкова течност, дребосъкът чувства нужда да се освободи и точно тогава става подмокрянето. В началото това е на всеки 30-40 минути, а около шестия месец - на всеки час. Към края на първата година „сухите интервали" се увеличават на час и половина. Чак към четвъртата година пикочният мехур сякаш „узрява", вместимостта му става 100-150мл и той е в състояние да задържа това количество течност. И оттук нататък не би трябвало да има подмокрени дрешки и постелки. А с непромокаемите памперси рефлексът не се формира, защото децата се чувстват комфортно. Те въобще не контролират процеса, не знаят какво трябва да се прави, не умеят да се стискат. И все повече деца, израснали с памперси, имат проблеми след четвъртата си година. На родителите и през ум не им минава, че се е задействала заложената от самите тях бомба със закъснител.
* Ако отглеждате малко дете с еднократни пелени, не забравяйте да го слагате на гърне. Би могло дори да превърнете този ритуал в игра, напълно достъпна за две-тригодишните. Купете красив детски будилник и нека малчуганът сам да натиска бутончето и да бяга на гърнето.
* Ако още не сте мислили за това, побързайте да формирате рефлекс, докато не е станало късно.
* Ако към четвъртата година детето още се подмокря, обърнете се към уролог. Вече е безполезно детето да бъде увещавано, засрамвано, наказвано - то трябва да бъде лекувано, а в тази ранна възраст лечението е по-бързо и по-успешно.
Не отлагайте посещението при лекаря до 6-годишната възраст на детето с надеждата, че всичко ще се оправи от само себе си. Вие го обричате не само на по-продължително лечение, но и на тежки психически травми.
Колко пъти е поискано гърнето?
* Всяка майка трябва да знае това. Често ли се напикава детето и колко пъти тича „там". Специалистите казват, че е лошо, ако детето не се изпишка докрай. Непълното изпразване на пикочния мехур води до инфекции и заболявания, изискващи, продължително лечение.
* Много лошо е, ако детето пишка много рядко. С памперсите това си остава тайна. За съжаление причина за рядкото отделяме на урина могат да бъдат заболявания на гръбначния мозък или пикочната система. Последствията са много страшни.
На особен риск са подложени момчетата - такъв юноша може да развие около 17-ата си година тежка бъбречна недостатъчност. Признаците за това урологът би открил в ранно детство, когато момченцето е ходело рядко и оскъдно но малка нужда, като потръпвало и плачело.
Затова памперсите трябва да се ползват разумно, когато сме на гости например, а не денонощно. И при първите съмнения да се търси лекарски съвет. Тогава ние, детските уролози, ще имаме все по-малко пациенти. По-малко ще са и страдащите комплексирани деца.
Обрив от бебешки пелени
Запазването на бебешката кожа чиста и здрава е истинско предизвикателство, защото през повечето време тя е покрита с пелени. Всички бебета, без значение колко добре са гледани, получават понякога подсичане, което варира от леко зачервяване до сериозно възпаление с инфектирани ранички. То обаче лесно отшумява и се лекува при домашни условия.
Обикновено подсичането на бебетата се дължи на амоняка - кожен дразнител, образуван от въздействието на чревните бактерии върху урината. Мокрите пелени протриват кожата и я разраняват, а амонякът допълнително влошава състоянието. Някои бебета развиват псориазис върху покритите с пелени части; други получават дерматит, себорея (свръхмазна кожа) или алергия (например към ластика на пелените). Раздразнената кожа е податлива на гьбични инфекции (кандидоза), бактерии и вируси.
Кърменето може да намали наполовина риска от появата на неприятния обрив. Това се дължи на факта, че изпражненията на кърмачето по принцип по-малко дразнят кожата.
ПРОФИЛАКТИКА
Най-добрият начин за предотвратяване на подсичането е поддържането на кожата суха чрез своевременната подмяна на пелените.
• Когато ги сменяте, измивайте с вода дупето на бебето, старателно го подсушавайте и нанасяйте плътен слой мехлем. Използвайте препарат на цинкова основа или към супена лъжица неароматизиран крем добавете няколко капки лавандулово масло. Избягвайте талка -фините частици могат да раздразнят белите дробове на пеленачето и да попречат на зарастването на пъпа. Ако държите на пудрата, изберете я от растителен произход (с царевично нишесте).
• Найлоновите гащички задържат влагата и допринасят за възникването на инфекции, но ако ги използвате, изпираите ги често.
• Внимателно перете на максимална температура и текстилните пелени с малко количество прах за пране. Добре ги изплаквайте и гладете. Избягвайте омекотителите.
ЛЕЧЕНИЕ
• Следвайте споменатите профилактични мерки и при всяка подмяна на пелените използвайте крем от невен или лайка вместо обичайните мехлеми. Пригответе смес от 4 капки лавандулово масло, 2 капки масло от благородна лайка, 1 капка масло от сандалово дърво и 10 чаени лъжички масло от невен.
• Сутрин и вечер къпете бебето, като добавяте към водата 2 капки лавандулово масло. То има успокояващ ефект и стимулира растежа на нови кожни клетки.
• Когато перете памучни пелени, добавете 6 капки лавандулово масло в пералнята по време на плакненето.
КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
• Подсичането не отшумява въпреки вземаните в продължение на няколко дни мерки.
• Кожата е силно възпалена или разранена.
Как да научим детето на чистота?
Техниката:
Вие вече сте подготвили детето, то познава думите, с които ще си служите, осъзнава нуждите на тялото си, вече е играло с гърнето и добре знае за какво служи, забелязало е какво правят "големите ", които не носят пелени. Различни признаци ви подсказват, че е готово да използва гърнето. Останалото е съвсем просто. Трябва спокойно да обясните на своето дете, че вече е голямо, за да се изхожда в памперсите, вместо в гърнето. Това ще бъде много удобно за вас и вие ще се гордеете с него. Когато успее да се изходи в гърнето, не пестете похвалите. Не забелязвайте неуспехите! Контролът на ректума се постига най- лесно. Желанието за изхождане е прост механизъм: става дума за натиска на съдържанието на дебелото черво. Детето бързо осъзнава това желание. Ето защо е безполезно да му налагате вашите часове за изхождане: времето за това действие зависи от вътрешния му часовник, а не от това, което на вас ви е удобно. Детето бързо ще се научи само да си иска гърнето. В противен случай просто му кажете:" Няма нищо страшно, просто не си разбрал навреме, че ти се ака. Следващият път ще седнеш на гърнето." Контролирането на пикочния мехур изисква да подканяте на равни интервали детето да седне на гърнето, особено на първо време. В повечето случаи е достатъчно да го запитате дали му се пишка. Единствено вечер преди лягане можете да слагате детето на гърне. И така, махате памперса, купувате красиви пликчета на цветя за момиченцата или слипчета за момченцата, обличате детето така, че то да може бързо и лесно да се съблече. това е всичко. После поставяме детето за известно време да свикне и се стараем да не се притесняваме за мокета. Когато видите, че е пишкало на пода, бързо го отвеждаме при гърнето и му обясняваме, че това се случва, че не е страшно и следващия път ще го направи в него. Свикването с гърнето трябва да стане за няколко дни. Ако често "забравя", трябва да се запитате дали детето наистина е било готово, в този случай му обяснете че не става дума за негов неуспех, а може би за ваша грешка.
Кога и как да откажем памперсите?
В България от преди десетилетия е останало схващането, че детето трябва дасе научи рано да използва гърне. Причината вероятно се крие във факта че, когато не е имало памперси все още, постоянното пране на пелени и честото подсичане на растящото дете са принуждавали родителите да започнат това обучение възможно най-рано. Много майки днес се сблъскват с остра критика от страна на баби и други по-възрастни роднини ако детето им на година, година и нещо все още ползва памперс.
От друга страна психолозите пък съветват да се изчака с обучението за изхождане горе долу до към 18 месечна възраст. Според тях това е етап от развитието на детето, който е индивидуален за всяко дете и настъпва между 18 месеца и три години. Всъщност ранното приучване може да доведе до проблеми на по-късен етап, като изпускане, нощно напишкване и прочие. Специалистите са определили някой показатели по които да разпознаем че детето е готово.
Първо то трябва да осъзнава, че извършва това действие – пишкане или акане, да има думи с които да ги нарича, да показва когато ги е свършило и да иска да му се смени памперса, да проявява интерес когато родителите му ходят до тоалетната и да умее да се изкачва по стълби държейки се за ръката на по-възрастен или за парапета. Ако детето проявява голям интерес, когато родителите ползват тоалетната, може би е по-добре да купите детски капак за тоалетна чиния и да поставяте детето на тоалетната за „пиш” и „ако”.
Имайте предвид, че прекомерната настойчивост може да се превърне в проблем, защото когато детето разбере колко е важно за родителите му да контролира изхождането си, може да използва това за да упражни натиск върху тях. Например когато му се скарат или възникне конфликт то да се изпуска.
Когато решите е моментът е дошъл, свалете памперса и оставете детето по гащички. За целта изберете по топъл сезон и гледайтете да бъдете вкъщи повече време и си осигурете голям брой дрехи за преобличане. Първите няколко дни и дори няколко седмици постоянно ще ходите след детето и ще бършете и ще сменяте напишкани и наакани дрешки, но след известно време ще видите че има напредък. Междувременно предлагайте на детето да ползва гърнето или тоалетната често, но не го дръжте там твърде дълго за да не се изнерви.
Някой деца се научават първо да контролират и съобщават за едното от двете неща, а други и за двете едновременно. Първоначално слагайте памперс на детето когато спи, а чак след като видите че памперсите остават сухи ги махнете.
Обърнете внимание на детето, как мама и тати винаги ходят в тоалетната, водете го с вас известно време преди да започнете обучението на гърне. Когато то свърши работата в гърнето или на тоалетната го похвалете и му покажете, че това е правилно и хубаво.
Имайте предвид, че основните стимули за детето са да не бъде мокро и да му е некомфортно и да прави като мама и тати, така че използвайте ги.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Статии
|
|
|
|
|
Рахитът
Рахитът
Витамин D
Рахитът се предава и по наследство
Рахитът е болест, която се развива у...
[
Още
]
|
|
|
ВЦУН
Лицеви аномалии
Терапевтична програма за работа с деца с вродени цепнатини на устните и/или небцето...
[
Още
]
|
|
|
|
|
|
|
|
|
