Тикове и заекване в детско- юношеска възраст

Тикове в детско- юношеска възраст

Тиковете са внезапни, често повтарящи се безцелни, прости движения, които обхващат отделен мускул или мускулна група, и въпреки, че детето схваща тяхното безсмислие, то не е в състояние да им се противопоставя. При опит да ги потисне волево, успява само за кратко време, след което отново се чувства принудено да ги извърши. Началото най-често е между 6 и 8 години, но може да се наблюдават както по-рано, така и по-късно. Сред децата в ранна училищна възраст простите тикове са много чести – до 5% от детската популация. Произхода на тиковете не е съвсем ясно изяснен, изглежда има предразположение /известна семейност, особено изразена при хроничните тикове/. Отдава се значение и на някои външни въздействия – травми, медикаменти и др. За леките, преходни детски тикове играят роля характерови особености, потискана активност, стеснителност, тревожност и др. При част от децата има данни и за минимална мозъчна дисфункция.

Най-често тиковете обхващат мускулатурата на лицето и шията – често мигане, повдигане на веждите, придърпване на устния ъгъл, отваряне на устата, гримасничене, опъване на шията и прочие. При хронични тикове движенията са по-сложни и обхващат и крайниците – подскачане, удряне с ръка по тялото, повдигане на раменете и др. Може да има и вокални тикове – издаване на звук, покашляне, подсмърчане. Освен с голямо разнообразие тиковете се проявяват с различно разпространение, продължителност и тежест. Усилват се в стресови ситуации, а по време на сън изчезват. Обикновено в класификациите се разграничават три разновидности в зависимост от степента на изразеност и протичането:

- Обикновени, преходни тикове – те обхващат ограничени мускулни групи, започват към ранната училищна възраст и 80% от случаите спонтанно изчезват около 12-13 години. Те са повече козметичен дефект, отколкото болест, но правят впечатление на околните, децата търпят подигравки и това ги води до потиснатост и социално отдръпване. Разтревожените родители, както и учителите трябва да бъдат съветвани да не се отнасят към проявата с особена тревожност, с непрестанно напомняне на децата да се въздържат, и със забрани, тъй като по този начин нараства тревожността и тиковете се засилват.

- Генерализирани, хронични тикове – преходът към тях не е много отчетлив. Обхващат се повече мускулни групи, включително крайниците и тялото. Ако има вокални тикове, те са по-комплексни – думи, повторения и др.

- Най-тежката форма е синдромът на Jilles de la Tourette – при него често се открива фамилност. Тиковете са генерализирани и винаги съпътствани от вокализации от най-различен вид – покашляне, ръмжене, звуци, провикване, както и извикване на обидна или цинична дума. Тиковете тук често менят своята локализация и интензивност. Обикновено траят до края на юношеството, но могат да продължат с отслабена интензивност и в зрелостта. Нарушават силно социалното вграждане, тъй като пречат на учебния процес.

Лечение – при преходните тикове не е наложително да се провежда медикаментозно лечение, към което някои от лекарите са склонни, а уплашените родители понякога много настоятелни. Те непрекъснато търсят този медикамент, който веднага ще потисне симптома. По-съществена роля би изиграло провеждането на психологични косултации и психотерапия, както и съветването за правилно поведение, а именно привидно неглижиране на симптома, за да не се фиксира вниманието на детето върху него и да не му се създаде чувство на малоценност. Много е важно да отбележим и момента на социалното вграждане. При леките тикове то зависи предимно от отношението и умението на родители, близки и учители да изградят около детето една добре приемаща го приятелска среда.

Заекване в детско- юношеска възраст

Заекването е разстройство в плавността на протичането на речта. Ритмичната последователност в изговарянато на звуци, срички или думи се нарушава чрез удължаване на определени звуци, повторение на срички, паузи. В периода на проговарянето – около 2,3 години може да има краткотрайно, епизодично заекване, обяснимо с все още неовладяната сложна координация на артикулационната система, в която са включени много съставни елементи. Това ранно заекване изчезва при правилно поведение на околните /да не се проявява пред детето тревога, което да му създаде чувство за малоценност и страх от говорене, да не се пренатоварва говорният апарат и други/. Момчетата са засегнати много по-често от това разстройство, отколкото момичетата.

Заекването може да се превърне в трайно разстройство. За да се намали говорното потискане, започват да се използват паразитни движения. Дефектът става осъзнат и необходимостта да се говори пред хора, води до тревожно очакване на появата му и по този начин го засилва. Емоционалният конфликт се наслагва на артикулационния дефект. Обикновено при възникване на заекване близките търсят обяснение в остри психотравми. Наистина те могат да играят отключваща роля, но основна остава слабостта в координацията на артикулационния апарат. Това се потвърждава и от разкриването на по-голяма честота на заекващи сред близките родственици. Механизмът на имитация също не се изключва.

Логопедите разграничават три типа заекване:
1. Клонично – с повторение на сричка от думите /най-често първата/.
2. Тонично – удължаване на първия звук на думата, след което останалата част се изговаря „залпово“.
3. Тонично – клонично или смесено.

При пеене или декламация на много добре заучен текст обикновено заекването не се проявява.
Лечението е предимно логопедично, като едновременно с него би било добре да се работи и с психолог или психотерапевт. При извънмерна тревожност в началото на логопедичните упражнения могат да се приемат за съвсем кратък период от време транквилизатори /бензодиазепин/ или да се работи с детето психотерапевтично.
Трайно фиксираното заекване може да остане за цял живот при флуктуиране на тежестта му в зависимост от обкръжението и натоварването с емоционални стресори.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.