Човешките бебета се раждат безпомощни, с нужда да бъдат изцяло обгрижвани и защитавани. За щастие те се раждат с всички необходими инструменти и „инструкции”, с които да постигнат подобна грижа и да станат обичана и обичаща част от своите семейства и общества. Вродените нервни и хормонални взаимодействия, помагащи на родителя и детето в този процес, са измежду най-мощните в природата. Хормоналните знаци са ясни и непреодолими и нашите инстинкти могат да ни дадат всички подходящи отговори. Ако не положат огромни усилия да избягват и пренебрегват подобни подтици, родителите по естествен начин ще следват насоките на своите неврони и хормони, отглеждайки бебета си в близък физически контакт.Веднъж родено, системите за хормонален контрол и мозъчните синапси на бебето започват трайно да се организират според човешките взаимодействия, които то преживява. Ненужните мозъчни рецептори и нервни пътеки отпадат, а подходящите за дадената среда се подсилват.
Окситоцин-хормонът на връзката:
Окситоцинът е химически пратеник, изпращан от мозъка предимно в отговор на социален контакт, но неговото освобождаване е особено отявлено при контакта кожа-до-кожа. Освен че носи ползи за здравето, тази хормоноподобна субстанция подпомага създаването на модели на привързване и предизвиква желание за по-нататъшен контакт с индивида, провокиращ нейното отделяне.Когато процесът е необезпокояван, окситоцинът е един от основните инструменти на природата за изграждане на майката. Поради високите нива на естроген („женският хормон”) през бременността, броят на окситоциновите рецептори в мозъка на бременната жена се умножава драматично към края на бременността й. Това прави майката силно чувствителна към наличието на окситоцин. Тези рецептори се увеличават в частта от нейният мозък, която предизвиква майчинското поведение.
Първото по-съществено секретиране на окситоцин е след започване на раждането. Ако се налага раждане с цезарово сечение, позволяването на раждането да започне от само себе си гарантира известна секреция на този хормон на връзката (и осигурява една последна доза антитела за бебето през плацентата). Преминаването през родилния канал допълнително повишава нивата на окситоцин у майката и бебето. Високото ниво на окситоцин е причината майката да опознае уникалната миризма на своето новородено и веднъж привлечена от нея, да я предпочита пред миризмата на всички останали бебета. По подобен начин бебето е запаметило майка си и от близостта си с нея извлича спокойствие и намаляване на болката. При раждането си новороденото вече е запаметило миризмата на амниотичната си течност. Тази запаметена миризма му помага да намери майчиното зърно, което има подобен, но леко различаващ се мирис. В дните след раждането новороденото може да бъде успокоено от мириса на тази течност.
Постепенно през следващите дни бебето започва да предпочита миризмата на майчините гърди, но това продължаващо запаметяване на майката не е свързано с храненето. Всъщност изкуствено хранените бебета са привличани повече от миризмата на майчината гръд (в лабораторни тестове), отколкото от тази на адаптираното мляко, дори и две седмици след раждането.Влияейки на майчинското поведение и стимулирайки „слизането“ на млякото (позволяване на млякото да тече) по време на кърмене, окситоцинът прави първите опити за кърмене естествени. Опитите за кърмене в първия час след раждането предизвикват скок на окситоцина до изключително високи нива и у майката, и у бебето. Майките, които отлагат първото кърмене, губят част от тази изключително висока доза окситоцин, предвидена за момента непосредствено след раждането. Мощното първоначално взаимно запаметяване между майката и бебето служи главно за да могат да се разпознават в часовете и дните след раждането.
И все пак възможността за доживотна връзка и любов не е загубена, дори и този първоначален прозорец да е изпуснат. След раждането майката продължава да произвежда високи нива на окситоцин вследствие на кърменето и държането на бебето си, а нивата зависят от количеството подобни контакти. Това хормонално състояние осигурява чувство на спокойствие и благополучие. Окситоциновите нива са по-високи при изключително кърмещите майки, отколкото при тези, даващи добавка. Под ранното влияние на окситоцина нервни съединения в някои дялове на майчиния мозък претърпяват реорганизация, „запечатвайки“ нейното майчинско поведение. Докато е на лице контакт между майката и новороденото, окситоцинът прави майката по-грижовна, готова да угажда на другите, откликваща на чувствата им и способна да разпознава невербалните знаци по-лесно. Продължителното кърмене също засилва този ефект. С високите нива на окситоцин майчините приоритети се променят и мозъкът й вече не изпраща сигнали, подтикващи я да се „гласи” с цел да привлече партньор, а от там и бременност. Сега след като детето е вече създадено, майчините навици да се „гласи” са насочени към бебето. Демонстрирано е, че високият окситоцин при женската насочва нейните предпочитания към мъжкаря, който е наоколо по време на неговия пик (една добра причина за таткото да е наоколо по време и след раждането). Продължителното поддържане на високи нива на окситоцин при майката, бащата или бебето също така допринася за по-ниско кръвно налягане и понижена сърдечна честота, както и за някои артериални корекции и по този начин намалява в дългосрочен план риска от сърдечно заболяване.
Въпреки че бебето произвежда свой собствен окситоцин в отговор на кърменето, майката също му предава такъв чрез кърмата. Това подпомага продължителната релаксация и близост между майката и бебето. По-непостоянно секретиране на окситоцин се наблюдава при хранените с шише бебета, но определено нивото му е по-високо при бебе, хранено с шише в прегръдките на родител, отколкото при такова, на което шишето се подава от разстояние.Поддържането на постоянен телесен контакт и други обгрижващи действия от родителите произвеждат постоянни, високи нива на окситоцин у бебето, което в отговор допринася за по-слабата му реакция на стрес хормоните. Многобройни психологически проучвания показват, че в зависимост от родителските практики произтичащите високи или ниски нива на окситоцин ще контролират трайната организация на мозъчния дял на бебето, отговорен за справянето със стреса, което ще доведе до трайни „стабилно привързани” и „нестабилни” характеристики при подрастващия и зрелия индивид. Такива нестабилни характеристики включват антисоциално поведение, агресия, затруднения при създаване на трайни връзки с партньор, умствени заболявания и неумение за справяне със стреса.
Когато новороденото не получава редовна окситоцин- произвеждаща откликваща на нуждите му грижа, неговият отговор на среса се изразява в повишени нива на стрес-хормона кортизол. Според биохимични изследвания хронично високите нива кортизол при новородените и произтичащите от това хормонални и функционални настройки се асоциират с трайни промени в мозъка, които водят до повишена податливост на стрес през целия живот — като например повишени кръвно налягане и сърдечен ритъм. Майките също могат да извлекат полза от намаляващото стреса влияние на окситоцина – майки, които кърмят, произвеждат значително по-малко стрес-хормон в сравнение с хранещите с шише.
И бащите не са оставени извън окситоциновото уравнение. Доказано е, че и нивата на бащиния окситоцин се покачват с приближаване края на бременността на партньорката му. Когато бащата прекарва продължително време в контакт с новороденото, окситоцинът го подтиква да е по-въвлечен в грижите за него, като едното засилва другото. Окситоцинът при бащата също така повишава интереса му към физически (не непременно сексуален) контакт с майката. Така природата намира начин бащата да пожелае да бъде отдадена и удовлетворена част от семейната картина чрез ангажиране с бебето.С неговата мощ окситоцинът е единствен по рода си сред много други химически вещества, с които природата си служи с цел бебето да намери любовта и грижата, от които се нуждае.
Вазопресин и закрила:
Въпреки, че е наличен и активен при майката и бебето по време на създаването на връзката между тях, вазопресинът играе много по-голяма роля при бащата. Този хормон провокира мозъчна реорганизация към бащинско поведение, когато мъжът съжителства с бременната майка. Бащата става по-отдаден на партньорката си и се държи закрилнически.Произвеждан в отговор на близост и допир, вазопресинът подпомага засилването на връзката между бащата и майката, помага на бащата да разпознае и да се привърже към бебето и го кара да предпочита да бъде част от семейството вместо сам. Спечелил си е репутацията на „хормон на моногамията”. Д-р Тереза Креншоу, автор на „Алхимия на любовта и страстта”, казва: „Тестостеронът иска да излезе да ловува, вазопресинът иска да си остане у дома”. Тя също така описва вазопресинът като смекчаващ мъжкото сексуално поведение.Вазопресинът подсилва предизвикваната от тестостерона бащина склонност да защитава партньорката и детето си, но смекчава агресията му, правейки го по-разумен и по-малко краен. Провокирайки по-рационално и не толкова непостоянно мислене, този хормон е в основата на чувствителната бащинска роля, осигурявайки както стабилност, така и бдителност.
Пролактин и поведение:
Пролактин се произвежда от всички здрави хора по време на сън, подпомагайки поддържането на репродуктивните органи и имунните функции. При майката пролактинът се произвежда в резултат на сукането и допринася както за производството на мляко, така и за майчинското поведение. Пролактинът отпуска майката и в ранните месеци след раждането създава един вид умора по време на кърмене, така че тя да няма желание веднага да скочи и да се заеме с други неща.
Пролактинът стимулира грижовното поведение и с течение на времето насочва мозъка към реорганизация, която благоприятства такова поведение. Бащините нива на пролактин започват да се увеличават по време на бременността на майката, но най-големият скок при мъжа се случва след доста дни съжителство с бебето. В резултат на хормонално дирижираните мозъчни реорганизации по време на бащинството, моделите на секретиране на пролактина се променят. Доказано е, че бащите секретират пролактин като отговор на заплаха от непознат, докато това не е така при мъжете, които нямат деца. От друга страна кърмещите майки не отделят пролактин в резултат на силен шум, докато бездетните жени го правят. При децата и родителите без деца скоковете в пролактиновите нива са свързани с нивата на стрес, така че той обикновено е считан за стрес-хормон. При родителите той служи като хормон на родителството.
Повишените нива пролактин при кърмещата майка и въвлечения баща водят до известно намаляване на нивата на тестостерона, което от своя страна намалява тяхното либидо (но не и сексуалното им функциониране). Тяхната плодовитост също може да бъде временно намалена. Това намаляване на сексуалната активност и на плодовитостта са изцяло с оглед на новороденото, осигурявайки достатъчно родителско внимание и енергия. Когато бащата участва активно в грижите за бебето заедно с майката, би трябвало да има съответствие в желанията и на двамата и окситоцинът, заедно с другите химически агенти, подсигурява засилена връзка и не-сексуален интерес между тях, което пък служи за запазването на втори отдаден гледач за бебето.
Опиоиди и отплата:
Опиоидите (хормони на удоволствието) са естествени морфиноподобни вещества, създавани в телата ни. Те намаляват усещането за болка и повишават усещането за въодушевление. Социалните контакти, най-вече допирът и по-специално този между родител и дете, стимулират секретирането на опиоиди, които създават приятни усещания, подпомагащи привързването. Предпочитания за мирис, вкус, движение и дори за място могат да се появят в резултат на въздействието на опиоидите по време на приятен контакт, евентуално и поглед към лицето на обичан човек стимулира тяхното производство. Опиоидите, произвеждани в детския мозък като условен отговор на топла родителска прегръдка и целувка, могат ефикасно да помогнат за намаляване на болката от падане или разочарование.
Родителите се „научават” да се наслаждават на благотворни дейности като кърмене и гушкане, а бебетата се „научават” да се наслаждават на това да бъдат носени, гушкани, люляни и всичко това е в резултат на опиоидите. Бебетата се нуждаят от мляко и опиоидите са тяхната награда от природата за получаването му, особено при началните опити. Първите моменти на сукане организират нервни пътища в мозъка на новороденото, подтикващи го да продължава с тази дейност. Това е и причината кърмените бебета понякога да имат проблеми, ако в родилното отделение им се дава мляко с шише – ранното даване на шише създава объркващи асоциации за удоволствие едновременно и към биберона, и към майчините зърна. Всъщност всяко случайно усещане, изпитано по време на люлеене, докосване и хранене, което не е вредно, може да стане част от усещането за привързаност на детето и да носи комфорт. Това би могло да бъде топлината на майчиното тяло, бащините гърди, бабината нежна приспивна песен, одеялце или дървената решетка на детското креватче.
Продължителното поддържане на високи нива на пролактина в привързания родител стимулира опиоидната система, подсилвайки близките любящи семейни взаимоотношения повече от всичко друго. Подобно на кодеина и морфина, към естествените опиоиди може да се наблюдава привикване, което да намали за известно време нивото на удовлетвореност от различни дейности. Но това не е проблем за привързаните родители и бебета, защото по-високите нива на окситоцин, особено произведеният под влиянието на чест или продължителен телесен контакт, всъщност подтискат привикването към опиоидите, запазвайки усещането за удовлетвореност от поддържането на близки семейни отношения. От друга страна приемането на изкуствени опиоидни лекарства измества мозъчната нужда от семейни контакти.
При вече установена силна опиоидна връзка раздялата може да бъде емоционално разстройваща, а при бебето вероятно дори физически неприятна при спадането на нивата на опиоидите в мозъка — подобно на симптомите при отказването от кокаин и хероин. Когато нивата на опиоидите спаднат, родителят може да почувства нужда да се прибере вкъщи, да подържи бебето, а бебето — да започне да плаче за топла родителска прегръдка. Понякога заместващи поведения могат да бъдат от помощ. Смукане на палеца например може да донесе известно облекчение при частично и пълно лишаване от човешко или гумено зърно и може дори да предизвика за известно време усещания, подобни на изпитваните под влияние на опиоидите.
Норепинефрин и учене:
Кърменето също така води до производство на допамин и неговия продукт — норепинефрин (адреналин), които спомагат за запазването на някои от въздействията на ранното привързване. Те подсилват енергията и бдителността, както и някои от удоволствията от привързаността.
Норепинефринът помага за организиране на системата за контрол на стреса у новороденото, както и на други важни хормонални системи за контрол в съответствие с естеството на ранното отглеждане. Той подпомага изучаването на средата и по-специално ученето чрез запаметяване, което се извършва чрез окситоцина, опиоидите и други химически влияния.
Феромони и първични инстинкти:
Как тялото на мъжа разбира, че трябва да започне хормонални промени, когато живее с бременна жена? Как може новороденото точно да усети майчините „миризми”, които възрастен едва долавя? Отговорът е феромони. Освен всичко останало, феромоните са стероидни хормони, произвеждани от кожата ни. Телата ни са инстинктивно програмирани да реагират по съответен начин, когато усетим тези феромони около нас.
Новородените са много по-чувствителни към феромоните от възрастните. Неспособни да отговорят на вербални или много други знаци, те очевидно зависят от това примитивно сетиво, което контролира голяма част от поведението на по-низшите животни. Най-вероятно първоначалното запаметяване на миризми и феромони от бебето не е само въпрос на предпочитание на родителските миризми, но е и начин, чрез който природата контролира мозъчната организация и хормоналната секреция с цел най-добрата адаптация на бебето към обкръжаващата го среда. По този начин най-ранните, най-примитивните преживявания на бебето са свързани с по-висши умения, като разпознаване на лица и емоционално разпознаване. Чрез тях бебето най-вероятно се научава да усеща нивото на стрес у човека, който се грижи за него — например когато майката изпитва страх или радост. Част от страданието на бебето при раздяла може да бъде причинено от изгубеното чрез родителя усещане за безопасността на обкръжаващата го среда. Разбира се друго първично усещане, на което новороденото отговаря добре, е допирът и съответно телесните миризми и феромони могат да бъдат усетени само, когато хората са физически много близо един до друг.
От какво се нуждае светът сега…?
Новородените обикновено плачат, когато са оставени да лежат сами. Ако си позволим да слушаме, нашите неврони и хормони ни подсказват правилния отговор. Бебетата са създадени така, че да бъдат хранени често по начин, който изисква контакт кожа-до-кожа, държане и ориентиране по изражението на лицето. Като резултат от подобни действия и у бебето, и у родителя настъпват благотворни, трайни мозъчни промени. Когато знаците са взети под внимание, нараства задоволеното майчинско поведение. Подобряването на бащинското поведение е също така обезпечено. Участието на бащата спомага за неговото по-нататъшно въвличане и създава съгласие между бащата и майката. Честата близост и допир между бебето и родителите може да създаде мощна семейна свързаност с много дългосрочни ползи.
Тъжното е, че в течение на последното столетие родителите са окуражавани от обучени от индустрията експерти да пренебрегват всеки свой инстинкт към отговор на мощните уроци по родителство на бебето. Психолози, невролози и биохимици сега потвърдиха това, което много от нас инстинктивно подозираха: че много от ползите на родителството са пропуснати по пътя и че поколения деца вероятно са изпуснали важни преимущества за цял живот.

Библиография:
T.R. Insel, “Oxytocin — a neuropeptide for affiliation: evidence from behavioral, receptor autoradiographic, and comparative studies,” Psychoneuroendocrinology 17, no. 1 (1992): 3–35.
H. Varendi et al., “Soothing effect of amniotic fluid smell in newborn infants,” Early Hum Dev (Estonia) 51, no. 1 (Apr 1998): 47–55.
R.H. Porter et al., “An assessment of the salient olfactory environment of formula-fed infants,” Physiol Behav 50, no. 5 (Nov 1991): 907–11.
S.S. Knox and K. Uvnas-Moberg, “Social isolation and cardiovascular disease: an atherosclerotic pathway?” Psychoneuroendocrinology 23, no. 8 (Nov 1998): 877–90.
M. Altemus et al., “Suppression of hypothalamic-pituitary-adrenal axis responses to stress in lactating women,” J Clin Endocrinol Metab 80, no. 10 (Oct 1995): 2965–9
R.S. Bridges, “The role of lactogenic hormones in maternal behavior in female rats,” Acta Paediatr Suppl 397 (Jun 1994): 33–9.
G.L. Kovacs et al., “Oxytocin and addiction: a review,” Psychoneuroendocrinology (Hungary) 23, no. 8 (Nov 1998): 945–62.
G.W. Kraemer et al., “A longitudinal study of the effect of different social rearing conditions on cerebrospinal fluid norepinephrine and biogenic amine metabolites in rhesus monkeys,” Neuropsychopharmacology 2, no. 3 (Sep 1989): 175–89

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.