Симптоми на сърдечно- съдови заболявания и подхода при изясняването им

Въпреки че няма статистики за общата заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) при децата, за най- голямата група от тях, вродените сърдечни малформации( ВСМ) е установено, че възникват с постоянна честота при 7-8/ 1 000 живородени деца. За артериалната хипертония, която в миналото се смяташе, че е изключение в детската възраст, днес се отчита честота между 2-3 % и представлява важен медико-социален проблем. Трудността при определяне на честотата на ритъмно- проводните нарушения (РПН ) се дължи на това , че те са в повечето случаи пароксизмални явления и често са без клинична изява. По ЕКГ данни се приема, че 2-10% от децата имат някакъв вид РПН, а по данни от Холтер ЕКГ 5-15%. Като ви запознавам с тези статистически данни, искам да подчертая, че въпреки че сърдечната патология не е водеща в педиатричната практика, заболеваемостта от нея не е малка, още повече, че се касае в повечето случаи за хронични заболявания. Ето защо искам да изброя основните симптоми насочващи към ССЗ.
Лесната уморяемост е водещ симптом, който прави впечатление на родителите. Децата се изморяват по- бързо от връстниците им, задъхват се при не много големи физически натоварвания.В кърмаческа възраст този симптом се изразява в умора при хранене, бърз отказ от биберон или гърда.
Тахипнеята, тоест учестено дишане, нерядко е начален симптом на сърдечна недостатъчност, който лесно може да се пропусне. Най- точната оценка на дихателната честота става в сън.
Тахикардията, постоянно увеличената сърдечна честота, също насочва към сърдечен проблем.
Невиреене, лошо наддаване на тегло. Това е тревожен симптом, който изисква задълбочена педиатрична оценка за изключване на голям кръг заболявания, сред които едни от водещите са ССЗ.
Повишената адренергична активност е причина за обилното потене и бледостта на децата.
Отоците те са характерни за по-големите деца с вече напреднала сърдечна недстатъчност. При кърмачетата със сърдечно заболяване рядко има оформени периферни отоци. По скоро прави впечтление общата подпухналост и рязкото наддаване на тегло като израз на задръжката на течности.
Цианоза наричаме генерализираното или локализирано по кожата и видимите лигавици посиняване. То може да бъде постоянно или да се появява интермитентно, да се засилва при плач и по-големи натоварвания. Наличието на този симптом не означава задължително сърдечно заболаване, но е желателно в тези случаи да се направи консултация с кардиолог.
Сърдечно болните деца са често боледуващи, лесно възприемчиви към инфекции на долните дихателни пътища, бронхити или пневмонии. Проява на хронична сърдечна недостатъчност може да бъде постоянна кашлица, ортопнеята или предпочитанието да спят на висока възглавница.
Прекордиалните болки са чест симптом в детската възраст и в болшинството от случаите те са доброкачествени и не произхождт от сърдечносъдовата система. Най- често се касае за интеркостална невралгия, костохондрит. Могат да бъдат проява на гастроезофагеален рефлукс, остри или хронични заболявания на дихателната система.Причините може да са и психогенни. По рядко прекордиалните болки се дължат на РПН, възпалителни сърдечни заболявания (перикардити, миокардиити ),кардиомиопатии, вродени или придобити сърдечни малформации, аномалии на коронарните съдове.
Палпитациите или усещанията за неправилна сърдечна дейност.Наличието на подобни оплаквания са тревожен сигнал насочващ към сърдечно заболяване – РПН, кардиомиопатия или с възпалителна етиология.
Сърцебиенето е чест симптом в детската възраст. Голямо значение има колко често се случва, с каква продължителност, каква е сърдечната честота в пристъп, има ли прилошаване, главозамайване или синкоп. Интересува ни дали детето има някакви заболявания, приемали лекарства, обременено ли е фамилно с РПН. Уместно е изследването на хормони на щитовидната жлеза.
Изясняването на тези симптоми включва цялостна функционална оценка на ССС - ЕКГ,ЕхоКГ, Холтер ЕКГ, проба с натоварване, а по преценка и електрофизилогично изследване . Такива пациенти се наблюдават от кардиолог, а необходимостта от лечение се определя от това дали е доказано РПН и какво е неговото естество.
Не трябва да се пропуска една група симптоми, които изискват спешна оценка на сърдечния статус, израз на манифестна или латентна мозъчна хипоперфузия – главозмайване, причерняване през очите, със или без загуба на съзнание т.е СИНКОП. Незабавно трябва да бъдат изключени заболявания, които заплашват пациента от остри и тежки хемодинамични нарушение или внезапна смърт като като ритъмни и проводни нарушения, кардиомиопатии. Задълбочената анамнеза може да насочи към вазовагални, кардиодепресорни причини за инцидента. Кардилогичната оценка трябва да се допълни от консултация на детски невролог, ЕЕГ, кръвна захар, КЗ профил. Неизяснено главоболие, честото кървене от носа също налагат кардиологична оценка, защот могат да са клинична изява на артериална хирертония, аномалии на аортната клапа или аортната дъга.
Тук искам да подчертая, че ССЗ могат да протекат АСИМПТОМНО, т.е. без оплаквания и клинична изява. Често като случайна находка се открива сърдечен шум, при добре развито дете, без оплаквания.Независимо, че повече от 60% от децата имат шумова находка и че най- често се касае за акцидентален шум, в тези случаи е необходима коплексна оценка от детски кардиолог за изключване на някои вродени или придобити сърдечни заболявания, при които асимптомната шумова находка може да е дълго време еднствена изява на заболяването.
С въвеждането на рутинното измерване на артериалното налягане се откриват асимптомни случаи на артериална хипертония. Не трябва да се забравя, че за да се постави диагноза на артериална хипертония,трябва за бъдат регистрирани поне три пъти повишени стойности на артериалното налягане при поредни визити, както и да бъде използувана подходяща маншета. Измерванията се правят на двата горни крайника и на един долен, с което се изключва една вродена сърдечна малформация – коарктация на аортата. Предвижда се пакет изследвания, с помощта на които се изяснява дали се касае за първична артериална хипертония или вторична, симптом на друго заболяване, бъбречно , ендокринно и др. Ранното откриване на тези случаи е важно, защото контролът на артериалното налягане от детската възраст е профилактика на сърдечно –съдовите и мозъчно- съдовите инциденти в по- късна възраст.
При аускултация или ЕКГ запис може да се открие синусова брадикардия, екстрасистолна аритмия, различни проводни реполяризационни нарушение, без пациента да има някакви оплаквания. Тяхното етиологично изясняване, хемодинамично значение, както и тяхната еволюция и прогноза е в полезрението на детските кардиолози.
Не на последно място искам да оформя една група деца, които представляват обект на кардиологична оценка без да имат някаква симптоматика или случайна находка. Това са деца, наследствено обременени за сърдечни заболявания, които имат сиблинги или родители с вродени пороци, близкородственици с кардиомиопатии, синдрома на дълъг или скъсен QTинтервал, внезапно загинали от ритъмни нарушения. В тази група бих причислила деца на майки диабетички или такива, приемали медикаменти, хормонални препарати по време на бременността, консумиращи алкохол, зависими.Вродени сърдечни малформации са честа находка при деца с генетични синдроми, метаболитни синдоми. Превенцията на есенциалната хипертония изисква да се измерва периодична артериалното налягане при деца на родители с това заболяване, поради отчетлива наследствена предизпозиция и доказаната връзка между артериалното налягане на родителите и техните деца. Трябва да се наблюдават и деца при които има някакъв сърдечно-съдов рисков фактор – диабет, хиперхолестеролемия, затлъстяване, тютюнопушене, водещи заседнал и нездравословен начин на живот.
Личните лекари и педиатрите насочват към детски кардилог деца с остри или хронични заболявания, при които има вероятност от настъпването на сърдечни или съдови нарушения. Например при някои хронични белодробни заболявани има опастост от развитие на белодробна хипертония. В еволюцията на хроничните бъбречни заболявания се повишава артериалното налягане, може да се засегне миокарда и перикарда.
Обект на кардиологична оценка може да бъде и фетуса. Феталната ехокардиография е надежден и точен метод за изключване на ВСМ и фетални аритмии. Насочват се бременни, които са имали спонтанни аборти, мъртвораждания или имат деца с вродени сърдечни малфрмации. При едно дете в семейството с ВСМ рискът за следващо дете с ВСМ се движи между 1-9 %. При ВСМ у един т родителите този риск е значително по-висок, ако това е майката- 13-18%, докато при ВСМ у бащата- рискът е 3-8%.
В заключение искам да кажа ,че заболяванията на сърдечно-съдовата система при децата макар и сравнително редки, имат разнообразна симптоматика, а оценката им е сложна. Понякога те протичат манифестно и драматично, в други случаи подмолно, коварно, без изразени клинични прояви. Затова наблюдавайте своите деца, поддържайте връзка с личния си лекар. Не забравяйте, че наличието на симптом не значи задължително сърдечно заболяване, но изисква оценка от личния лекар, а по негово усмотрение, и от детски кардиолог. В началото на 21 век възможностите на кардиолога за диагностика и лечение са големи и надеждни. ЕКГ ,Холтер ЕКГ ,Холтер АН, ехокардиография са методики , които са достъпни, неинвазивни и с огромна информативна стойност. При необходимост от допълнителни диагностични интервенциии като сърдечни катетеризации, електрофизиологични изследвания децата се насочват към клиниката по детска кардилогия и кардиохирурия на НКБ.Там се извършват и всички сърдечни операции на нивото на съвременния световен опит.

Д-р Стоянка Кацори, педиатър, детски кардиолог
МЦ ”ДЕТСКО ЗДРАВЕ

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.