Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Интервю с Красимира Дамянова 15 12 2018      
 
Оценка: / 5
СлабОтличен 

Детето трябва да знае, че има вашата безусловна родителска любов!

Интервю с Красимира Дамянова- психолог.

Красимира Дамянова е завършила СУ “Св. Климент Охридски”. Магистър по психология и втора специалност- философия. С опит в: интерактивните методи на обучение, психологическото консултиране, обучението и консултирането на доброволци и различни професионални групи, създаване и обучение на граждански структури, организирането на кампании, работа по проекти и дейности в гражданския сектор, провеждането на обучения чрез интерактивни методи на НПО, млади хора, деца, професионални групи, хора от различни етно- културни общонсти. Преминала е ред професионални обучения. Има участие в разработване на книги и учебни помагала. До сега професионалната й реализация е преминала като учител по психология и философия, училищен психолог, координатор на програми за обучение и развитие на НПО и директор на Младежки център- Община Хасково.

В момента работите по Проект “Център за социална рехабилитация и интеграция Отворен свят”с цел създаване на местна практика в град Хасково за предотвратяване на изоставянето и закрила на децата в риск от 0 до 3г. чрез предоставяне на медицински, образователни и социални услуги за тях и техните семейства. Каква е целевата група и как намира почва в града вашият проект? Какви са идеите ви за предотвратяване изоставането на деца?
- Бременни майки в риск, семейства в риск: самотни бременни майки, малолетни и непълнолетни майки, семейства на безработни и други семейства с деца на 0-3 г. в риск.
В групата се включват родители, различни по възраст, произход и обществено положение. Те са безработни или работещи мъже и жени, в много от случаите са момичета под 18 години в затруднено социално и икономическо положение.
Деца в риск на възраст 0-3 г : деца, застрашени от изоставяне; деца, за които съществува опасност от насилие ; от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Тези деца са родени в семейства в риск; те живеят в дефицит от родителска грижа.
Досега по проекта са преминали обучение 3 групи от бременни майки в риск, консултирани от екип на ЦСРИ са родители в риск, създадена е група за самопомощ на родители в риск. Успешно и при голям интерес преминаха 3 модула от обучителната програма за специалисти, работещи с деца до 3 г.
Групата родители, с които работим, в голямата си част е рискова- по ред причини; социални, икономически, личностни, поради недостатъчно развити компетенции, включително родителски. Рискът за децата се изразява в тяхното изоставяне в институции, както и в проблеми при тяхното отглеждане и възпитание. Поради това ние акцентирахме в нашия проект на подобряване родителските компетентности и социални умения на родителите в риск чрез: консултиране от специализиран екип /педиатър, психолози, педагог, социален работник, юрист/, обучение и социално застъпничество. Консултантската и обучителната дейност провеждаме в създадения по проекта и обоудван Център за социална рехабилитация и нитеграция “Отворен свят”. Проектът включва ресурсна дейност /създаване на информационен и образователен фонд за родители/ и работа с подкрепящата среда. В проекта включихме и специалисти, работещи с деца- за тях подготвихме и провеждаме сериозна и съдържателна обучителна програма.
Значителна част от изоставените и оставени за отглеждане в социални домове деца са предимно от ромски произход, като основните причини са многодетните семейства, липсата на работа и финансови средства. Съответно повечето от децата нямат шанс за осиновяване поради липса на декларация за отказ от родителите. Имате ли виждане какво трябва да се предприеме за да се разреши този проблем?
- Що се отнася за проблема с децата от ромски произход- той не е свързан само с трудностите в тяхното осиновяване. Става въпрос за много дълбоки неща, за промени в нагласите на хората, за които е нужно време и целенасочена работа. Защото ромските деца ще започнат да се осиновяват без проблем, когато започнем да приемаме наистина като собствена философия идеята, че всички сме равни. И да приемаме различията като част от живота. А целенасочена работа е нужна с децата и младите хора- те са тези, които носят промяната в себе си. Защото когато децата от малки са учени в семейството, в училище и в общността на толерантност и приемащо поведение, те ще бъдат бъдещите осиновители на „различните„ деца, независимо дали са ромчета, китайчета или са родени на някоя далечна планета. Знам, че отговорът ми е много глобален, но твърде дълго като общество забавихме образованието в социални умения на българските деца. В моя професионален път има много примери за това.
А по отношение на втората част от въпроса Ви- мисля, че трябва да се промени законодателството. То е вредно не само по отношение на проблема с декларациите за отказ, но и с това, че в момента, в следствие на новото законодателство едно дете не може да бъде осиновено през първите месеци на живота си- всъщност през решителните за неговото развитие месеци. Ще спомена един факт-решаващи за развитие на емоционалната интелигентност са не само първите месеци, а първите дни от живота на човека. Изводите са ясни. Така че да променим закона! И нека не казваме, че не можем. Нека на първо време дадем гласност на всички проблеми, породени от законодателството. След това- чрез други граждански и професионални прояви да накараме законодателната власт да чуе специалистите.
Но и при увеличаване възможността за осиновяване на децата в ранна възраст,винаги ще има деца, които ще остават без родители. В този случай могат да се разработят различни възможности за микро домове и други подобни модерни услуги за деца. В развитите страни има достатъчно богат опит, който може да се използва. И е хубаво и за това да се дава гласност, защото виждаме, че обществеността е чувствителна към всички проблеми, засягащи децата на България.
През годините Вие сте работили предимно с ученици в тийнейджърска възраст. Напоследък родители и педагози са обезпокоени от насилието и агресията между децата. Какви са вашите наблюдения и според Вас къде се крие причината за подобно поведение?
- Както в много случаи на кризи в поведението голямата част от причините са в проблеми в общуването на децата с техните родители, връстници и възрастни /учители и т.н./ Други важни причини са неефективните модели на поведение, които виждат децата. Отново основната „заслуга” за това е на възрастните. Защото даже и да не си признават, а тийнейджърите бурно да отричат, всъщност децата започват усвояването на поведенчески модели именно от възрастните. И това разбира се се случва в ранното детство. По нататък това интериоризиране на модели, на аз- познание и развитие на самооценка се извършва по по- сложен начин, с нарастващо влияние на връстниците. И когато се съчетаят лоши модели на общуване и поведение, с „бонус” занижена самооценка- ето го обърканият тийнейджър с проблемно поведение, което може да се прояви и с насилие.
Какви са Вашите лични съвети конкретно към родителите, учителите и подрастващите?
- Има няколко универсални съвета, не съм ги измислила аз:
- Разговаряйте с децата, разбира се, не само с кратки въпроси: „Яде ли, Изпитаха ли те...”, питайте ги как се чувстват в новия клас например, не само какво правят, а как се чувстват. Имат ли приятели, какво им е интересно да правят,какво ги вдъхновява. Разбира се, нека разговорите не се превърнат в подпитване, разпит, самодейна психоанализа и пр. в общуването. Просто ги изслушвайте, разговаряйте за техните вълнения, интереси,събития.
-Показвайте им безусловна любов. Подчертавам, безусловна. Детето не трябва да „заслужи” любовта на родителите, то трябва да чувства, че тя е безусловна. Нали и ние, независимо дали сме на 30, 40, 50 и повече години очакваме от родителите си точно това! С още по- голяма сила това се отнася за „малкото чудовище” в кризата на 3-та година, за объркания първокласник, за пубертета- опозиционер, за тийнейджъра, който израства,емоционално и ценностно ”отделяйки се” от родителите. Показвайте безусловната си любов, когато му казвате,е сте бесни за някоя негова постъпка, когато го наказвате за нещо, когато сте му сърдити- винаги!
- Нека детето знае, че има вашата безусловна подкрепа. Дори да се провали и сгреши. Това не значи, че трябва да скачаме от радост при негов провал. Просто трябва да знае, че стоим до него във всеки момент. Защото всички правим грешки. Много е важно при такива случаи да знае, че има нашата подкрепа. Детето трябва да има възрастни, на които да се доверява- колкото повече, толкова по- добре. Може да включите в „ доверителния екип” повече хора-по- голям брат, сестра, роднини, на които има доверие.
-Опитайте се да научите нещо повече за възрастовото развитие на вашето дете, за физиологичните и психически промени, през които то преминава, за възрастовите кризи и други важни неща, които трябва да знае един родител.
-При забелязан проблем, нещо нетипично, необичайно /разбира се извън характерните проблеми за възрастта му/ търсете помощта на специалист.
-И още нещо важно- нека вашата любов не го задушава- научете го да бъде свободен и отговорен човек. Научете го да взема решения. Аз лично съм се нагледала на много несвободни хора! Нека не обвиняваме за това само последния половин век от развитието на България! Свободата като ценност и като водещ мотив за поведение се възпитава първо в семейството!
Според Вас какво е мястото на психолога в семейството, в училището и въобще в живота на съвременния човек?
-Психологът помага, учи, подкрепя. В семейството- подпомага децата и родителите при справяне с кризи, проблеми, при вземане на на решения. Не е задължително консултациите да са винаги свързани с проблематичност- може например психологът да помогне при консултиране на детето или при други решения на детето и семейството. Разбира се, най- полезен е той на родителите по всички въпроси, засягащи развитието на детето- с неговата спираловидност, сложност и неповторимост.
-Психологът може да обучава- в поведенчески умения за общуване, за решаване на конфиликти и проблеми, в родителска компетентност. Това обучение се извършва по модерен начин, в малки групи чрез интерактивни методи. Например най-общите знания по възрастова психология биха били полезни на всеки родител или човек от подкрепящата среда на детето.
-Психологът може да организира и подпомага срещи на групи родители, в които се поставят актуални проблеми и групата със своята сила помага при решаването им.
-В училище психологът прави подобни неща- консултира, подкрепя, обучава, диагностицира, насочва към специалисти при специфични проблеми /психиатрични, логопедични и т.н/ Тези дейности се извършват с ученици, родители, учители.
-Психологът може да бъде много полезен на работното място- извършвайки отново дейности по подпомагане, консултиране, обучение. Има места, в които психологът може да оказва и кризисни интервенции.
Психологът е полезен също така в полицията, в болниците, в затворите, в пробационните служби, в социалните служби, в различните неправителствени организации и т.н.
Друг е въпросът, че в нашата страна на психологическите услуги се гледа като на известен лукс. Разбира с е, това е поредното обществено „късогледство”. Това е мнението ми не само защото аз съм психолог. Наистина е обществено късогледство да смяташ, че е лукс грижата за психическото здраве на децата, родителите, работещите, безработните и много различни социални групи. Луксът е на други места в държавата ни. И наистина е излишен.
Аз самата съм преминала през различни етапи на утвърждаване на професията на психолога. Например докато стана първият училищен психолог в Хасково /преди 16 г./ беше сериозна битка. След което последва „Прекръстване” на нашата професия в „Педагогически съветник” и какви ли не още затруднения...
Но, ако перифразираме „Отнесени от вихъра”, ще кажем- и това ще мине. Без съмнение. Очаквам времето, в което моите колеги наистина ще могат да бъдат истински полезни на хората. Защото психологът служи не на властите, не на институциите, не на бюрокрацията, а на хората. Какво по- голямо вдъхновение от това!
Благодаря Ви за това интервю!

За контакти: Център за социална рехабилитация и интеграция "Отворен свят", гр. Хасково, бул.”Раковски “ № 16 вх.Б ет.2 ап.9 тел. 038 622989
Email: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите


Интервю за НФМД


Коментари
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-04-16 11:48:59
Blagodaria za tazi statia i misla 4e vseki roditel dori da niama golemi problemi s deteto si trabva da vzeme pomost ot spetsialisti kato vas,zastoto mu dete i roditel trabva da ima uspeshen razgovor i razbirane,a nie roditelite ne vinagi uspiavame bez vashata pomost da se spravim.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Мехмед Азиз- животът и природата са вели...
Мехмед Азиз- животът и природата са велики режисьори, фотографът- „ловец” на мигове ...
Още  ]
Безплодие
Безплодие Повтарящи се спонтанни аборти - причини, факти, предположения От безп...
Още  ]
Чревните разстройства и тяхното лечение ...
Чревните разстройства и тяхното лечение чрез храни Диарията е заплаха за живота на най-малките ...
Още  ]
Към вас Родители! Внимание възможни симп...
Към вас родители! Възможни симптоми при употреба на дроги. Трудно е д...
Още  ]
Сдружение "Майки срещу дрогата": Отърсет...
Сдружение "Майки срещу дрогата": Отърсете се от ненужния срам и не носете сами болката с...
Още  ]
  Моето Дете