Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Модели на отношение към “Децата от/на улицата” 22 10 2018      
 
Оценка: / 8
СлабОтличен 
Модели на отношение към “Децата от/на улицата”

Феноменът– “Децата от/на улицата” не е нов за Европа. В годините между Първата и Втора Световни войни полският педагог К. Писика е започнал да работи с децата, които живеят на улицата. Според него “тези деца са приятели на обществото”. Само църквата се е погрижила за тях да ги снабди с дрехи, храна и духовна подкрепа.
Наличието на деца на улицата е очевидно за хората, тъй като те ги срещат всеки ден, като са наричани “бездомни”, “безнадзорни”, “скитащи”.
Най-обществения проблем е защитата на децата и корекция на проблематичното им поведение. В страните от западна Европа имат усъвършенствани системи за предпазване на децата. Установено е, че те са “неусъвършенствани” и като такива трябва да се възпитават поотделно. Защитата им от възможни нещастия е наложително. За тази цел те трябва да посещават учебните занятия. Но децата от/на улицата заобикалят тези норми и сформират свои групи.
На децата от/на улицата се гледа като възможна заплаха. Те са личности, които правят улиците опасни, смущават обществения ред и тормозят хората без видима причина. Обществото от своя страна трябва да реагира на тази заплаха с различни подходи, които са широко разпространени при работа с подрастващите.
Относно съществуващия проблем, не съществува единна дефиниция. В конвенцията за правата на детето се посочва, че дете е всяко човешко същество под 18 години. Според общоприетата идея детето не е гражданин и няма политическа инициатива.
Бездомни деца са тези, за които улицата, а не тяхното семейство, е станала истински дом, оказали се в ситуация да са лишени от защита, наблюдение и напътствие от отговорни възрастни.
УНИЦЕФ, в края на 80-те години на XX век, предлага да се прави разлика между деца ОТ улицата и деца НА улицата. Децата ОТ улицата са тези, които идват от бедни семейства и които трябва да споделят отговорността за оцеляването на семейството, като работят по улиците на града и по пазарите. За тези деца домът престава да бъде място за игра, културни и всекидневни занимания. И независимо, че през деня тези деца са на улицата, повечето от тях се връщат при семействата си през ноща. Дори в случаите, когато взаимоотношенията в семейството са влошени, тези деца пак принадлежат към едно място и разглеждат света от гледна точка на семейството си.
Децата НА улицата са една по-малка група, която всекидневно се борят за оцеляването си без подкрепата на семействата си. Въпреки, че често ги наричат “изоставени”, някой от тези деца сами са напуснали семействата си, уморени от несигурността и насилието, като връзките със семействата са прекъснати и в действителност те са без семейства.
Терминологията, която използва УНИЦЕФ, деца ОТ улицата и деца НА улицата е смущаваща и понякога предизвиква проблеми и объркване сред изследователите, защото значенията им не винаги са еднакви.
Л. В. Мардахаев ,посочва следната класификация на децата на улицата :
1. В зависимост от времето на намиране на детето на улицата са:
- децата с възпитанието, на които се занимават обкръжаващите ги от улицата, а не родителите или техните заместници;
- децата, които периодично изчезват от семействата си и по някое време пак се завръщат;
- децата заминали от семействата си, но оставащи за кратко време на улицата;
- деца, живеещи дълго време на улицата (година и повече);
- деца – възпитаници на домове за сираци;
- излезли от домовете за сираци млади хора.
2. В зависимост от социалното положение на детето :
- бездомни – деца, които нямат постоянно местожителство или живеят в условия, които не съответстват на социалните норми;
- безнадзорни – непълнолетни деца, които нямат контрол на поведението в следствие на неизпълнение на задълженията по тяхното възпитание, обучение от страна на родителите или законни представители от страна на длъжностни лица;
- безпризорни – безнадзорни, нямащи местожителство и постоянно място за пребиваване. За разлика от бездомните, безпризорните могат да имат жилище, но да не живеят там поради някакви причини.
В специализираната литература в употреба са определенията “децата от улицата” и “децата на улицата” ([1], стр.17). В практиката децата на улицата и от улицата, често са наричани безпризорни и безнадзорни. “Безнадзорно дете” е лице, ненавършило 18 години възраст, което е лишено от грижите на родителите си или на лицата които го заместват, с което се създава опасност за неговото физическо или психическо развитие.
И безнадзорните и безпризорните деца могат да бъдат принудени да изкарват прехраната си на улицата и да работят, като на практиката не съществува разлика между децата “на улицата” и “от улицата”.
Обществените организации предлагат следните форми на организиране на работата с деца от/на улицата :
- работа на улицата, наречена още “работа на терен”- екипите предлагат помощи на децата по улицата или по местата, където прекарват времето си;
- работа в дневен център – това е сграда, която се посещава от безнадзорните денем, но квартира не се осигурява, а само се ползват помощите, които им се предлагат;
- временни приюти – предлагат подслон и всякакви помощи на деца, живеещи на улицата, но често те се връщат на улицата, а след това отново се прибират в приюта, адаптират се към условия и живот, различни от тоя, който са водели;
- постоянни приюти – предлагат постоянен подслон на децата до навършване на пълнолетие;
- настаняване в приемно семейство – това се прави с цел детето да привикне със семейната среда и да получи нужното внимание и грижи.
Подходите на социалните институции с тези деца са:
- приятелство и подкрепа;
- съвети и посредничество;
- информация за оцеляване;
- възможности за измъкване от улицата;
- осигуряване на добро здраве, здравно обучение и създаване на условия за лична хигиена.
Познаването на същността на “децата от/на улицата” често бива ограничавано по отношение традиционните проблеми на младежката престъпност, употребата и злоупотребата с наркотици, проституция или бягане от работа или училище . Наркоманите, в частност децата наркомани, са бреме за обществото. В света броя на онези, които се дрогират, е 200 мил., а броя на починалите е само милион. А всеки човек има определен потенциал. И във възрастта, когато този потенциал се развива устремно, ако се включи влиянието на дрогата, тя действа като двигател с обратна тяга. Загубите за обществото са огромни. Хлапакът си казва: “Пуша си канабис. Това си е моя работа”. “Да, но нали обществото губи с твоето пропадане – бих му казал аз. Ти можеш да бъдеш новия Джон Атанасов.” .
Изводът на д-р хим.н. Разум Даскалов, според събраната от него информация е, че в Америка се дрогират много повече деца отколкото у нас, но ние упорито ги догонваме. Чехия е изненадата – тя е на първо място по консумация на дрога сред децата в Европа.
Липсват достоверни анализи и целенасочените изследвания са малко и ограничени, въпреки, че някои теории предвиждат полезни механизми.
В Източно европейските страни прехода от социализъм към пазарен механизъм е една от причините, с който може да се обясни феномена “деца от/на улицата”. Този преход е съпроводен с разрухата на плановата икономика, на старите културни и етнически порядки чрез безработицата и копирането на чужди модели за социална помощ ([1], стр. 33).
В Испания, Италия и Португалия феноменът “деца от/на улицата” се обяснява със слабото икономическо развитие на Източно Европейските страни в сравнение с другите Европейски държави .
В Турция миграцията към градовете може да се погледне като една от причините за феномена “деца от/на улицата”. Много административни градове са неспособни да осигурят първичните потребности на постъпващото население и поради липса на подкрепа от близките си, те обитават бедните провинциални квартали.
Отказът от признаването, че съществуват “деца от/на улицата” се посочва като една от най-обикновените индивидуални причини за феномена “деца от/на улицата”. Това вкл. отказ от семейство и приятели, отказ от училище или отказ от професионални грижи. Отказът често е резултат от натрупване на проблеми. Те могат да бъдат от семейно естество: разделени семейства, преживели развод, прекарали затвор, неуместни очаквания и изисквания на родителите, липса на комуникация между родители и деца, трудности с вторите родители, братя, сестри и злоупотреба с наркотици под семейно влияние.
Някои родители смятат, че децата им разсъждават като възрастни, но реалността обикновено е много по-различна от представите им. Детето, колкото и да е високо на ръст, невинаги е подготвено да прецени степента на опасност, когато самостоятелно взема решения по отношение на това по кой път да поеме в живота. То няма богат опит, не е достатъчно наблюдателно и самокритично и обикновено не се страхува да навлезе в опасната зона. Понякога и любопитството го тласка към нея, иска да опита, да разбере дали нещата наистина са толкова лоши, колкото възрастните ги представят. Но в повечето случаи няма лесен изход от опасната ситуация.
Родителите пък няма как да познават детето си или да узнаят намеренията му, ако не разговарят с него. И то всеки ден! Страхът да не притеснят детето или да не му досадят с въпроси, е неоснователен. Добре е да се информират за решенията на децата си, затова как живеят, как се чувстват, какво ги тревожи и какво ги радва – нали те носят отговорност за техния живот.
Понякога обаче децата са много по-притеснени за родителите си и по-решителни в трудни моменти, но често действията им са импулсивни а последиците от тях – тежки.
Социалните, културните и икономическите причини са от голямо значение за социализацията и ресоциализацията .
Например във Франция социалното изключване на огромен брой от малцинствата, се ползва с лоша репутация където живеят. Те сформират огромна група, известна като “деца от/на улицата”. Идвайки от огромни къщи, тях ги опетняват, изоставят и ги смятат за виновни и закононарушители .
Швейцарските специалисти изтъкват, че децата на бедните семейства търсят компенсация извън училище, защото те са принудени да работят тежка работа, или са изпратени в непрестижни училища, които не им осигуряват голямо бъдеще. Те търсят приятели извън училище, често от същата среда.
Съществуват изследвания, които доказват, че агресията не само не намалява, а се увеличава след гледане на филм, съдържащ насилие.
Хората вярват, че децата от улицата трябва да бъдат спасявани, тенденцията е да се мисли за тяхната прехрана и защита. Първоначалната реакция е да се започне раздаването на храна и дрехи, или да се построи сиропиталище. Проблемът с тези мерки е, че не осигуряват дългосрочни решения. Вместо това те създават зависимост. За да се подготви план за развитие, в който хората ще се изправят срещу проблемите, ще откриват и изкореняват причините за проблемите и ще намират свои решения, е необходимо да се изследват някои от най-често срещаните погрешни представи за бездомните и работещи деца.
Децата, наречени бездомни имат детство, което е пълна противоположност на определенията за детство. Много от възрастните пренебрегват съществуването на тези деца или просто мислят за тях като за някакъв досаден обществен проблем. Други искат да ги спасяват. Тези деца със сигурност са се превърнали в митологизирани фигури или заради романтиката на това, че са освободени от грижите на възрастните, или заради затрогващия им образ на жертви. Но те не са просто бегълци и бездомници, които са част от картината на обществото. Те са личности, всеки със своята житейска история, проблеми, нужди и надежди. Тиражираните образи на бездомни деца са само още един допълнителен проблем, от който тези деца нямат нужда. Някой от тях не искат да бъдат наричани “бездомни” заради негативния смисъл на думата, други обаче изграждат поведението си според този образ - най-вече пред туристи и фотографи.
Тук ще изброим някои от популярните представи за бездомните деца, техните семейства и тяхното бъдеще :
За семействата им:
- били са изоставени от семействата си;
- избягали са от семействата си заради сексуален тормоз;
- те са резултат от разпаднало се семейство;
- семейството им се е разпаднало поради бедност;
- идват от семейства без бащи;
- не поддържат контакти със семействата си.
За тяхното бъдеще:
- когато пораснат ще станат престъпници;
- няма да доживеят до пълнолетие;
- не могат да бъдат върнати към предишния им живот.
За децата:
- гладуват;
- крадат;
- нямат друг избор освен да проституират;
- не могат да контролират насилието си;
- загубили са способността да чувстват дори обич;
- не знаят как да играят;
- нямат морални норми;
- те са наркомани;
- болни са от СПИН.
Някои от тези идеи може да се отнасят за някои бездомни деца при определени условия, други от идеите са неверни или не са доказани, но всички те са били използвани при описанието на тези деца. Някои от характеристиките са дадени от богати хора. Други, като например предположението, че са подрастващи престъпници, са използвани от активисти на местни групи, за да оправдаят насилието в кампаниите им срещу децата от улицата.
Това силно изразено негативно отношение показва трудностите на възрастните да приемат факта, че децата пред които са изправени, просто не отговарят на представата, която имаме за тях. За възрастните е направо страшно, да мислят за деца, които могат се справят и без тях. Така в началото на 80- те години, “международна неправителствена програма” за деца и младежи, описа тези деца, като намиращи се в ситуация, в която те са лишени от защитата, наблюдението и напътствието на “отговорни възрастни ”, като че това е основния проблем.
Улицата като дом - вън, на улицата, дом може да бъде входната врата на магазина, пейката, на площада, отдушниците пред ресторанта, мястото около огъня на плажа, стълбите на железопътната гара. Леглото е парче картон, старо одеало, вестници. Някои спят сами, други се скупчват, за да се стоплят и пазят. Те никога незнаят кога ще ги събуди нечии ритник, струята студена вода от цистерните, които почистват улиците и други.
Какви в действителност са бездомните деца и техните семейства? Проучванията върху семействата на бездомните деца са непълни и недостатъчни на брой. Повечето от тях се основават на неточни интервюта с деца и не се правят сравнения с деца, които не живеят на улицата. Така че не е възможно нито да се потвърдят, нито да се отрекат отрицателни представи за тези деца. Много от хората, които работят с бездомни деца, са единодушни, че малко от тях са били изоставени. По-правилно е да се каже, че постепенно връзките със семейството са се разпадали и то, поради различни причини. Това може да са насилието и експлоатацията в семейството, родителите алкохолици или лоши взаимоотношения с доведени родители. Някои от децата са от семейства без бащи, но други имат бащи, много самотни майки не позволяват децата им да заживяват на улицата. Същото се отнася и за фактора бедност. Истина е, че липсата на средства може да влоши семейните взаимоотношения, но е вярно също че има и много бедни семейства, които остават заедно независимо от обстоятелствата. Ако това не беше така бездомните деца щяха да са много, много повече.
За тяхното бъдеще? Дългосрочните последствия от живота на улицата за едно дете все още не са ясни. Факт е обаче, че бездомните възрастни не са били бездомни деца. Животът на улицата през детството е просто един от етапите на живота на някои хора, които напускат улицата след като навършат определена възраст и вече могат да участват в трудовата борса. Но е много вероятно поради липсата на образование те цял живот да работят ниско платена и неквалифицирана работа.
Работещите деца не се радват на такъв огромен интерес като бездомните деца и затова няма да се наложи да се развенчават и толкова митове. Но си струва да се припомнят 3 важни фактa:
- въпреки, че си имат специфични проблеми, бездомните деца са подмножество на работещите деца. Дори просията и кражбата са вид работа от гледна точка на детето, защото му осигурява прехрана;
- това, че се отделя много внимание на бездомните деца, донякъде скрива проблемите на по-голямата група от работещи деца, които не са така забележими, нито толкова вълнуващи, но техните проблеми не са по-малко неотложни;
- фокусирането върху проблемите на бездомните деца може да стане причина да се отклоняват и без това ограничените помощи на други рискови групи. А това е много важно, защото по принцип проектите за бездомни деца са много скъпи от гледна точка на съотношението между помощта и броя на децата, за които е предназначена.
Експертна научна група, при съвета на Европа, предлага нови дефиниции относно децата ОТ и НА улицата:
В Белгия, например неправителствените организации предлагат 3 категории на феномена “деца от улицата” и “деца на улицата”:
1. Деца от/на улицата в най-важната част на деня: това вкл. деца от улицата през деня (напр. от 7 ч. сутринта до 19 ч. вечерта). Повечето от децата мигрират, бягат от училище или деца, които не са вкл. в задължителното образование. Те работят на улицата, някои проституират.
2. Бегълци – това е преходна ситуация, в която могат да бъдат за няколко дни, но може да продължи и месеци.
3. Почти постоянни деца – те бягат от обществените институции. Тази група е трудна за изследване.
В отделните държави се влага различен смисъл в термина “деца от улицата” и “деца на улицата”. В Чехия, Полша и Унгария се вкл. твърде различни групировки:
- деца, живеещи в проблемни условия (разрушени сгради, мазета, ж.п.гари и др.);
- непълнолетни деца - предимно цигани и бежанци;
- деца, избягали от къщи и от образователните заведения;
- деца, които имат формален дом, но задоволяващи своите нужди на улицата.
В Швеция терминът, “децата от улицата” или “улични деца“ се използва официално. Децата на възраст между 12 и 18 год., които са извънбрачни или не поддържат контакт със семейството си, се определят като изоставени.
В Швейцария организациите наблягат върху децата от улицата, които се отклоняват от собствените си възгледи. В повечето случаи, това са деца, имащи семейства, чиито родители, отивайки на работа, ги оставят сами в къщи. Нямайки къде да ходят, те се скитат из улиците през целия ден и се прибират в къщи вечер, когато родителите им се завръщат.
В Турция голям брой деца работят на улицата, но там това се счита за нормално явление.
В Гърция, този феномен е свързан предимно с циганското малцинство. Властите стриктно работят върху надзора и закрилата на децата чрез гръцките административни служби.
В Италия концепцията на този проблем засяга риска. Обсъждат се законните и незаконни дейности, особено моралната, физическата и психологическата опасност.
През последните години медиите в някои държави проявяват по-голяма активност. Това се наложи от липсата на системна информация по проблема, която да даде възможност за оформяне на обективно и пълно обществено мнение. Докато телевизията, в някои случаи определя тези млади хора като герои, в повечето случаи те са считани за безполезни. Младите хора живеят с подозрение и изопачени представи, въпреки, че имат чувството на уважение и привличане към медиите.
Във Франция общественото мнение е под въздействието на пресата и усложнява феномена, показвайки разликата между 80-те и 90-те години на XX век. Днес френската общественост има представа за проблема и желание да помогне.
Децата на улицата в България са относително нова социална група, която възниква в края на 80-те и началото на 90-те години на XX век. Появата на деца, които живеят на улицата в съвременните развити общества, е свързана преди всичко с кризата, в която се намира семейството. Децата, прекарващи известна част от времето си на улицата, или бягат от своите семейства, или биват експлоатирани от тях да работят за общата прехрана. Наслагват се фактори, като обедняване на населението, увеличаване на безработицата в национален мащаб и особено сред ниско квалифицирани слоеве на населението, липсата на адекватни механизми за социална защита.
Съществуващата система на грижи за децата все още предлага предимно институционална грижа, която не може да отговори на потребностите на децата, а и самата тя се оказва във финансова криза.
Водещ приоритет, в дейността на Държавната агенция за закрила на детето, продължава да бъде превенцията на изоставянето на деца чрез развитието на алтернативни на институционалната форми на грижа и услуги и подобряване качеството на грижите на самите специализирани институции. Един от очакваните резултати е намаляване броя на децата, отглеждани в специализирани институции в България. В рамките на този приоритет се очертава потребността от разработване на стратегия, специално насочена към разрешаване проблемите на децата на улицата. Националния съвет за закрила на детето, в който последователно членуваха фондация “Свободна и демократична България”, “Самарянин”, “БЧК” и понастоящем “Гаврош”, бе сформирана междуведомствена работна група, която изготви проект за Национална стратегия за защита правата на децата на улицата за периода 2003-2005 г. Тази стратегия беше приета от Министерския съвет на 7 ноември 2003 г.
Стратегията е резултат от съвместните усилия на Държавната агенция за закрила на детето, представители на различни министерства и централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, представители на всички неправителствени организации, които имат опит в работата с децата на улицата и са развили услуги за тях, както и директори на дневни центрове и приюти.
Животът на улицата е свързан с множество рискове и проблеми за децата и с невъзможност за достъп до правата, гарантирани им от конвенцията за правата на детето на ООН и законът за закрила на детето. Децата на улицата са изправени пред недохранване, физическо, сексуално, психическо насилие, риск от зависимост към наркотични вещества, въвличане в престъпна и противообществена дейност. Децата на улицата са откъснати от образователната система, достъпът им до здравеопазване е възпрепятстван. Анализът на съществуващия опит в страната показа, че грижите и услугите за децата на улицата се предлагат предимно от неправителствени организации, като първите действия се предприемат през 1993 г. Първоначално в дейността си, те залагат единствено на хуманно и толерантно отношение към децата на улицата и постепенно се професионализират, развивайки своя капацитет и мрежи на взаимодействие с държавните институции и други неправителствени организации.

Михаила Петрова
Шуменски университет
Педагогически факултет
Социална и Специална педагогика



Коментари
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2007-07-21 14:47:30
Браво! Много полезна и актуално!

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Децата и кухнята
Децата и кухнята Преди години беше традиция да се предават тайните на семейните рецепти съкрови...
Още  ]
Да укрепим имунната си ситема и да я под...
Да укрепим имунната си ситема и да я подготвим да посрещне студената и влажна зима Хрема и хомео...
Още  ]
Някои психологически аспекти на детската...
Някои психологически аспекти на детската престъпност Доналд Уиникът (обръ...
Още  ]
Кога да потърсим психологическа помощ за...
Кога да потърсим психологическа помощ за нашите деца? Какво представлява психотерапията? ...
Още  ]
Кампания на УНИЦЕФ за ранно детско разви...
Кампания на УНИЦЕФ за ранно детско развитие "МЪЛЧАНИЕТО ДНЕС РАЖДА ВИКОВЕ УТРЕ" Родител...
Още  ]
  Моето Дете