Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Фрустрация 25 09 2018      
 
Оценка: / 10
СлабОтличен 
Фрустрационен комплекс

Положителните и отрицателните въздействия на семейството върху детето могат да се отразят двупосочно върху неговото психично развитие: от една страна, то може да бъде самоуверено, самостоятелно, инициативно или пък плахо, страхливо, с чувство за вина и затворено.
Фрустрацията е един от съществените моменти, водещи до психични разстройства у детето.Понятието фрустрация (frustratio) има латински произход и означава измама, напразно очакване, неуспех; а в психоанализата е термин означаващ пречка за удовлетворяване на либидото.Понятието фрустрация обхваща всички неправилни начини на отношение в семейството, които пречат за задоволяване на основните нагони и афективни нужди на детето.От гледна точка на психоанализата фрустрацията в общи линии разкрива липсата на удовлетворение от действителността.В последно време проблемът за фрустрацията придобива все по-голямо значение поради редица социални и икономически моменти. Н.Ноff набелязва следните важни моменти водещи до кризи в семейството:
1. Разпадане на патриархалната фамилия, водеща до промяна в положението на бащата в семейството, до смъкване на култа към бащата – той не е вече централна фигура.
2. Стесняване на семейството поради малобройността на децата– зачестяват семействата с едно дете. Това води до свръхмерни родителски грижи и внимание към детето.
3. Дезинтеграция – среща се по-често в семейства с високо обществено положение, в които отделният член няма вече определени специфични задачи в рамките на семейството; то не е фокусът, свързващ членовете му в тясна общност, в която всеки има свои права, но и свои специфични задължения.
4. Еманципация на жената поради редица социални и икономически предпоставки и излизането й от семейството; майката, поради професионалната си заетост, вече не може да насочи цялата си грижа и внимание към детето; все по-голям става процентътъ на децата, растящи под чужди грижи.
Тези външни моменти влияят върху структурата на семейството и имат своето значение.

Най – разпространените и характерни фрустриращи форми на поведение са:
-Афективна хладност на родителя. Детето не усеща родителската обич и внимание.Тук акцентът пада на несъзнаваните майчини нагласи като израз на индивидуално формиралите се основи на нейната личност поради други жизнени моменти – нехармоничен брак, нежелание за деца.Пример за афективна хладност може да се наблюдава у жени-интелектуалки. Прекалено заети със служебните си задължения и кариерата си, те оставят грижите за детето си на заден план. Тук спадат майките-студентки, които не могат да се отдадат изцяло на детето си. Кое е по-добро за детето? – майката да прекъсне следването и да си гледа бебето или в часовете на занятия то да се поеме от близките. И двата варианта са добри за детето. Не е желателно настаняването му в детски ясли. При децата на афективно хладните родители се появява чувсвто за малоценност. Те са подчертано свръхчувствителни, при тях възникват враждебно-агресивни пориви, насочени не само към родителите, но и към външни лица.

-Свръхвзискателност и строгост. В стремежа си да научат децата на ред и порядък и да постигнат успехи в училището и в професията си, родителите стават прекалено изискващи от децата си и поставят повишени изисквания спрямо тях. Пример за подобно поведение е бащата от книгата на А. Кронин „Замъкът на шапкаря”. Прекалено строгият и изискващ баща държи непременно по-малката му дъщеря да покаже най-висок успех и да спечели стипендия. В деня на решаващите изпити тя не успява да бъде първа. Не намирайки изход от положението, тя се обесва. Не са редки случаите на редица съвременни родители, които поставят подобни изисквания пред децата си. Много често те настояват децата им да се занимават с неща, които не са им интересни, или към които нямат дарба. Подобни амбиции се срещат у някои учителки спрямо децата им – свръхамбициозни, изискващи и безкомпромисно строги. При тези деца се потиска самоятелността им и могат да развият автоматична покорност и конфронтизъм или обратното – стремеж към противопоставяне и неосмислено бунтарство.Отношението на родителите към детето в пубертетната възраст трябва да е много деликатно. В тази възраст децата са склонни да отрекат родителския авторитет, всяка забрана за посещения на дискотеки се изживява болезнено от детето, едва ли не като ограничаване на свободата му. Децата трудно понасят тази криза, дори настояват да се отделят на квартира. За тези от тях, които продължават образованието си в друг град, това става непринудено, но за онези, които остават в родния си град, звучи абсурдно и неразумно.Подслушването на телефонните им разговори, ровенето в дневниците им, ограничаването им от срещи със съучениците се изживява много болезнено и в стремежа си да накажат свръхстрогите си родители те могат да извършат неразумни постъпки: суицидни опити, като мотивът е: „Исках да ги стресна. Аз съм вече голям и имам нужда от свобода.” Една ученичка направила бутафорен опит за самоубийство. При разговор момичето споделило: „Не се бях подготвила за класното и получих двойка. Изпаднах в ужас – ами ако родителите ми научат. Не знаех как да се прибера вкъщи.” Особено болезнено децата понасят грубата агресия – самото вдигане на ръката, готова да удари детето, дори да не бъде ударено, е голяма обида за него. Особено се накърнява достойнството му при удряне на плесница, да не говорим за побой в присъствието на съученици или приятели. При подобна постъпка детето може да избяга от къщи и напук да не се прибере. При подобен конфликт с родителите 15-годишен младеж напуска дома си и прекарва в един фургон около десетина дена. Виждайки приятеля си, живо се интересува как се чувстват техните без него и злорадо се усмихва, когато разбира, че майка му била много притеснена.Не е необходимо децата ни да бъдат абсолютни отличници. Един ученик трябва да знае, че има различни оценки и не е фатално, когато имаш по-ниска.

-Свръхдоминиращо поведение на родителя. Прекомерната интелектуална сила и социална изява на единя от родителите може да бъде сериозна пречка за пълноценното развитие на детето. Това особено неблагоприятно се отразява на развитието му, ако в семейството тези качества се подчертават. Това се отнася повече за майката-интелектуалка, която не трябва да изтъква своето социално положение в семейството си, а да бъде една най-обикновена майка, за каквато жадуват децата. Те не се интересуват от титли, престиж, пари, те искат тяхната майка да е при тях. Много лекарки, когато имат нощно дежурство, разбират, че детето всъщност дежури заедно с тях. В този ден то страда и се измъчва от мисълта, че майка му отсъства. За всяко дежурство то се пазари с майка си повече да не ходи или да обещае, че това ще е за последен път. Засилването на родителския авторитет при децата в пубертетна възраст става опасно. В тази критична възраст за детето родителите не трябва да допускат ироничното и пренебрежително отношение към децата си, както и прояви на агресия. Живеещо сред изявени родители, детето става несамостоятелно. У него се създава нагласа за неувереност, колебливост, пасивност, подхранване на невротични разтройства и психастенни черти на личността.

-Родителска свръхпроекция. Прекалената свръхзагриженост на родителите също се оказва пагубна за растящия млад организъм. По този начин детето остава несамостоятелно, неустойчиво и се затруднява контактът му с околните. То винаги очаква помощ и при най-малкия неуспех ще декомпенсира. Подобно поведение могат да изградят майки спрямо децата си в случаите, когато са принудени сами да поемат грижите за детето: напр. бащата е прекалено ангажиран в службата и не отделя време на съпругата и детето си, често това може да се съчетае с отсъствия от дома поради създаване на нова връзка с жена, развод, раздяла, чести командировки. Майката се вкопчва за детето и между тях се образува симбиоза.Наличието на родителска свръхпроекция би довело в по-късна възраст до несамостоятелност, неустойчивост, затруднен контакт с околните, очакващи винаги помощ. Разгледаните форми на неправилно или фрустриращо родителско поведение са условно разграничени и показват само отделни механизми, чрез които могат да се осъществят някои неблагоприятни влияния върху развитието на детето.

Цветелина Стоянова
ЮЗУ "Н.Рилски"
Педагогически факултет
Източник: pomagalo.com


Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Особености на детската възраст
Особености на детската възраст Детският организъм проявява особености както п.ри своето нормално ...
Още  ]
Бременност и вредни навици
Бременност и вредни навици Пушенето на майката - основна причина за смърт на детето! «Смърт в...
Още  ]
Паразитите
Паразитите и децата Аскарис лумбрикоидеус /детски глисти/ Детският глист, широк...
Още  ]
Нина Цонева- образът на съвременния учит...
Нина Цонева- образът на съвременния учител Интервю с Нина Цонева- учител Г-жо Цонева...
Още  ]
Раждане
Раждане Обикновено всички родители много ясно си спомнят раждането на своите деца като ос...
Още  ]
  Моето Дете