|
|
|
Страница 4 от 4
Причини и преодоляване за заекването
Комуникацията между хората е съществен момент от техния живот и всяко нарушение в общуването оказва значително въздействие върху живота на човека. Заекването е един от най-изучаваните говорни проблеми на човечеството. То е наблюдавано от учените от хилядолетия, наричано е с различни имена и описвано при много известни личности останали в историята. Заекването се отразява значително върху развитието на самочувствието и себеоценката на децата в ранна училищна възраст и повлиява върху избора на приятели, а в зряла възраст на професия и месторабота. Нерешен е все още и сложния въпрос за произхода и типологията на заекването. Няма установени ясни причини, които да са в основата на заекването. Има изобилие от теории и хипотези, като най-често се смята, че заекването се причинява от множество фактори. Теориите на различните автори за същността и етиологията на заекването демонстрира все по-правилната, напоследък насока на научните търсения. Пътят за решаване на този проблем е комплексност при интерпретиране на изследователските резултати и екипност в терапевтичните подходи и програми. Според най-разпространените теории на XX век заекването представлява нарушение на темпоритмичната организация на речта, възникващо обикновено към 3-5-годишна възраст. При него плавността на речта се нарушава от неволеви повторения и/или удължавания на звукове, срички, думи или фрази, а също и от неволеви паузи или принудителни прекъсвания. Предизвикано е от две основни причини:
1. Силен стрес;
2. Затруднение в обработката на информация.
Първият вид заекване се появява след период на нормално за възрастта речево развитие. Обикновено отключващ фактор е стресова ситуация. Заекването започва внезапно, като силата му зависи много от обстановката, събеседника; самият заекващ осъзнава отлично проблема, което води до притеснение, понякога до отказ от говорене.
При втория вид заекване речевото развитие обикновено изостава в сравнение с нормите за възрастта. Детето може да конструира дълги изречения, но думите в тях да са с непълен и неразбран състав. В други случаи детето не може да прави дълги изречения, обърква се и има нужда от помощ, за да оформи изказването си. Тук заекването се появява постепенно, като силата му варира значително - от пълната липса на блокажи до твърде честата им поява на всяка произнесена дума. Под влияние на стреса човешкият глас се променя. Обикновено това води до увеличаване на тоналната височина. В условия на стрес хората говорят по-бързо, повтарят думи или фрази, включват в речта си повече междуметия (ах; ъ-ъ-ъ; ех). Това е така наречената "Нормална неплавност", Според изследвания при стрес средно между 0 и 4% от речта на незаекващите е с нарушена плавност, и то при проста задача за назоваване на цветове. Известно е, че едни ситуации провокират усилване на заекването, докато други способстват за редуцирането му. Пеенето, шепненето, дъвченето водят до чувствително редуциране или изчезване на заекването, докато ситуации като: разговор по телефона, разговор с непознат, разговор с човек от противоположния пол водят до повишаване на напрежението и съответно до чувствително усилване на интензивността на заекването. Навременната диагностика и терапия на заекването стои като един важен въпрос пред логопедията. Многото лица на заекването и разнообразните съпътстващи симптоми при хората, които заекват кара специалистите в последните няколко години да считат, че всеки заекващ човек по свой собствен начин демонстрира симптомите на заекването, нагласите и вярванията свързани с него и вторичните симптоми произтичащи пряко от говорните затруднения.
За родителите на деца, които заекват!
Семействата на деца, които заекват, често са изправени пред много въпроси и проблеми.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАЕКВАНЕТО?
Заекването е нарушение на естествения поток на речта. Когато детето удължава звуковете, задъхва се по средата на изречението или повтаря начални звукове, думи или фрази по-често от обикновено, казваме, че детето заеква. Заекването се появява най-вече между втората-третата и шестата година. Периодът, през който децата развиват своите по-висши речеви и езикови способности се характеризира с протичането на много и различни процеси. Това е труден период. Понякога, за да формулират или съставят едно изречение, те повтарят някои думи и фрази, и многократно използват съюза "и". Подобно речево поведение е нормално. Когато, обаче, то стане навик, придружен от вторични прояви (гримаси по лицето и други непривични жестове с ръце и тяло), когато затруднението в говора е съпътствано от страх и притеснение, т.е. когато говоренето за детето се превърне в усилие, едва тогава може да кажем, че детето заеква и да се запитаме какво да правим.
КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ЗАЕКВАНЕТО?
Преди всичко не обвинявайте себе си за това, че детето заеква! Няма място за търсене на вина! В света 4-5% от децата страдат от заекване в една или друга степен. Наследственото предразположение може да е свързано с периода, в който двете мозъчни полукълба започват да контролират функциите, за които са предназначени. Това е само една от множеството теории за възникване на заекването. Фактори, свързани с неврологичното развитие, обясняват също защо повече от половината деца, при които заекването се е появило преди шестата година, по-късно го "израстват". Рядко, обаче, заекването на детето Ви се влияе от един единствен фактор. Вашето отношение към проблема на детето и атмосферата, в която то живее, след като веднъж заекването се е появило, до голяма степен определят развитието на говорните затруднения.
КАК СЕ ЧУВСТВА ДЕТЕТО В СВОЯТА СРЕДА?
Опитайте се да си представите какво изпитва детето Ви, когато заеква. Поставете се на негово място в този момент. Какво бихте изпитали? Какво бихте мислили? Ето какво споделя един възрастен от детството си:
"Онова, което за другите деца беше така лесно -
да задават въпроси, да разказват за своя ден -
за мен беше мъчение. Не можех просто да кажа какво искам.
Борех се, за да го направя. В училище се боях дори да задавам въпроси.
Даже да произнеса името си ми беше трудно. Другите деца ми се присмиваха.
В къщи също не можех да обясня какво точно искам -
понякога ми подаваха портокал, а всъщност това, което исках беше банан.
Но родителите ми нямаха търпение и не чакаха да довърша изречението си.
Страхувах се, че не съм способен да изрека нещо ценно…"
КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ ВИЕ, РОДИТЕЛЯТ, В СВОЯТА СРЕДА?
Да си родител е извънредно трудна задача. Да си родител на дете с какъвто и да е проблем, обаче, е още по-трудно. Вие трябва да се грижите за дете, което може би е подигравано и осмивано от другите и което не може лесно да обясни какво точно иска. Освен това, Вие трябва да се борите и със собствените си чувства и усещания в момента, когато детето заеква: притеснение, чувство за вина, раздразнение, стремеж да не надценявате затруднението или да се убедите, че ще премине бързо, смущение, тъга, желание да му помогнете или пък гняв, че детето не е способно да се справи с нещо така просто, според Вас. Наистина е много тежко да гледате как някой, когото обичате, е в затруднение. Възможно е също да Ви притеснява отношението на другите членове на семейството, съседите, учителите, а също и незнанието какво да правите. Може би се чувствате объркани и самотни? Не се колебайте да потърсите консултация и помощ от професионалист. Не забравяйте, че Вашето спокойствие е най-силния инструмент за справянето с проблема!
КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ?
Как да разберете, че се нуждаете от помощ? Как да бъдете сигурен, че не преувеличавате говорните затруднения на детето си? Най-добре е да си зададете въпроса: "Бори ли се детето ми с нещо, което не може да контролира и не зависи от него?" Ако отговорът е положителен, потърсете квалифициран говорен терапевт. Възможно е затруднението в говора да изчезне по-късно. Но не трябва да залагате на тази възможност. Добрият професионалист ще се погрижи за детето Ви, а също и за Вас самия, като Ви помогне да създадете благоприятна и улесняваща говоренето атмосфера.
КАКВО ПРЕЖИВЯВА ДЕТЕТО?
Най-важната първа стъпка е да установите какво точно става във Вашия дом. Отделете време, за да се наблюдавате и да прецените как общувате с детето си. Как реагирате, с каква реплика или забележка когато детето започва да заеква? Как реагира детето на Вашата реплика? Ще бъде от полза за Вас и за него да се вгледате в чувствата си, да станете по-наясно с посланията, които си разменяте с вербални и невербални средсва. Един добър начин да проследите взаимоотношенията с детето си е да си водите записки, като отбелязвате кога и при какви обстоятелства детето заеква. Става ли нещо особено в семейството в тези моменти? Как останалите реагират на заекването и каква е детската реакция спрямо техните? Има ли разлика в начина, по който заеква в различните ситуации? Воденето на този дневник, отбелязването на взаимоотношенията в семейството; на звуковете и думите, които затрудняват детето, е информация, ценна както за Вас, така и от помощ за терапевта, който работи с детето Ви.
Не очаквайте светкавични резултати. Трябва да вземете предвид неврологичното състояние на детето, а също и факта, че заекването е много упорит навик и не е лесно да се преодолее. Имайте предвид също, че много често децата демонстрират съвсем гладък говор в клинична обстановка, но извън кабинета изпитват значителни затруднения. Извънредно важно е в дома Ви да съществува атмосфера на открити и изпълнени със загриженост взаимоотношения. Не превръщайте заекването в тема-табу! Ако никога не говорите за затрудненията на детето, то тогава може да възприеме заекването си като нещо лошо и срамно. Все пак детето Ви не е толкова малко, то има възможност да разбере или поне ще усети загрижеността Ви. Именно такъв тип отношения са изключително важни, за да може детето да се почувства свободно и спокойно когато говори.
Дали моето дете има нарушение на говора?
Най-бързият, макар и не най-сигурен начин да разберете това е като си отговорите на следните въпроси:
* Избягва ли да говори детето ви?
* Напряга ли се (изнервя ли се, фрустрира ли се) вашето дете, когато срещне затруднение в изказа си?
* Когато детето ви говори, вие ли сте единствените, които го разбирате?
* Затруднява ли се детето ви да следва устни инструкции?
* Среща ли детето ви затруднения с четене и писане, които не отговарят на възрастта му?
Ако имате някакви съмнения и поне два от отговорите на тези въпроси са "да":
* прочетете за говорните затруднения,
* свържете се с професионалист, за да се консултирате!
В какъв случай трябва да се обърнем към логопед?
Консултация с логопед е необходима, ако:
Нашето дете е вече на 2,5-3 год. и не може да говори.
В предучилищна възраст при нашето дете се забелязват следните прояви:
♦ не се ориентира в посоките ляво-дясно, горе-долу;
♦ не познава цветовете;
♦ не може да брои в прав и обратен ред до 10;
♦ не може самостоятелно да се облича, има дискоординация на движенията;
♦ не може да произнася правилно, пропуска или заменя звуковете: к-г, т-д, ф-в, с-з-ц, ш-ж-ч, р-л;
♦ детето говори като бебе, често заменя, пропуска звукове и срички, не довършва думите, неправилно ги подрежда в изречението;
♦ гласът на детето звучи носово, без затова да има ясно установена причина (хрема, алергия, трета сливица);
♦ детето заеква, говори твърде бързо или твърде бавно и е трудно да се общува с него.
В начална училищна възраст нашето дете има проблеми с:
♦ писането – заменя сходни букви (о-а, ъ-ч, в-д и др.); заменя сходни звукове (п-б, з-ж, ц-ч, с-з);
- пропуска, добавя или размества букви и срички, пише разделно части на една дума, слива съседни думи, не спазва редовете.
♦ четенето – чете бавно (3-10 пъти по-бавно от скоростта на нормалния читател), чете побуквено, заменя сходни звукове (с-ш, т-д, ц-ч), заменя сходни букви (п-н-и, з-в), пропуска и добавя звукове и срички, често губи мястото на четене, нарушено е разбирането.
♦ смятането – (математиката) – трудно чете числата и разбира математическите знаци и термини
- среща трудности при решаване на устни и текстови задачи.
Горепосоченото далеч не изчерпва многообразието на езиково-говорните нарушения. По-важното е да се види, да се разбере, че има проблем, той да се приеме от родителите и учителя и да се потърси навреме логопедична помощ. Консултацията с логопед може да бъде извършена и по препоръка на лекар (педиатър, невролог, специалист УНГ, офталмолог и др.), от психолог и специален педагог. Не е необходимо обезателно да имате направление от специалист, за да се консултирате с логопед.
Основни комуникативни нарушения, при които логопедът може да помогне
* нарушения на артикулацията /произнасянето/ на звуковете, най-често с, з, ц, ш, ж, ч, щ, р, л, изопачаване на звукове, пропуски, замени /дислалия/
* нарушение на темпа и ритъма на речта /заекване, запъване/
* езикови нарушения /дисфазия на развитието/
* гласови нарушения /дисфония/
* специфични обучителни трудности при овладяване на писането, четенето и смятането /дислексия/
* различни по степен езиково-говорни нарушения при детска церебрална парализа
* езикови нарушения при интелектуална недостатъчност
* нарушения на тембъра и артикулацията вследствие на вродени цепки на небцето /ринолалия/
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
