Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Кой избива децата!? 20 10 2019      
 
Оценка: / 0
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Кой избива децата!?
Страница 2

Кой избива децата!?

Ние. Ние ги избиваме. Всекидневно. В тая държава децата скоро ще се броят на пръсти и както е тръгнало, разходите за отглеждането, образованието и оцеляването им ще отнемат все по-малък дял от обществените раходи. И въпреки че поне 5 институции имат задължение да се грижат за тях и на едно неромско семейство се пада по половин дете, детската смъртност е като в Албания и никой в действителност не се чувства отговорен за тях. Най-малко пък родителите им. Разгледах черната хроника от последните години. Исках да извадя примери на жертви на родителска немарливост. Четох, четох и се отказах. Така или иначе в почти всички случаи децата - изгорели, задушени, ударени от ток, паднали в река, във вир, в басейн, шахта, в септична яма, премазани от рухнали стени, разкъсани от кучета, намерени в безпомощно състояние - пияни или надрусани, пребити, изнасилени или удушени, бяха или оставени да си играят, или пуснати да се забавляват. В повечето случаи, според твърденията на възрастните, за първи път. Нито една майка не каза: "Нямаше как да не се случи това. Беше ми дошло до гуша да живея така, все едно и също. И като ме хванеха нервите, му казвах: Айде, остави ме на мира, де. Върви навън да си играеш." Майките, бащите и бабите все готвели, чистели, гледали телевизия, отишли да купят нещо, оставили ги за малко, били на годеж, редели се на опашка, били безработни или пък имали много работа. Съседите видели, че три деца играят край придошлата река, ама не им минало през ума, че може да се удавят. Спасителят видял, че 7-годишно момченце и 13-годишната му кака цял ден безнадзорни се плацикат в басейна, ама вечерта, като му свършила смяната, се прибрал и само предупредил децата да не влизат повече във водата. Бабичката от съседната къща в нейния звезден миг на слава с охота разказва за безхаберните родители, които всяка вечер заключвали децата си и отивали в близката кръчма, ама кой да знае, че може да изгорят. Граждани видели четиригодишно момченце да върви по ръба на канала край булеварда, ама откъде да знаят, че е избягало от дом за сираци и ще вземе да се подхлъзне. Съсед гледал от балкона, че някакъв странен тип се върти всеки ден из храстите зад блока, където играят децата, ама не му било работа да го пита какъв е. Сутрин в кварталното кафене вони на застоял дим от ганджа, ама много важно откъде я купуват. Съвсем естествено в статистиките няма случай на родител, осъден за убийство поради немарливост. Нито пък друг възрастен е наказан за съучастие. Даже общината им дава помощи за погребенията. Или ще кажете: Той, Господ, достатъчно ги е наказал. Дали наистина достатъчно ги е наказал? Проблемът е, че май всичко оставяме на Господ. Той ли трябва да ги пази да не си играят с кибрит, да не пипат прокъсаните кабели на евтините китайски лампички за елха, да не ходят по вировете сами. Господ ли да ги прибере от дискотеките и Интернет-кафенетата по нощите. Господ ли да надникне в стаята им да види какво правят пред компютъра. Той ли да се замисли, че розовото бюстие с мъниста и пайети, окачено на кокалестите рамене на 12-годишна нимфетка, е магнит за сутеньорите и педофилите. Господ ли да каже, че на семейните запои не е подходящо децата да друсат гюбеци след полунощ. Макар че сигурно Господ е бдял над онова 10-годишно момиченце, което само отглеждало четирите си братя и сестри, докато майка му висяла на ротативките, а баща му - в затвора. Ние, дето пишем и четем вестниците, си мислим, че няма да ни дойде до главата. Ще ни дойде, по един или друг начин. Мислим, че се случва само на ромите и аутсайдерите. Макар че децата на ромите и аутсайдерите страдат по същия начин, когато ги изоставят, докато горят, докато се давят, докато ги изнасилват или ги убиват. Ако имат късмета да оцелеят, даваме ли си сметка, че като пораснат, ще живеят заедно с нашите деца. Бедни, необразовани, безмилостни и силни. Вече няма да са деца. От тях ще трябва да пазим внуците си. А ако ние самите станем аутсайдери? Или пък умрем? Тогава какво става с нашите деца? Попадат под грижите на онези пет безгрижни институции, които ще отговарят за тях. И на никого няма да му пука за тях, така както и на нас не ни пука за десетките хиляди деца по приютите.
След убийството на сестрите в Пазарджик една от въпросните отговорни институции докладва на парламента утешителната новина, че през миналата година 2919 непълнолетни и 1268 малолетни са станали жертва на престъпно посегателство, което било с 491 случая по-малко в сравнение с 2004 г. Т.е. налице било намаление на престъпленията с 10,5 на сто. Представяте ли си, с цели 10,5 на сто! А знаете ли по кой начин са планирали да ги намалят допълнително през тази година? През февруари учениците се срещаха с пожарникари, през март ще се запознават с дейността на Гранична полиция, през април ще има срещи с полицаи под наслов "Полицията близо до обществото" (предполага се, че в останалите месеци полицията ще е далеч от обществото), месец май е посветен на безопасността на движението, а през юни, когато половината са във ваканция - ще ги запознават с наркотиците. Олекна ли ви? Край на тревогите! До следващото клане или до следващия пожар. Или до следващия педофил в парламента, на когото поне ще му пука за децата.

Автор Силвия Йотова
Източник: http://stoiadoteb.net
Втора национална инициатива против зависимостите "Стоя до Теб".




 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Бебешки пубуртет
Бебешки пубуртет Чували ли сте, че децата изживяват бебешки пубертет, когато са на около...
Още  ]
Боят...
Боят... Разбираме ли правилно значението на думата ТОЛЕРАНТНОСТ, умеем ли да сме ТОЛЕРА...
Още  ]
Отучване от памперс?
Отучване от памперс? Живеем в култура, която неизменно свързва бебето с памперсите. Св...
Още  ]
Предимства на кърменето
Предимства на кърменето Кърменето има предимства както за бебето и майката, така и ...
Още  ]
Детето и емоциите
Детето и емоциите Светът на всяко едно дете е свят, изпълнен с емоции. Емоциите са форми н...
Още  ]
  Моето Дете