|
|
|
Страница 1 от 3
Захранване на бебето
Oсобености на организма на бебето, които имат значение при храненето
 Кърмаческата възраст се отличава преди всичко с:
1. Усилен растеж. В никоя друга възраст детето не pасте така бързо. Към 5-ия месец то удвоява, а до края на годината утроява теглото си. За една година то израства с 20-25 см и наддава 6-7 кг. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо расте и толкова по-големи са нуждите му от енергия и хранителни вещества и особено от белтъчини, които са основната градивна съставка на всяка клетка. Затова недостатъчният внос на енергия и белтъци в детска възраст води преди всичко до смущения в растежа - вкл. и на мозъка на детето.
2. Незавършено развитие и незрелост на организма, вкл. на храносмилателната система.
Стомахътна новороденото бебе има малък обем -30-60 мл, който постепенно до края на годината достига 250-300 мл. Затова количеството на храната трябва да се съобразява с възрастта на детето.
Чревната лигавица е нежна, лесно ранима и по-про-пусклива за бактерии, токсини и непълно разградени белтъчни вещества. Намалена е секрецията на храносмилателни сокове и е затруднено смилането и усвояването на храната. Всичко това създава рискове от: храносмилателни смущения (особено при даване на по-голямо количество или на по-груба и трудносмилаема храна), чревни инфекции и алергизиране на организма (при ранно захранване с краве мляко и други храни).
През първите месеци черният дроб е все още функционално незрял и не може да обезврежда и изхвърля някои токсични вещества. Затова кърмачето е застрашено от хранителни отравяния - например с нитрати.
През първите месеци бъбреците имат ограничени възможности за отделяне на минерални соли (вкл. готварска сол), фосфор и някои киселини и продукти от разграждането на белтъците. Ето защо, в случай че не кърмите бебето, най-добре е през първите месеци да го храните с адаптирано, а не с кисело мляко, тъй като киселото мляко е по-богато на соли и белтъци и обременява бъбреците на детето.
Водата, с която приготвяте храната или давате на бебето, също трябва да е с ниско и подходящо съдържание на соли. Такива води са бутилираните трапезни води с гарантирано качество отговарящо на международните стандарти.
Избягвайте минералните води, те по правило съдържат много соли, които са вредни за бъбреците на бебето. Някои видове минерални води с ниско съдържание на соли могат да се ползуват, но само след консултация с лекар.
Много често питейни водопроводни води са с голямо съдържание на соли или видимо замърсени (ръждиви от стар водоровод, поради аварии и др.) и също следва да се избягват да се дават на бебето.
Във всички случай водата с която приготвяте храната или давате на бебето трябва да се преварява поне 5-7 минути. Преварявайте за всеки случай дори бутилираната трапезна вода, за която е гарантирано, че е обеззаразена в заводски условия.
Детският организъм губи повече и по-лесно течности, поради което е застрашен от обезводняване, особено при прегряване, повръщане, диария и висока температура. Затова е изключително важно бебето да приема достатъчно течности.
Готовите бебешки каши
Представляват готови за консумация хидротермично обработеени и бързо разтворими брашнени смеси. Освен един или няколко вида брашно, те съдържат и различни други съставки - мляко, плодове, зеленчуци, какао, канела, ядки, месо, рибаи др. Тези каши са по-лесносмилаеми и по-добре усвоими от кашите, приготвени чрез варене. Усвоимостта на белтъците им е с 25-30% по-висока. При разтварянето си те поемат повече вода и набъбват по-силно, което също улеснява смилането и усвояването им. Приготвят се лесно и бързо, като съответна част от сместа се размива с преварена вода или с мляко, в зависимост от това дали кашата съдържа или не съдържа мляко. Това премахва рисковете от бактериалното им замърсяване.
Повечето каши са обогатени с минерали, микроелементи и витамини.
При производството на готовите бебешки каши се подбират екологично чисти продукти, не се използват изкуствени оцветители, ароматизанти и консерванти.
Кашите имат дълъг срок на съхранение - средно 1-2 години. Това дава възможност в хранителния режим на детето целогодишно да бъдат включвани много и разнообразни хранителни продукти.
• Кашите от оризово брашно съдържат повече нишесте, по-малко целулоза, мазнини, соли и витамини от другите каши и затова имат по-ниска биологична стойност. Те обаче се понасят по-добре и имат противодиарийно действие. Не съдържат глутен и затова са мнoго подходящи за захранване до 6-месечна възраст, както и ако детето е прекарало скоро или е склонно храносмилателни разстройства
• Кашите от оризово и царевично брашно са без глутен, белтъчна съставка на зърнените храни, увреждаща кои случаи чревната лигавица. До края на 6-ия месец се препоръчва храненето с каши без глутен.
• Кашите, съдържащи различни видове брашна, имат по-богато и разнообразно съдържание на мастни киселини, аминокиселини, витамини и микроелементи и са пълноценни и лесно усвоими.
• Начинът на приготвяне на кашите се описва задължително на опаковките. Той трябва да се спазва.
• У нас се произвеждат богат асортимент готови бебешки каши «Слънчо». Всички те са обогатени с 11 витамина и представляват прекрасна пълноценна храна за вашето бебе.
Предлагат се и редица вносни готови каши.
Не злоупотребявайте с кашите! Увлечени от охотното им приемане от детето и от желанието за пълно бебе, понякога майките дават каша няколко пъти дневно. Това крие рискове от едностранчиво хранене и прекомерно наддаване на тегло с неблагоприятни последици за здравето на детето.
Захранване на бебето
При захранването в определена последователност се включват различни видове храни - пюрета, месо, яйца, риба, инстантни каши. Тези храни са източници на енергия, пълноценни белтъци, витамини, минерали, баластни вещества. Напоследък не се фиксира точно видът на първата въведена храна. В някои страни децата се захранват с инстантни каши, в други, включително и у нас, с млечно-зеленчукови пюрета. Това до голяма степен зависи от здравословното състояние на детето и неговото физическо развитие, от националните традиции в храненето, от социално-икономически и други фактори.
Ако все още имате достатъчно кърма и детето расте добре, можете да отложите захранването до 6-ия месец. С майчиното мляко то получава всички необходими хранителни вещества и много други биоактивни съставки - защитни и растежни фактори, ензими, хормони и др.
По-късното захранване (след 6-ия месец) се препоръчва в много европейски страни с оглед запазване на кърменето за по-продължителен период.
Със захранването се променя и режимът на детето. То започва да се храни петкратно, като интервалите между отделните хранения се увеличават на 31/2 часа, защото новите храни са по-трудно смилаеми и се задържат в стомаха по-продължително време.
Друго основание за захранване на детето на тази възраст е приучването му да гълта, а по-късно и да дъвче гъста и по-груба храна, както и да свиква с вкуса на разни храни, за да се подготви за преминаването към обща храна след първата година.
Детето се захранва след консултация с лекар, който трябва да прецени неговото здравословно състояние, физическото му развитие и да се информира за евентуална фамилна обремененост с алергия, затлъстяване, хипертония. На базата на тези данни лекарят трябва да определи кога и с каква храна да бъде захранено детето.
Правила при захранване на бебето
1. Не захранвайте детето преди края на 4-ия месец. Увлечението към по-ранно захранване е свързано с рискове от задавяне и аспириране на по-гъстата храна от възникване на хранителна алергия и ранно отбиване, както и от внасяне на някои замърсители и вредни за малкото дете съставки (нитрати, пестициди).
2. Задължително е на опаковката на храната да е отбелязано, че тя е предназначена за деца от съответния месец.
3. За самостоятелно хранене са подходящи само тези детски храни, които съдържат пълноценен белтък, т. е, от животински произход (мляко, месо, риба).
4. До 6-ия месец не захранвайте детето с глутен-съдържащи брашна (пшенично, овесено, ечемично, ръжено) с оглед избягване развитието на непоносимост към глутена (цьолиакия). Глутенът е белтъчна съставка на изброените зърнени култури. В този възрастов период купувайте само безглутенови храни. Такива са кашите, съдържащи брашна от ориз, царевица, елда, безглутенова пшеница.
До 6-месечна възраст избягвайте силно алергизираши храни като риба, портокали, ягоди, домати, особено ако детето е наследствено обременено с алергично заболяване. В този период не давайте и продукти, които могат да имат високо съдържание на нитрати, като спанак и моркови.
5. При въвеждането на нова храна детето трябва да е здраво. Всяко, макар и леко заболяване, води до намаляване на храносмилателната секреция, поради което смилането на храната се затруднява и се увеличава склонността към храносмилателни разстройства. Затова, ако детето се разболее, по-добре временно прекратете даването на нова храна. Започнете въвеждането ? внимателно, след като детето оздравее. Децата, родени с ниско тегло, с хипотрофия или с други здравословни проблеми, се захранват по-късно, по-предпазливо и само след консултация с лекуващия лекар.
6. Въвеждайте новите храни постепенно. Те са по-трудно смилаеми от млякото и храносмилателната система на детето трябва да има време да се нагоди към смилането и усвояването им.
Даването изведнъж: на по-голямо количество нова храна може да предизвика храносмилателно разстройство.
7. Започнете с 2-3 чаени лъжички от новата храна. В следващите дни увеличавайте количеството с по няколко лъжички. По този начин за около 10 дни ще достигнете до цяла порция, с която да заместите едно кърмене. Следващата нова храна може да се включи след около 14-дневен интервал.
8. Ако се появят повръщане, диария или обрив, спрете временно новата храна. След 1 седмица опитайте отново, но много внимателно, с по-малка доза храна.
9. Давайте новите храни с лъжичка. Приучването към хранене с лъжичка става по-лесно, преди да започне никненето на зъбите, когато венците набъбват и стават чувствителни.
10. Ако детето упорито не приема новата храна, не го насилвайте! Не му я предлагайте 3-4 дни. След това опитайте отново. Бихте могли да пробвате и с друга храна, подходяща за тази възраст.
11. Преди да отворите бурканчето с готово пюре, измийте го с чиста вода и сапун. Затоплете го в съд с топла вода и го отворете. Следете дали при отварянето капачето ще изпука. Това е гаранция, че бурканчето е херметически затворено и следователно храната е стерилна и безопасна.
12. Преди да дадете храната на детето, опитайте я с отделна лъжичка за да се уверите, че не е гореща.
13. Не слагайте допълнително сол или захар в детски храни.
14. Не ви препоръчваме да използвате остатъка от храната при следващо хранене, дори когато е съхраняващ в хладилник и особено ако е престояла повече от 4 часа
15. Не давайте на детето храна от вашата чиния и с вашите прибори! Не забравяйте, че всеки здрав човек може да бъде носител на всевъзможни болестотворни микроби, с които неговият организъм се справя, но срещу които незрелият организъм на малкото дете е безпомощен.
16. Не допускайте мухи и други насекоми да кацат върху храната или съдовете, с които храните детето. Те могат да са преносители на опасни инфекции!
17. За приготвяне на сокове, пюрета и други храни за бебето избирайте винаги само висококачествени, зрели, свежи, ненаранени, незагнили, екологично чисти продукти. По този начин ще сте сигурни, че детето ще получи с храната достатъчно витамини и ще избегнете рисковете от храносмилателни разстройства и някои интоксикации.
Какви са рисковете от системното недохранване на детето
• Общо недохранване ( белтъчно-енергийна недостатъчност). Продължителният недостиг на белтъци и енергия води до хипотрофия, със забавяне до спиране на растежа, намаляване или изчезване на подкожната тлъстина. Същевременно с това намалява активността на храносмилателните ензими, което затруднява смилането и усвояването на храната. Намалява и устойчивостта на организма към инфекции.
• Сериозен здравен проблем, особено в кърмаческа възраст, е желязонедоимъчната анемия, особено при хранене с краве мляко, което е бедно на желязо.
• През зимно-пролетния сезон, когато консумацията на пресни зеленчуци и плодове намалява, зачестява недостигът главно на витамини С и А (хиповитаминоза).
Какви са рисковете от системното прехранване на детето ?
• Системното прехранване на детето води до наднормено тегло, което в началото обикновено радва родителите, защото те го считат за израз на «добро здраве».
Затлъстяването в ранна детска възраст е предпоставка за възникването на редица сериозни заболявания в по-късна възраст - атеросклероза, сърдечен инфаркт, захарен диабет, повишено кръвно налягане.
Пълното дете не е по-здраво, напротив, то боледува по-често и бъдещото му здраве е изложено на повече рискове. Затлъстяването, което обикновено е в резултат на системно прехранване още в детска възраст, се съпътства от промени в обмяната на мастите и въглехидратите, които могат да имат трайни последици. Настъпва 4-5-кратно увеличение на мастните клетки, което се запазва за цял живот. В страни, в които децата се прехранват и консумират повече животински мазнини и захар, се откриват начални атеросклеротични промени в кръвоносните съдове още на 3-4-годиш-на възраст, докато при останалите - едва към 20-годишна възраст.
• Консумацията на повече захар - подсладени храни и напитки - предизвиква покачване на глюкозата в кръвта и усилено отделяне на хормона инсулин. Увеличава се синтезът на мазнини и се повишава нивото им в кръвта. Намалява поносимостта към захари и детето е застрашено от захарен диабет. Доказано е, че кърмачетата приемат до 25% повече храна, когато към нея е добавена захар. У тях се създава привикване и трайно предпочитание към сладки храни, което е предпоставка за системно прехранване и затлъстяване. От друга страна, захарта благоприятства развитието в устната кухина на микроорганизми, които разграждат зъбния емайл и предизвикват зъбен кариес.
• При консумация на повече белтъчни храни (млечни продукти, месо, яйца), а на малко растителни храни съществува риск от прехранване с белтъци, което също има неблагоприятен ефект върху организма. Детето расте по-бързо, организмът му не само съзрява, но и остарява по-бързо. Устойчивостта към инфекции намалява както при недостиг, така и при системно претоварване с белтъци.
• Увеличената консумация на мазнини (масло, тлъсти меса, пържени храни, мазни ястия и десерти) също е условие за прехранване и затлъстяване на детето. Мазнините доставят много енергия, водят до засища-не на детето и отказ от зеленчукови, зърнени и други храни, доставящи повече витамини, минерали и баластни вещества, които предпазват от запек, атеросклероза, рак на дебелото черво и други хронични заболявания в по-късна възраст.
• Консумацията на солени храни води до задръжка на повече натрий и вода в тъканите и предразполага към повишено кръвно налягане. Създава се привикване, с предпочитание към солените храни, което се запазва за цял живот. Затова към бебешките храни не бива да се добавя сол!
Според съвременните схващания за профилактика на най-честите хронични заболявания в зряла възраст (атеросклероза, сърдечен инфаркт, високо кръвно налягане, диабет, затлъстяване и някои ракови заболявания) е важно:
• да избягвате прехранването и затлъстяването на де тето от най-ранна възраст;
• да му създавате правилни хранителни навици.
Ето защо храната на детето трябва да бъде:
• по-малко сладка
• нетлъста
• безсолна
• разнообразна
• богата на зеленчуци, плодове, варива и зърнени xpaни
Важно е винаги да се съобразявате с апетита на детето, а не да го храните насила. Когато дететo е здраво, апетитът обикновено отразява потребностите на неговия организъм!
Източник: www.lekar.bg
ПС: При използване на статии от сайта, линк към lekar.bg е задължителен!
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
