Все повече родители са луднали покрай децата си в учене, писане на домашни до късно вечер, подготовка на проекти, частни уроци и куп книги за летен прочит. И не му се вижда краят, защото сагата продължава и през ваканциите. Успокойте топката, ако не искате да побъркате себе си и децата си, защото все повече деца развиват автоимунни заболявания, заради амбициите на родителите и учителите си!
Неоспорим факт е, че нашата образователна система прекалено много натоварва учениците с огромно количество информация, част от която е напълно излишна и на никого никога няма да му послужи в живота. До сега наистина не ми влязоха в употреба тангенс и котангенс, както и безкрайните химични формули. Не е предвидено време за достатъчно упражнения, опити, осмисляне, разбиране и практическо приложение на преподадения материал, неща които да събудят интереса и любопитството на децата към новите знания. Децата още от първи клас са толкова натоварени с домашни и с преписи, че не им остава нищо друго, освен да се отвратят от учението. Една нормална образователна система би предложила учебния материал в облекчен и разбираем вариант, а в начален етап до голяма степен под игрова форма. Вместо 5-7 часа застой на чина и огромно количество суха материя, би включвала достатъчно време за игри, спорт, занимания по интереси, работа в училищни клубове и др.
Преходът от предучилищна в училищна възраст трябва да стане плавно, защото водещата дейност при децата е игровата. Също така те са преизпълнени с прекалено много енергия, която имат нужда да изразходят, а това няма как да се случи на чина. Училищният психолог би трябвало да бъде най-добър приятел на всяко дете по всяко време, а не да бъде използван за всичко друго, но не и за психологическа работа с децата на принципа "Запушвам дупки всякакви", но това е друга тема.
Какво се случва на практика?
След достатъчен престой на чиновете и наливане на суха информация в главите на децата, независимо дали посещават занималня или не, подготовката на уроците и домашните работи продължава вечерта с родителите. И тъй като всичко са изморени и изнервени, идва ред на ревовете и наказанията. Ако детето има да изработи някакъв проект по "Човек и природа" или по друг учебен предмет, родителят започва да търси, купува и принтира материали и в повечето случаи поема и това задължение, за да остане време за безкрайните домашни. А тези проекти би трябвало да предоставят радост на децата, да развият творческото им мислене и фантазия. И биха били уникални, ако детето само ги е изработило или нарисувало, защото намесата на родителя винаги е очевадна. Затова, драги родители, от рано създайте оптимален дневен режим на вашето дете, възпитайте отговорност и последователност, като в учебно време приоритетно е учението, но да се редува с време за почивка, игри, творчество и занимания по интереси! Приучете ги в час да научават 90% от материала, да задават въпроси при неяснота, а вкъщи само да затвърдят наученото. Така ще си спестите модерните частни уроци.
Дийпак Чопра казва: "Вашето дете е силно по тенис и слабо по математика. И повечето родители биха наели учител по математика. А аз бих наел учител по тенис". Прочетете още веднъж тези думи и се замислете, защото със сигурност 99% от родителите, които са поставени пред тази дилема, ще наемат учител по математика. Така обаче се създават едни нещастни в личен и професионален план хора, които винаги са искали да се занимават с дадено нещо, но родителите са ги ориентирали към противоположното.
Относно ваканциите, това е време за почивка, игри, релакс и рестарт, за да отпочинат мозъчетата и да се заредят с нова енергия. Учителите би следвало да се освободят от неистовото си чувство да претоварват децата с домашни и с дълги списъци с книги за прочит през ваканциите. Достатъчно е да се прочетат най-необходимите книжки, а последните дни преди учебно време да се преговори учебният материал. Учение с претоварване, наказания, заплахи и ревове е вредно и безрезултатно! Усвояването на нови знания трябва да се случва с радост и любопитство, не с отегчение.
За съжаление децата не разбират огромна част от класическата литература изучавана в училище, трудно схващат някои остарели думи, чужда им е проблематиката. Когато прочетох с огромно отегчение и по задължение "Тютюн" на Д.Димов, нищо не разбрах. Когато обаче го препрочетох на 30г. възраст, изчетох романа на един дъх и се превърна в едно от любимите ми литературни произведения, вероятно защото в десети клас не съм била дорасла, за да го разбера.
Позволявам си да коментирам всичко това от личен опит и позицията на педагог и родител на две деца, които завършиха с отличен успех основното, средното и висшето си образование. Деца, които никога не са посещавали частни уроци и занимални, и много рядко се е налагало да им помагам или проверявам домашната самоподготовка. Никога не са учили през ваканциите, а са ги използвали за почивка, игри, рестарт и безвремие. Знаеха, че трябва редовно да присъстват в час и още там да усвояват учебния материал, а вкъщи приоритетно, самостоятелно и отговорно първо да си подготвят уроците и домашните за следващия ден, след което да се отдадат на заслужени игри и лични занимания. Това е.
Училището е част от живота, не го превръщайте в бреме, за да съхранят децата интереса към новите знания!
