Търсене:
 
      Начало 18 05 2022      
 
Оценка: / 3
СлабОтличен 

Христина- майсторката на ръчно изработени кукли: Най-добре у човека стои неговата доброта!


Една импровизирана сергийка с ярки и с много старание изработени ръчно изплетени кукли привлече вниманието ми тези дни из Варна. На път към морската градина близо до хотел Черно море на една пейка се беше позиционирала жена, която сръчно премяташе бримка след бримка и с усмивка посрещаше всеки заинтересован, който се спираше да разгледа изделията й. Толкова свежи и толкова симпатични. Мигновено те пренасят в магичния свят на приказките от детството, в които основни герои са я Зайо Байо, я Баба Меца, я Жиравчо, я пък Прасчо. Спрях се и се загледах. Не ми отне много време да видя, че във всяко едно е вложено много труд и чувство. Всяка кукла сама за себе си беше уникална и впечатляваше с образа си. Толкова истински, като че ли готови да проговорят всеки един момент. Разглеждайки, „репортерът“ в мен вече ме ръчкаше да разбера повече за тази жена, за това как е почнала да майстори куклите, какво я мотивирало. А изделията й , идеален подарък по всеки повод, подходящи за малки и малко по-пораснали деца или в другия случай един прекрасен варненски спомен да отнесе всеки турист и или гост на града.

Та, коя е талантливата майсторка? Това е Христина Базакова, на 61 години. Живее във Варна. По професия готвач, но през по-голямата част от живота си работи като продавач-консултант. Куките хваща преди 8 години, т.е както самата казва „скоро беше“, когато е на 53 години. Преди това не е хващала нито кука, нито пък се интересувала от прежди. Тогава става и горда баба на внуче. Решава да поздрави малкото мъниче, с нещо, което сама е направила и така почва да търси възможности как това да се случи. Сърфирането в интернет я среща с видео-уроци по плетиво, става й интересно и решава да се пробва. Всеки ден отделя време да прехвърля бримки и така с плахи стъпки стига до първото бухалче. Щастлива от постигнатия резултат, прави още едно, после още едно. Първите реакции получава от близките си, поощряват я, вижда усмивките по лицата и на децата от обкръжението си.Именно тяхната реакция я мотивира и насърчава да продължи. От друга страна открива, че плетенето я прави по –спокойна, по-съсредоточена и денят и става много по-организиран. И така почва да надгражда, да усложнява куклите, които стават все по обемни, по-цветни и много по-разнообразни. Така започва да изучава и преждите. Избира високотехнологично обработени прежди, предимно памук, за де не предизвикат алергия, все пак основно са предназначени за деца. Желанието й да стигне до повече хора и да подпомогне семейния бюджет, я превръщат в жената със сръчните ръце, която по няколко часа на ден излиза със своите вълшебни кукли и впечатлява малки и големи. Радва се на всеки, който се спира пред сергийката й с кукли. „Едни само гледат, други искат да ги снимат, трети купуват“, на всички им се радвам, споделя Христина. „Трудни времена настанаха, хората по-рядко купуват, защото трапезата е по-важна, но винаги за всичко благодаря“, откровеничи моята събеседничка. „Дано животът тръгне в нормален ритъм, иначе хората са щедри, купуват за подарък, за спомен“, допълва разказа Христина и през цялото време ръцете й прехвърлят разни цветни кончета в поредното й решение. Куклите й са предназначени и за двата пола- има и за момчета, и за момичета, за това гледа ако нещо намалее за определения пол, веднага да добави нови.

Докато я слушам, разглеждам всяко едно, радвам им се, радвам се и на таланта й и разговора, който тече между нас. Такива непринудени и не планирани срещи ме обогатяват най-много. Винаги човек научава по нещо, и добавя в кошницата „житие и битие“. Та случи ли ви се да имате пък към Варна и сте решили да се поразходите към морската градина, ще видите цялата тази невероятна красота и тяхната майсторка. Срещата ми с Христина ме убеждава още веднъж, че реши ли човек да пробва нещо ново, никога не е късно, независимо на колко години е и дали има предишен опит. Стига човек да прояви повечко смелост и да не се ограничава с негативни мисли, че може да се провали или да не се получи. Слабост са и бухалите. И ако се случи ден, в който няма достатъчно вдъхновение за нещо „по-така“, а това рядко се случва, винаги изплита поне още едно бухалче.

Решавам ден преди да си тръгна, да я посетя отново и да избера по една кукла на моите племеннички, нищо, че са вече пораснали деца. Посреща ме със същата голяма усмивка от предния ден и ме благославя за времето и интереса, който съм проявила към нея. Избирам две кукли, вземам си довиждане и тогава тя ме догонва с едно тигърче в ръка, „ тази година е годината на тигъра, нека ти донесе късмет и нека добротата никога да не те напуска. Искам да вярвам, че добрите хора са много повече от лошите“ нарежда Христина. Просълзявам се от милия й жест, виждам сълзи и в нейните очи, двете едновременно с поглед казваме като, че ли едно и също „доброто винаги привлича добро“.

Нади Карагьозова




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете